Решение по дело №371/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                               №  260074

 

                                   гр. Пловдив, 13.11.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                                                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЧАМБОВ                

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 371 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „В.“ ЕООД против Решение №32 от 20.02.2020 г., постановено по търг. дело № 28 по описа за 2019 г. на Хасковския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „В.“ ЕООД против „А.“ АД обективно съединени искове - иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228  ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ за заплащане на сумата от 56 404.30 лева, представляваща главница по договор за наем на строителна механизация и автотранспорт от 20.12.2011 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащате на сумата от 17 189.38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.02.2014 г. до 28.02.2019 г. и с което „В.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А.“ АД, направените по делото разноски в размер на 4000 лева.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални пропуски. Искането е решението да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове, като на ищеца да се присъдят направените деловодни разноски .

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „А.“ АД, който чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че решението на Хасковския окръжен съд е правилно, поради което следва да се потвърди, като е поискал да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявени от „В.“ ЕООД против „А.“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228  ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ, за заплащане  на  сумата от 56 404.30 лв., представляваща дължима наемна цена по договор за наем на строителна механизация и автотранспорт от 20.12.2011 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 189.38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 28.02.2014 г. до 28.02.2019 г.

Във връзка с заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях договор от 20.12.2011 г. за наем на строителна механизация и автотранспорт, съгласно който, наемодателят е приел да осигури и предостави на наемателя за временно и възмездно ползване необходимата му строителна механизация – булдозер х. /чл. 7, ал. 1 от договора/, заедно с обслужващия я персонал, който е задължен да извършва поддръжката и експлоатацията й.

Съгласно уговорките в чл. 1 ал. 1 и ал. 3 от Договора, наетата механизация е била предназначена за изпълнение на обект: Автомагистрала „М.“(*-*)О. - К.А., участък Лот * „Д. - Х.“, като е уточнено, че механизацията ще се използва за изграждане на магистралната отсечка от км ** + *** до км ** + *** с обща дължина от 5100 м.

Строителната механизация е следвало да се предаде на наемателя с протокол в срок от 3 работни дни от подаване на заявка от негова страна – чл. 1, ал. 4 от договора.

Срещу предоставяне на описаната техника, страните са уговорили заплащането на наемна цена от „наемателя“ в размер, изчислен на база отработен час и съобразно уговорени цени на машиносмяна, която за целите на договора е прието, че се състои от осем отработени моточаса на стойност 600 лева без ДДС – чл. 3, ал. 2 от Договора.

Дължимата месечна цена, според уговорката в чл. 3, ал. 2 от Договора, се определя на база съставени и подписани от страните двустранни протоколи за броя и вида на действително работилите, осигурени и отдадени под наем машини през съответния месец.

Уговорено е заплащането на наемната цена да се извършва в десетдневен срок от получаване на плащане към наемателя от страна на „* Х.“ АД по съответния сертификат, в който попада работата, извършена с наетата механизация.

След като твърди, че е изправен кредитор по този договор, съответно че е налице неизпълнение на насрещните задължения по същия договор от страна на ответното дружество, в тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване правопораждащите факти, на които основава иска си, както следва:

- предоставяне на исканата и уговорена механизация на ответника, съгласно описаните по-горе условия по договора;

- ползване на наетата от ответника механизация на конкретно описания обект;

          - броя и вида на действително работилите предоставени под наем машини през съответния месец, съответно - размера на дължимата наемна цена;

         - извършване на плащане от страна на „* Х.“ АД към наемателя по съответния сертификат, в който попада работата, извършена в наетата механизация.

          От събраните по делото доказателства в т.ч. и от приетите заключения на съдебно-счетоводните експертизи обаче не се установява не само кумулативното наличие на посочените правопораждащи претендираното право факти, но дори наличието на който и да е от тях.

Дори да се приеме, предвид заключението на допълнителната ССчЕ, че ищецът е предоставял на ответника механизация през определен период, възникналите в тази връзка насрещни задължения за заплащане на „наемна цена“ не могат да бъдат отнесени към спорното правоотношение дори само заради обстоятелството, че издадените за тях фактури са различни от процесните. Освен това, според същото заключение, тези задължения са били напълно погасени от ответното дружество чрез извършени плащания или прихващане с насрещни задължения. 

         Не са представени двустранно изготвени и подписани от страните протоколи, съгласно с изискването по чл. 3, ал. 2 от Договора, установяващи броя и вида на предоставената механизация, действително отработените часове, както и обектите, на които е работила.

          От представените от ищеца в подкрепа на иска осем броя фактури, също не може да се изведе, че фактурираните с тях услуги са свързани с изпълнение на поетите от ищеца задължения по сключения договор, поради следното:

         Фактурите не съдържат основание /конкретен протокол по чл. 3, ал. 2 или дори само препратка към договора от 20.12.2011 г./, а различни по характер услуги, които не съвпадат с предмета на процесния договор.

Освен това, като получател на услугата, е посочено различно от ответника по иска дружество – „Ф.К.“ ЕООД, като задълженията съответно вземанията по тези фактури, са осчетоводени в счетоводството това дружество, както и в счетоводството на ищеца.  

            След като ищецът не установява настъпването на заявените в подкрепа на предявения главен иск правопораждащи факти, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

         Неоснователността на главния иск на свой ред предпоставя неоснователността и на обусловения акцесорен иск за мораторна лихва.

В същия смисъл е постановено и решението на Хасковския окръжен съд, поради което същото представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият „А.“ АД има право на разноски за това производството, възлизащи според представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за извършването им на 3000 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 20.02.2020 г., постановено по търг. дело № 28 по описа за 2019 г. на Хасковския окръжен съд.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „А.“ АД, ЕИК *********, сумата 3000 лева - деловодни разноски за въззивното производство по в.т.д. № 371 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: