Р Е Ш Е Н И Е
№ 169 / гр.Добрич, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА М.
При
участието на секретаря М. МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. №382/2019 г. по описа на АС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.107 ДОПК, във вр. чл.144 и чл.156 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и
чл.9б от ЗМДТ.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник жалба на “Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Ген.Тотлебен“ №
85-87, представлявано колективно от членовете на СД : В.С.В., ЕГН **********,
„Мел Инвест - Холдинг“ АД, ЕИК *********, представлявано от И.Н.Г-Д, ЕГН **********,
„Конимо“ АД, ЕИК *********, представлявано от С.Г.Г., ЕГН **********, Н.К.С.,
ЕГН **********, срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№ АУЗ-107-355/28.12.2016 г., издаден от старши инспектор в Дирекция “МДТ” при
община – Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция “МДТ” при община
– Добрич, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2011 г. – 2016 г.
за недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „Войвода Димитър Калъчлията“, с
партиден номер 5803F51798, в общ
размер съответно на 20802, 84 лева (за данък върху недвижимите имоти) и
112 015, 50 лева (за такса за битови отпадъци), ведно със съответните
лихви за забава върху тези задължения в общ размер съответно на 5979, 73 лева и
32 198, 64 лева, начислени към 27.12.2016 г.
Настоящото производство е второ по ред пред настоящата
инстанция след като с решение №8677/10.06.2019 г. на Върховния
административен съд, постановено по адм. д. №1399/2018 г., е отменено като неправилно решение №495 от 06.12.2017 г. , постановено по адм. д.
№261/2017 г. по описа на
Административен съд Добрич, като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане
от друг състав със задължителни указания.
В първоначалната жалба до съда се излагат доводи, че оспореният
акт е неправилен и немотивиран, издаден при неизяснена фактическа обстановка, в
противоречие с действителните факти по спора, при неспазване на изискванията за
форма и съдържание и липса на доказателства за реалното предоставяне на
услугите за ТБО. Оспорва се правилността на определената данъчна основа, както
и начисления размер на ДНИ и ТБО. Твърди се, че неправилно ТБО е определена по
реда на чл.67, ал.2 от ЗДМТ, тъй като за имота има подадени декларации за
определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Основните
възражения в жалбата се свеждат до това, че декларираният през 2016г. недвижим
имот, който е предмет на оспорения акт, е идентичен с декларирания през 2007г.
недвижим имот, за който са платени всички задължения, поради което не са налице
предпоставките за приложение на чл.107, ал.3 от ДОПК. Твърди се, че дружеството
никога не е притежавало друг недвижим имот на посочения административен адрес,
като различията в подаваните декларации се дължат изцяло на промените в отразяването
на имота в кадастралната карта и регулационния план на града, но не и на
промени в собствеността. Излагат се обстоятелства, че имотът на дружеството се
състои от земя и сгради, които по предназначение представляват фуражен завод,
разположен на част от територията на бившия Зърнено – фуражен комбинат –
Добрич. Имотът се намира в Индустриална зона – Север на гр. Добрич по ул.
„Войвода Димитър Калъчлията“ и е придобит на основание универсално
правоприемство на правата и задълженията на „Добруджански протеин“ АД,
преобразувано чрез вливане в „Булмикс Интернешънъл“ АД (с предишно наименование
„Агро Мел БГ“ АД). Първоначално теренът попада в един общ УПИ І в кв.1 по
регулационния план на гр.Добрич, като преди обособяването му в самостоятелен
недвижим имот съвпада с части от имоти с идентификатори 72624.610.278 и
72624.610.3 по КККР на гр.Добрич. След подписването на договор за доброволна
делба през 2016 г. тези два имота са заличени, като от техни части е образуван
имот с идентификатор 72624.610.751 по КККР на гр.Добрич, който реално обособява
границите на имота на дружеството – жалбоподател. Сочи се, че след
придобиването на имота през 2007г. дружеството го е декларирало и е заплащало
всички дължими за него данъци и такси, като ежегодно е подавало и декларации за
определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци. С подадените от
дружеството декларации през 2016г. не е променен видът на имота, нито е
деклариран друг имот, за да се открива нова партида и да се начисляват повторно
данъци и такси. Твърди се, че всички тези обстоятелства е следвало да бъдат
взети предвид от административния орган, който не е изпълнил задълженията си по
чл.18 от ЗДМТ и чл.103-107 от ДОПК да установи действителното фактическо
положение, а при констатиране на несъответствия в подадените декларации да
покани подателя им да ги отстрани. По изложените съображения се иска отмяна на
акта, както и присъждане на сторените разноски по делото.
В
с.з., чрез процесуалните си представители, жалбоподателят поддържа жалбата. По
делото е представена и писмена защита, в която се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че
липсва реално предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване в обекта
на жалбоподателя. Представените пътни листи по делото представляват частни
документи, които не носят подпис на жалбоподателя, който ги е оспорил, и по
тази причина, на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, доказването на истинността на
съдържанието и авторството им е била в тежест на ответника. Според оспорващия,
извършената счетоводна експертиза доказва само, че са осчетоводени разходи от
изпълнителя на сметосъбирането според представените по делото пътни листи. Няма
доказателства за маршрутите, по които е осъществено сметосъбиране и
сметоизвозване, такива маршрути отсъстват и в представените пътни листи, не е
ясно кой е съставял и разписвал пътните листи, както и има ли връзка с
изпълнителя на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и каква връзка. От друга
страна, в предходното производство по разглеждане на жалбата срещу оспорения
акт, се сочи, че са събрани доказателства, чрез разпит на свидетели - служители
на дружеството наемател на имота на жалбоподателя, че в района където се
намират сградите на жалбоподателя е поставена кофа за събиране на отпадъци едва
през 2016 г. Сочи се, че доказателства за противното не са представени от
ответника по делото.
Относно подлежащите на облагане с ДНИ и ТБО сгради, се
релевират доводи, че следва да се има предвид, че първоначалната и повторна
технически експертизи по делото безпротиворечиво установяват, че обложените с
местни данъци и такси метални силози в имота на жалбоподателя не представляват
сгради, а метални съоръжения за съхранение на зърно. Дадените от ВАС указания
при повторното разглеждане на делото са да се изчислят задълженията за сградите
на жалбоподателя, които не са били обложени с ДНИ и ТБО според характеристиките
им, посочени в приложеното по делото писмо на началник отдел УТСК при Община
Добрич ат 1.12.2016 г. В писмото на началник отдел УТСК при Община Добрич,
липсват посочени характеристики за металните силози (липове), именно защото те
не представляват сгради. Счита се, че неоснователно и необосновано с оспорения
акт са начислени задължения на жалбоподателя за ТБО на основата на данъчната
стойност на сградите, вместо на база на подадените декларации за съдове за
отпадъци.
Необосновани и в
противоречие със събраните по делото доказателства са твърденията на ответника,
според жалбоподателя, че с една от двете подадени през 2016 г. декларации по
чл. 14 от ЗМДТ същият е декларирал новопридобит имот, а с другата е декларирал
промяна в обстоятелствата на деклариран имот. Подадените през 2016 г. две
декларации се отнасят до имота на жалбоподателя, придобит на основание
универсалното правоприемство на преобразуваното чрез вливане „Добруджански
протеин“ АД, деклариран още през 2007 г. Същото основание е посочено във всички
подавани от жалбоподателя декларации за имота от придобиването му през 2007 г.
включително и в тези от 2016 г. В писмена защита има и позоваване на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, с която се изяснило, че с АУЗ са обложени с ДНИ и ТБО всички сгради
в имот с идентификатор по КККР 72624.610.3, но не и декларирания със същата
декларация поземлен имот. Напълно неоснователно и в противоречие с целта на
закона е и откритата нова партида за облагане с местни данъци и такси от
ответника. Няма как, се твърди и не е възможно да са били подадени
декларации за съдовете за отпадъци в процесния период, за имот за който е
открита нова партида едва през 2016 г. Преди това декларации са подавани по
единствената открита за имота партида, откакто е бил придобит още през 2007 г.
Освен това, се настоява от страна на жалбоподателя, че
от техническата и повторната техническа
експертизи, приети при повторното разглеждане на делото се е установило, че в
южната част на имота на жалбоподателя (частта от имот с идентификатор 72624.610.278)
няма изход към улица. След като липсва изход към улица е нелогично да се приеме
твърдението на административния орган, че декларациите на жалбоподателя за
съдове за отпадъци са подавани за южната част от имота, а входът на имота е
един и е само в северната част (имот с идентификатор72624.610.3).
Моли се да се постанови решение, с което да се отмени
оспорения АУЗ изцяло. В алтернатива се
моли да бъде отменен в частта с която са начислени задължения за местни
данъци и такси за съоръженията в имота, за които се е установило по делото, че
не представляват сгради, както и да бъде отменен в частта, с която са
установени задължения за ТБО над сумите дължими според количеството генерирани
битови отпадъци.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция “МДТ” при община - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Счита, че оспореният АУЗ
е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон, поради което не са налице основания за
отмяната му. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По
делото са представени писмени бележки, в които ответната страна на първо място
счита, че ДАС е излязъл извън постановеното при връщането от ВАС на делото и не
е следвало да установява, какви са постройките в имота. Като относно същите се
излагат подробни съображения, относно
„металния силоз“ като се счита,
че следва да бъдат определени задължения и за металните силози, тъй като същите
представляват „сгради" и имат предназначението по ЗМДТ за да бъдат
облагани с данък и такса за битови отпадъци. Релевират се доводи, че с
подаването на коригираща данъчна декларация по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ,
задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната
декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация.
Именно декларираното в нея става достоверно за данъчния орган. С подадените
данъчни декларации през месец Август 2016г., данъчно задълженото лице се е
отказало от декларираните данни с предходните декларации и се обвързва с
подадените декларации на 15.08.2016г.. Подадената данъчна декларация №
********** е подадена като коригираща декларация /на втора страница от ДЦ е
отбелязано с кръстче/ по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ по отношение на предходните
данъчни декларации и се отнася до декларираните до момента факти и
обстоятелства относно имот с идентификатор № 72624.610.278 по КЕСКР на гр.
Добрич.
Твърди се, че от служителите в данъчната администрация
било констатирано, че за пръв път са декларирани сгради на дружеството - 54
броя, които са били негова собственост още от 2007 г., но за пръв път са
декларирани за облагане на 15.08.2016 г.. По отношение на тези сгради,
търговското дружество не е заплащало Данък върху недвижимите имоти и Такса за
битови отпадъци към Община град Добрич от 2007 г. насам. Във връзка с ново
декларираните сгради, Органът по приходите в Община град Добрич е извършил
проверка и е установил, че по отношение на тях не са налице несъответствия по
отношение на данните, които са необходими за определяне на данъчната оценка на
имота /застроена площ, конструкция, местоположение, степен на овехтялост и
др./, не са заплащани Данък върху недвижимите имоти и Такса за битови отпадъци
от 2007 г. насам.
Относно оспорването на ТБО, как следва да бъде
изчислена, се излагат следните доводи от органа: Категорично се сочи, че се е установило
от събраните по делото доказателства, че по отношение на този имот, не е била
подавана данъчна декларация за определяне на ТБО според количеството битови
отпадъци. Имотът е деклариран с Данъчна декларация № ********** от 15.08.2016 г..
По отношение на този имот не се е установило да е подавана декларация за
освобождаване от такса за битови отпадъци или за определянето й според
количеството. В тази връзка, правилно в съответствие с приетата общинска
наредба е била определена ТБО пропорционално върху данъчната оценка на имота,
тъй като по отношение на този имот не е била подавана никога декларация по реда
чл.18, ал.3 от наредбата или декларация за освобождаване от заплащане на ТБО
през годината. Жалбоподателят не е уведомил писмено общината по местонахождение
на имота за относимите обстоятелства за освобождаване от заплащане на публично
задължение или ползване на облекчение, поради което и не може да черпи права от
бездействието си се счита.
Твърди се, че оспореният АУЗД е законосъобразен.
Съответна на материалното право е преценката за осъществяване на законовите
предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса - адресатът на акта е
носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила
реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи
размера на публичното задължение. Фактическите установявания на приходния
орган, кореспондират с данните по делото. Не са събрани доказателства,
опровергаващи правомерността на обективираното в АУЗД. Не са налице съществени
процесуални пропуски при разглеждане на преписката, поради което се моли да се потвърди изцяло оспореният АУЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспореният
акт е издаден на 28.12.2016 г. На 30.01.2017 г. жалбоподателят е подал жалба
срещу него до директора на Дирекция “МДТ” при община – Добрич съгласно справка
за регистрация на инициативна входяща преписка. По делото липсват доказателства
за датата на връчване на оспорения акт, поради което следва да се приеме, че
жалбата по административен ред е подадена в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК. От
данните по делото се установява, че решаващият орган не се е произнесъл по
жалбата в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, поради което актът се смята за
мълчаливо потвърден. Съобразно правилата за изчисляване на сроковете срокът за
произнасяне на решаващия орган е изтекъл на 07.04.2017 г. От приложения по
делото пощенски плик е видно, че жалбата против акта е подадена по пощата на
02.05.2017 г., което е в рамките на 30-дневния срок за обжалване по чл.156,
ал.5 от ДОПК. При това положение съдът счита, че жалбата е подадена в законния
срок, от легитимирано лице, адресат на акта, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е и частично основателна.
Административното
производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на старши
инспектор в Дирекция “МДТ” при община – Добрич. След извършена служебна
проверка в информационната система на общината органът по приходите е
установил, че жалбоподателят „Булмикс Интернешънъл“ АД е подал ДД с вх.№
**********/15.08.2016 г., с която е декларирал недвижим имот, находящ се в
гр.Добрич, ул. „Войвода Д.Калъчлията“ с партиден № 5803F1798.
След като е констатирал, че жалбоподателят не е плащал ДНИ и ТБО за този имот
за периода 2011 г. – 2016 г. органът по приходите е издал процесния акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК. С този акт в тежест на
лицето са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за периода 01.01.2011 г.- 31.12.2016 г., ведно със
съответстващите им лихви за забава, начислени към 27.12.2016 г., като общият
размер на задължението за данък върху недвижимите имоти и лихвите върху него
възлиза на 26 782, 57 лева, а на задължението за такса за битови отпадъци
и лихвите върху него – на 144 214, 14 лева. В акта са посочени в табличен
вид задълженията на дружеството по години и размер, като размерът на
задълженията е определен върху данъчна основа в размер на 2 667 029, 99
лева.
АУЗ
е оспорен пред Директора на Дирекция “МДТ” при община - Добрич със същите
аргументи като изложените в жалбата до съда, че декларираният през 2016 г. имот
с партиден номер 5803F1798 и
декларираният през 2007 г. недвижим имот с партиден номер 509_070627 са един и
същ имот, а не два различни имота, като разликите в подадените декларации се
дължат на промени в описанието на имота, но не и на промени в основанията или
документите за собственост. Посочено е, че дружеството ежегодно е подавало
декларации за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци и е
заплащало всички дължими за имота данъци и такси, определени в съобщенията на
местната общинска администрация, поради което вменените с оспорения акт
задължения са незаконосъобразни, тъй като се отнасят за същия недвижим имот, но
по различна партида, открита от администрацията на основание подадената
декларация през 2016 г.
Решаващият
орган не се е произнесъл по жалбата, поради което актът се смята за мълчаливо
потвърден съгласно разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК. Именно този акт е
предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, поради което съдът
следва да провери изцяло неговата законосъобразност.
Не
е спорно между страните, а това се установява и от приложените по делото актове
за държавна собственост, споразумителни протоколи и съдебни решения (л.9-26 от
адм. дело №261/2017 г.), че през 2007 г. жалбоподателят “Булмикс Интернешънъл”
АД (с предишно наименование “Агро Мел БГ” АД) придобива имуществото на
вливащото се в него акционерно дружество “Добруджански протеин” АД при
условията на общо правоприемство.
На
27.06.2007 г. жалбоподателят подава данъчна декларация по чл.17 от ЗДМТ с вх.№
**********/27.06.2007 г., с която декларира придобития от преобразуващото се
дружество недвижим имот, съставляващ земя и 19 броя сгради, находящ се в
гр.Добрич, кв. Индустриален.
През
2010 г. “Булмикс Интернешънъл” АД предекларира имота, като подава данъчна
декларация по чл.14 от ЗДМТ с вх.№ 2123/16.06.2010 г. В тази декларация е
посочено, че имотът се състои от земя и 19 броя сгради, като общата площ на
земята възлиза на 167425 кв.м., в т.ч. застроена площ от 8038 кв.м.
На
07.10.2011 г. дружеството подава коригираща данъчна декларация с вх.№
2851/07.10.2011 г., в която са декларирани още 24 броя сгради, подробно
изброени в част ІІ от декларацията. Имотът е описан като земя и сгради,
попадащи в поземлен имот 72624.610.278 по КККР на гр.Добрич, като в част І на
декларацията е посочено, че общата площ на земята е 107 933 кв.м., в т.ч.
застроена площ 6010 кв.м.
На
15.08.2016 г. “Булмикс Интернешънъл” АД подава коригираща данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********, в която декларира, че имотът представлява земя
и 23 броя сгради, включени в поземлен имот с идентификатор 72624.610.278 по
КККР на гр.Добрич, като в част І на декларацията е посочено, че земята е с обща
площ от 33 000 кв.м., в т.ч. застроена площ 5 928 кв.м. Към декларацията е
приложено копие от КК на гр.Добрич с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Добрич
на 28.07.2016г., съгласно което ПИ с идентификатор 72624.610.278 е с обща площ
от 105 235 кв.м. и е записан на името на жалбоподателя (с предишно
наименование “Агро Мел БГ” АД) и “Зърнени храни България” АД, без данни за
идеалните им части за собственост, като върху него попадат общо 69 броя
сгради.
На
15.08.2016 г. жалбоподателят подава и втора декларация по чл.14 от ЗДМТ с вх.№
**********/15.08.2016г., с която декларира земя на площ от 74 169 кв.м. и
54 броя сгради с обща застроена площ от 13 995 кв.м., включени в поземлен
имот с идентификатор 72624.610.3 по КККР на гр.Добрич, находящ се в Промишлена
зона – Север на гр.Добрич, ул. “Войвода Димитър Калъчлията” № 1. Именно по тази
декларация са определени задълженията по обжалвания акт, като към нея също е
приложено копие от КК на гр.Добрич с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Добрич
на 28.07.2016 г., съгласно което ПИ с идентификатор 72624.610.3 се води като
собственост на жалбоподателя (с предишно наименование “Агро Мел БГ” АД), има
обща площ от 74 169 кв.м. и върху него попадат общо 54 броя сгради.
Към всяка от декларациите от 15.08.2016 г. е
приложена и таблица № 3 с описание на земята и сградите по площ, дата на
придобиване, етажност, предназначение, конструкция, отчетна стойност и др.,
като и в двете таблици сградите са декларирани с конструкция М1.
При
извършената съпоставка на декларациите през периода 2007 г. – 2016 г. се
установява, че във всички тях дружеството посочва един и същ способ за
придобиване на декларираното имущество – чрез вливане съгласно решение № 3 /
02.05.2007г. на СГС по ф.д. № 8528 / 2006 г.
От
доказателствата по делото е видно, че по повод на подадените декларации от
15.08.2016 г. е инициирана проверка за верността на вписаните в тях данни
относно сградите в ПИ с идентификатори 72624.610.278 и 72624.610.3 по КККР на гр.Добрич. С писмо с рег. №
93-27-551/17.08.2016 г. директорът на Дирекция “МДТ” при община Добрич е
поискал информация от техническия отдел на общината относно вида на
конструкцията на сградите в двата имота. В отговор на това е получено писмо от
зам. кмет УТ на община Добрич с изх. № 93-27-551/19.08.2016 г., в което е
посочено, че за обхождане на двата имота и оглед на разположените в тях 123
строежа следва да бъде осигурен достъп от собственика на имотите и присъствие
на представител на Дирекция “МДТ”. Проверка е извършена и при нея е установено,
че три от сградите в ПИ № 72624.610.3 са премахнати (сгради с идентификатори
72624.610.15, 72624.610.16 и 72624.610.37) , а 5 от сградите в ПИ №
72624.610.278 са паднали (сгради с идентификатори 72624.610.60, 72624.610.36,
72624.610.38, 72624.610.37, 72624.610.42 и 72624.610.43). По отношение на
останалите сгради в имотите е констатирано, че те съществуват на място, като
според изявленията на процесуалния представител на ответника, дадени в съдебно
заседание на 06.11.2017 г., конструкцията на сградите е определена по документи
(според съдържащите се в общината технически паспорти на строежите). Въз основа
на резултатите от тази проверка е изготвена нова таблица №3 към ДД №
**********/15.08.2016г. (л.215 от делото), в която служебно са коригирани
данните за конструкцията на сградите в ПИ № 72624.610.3 от М1 на МЗ с
изключение на сградите с идентификатори 72624.610.46 и 72624.610.53, за които
при проверката е установено, че са с конструкция М1, така както е посочено и в
ДД, както и с изключение на сградите с идентификатори 72624.610.15,
72624.610.16 и 72624.610.37, за които при проверката е установено, че не
съществуват на терен. Същите корекции са нанесени и в другата данъчна
декларация с вх.№ **********/15.08.2016 г., с която са декларирани земя и
сгради в ПИ с идентификатор 72624.610.278, като конструкцията на 21 от общо 23
– те декларирани сгради е променена от М1 на М3 съгласно таблица № 3 на л. 202
от делото.
При
първото разглеждане на делото е назначена съдебно – техническа експертиза, с
която е установено, че придобитият при вливането недвижим имот от жалбоподателя
съвпада с част от бивш имот № 7072, за който е отреден парцел ІV в кв.1 – за
Зърнено фуражен комбинат (ЗФК) по кадастралния и регулационния план на
гр.Добрич от 1988 г., графично отразен на приложение № 1 към заключението. По
кадастралната карта на гр.Добрич от 2005 г. имотът е идентичен с части от ПИ с
идентификатори 72624.610.3, 72624.610.4, 72624.610.9 и 72624.610.278 съгласно
приложение № 2 към заключението. През 2013 г. е одобрено изменение на ПУП – ПР
на Промишлена (индустриална) зона “Север” на гр. Добрич по отношение на УПИ ІV,
в кв.1, в резултат на което са обособени два нови УПИ – УПИ ХІV и УПИ ХІІІ в
кв.1. По този план имотът на жалбоподателя попада в част от УПИ ХІІІ в кв.1
съгласно представената по делото преписка по изменението на плана. Със заповед
№ 775/20.06.2016г. е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на гр. Добрич, в резултат
на което от УПИ ХІV и УПИ ХІІІ са обособени четири нови УПИ - ХV, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ в кв.1. През 2016 г.
е извършена делба на имотите, попадащи в бивш УПИ ІV, кв.1, като жалбоподателят
получава в дял и изключителна собственост новообразуван имот с идентификатор
72624.610.751 по КККР на гр.Добрич, в който са включени части от имоти с
идентификатори 72624.610.3, 72624.610.4, 72624.610.278 и още четири поземлени
имота. Договорът за доброволна делба е сключен след подаването на данъчните
декларации от 15.08.2016г., като промените в кадастралната карта в резултат на
извършената делба са нанесени през м. януари 2017 г. По сега действащия ПУП –
ПРЗ на ПЗ – Север на гр.Добрич за новообразувания при делбата поземлен имот с
идентификатор 72624.610.751 е отреден УПИ ХV, кв.1, графично отразен на
приложение № 4 към СТЕ. Според заключението земята и сградите по декларацията от
2007 г. не могат да бъдат идентифицирани по действащата кадастрална карта или
по стар план, тъй като са декларирани само по отчетна стойност. След извършен
оглед на място и съпоставка с данните от кадастъра вещото лице е идентифицирало
сградите по декларациите от 2010 г. и 2011 г. (с изключение на четири сгради –
помпено помещение, портиерна, цех № 1 и сграда за енергопроизводство), в
резултат на което е установило, че 7 от тях съвпадат със сградите, декларирани
с декларация вх.№ **********/15.08.2016 г. Тези сгради са подробни описани в
табличен вид в приложение № 3 към заключението, където е отразено и сегашното
им фактическо състояние. Според това приложение вещото лице не е установило
наличието на съборени или премахнати сгради в ПИ № 72624.610.3 (констатирало е
разрушени сгради само в ПИ 72624.610.278), каквото е констатирано при
проверката на общинските служители от техническия отдел на общината, но пък е
установило, че описаните в кадастралната карта сгради с идентификатори от
72624.610.3.3 до 72624.610.3.11 (стари) по КККР на гр.Добрич не представляват
сгради, а навеси към метални силози.
Видно
от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно – счетоводна
експертиза /пак там/, декларираните през годините от 2007 г. до 2011 г. земя от
107 933 кв.м. и 24 броя сгради са заведени под партиден номер М509_070627,
като жалбоподателят е платил всички данъци и такси за тях за периода 2007 г. –
2016 г. За периода 2011 г. – 2016 г. дължимата ТБО за имот с партиден номер
М509_070627 е определена според количеството отпадъци въз основа на подадени за
това декларации от жалбоподателя. Декларираните с двете декларации от
15.08.2016 г. земя и сгради са заведени под отделни партидни номера съответно
5803F51797 и 5803F51798
(таблица 4 и 5 от заключението), като вторият имот (ПИ № 72624.610.3) е заведен
по отчетна стойност от 611195, 96 лева, с данъчна оценка 3147645, 10 лева.
Сборът на декларираните през 2016 г. площи от двата имота с идентификатори
72624.610.3 и 72624.610.278 съответстват приблизително на площта на земята,
която жалбоподателят е декларирал с предходните декларации от 2007 г. до 2011
г. и за която е плащал местни данъци и такси до издаване на оспорения акт. С
този акт органът по приходите е определил ТБО само за сградите без земята, като
задълженията са изчислени пропорционално върху по-високата стойност между
данъчната оценка и отчетната стойност, а именно върху данъчната оценка на
сградите от 2 667 029, 99 лева, без стойността на земята от 480615,
10 лева.
С
оглед указанията на ВАС, съдът е изискал представянето на пътни листи от страна
на ответника, удостоверяващи предоставянето на услугите по сметосъбиране,
сметоизвозване и сметопочистване. Същите са представени от ответника, но са
оспорени от жалбоподателя, поради което и е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде заключение дали са отчетени представените пътни листи
и как са заприходени във дружеството. По делото в оригинал са представени
оспорените пътни листи.
Назначена
е и съдебно-геодезическа експертиза със задачи, посочени в решението на
Върховния административен съд. С молба, вх. №746/13.03.2020 г., жалбоподателят
е поискал поставянето на допълнителни въпроси към назначената
съдебно-техническа експертиза /лист 2 198/.
От
изготвената и представена по делото съдебно-техническа експертиза /лист
2206-2217/ се установява, че отново /както и при предходната съдебно-техническа
експертиза/ вещото лице не може да даде заключения за пълна идентичност между
декларираните през 2007 г. и 2016 г. сгради, тъй като няма яснота между
наименованията на сградите и сградите отразени в КК. Посочено е точно, кои
сгради не могат да се идентифицират в декларацията от 2010 г., както и от 2011 година. Сочи се, че за всички
идентифицирани и неидентифицирани сгради жалбоподателят е платил съответните
ДНИ и ТБО, съгласно приетата по предходното дело ССЕ. Вещото лице е отговорило
и на допълнителните въпроси, като е посочило какво точно е метален силоз, както
и че същите са отразени в КККР, но не би следвало същите да се третират като сгради.
Вещото лице е установило и от къде се осъществява достъпа до имот 72624.610.278
/закрит/, а именно през имот 72624.610.3 /закрит/, като двата имота са
обединени в ПИ с идент. 72624.610.751.
В
с.з. вещото лице П. И. е отговорила на въпроси на страните и съда, като е
посочила, че в имота няма никакво ново строителство, то е същото, което е
декларирано през 2007 г., има съборени сгради, но не може да отговори коя
година са съборени. Посочено е, че металните силози са в северната част на
имота.
Експертизата
е оспорена от процесуалния представител на ответната страна, поради което и от
настоящия съдебен състав е назначена повторна експертиза, която да бъде
изготвена от друго вещо лице.
В
допълнение вещото лице в с.з., посочва, че от справка в Гугъл се вижда, че
сградите ги няма още през 2014 година.
От
изготвената съдебно-счетоводна експертиза /лист 2230-2232/ става ясно, че в
почистващата фирма въз основа документираните маршрути и изминати километри по
пътните листи е отчетен, изчислен и осчетоводен разхода на гориво по МПС за
дейност „сметосъбиране Добрич“. Експертизата е приета без възражения от
страните.
От
представеното заключение по допуснатата втора съдебно-техническа експертиза
/лист 2263-2273/ се установява, че вещото лице е направило съпоставка в
табличен вид между сградите декларирани през 2010 г., през 2011 г. и през 2016
г. Посочено е, че от декларираните с коригиращата декларация от 2011 г. 24 броя
сгради, 6 от тях не съществуват в момента. Отговорено е на въпроса, че част от
съществуващите обекти не са сгради, но са нанесени в кадастралната карта преди
промяната й /същите са подробно описани/. Отново е изразено становището, че
металните силози не представляват сгради, нито поземлени имоти, нито
самостоятелни обекти по чл.23 от ЗКИР и не са обект на КК. Те следва да бъдат
нанесени в специализирана карта по чл.32 от ЗКИР.
В
с.з. вещото лице е уточнило, че силозите не са преместваеми обекти, а са
съоръжения. Вещото лице на място е установило, че някои от заснетите обекти не
съществуват на място, но все пак са декларирани в данъчното. Също така част от обектите, описани в писмо от
01.12.2016 г. също ги няма, но вещото лице не може да отговори кога са
премахнати. Тези сгради, които липсват са основно в южната част на имота.
Експертизата
не е оспорена от страните и е приета от съда като обективно и безпристрастно
дадена.
С
оглед указанията на ВАС е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, към тази, която е била изготвена при предходното разглеждане на
делото. Експертизата е изготвена подробно и се намира на лист 2299 до 2312. В
заключителната си част вещото лице е дало следното заключение: за 34 броя
сгради, които не са били предмет на облагане по предходната декларация, ДНИ –
12 576,02 лева и ТБО – 67 717,03 лева. Посочен е ТБО във вариант
според количеството генерирани отпадъци в общ размер 12 543,25 лева.
Изготвена
е и допълнителна счетоводна експертиза с която е определена дължимата лихва.
Експертизите
не са оспорени и са приети от съда.
От
данните по административната преписка се установява, че със заповед №
816/28.06.2016 г. на кмета на община – Добрич, издадена на основание чл.4,
ал.4, във вр. чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, са определени служителите на общинска
администрация – Добрич, които имат правата и задълженията на органи по
приходите, сред които фигурира и длъжностното лице, издало оспорения акт –
Светла Цонева Колева на длъжност старши инспектор в Дирекция “МДТ”.
С
решение № 41-2 от 21.12.2010 г. на ОбС – Добрич, с което е изменено решение №
29-3 от 15.12.2009 г. на ОбС – Добрич, е определена таксата за битови отпадъци
за 2011 г. Съгласно това решение ТБО за нежилищни имоти е в размер на 7 промила
върху данъчната оценка по чл.21 от ЗМДТ, от които за сметосъбиране и
сметоизвозване – 5, 7 промила, за обезвреждане на битови отпадъци – 0,2 промила
и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,1 промила,
като ДЗЛ, подали декларация за определяне на такса за битови отпадъци според
количеството, заплащат за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на
битови отпадъци в депа и други съоръжения 317 лева годишно за 1 брой пластмасов
контейнер с честота на извозване три пъти в една седмица, а за поддържане
чистотата на териториите на обществено ползване – 1,1 промила върху данъчната
оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ. Тази такса остава непроменена през следващите
пет години съгласно решение № 10-7/31.07.2012 г., № 19-1/30.04.2013 г.,
31-2/29.04.2014 г. и 42-3 / 16.02.2015 г., всичките на ОбС – Добрич, в каквато
насока е и заключението на вещото лице по ССЕ.
Със
заповеди № 1502/01.11.2011 г., № 1438/31.10.2012 г., № 997/31.10.2013 г., №
1293/10.12.2014 г., № 1301/16.11.2015 г. и № 1292/31.10.2016 г. на кмета на
община – Добрич, всичките издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са
определени границите, в които е организирано събиране и извозване на битовите
отпадъци на територията на община - Добрич. От съдържанието на тези заповеди и
приложените по делото схеми, съставляващи неразделна част от заповедите, се
установява, че територията на общината е разделена на четири района, като в
границите на първи район попада и имотът на праводателя на дружеството –
жалбоподател “Добруджански протеин” АД.
От
доказателствата по делото се установява, че на 04.12.2013 г. между община
Добрич, от една страна като възложител, и “А.С.А. България” ЕООД гр.София, от
друга страна като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на услуга за срок
от две години, считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., с предмет “Почистване
на улици, тротоари и пешеходни зони на територията на гр.Добрич”, сред които и
район І, в който попада имотът на жалбоподателя. Между същите страни има
сключен и друг договор за изпълнение на услуга от 12.07.2010 г. , с който
изпълнителят поема задължението да изпълнява услугата “Оператор на депо за
неопасни отпадъци при с.Богдан” за срок от 48 месеца, считано от 13.07.2010 г.
С договор за концесия от 17.03.2000 г. община Добрич, от една страна като
концедент, е предоставила на “РЕБ – РВЕ Ентзоргунг България” ЕООД, от друга
страна като концесионер, 15 - годишна концесия чрез даване на разрешение за
извършване на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на
гр.Добрич и автометене на ЦГЧ на града.
По
делото са представени справка за разположението на контейнери тип “Бобър” в
І-ви район към 01.01.2014 г. и месечни графици за вдигане на
контейнер/кофа/кошче за периода м.януари 2014 г. – м.декември 2014 г. (без
подпис и печат), от които обаче не може да се установи дали по отношение на
имота на жалбоподателя е извършвана услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
за целия спорен период.
При
първото разглеждане на делото са разпитани и свидетелите Антон Добрев и Ради
Костов, които установяват, че през
процесния период не е имало поставени контейнери в близост до имота на
дружеството – жалбоподател, нито по протежение на цялото околовръстно шосе, по
което се стига до този имот. През годините боклуците са се събирали в стари
варели, след което са се изгаряли, като едва през 2016 г. е бил поставен един
пластмасов контейнер в двора на предприятието до сградата на администрацията,
който ежеседмично се е извозвал от сметосъбиращата фирма. Горепосочените
свидетели са служители на предприятието, ползващо процесния имот, имат преки и
непосредствени впечатления и наблюдения от изследваните обстоятелства и дават
логични, последователни и безпротиворечиви показания, които съдът кредитира
като обективни и достоверни доказателствени средства.
Въз
основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
АУЗ
е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ съгласно приложената по делото заповед на кмета на община Добрич №
816/28.06.2016 г., в законоустановената писмена форма, но при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният административен акт е немотивиран и
необоснован от фактическа и правна страна. В акта липсват мотиви относно начина
на изчисляване на ДНИ и ТБО, както и относно вида и обема на облагаемия имот.
По декларация имотът представлява земя и сгради, а според счетоводната
експертиза задълженията касаят само сградите. В обстоятелствената част на акта
няма описание на имота и неговите технически характеристики. В нея са посочени
само партидният номер на имота, както и общата данъчна основа за имота, като
едва от заключението на вещото лице става ясно, че тя е сбор от данъчните
основи на отделните сгради. Декларираните сгради имат отделни кадастрални идентификатори
и представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което
данъкът и таксата за тях следва да бъдат определени поотделно. Вместо това
задълженията в акта са дадени общо по години, без да има разбивка за всяка една
от сградите в имота. Общо са посочени и лихвите за задълженията за ДНИ и ТБО,
без да са описани по години и видове услуги. От акта не става ясно каква е
облагаемата основа за всяка една от сградите и как е определена тя за всяко
едно от задълженията за ДНИ и ТБО. В акта е посочено, че таксата за ТБО за 2011
г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е определена върху „отчетната стойност по чл.21
от ЗМДТ“, а от заключението на вещото лице е видно, че тя е определена върху
данъчната оценка на сградите (по-високата измежду двете стойности по чл.21,
ал.1 от ЗМДТ), в какъвто смисъл са и решенията на ОбС – Добрич за този период.
Посочените пропуски и несъответствия създават неяснота относно действителната
воля на органа, която обаче съдът намира, че е преодоляна с
съдебно-счетоводните експертизи и със съдебно-техническите експертизи, както и
допълнително събраните доказателства при разглеждане на делото за втори път от
АдмС-Добрич.
От
аналази на събраните по делото писмени доказателствата е видно, че е налице дублиране
на земята и на част от сградите в отделните декларации от 2011 г. и 2016 г.
Вероятно това е констатирано и от органа по приходите, който е изключил земята
при определяне на задълженията по акта, но е пропуснал да съобрази, че макар с
декларациите от 2011 г. и 2016г. да е декларирано притежанието на различни
поземлени имоти (ПИ с №№ 72624.610.278 и 72624.610.3), до извършването на
делбата през 2016 г. тези два имота фактически и правно са били част от един
общ УПИ с едно лице и пряк изход на ул. „Войвода Д. Калъчлията“, поради което
подадените декларации за определяне на ТБО според количеството отпадъци за
единия имот следва да ползват и другия имот ведно с построените в него сгради,
респективно установените и платените задължения за ТБО (в частта за услугите за
сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа) за
единия имот следва да се считат за такива и за другия имот, независимо че са
заведени по отделни партиди. Всички тези обстоятелства, както и
обстоятелството, че при извършените съдебно-технически експертизи е установено
наличието на премахнати сгради, /за което е уведомен и Директор на Дирекция МДТ
с писмо с изх. №93-27-551/01.12.2016 г., както и изрично в същото са посочени и
характеристиките на сградите/, както и
че съществуващи метални силози са вписани като сгради и за тях е
определен ДНИ, водят до единствения извод, че неправилно са посочени сградите,
които следва да бъдат облагани с ДНИ.
От назначените
по делото две
съдебно технически експертизи и една при първоначалното разглеждане на производството
се установи, че част от сградите декларирани през 2016 г. са идентични със
сгради, декларирани през 2010 и 2011 г. /същите подробно са в таблицата към
последната съдебно-техническа експертиза/. Безспорно е, че за тези сгради за
търсения период е заплатен ДНИ. От вещите лица е установено, че част от
сградите на място не съществуват, както
се каза това е установено още към 01.12.2016 г. от Началник отдел УТСК, но
независимо от това, за същите е начислен ДНИ. За част от обектите пък е
установено, че не са сгради, като подробно е описано и в двете експертизи, защо
вещите лица приемат, че това не са сгради, като тези изводи изцяло се споделят
и от съда. Дори писмото на началник отдел УТСК при Община Добрич,
липсват посочени характеристики за металните силози (липове), именно защото те
не представляват сгради.
Вещите лица са категорични, че процесното съоръжение не е
закрепено трайно към земята и като цяло отговаря на изискванията на чл. 91 от
Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
И при огледа на място е установено от вещите лица, че прикрепването
на силозите към терена е чрез болтова връзка към бетонов фундамент, която е разглобяема и е възможно отделяне на
силоза от терена, без това да доведе до
нарушаване на неговата цялост, т.е. същият не е трайно прикрепен към земната повърхност. Това дава възможност да бъде преместен и ползван на друго
място със същото или
сходно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като
отделянето му и поставянето му на друго място не изменя трайно начина на ползване на земята, от която е отделен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради. Законът за местните данъци и такси не съдържа легална
дефиниция на понятието „сгради“. Легална дефиниция няма в позитивното право.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) съдържанието на понятието трябва да бъде установено
по тълкувателен път като тълкуването трябва да бъде в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове, ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на думата с
допълнителна разпоредба се определя смисъла за съответния нормативен акт. В
случая законодателят не е определил специален смисъл на думата „сграда“, поради
което следва, че тя е употребена в общоприетия смисъл. Съгласно Тълковен речник
на българския език, Наука и изкуство, С., 2008 г., стр. 872, сграда е постройка
със стени и покрив. Това общоприето днес значение на думата е било част от
действащото право. Съгласно чл. 164 от Закона за благоустройството на
населените места, в сила до 01.01.1950 г., сграда (постройка) е всеки строеж
над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре – с
покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Видно
е, че съществувалата в годините легална дефиниция на понятието „сграда“ до
такава степен се е утвърдила в правото с общоприетия смисъл на думата, че
законодателят е сметнал за ненужно изричното му легално дефиниране.
Но освен това общоприето значение на думата законодателят е установил и едно
специфично качество на тази постройка. Съгласно чл. 110 от Закона за
собствеността (ЗС) сградите са постройки, които са прикрепени трайно към
земята. Следователно тогава, когато една постройка не е трайно прикрепена към
земята тя не е сграда.
Това налага да се установи съдържанието на понятието трайно прикрепени към
земята. Законодателят не е дал легално определение на това понятие, но е дал
легално определение на противоположното понятие – „преместваем обект“. Съгласно
§5, т. 38 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), преместваем е обект за
обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите
на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от
който се отделя. Per argumentum a contrario постройка, която не може да бъде
отделена от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура при
посочените условия е сграда.
Отнесени
към настоящия спор, посочените разпоредби, заедно със събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ
обосновават извод, че силозите не са
сгради.
Макар в закона да няма
разграничение на различните видове силози, с оглед развитието на технологиите и
за правилното решаване на спора, следва да бъде съобразена конструкцията на
спорните силози и технологията на изработката им.
Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза конструкцията на процесните силози е изцяло
метална, същите се състоят от отделни елементи, които се сглобяват на място
помежду си посредством болтова връзка. От тези данни на експерта, настоящата
инстанция приема, че силозите представляват сглобяема конструкция. Експертът е
посочил, че силозите представляват съоръжения, предназначени за съхранение на
зърно. Същите според експерта представляват затворен обем с цилиндрична форма с
конусовиден завършек в горната си част, който условно може да се счита, че е
отделен от атмосферата със стени и покрив, без тези характеристики да са
достатъчни да се счита, че силозите са сграда. Тези констатации на вещото лице
сочат, че процесните силози не отговарят на изискването на ЗУТ за изпълнение на
„груб строеж“, във връзка с изграждането на сграда, доколкото същият, съгласно
нормата на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ, е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покрив, без или с различна степен на изпълнени
довършителните работи. Следва да бъде съобразено и че съгласно експерта, има
разлика между металните силози и тези, изградени от бетон, от една страна в
начина на изграждане – сглобяем при металните и монолитен при бетоновите, а от
друга в начина на прикрепване към терена. При металните силози прикрепването е
чрез разглобяема болтова връзка, позволяваща отделяне на силоза от терена без
да се наруши неговата цялост, докато при бетоновите силози отделяне от терена е
невъзможно и същото би довело до разрушаване на конструкцията.Също от
експертизата се установява, че процесните силозите са прикрепени към терена
чрез болтова връзка към бетонов фундамент, която връзка е разглобяема и е
възможно отделянето на силоза от терена, без това да доведе до нарушаване на
неговата цялост. Това дава възможност според експерта силозът да бъде преместен
и ползван на друго място със същото или сходно предназначение, без трайно да
бъде променен начина на ползване на земята, от която е отделен. Независимо, че
съгласно второто вещо лице силозите не са преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ
и Наредба за преместваеми обекти за търговия, маси, павилиони, кабини и др.,
посоченото по-горе води до извод, че процесните силози не са трайно прикрепени
към земята, което както беше посочено по аргумент от чл. 110 ЗС е съществен
белег на сградата като недвижима вещ.
Неправилно е разбирането на ответника, основано на Приложение № 2 от
ЗМДТ „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти", част II. „Данъчна
оценка на сградите“, таблица № 3, т. 3 и таблица № 4, б. „б“, че силозите са
класифицирани като селскостопански сгради. Приложение № 2 към ЗМДТ не определя
обектите на данъчно облагане, а регламентира нормите за данъчна оценка на
недвижимите имоти. Според т. 3, б. „б“ на чл. 6 процесните силози изрично
попадат в определението за селскостопански обект, а не сграда. В приложение № 2
към ЗМДТ са регламентирани начини за определяне на данъчна оценка на различни
обекти /жилищни и нежилищни/, без да се придава на всички тези обекти статут на
сграда по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Не ЗМДТ, а ЗУТ е специалният
нормативен акт, според който се определя вида на подлежащите на облагане обекти
с ДНИ и ТБО.
Не води до обратен извод и практиката на ВАС, на която се е позовал ответника.
Както беше посочено по-горе, спорните силози са метални, изградени от отделни
елементи, сглобени на място, по начин позволяващ във всеки момент
разглобяването им до съставни части, както и отделянето им от фундамета, върху
който са закрепени с болтова връзка по нетраен начин. И пак според вещото лице
в тях нито може да се влезе, нито да се излезе, което е една от
характеристиките даден обект да бъде сграда. В настоящия случай процесните
силози наистина са нанесени в кадастралната карта, но са нанесени с кръгчета,
знак, който не показва, че това е сграда.
Доколкото
са налице и сгради, които са съборени, т.е. не съществуват към момента на
изготвяне на експертизата, съдът намира, че за тях също не трябва да се
начислява ДНИ и ТБО. Видно от писмо с изх. №93-27-551/01.12.2016 г., изготвено
от Началник отдел УТСК и изпратено на Директора на ДМДТ при община Добрич, в
същото са посочени кои сгради са премахнати, както и кои сгради са паднали.
Т.е. преди издаване на УАЗ за ответника е било ясно, че има сгради, които в
момента не съществуват, поради което и е следвало този спорен момент да бъде
изяснен допълнително от ответната страна, което не е сторено. Административния
орган не е представил никакви доказателства, че същите са съществували през
периода 2011-2016 г.
От друга страна, в подадената
декларация е посочено, че видът на конструкцията на сградите е М1, докато от
приложената към административната преписка служебна кореспонденция във връзка с
извършената проверка относно вида на конструкцията на декларираните сгради може
да се направи извод, че задълженията за сградите са формирани при изчисления с
конструкция М3. Основание за този извод дава и приложената към декларацията
таблица № 3 на декларираните сгради (л.215), в която видът на конструкцията им
е коригиран от М1 на М3 съобразно получената от техническия отдел на общината
информация, с изключение на 5 от сградите, на които е запазен декларираният код
М1. Видът на конструкцията е съществен елемент от данъчната оценка на сградите
съгласно приложение №2 към чл.21, ал.1 от ЗДМТ и безспорно промяната му е
повлияла на размера на задълженията по акта, които са изчислени на базата на
данъчните оценки на сградите, видно и от заключението по ССЕ. При положение, че
установяването на задълженията е направено след служебно извършена корекция на
данните в подадената декларация, т.е. при изчисляване на задълженията не са
взети предвид данните от декларацията, а от друг източник, то неправилно
административният орган се е позовал на хипотезата на чл.107, ал.3,
изр.трето от ДОПК.
С оглед на гореизложеното, жалбата подадена от дружеството се явява
частично основателна, поради което и АУЗ следва да се измени в частта за ДНИ, в размера посочен в
съдебно-счетоводната експертиза, както в основната част за определеното
задължение, така и в частта за дължимите лихви.
Относно определените задължения за ТБО:
В разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ е
предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато
услугата не се предоставя от общината. В закона не са дадени допълнителни
критерии какво следва да се разбира под израза "услугата не се предоставя
от общината", но при тълкуване следва да се приеме, че разпоредбата има
предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване
на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез създаването на изискуемата
от закона нормативна регламентация с приемане на наредба на общинския съвет по
чл. 9 ЗМДТ, както и изпълнение на задълженията за издаване на заповед на кмета
на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и приемане на решение на общинския съвет по
чл. 66, an. 1 ЗМДТ, чрез
обезпечаване на реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и
съответното извършване на тази услуга. В настоящия казус е несъмнено
установено, че общината е създала необходимата нормативна уредба и е осигурила
обективна възможност на „Булмикс интеренешънъл" АД, гр. София, като собственик
на посочените недвижими имоти, да ползва услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване, която общината предоставя. По делото са представени в оригинал
всички пътни листи, които удостоверяват факта, че сметопочистващата фирма реално
извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината.
Въпреки направеното оспорване от жалбоподателя, по делото не се установи, че
представените доказателства са неверни или недостоверни. Назначената ССЕ по
делото също потвърждава този извод.
Относно таксата за услугата по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ. В случая от събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
услугата е предоставяна. Съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 63,
ал. 2 ЗМДТ за процесния период, районът, в който се намират имотите на
дружеството попадат в териториите, в които тази услуга се предоставя. Относно
изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане на териториите за обществено
ползване, като почистване на уличните платна, снегопочистване, озеленяване, са
представени документи, в които са описани извършените дейности, включващи и
такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По делото
са представени схеми на поставените кошчета са събиране на отпадъците от
териториите за обществено ползване. Освен това, по искане на съда бе
представено и писмо с изх. № 11-09-18/11.02.2020 г. от Кметът на Община гр.
Добрич. Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и временно съхранение
на битовите отпадъци от страна на общината по начин (включително като
местоположение), вид (вместимост на съответния съд) и количество, което да
осигури страна на общината възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци,
отделени за определен период от време (в зависимост от честотата на
сметоизвозване, определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) представлява част от обезпечаването на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Жалбоподателят не спори, че депо за
битови отпадъци съществува и то е функциониращо, което от своя страна
представлява основание за дължимост на таксата за услугата за обезвреждане на
отпадъците и поддържане на депо.
Представени са достатъчно писмени
доказателства, които удостоверяват, че през процесиите данъчни периоди услугите
по трите компонента, визирани в чл. 62 ЗМДТ са действително предоставени.
Тяхната обективна наличност се установява от представените договори, сключени
между общината като възложител и търговските дружества - изпълнители.
Договорите установяват валидни облигационни отношения между страните, свързани
с възлагането на дейностите по трите компонента - сметосъбиране и сметоизвозване
на територията на Община гр. Добрич до депото за твърди битови отпадъци,
депониране и обработка поддръжка на чистотата на териториите за обществено
ползване. Установяването на действително извършената работа се доказва от
представените схеми на поставените съдове за битови отпадъци и честота на
извозването им, съставени от представители на възложителя и изпълнителите,
които съдържат данни за вида на предоставените услуги, тяхното количество и
местоизвършване на дейностите.
Независимо от горното, съдът обаче,
счита че неоснователно и необосновано с оспорения акт са начислени задължения
на жалбоподателя за ТБО на основата на данъчната стойност на сградите, вместо
на база на подадените декларации за съдове за отпадъци. Необосновани и в противоречие
със събраните по делото доказателства са твърденията на ответника, че
жалбоподателят с една от двете подадени през 2016 г. декларации по чл. 14 от ЗМДТ е декларирал новопридобит имот, а с другата е декларирал промяна в
обстоятелствата на деклариран имот. Подадените през 2016 г. две декларации се
отнасят до имота на жалбоподателя, придобит на основание универсалното
правоприемство на преобразуваното чрез вливане „Добруджански протеин“ АД,
деклариран още през 2007 г. Същото основание е посочено във всички подавани от
жалбоподателя декларации за имота от придобиването му през 2007 г. включително
и в тези от 2016 г. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се изясни, че с АУЗ са обложени с ДНИ и
ТБО всички сгради в имот с идентификатор по КККР 72624.610.3, но не и
декларирания със същата декларация поземлен имот. Напълно неоснователно и в
противоречие с целта на закона е и откритата нова партида за облагане с местни
данъци и такси от ответника. С това се цели и постига единствено облагането с
такса битови отпадъци на имота на жалбоподателя според данъчната основа, с
формален мотив, че за него не била подавана декларация за количеството ползвани
съдове за отпадъци и за това не може да са установи количеството на
генерираните отпадъци. Няма как и не е възможно да са били подадени декларации
за съдовете за отпадъци в процесния период, за имот за който е открита нова
партида едва през 2016 г. Преди това декларации са подавани по единствената
открита за имота партида, откакто е бил придобит още през 2007 г.
Освен това, от техническата и
повторната техническа експертизи, приети при повторното разглеждане на делото
се установи, че в южната част на имота на жалбоподателя (частта от имот с
идентификатор 72624.610.278) няма изход към улица. След като липсва изход към
улица е нелогично да се приеме твърдението на административния орган, че
декларациите на жалбоподателя за съдове за отпадъци са подавани за южната част
от имота, а входът на имота е един и е само в северната част (имот с идентификатор72624.610.3).
Основният спор по тук е относно правилността на приложените от органа
механизъм и основа за определяне на ТБО. В жалбата са релевирани доводи за
неспазване на установената с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и, ал. 2 от
ЗМДТ поредност на способа за определяне на таксата. Възраженията на оспорващия
са основателни с оглед законовата регламентация, приета и действаща към
процесния период на в частта за
начислената ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за
услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа. С разпоредбите на чл. 67,
ал. 1 и, ал. 2 от ЗМДТ в относимата им редакция, се установяват два порядъка за
определяне на размера на ТБО, които са във връзка на евентуалност. Принципът е
правилото на, ал. 1, според което размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци. Изключение е редът по, ал. 2, който е
приложим когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци.
Според чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет,
когато не може да се определи количеството на битовите отпадъци.
По отношение на таксата за услугата поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване е налице специално правило в чл. 67, ал.
4 ЗМДТ, според което таксата за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
В случая, органът
по приходите е определил стойността на ТБО пропорционално върху по-високата
стойност между данъчната оценка и отчената стойност, а именно върху данъчната
основа.
Видно
от събраните по делото доказателства, а и от съдебно-счетоводната експертиза, е
че има подадени декларации за определяне на ТБО според количеството отпадъци.
От доказателствата по делото, от анализа на които е видно и както се
каза и по-горе, е налице дублиране на
земята и на част от сградите в отделните декларации от 2011 г. и 2016 г.,
поради което подадените декларации за определяне на ТБО според количеството
отпадъци за единия имот следва да ползват и другия имот ведно с построените в
него сгради, респективно установените и платените задължения за ТБО (в частта
за услугите за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци
в депа) за единия имот следва да се считат за такива и за другия имот,
независимо че са заведени по отделни партиди. Поради което и съдът приема, че неправилно с оспорения акт са начислени
задължения на жалбоподателя за ТБО на основата на данъчната стойност на
сградите, вместо на база на подадените декларации за съдове за отпадъци, поради
което и актът в тази си част следва да бъде отменен, като ТБО следва да бъде
определена според количеството генерирани отпадъци.
С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира
жалбата за частично основателна и оспореният АУЗД
следва да бъде
отменен, като задълженията за ДНИ и ТБО се намалят и се определят, съобразно заключението на вещото лице: за ДНИ за
2011-2016 г. в размер на 12 576.02 лева главница и лихва в размер на
3 613.19 лева и за ТБО 2011-2016 г. на 12 543.25 лева главница и
лихва в размер на 3 603.77 лева, като в останалата част жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения Акт за установяване на
задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК, №АУЗ-107-355 от 28.12.2026 г., издаден от Светла Колева - ст.инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Добрич, мълчаливо потвърден от Директора
на МДТ при община Добрич с който са
определени задължения за данък върху недвижими имоти за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г., ведно с лихви
за просрочие, следва да бъде изменен като съобразно изложеното в мотивната част
на решението се намали установения размер по години както следва:
1.
01.01.2011
– 31.12.2011 г. от 3 467.14 лева на 2 096 лева;
2.
01.01.2012
– 31.12.2012 г. от 3 467.14 лева на 2 096 лева;
3.
01.01.2013
– 31.12.2013 г. от 3 467.14 лева на 2 096 лева;
4.
01.01.2014
– 31.12.2014 г. от 3 467.14 лева на 2 096 лева;
5.
01.01.2015
– 31.12.2015 г. от 3 467.14 лева на 2 096 лева;
6.
01.01.2016
– 31.12.2016 г. от 3 467.14 лева на 2 096 лева,
или общо от определената с АУЗ сума от
20 802.84 лева на 12 576,02 лева, ведно със законната лихва в размер
от 5 979,73 лева на 3 613.19 лева.
В
частта за определената ТБО, АУЗ следва да бъде изменен, както следва по години
и по компоненти: за всичките години ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване е
определена на сумата от 15 202.08 лева; ТБО за обезвреждане на битови
отпадъци – 533,42 лева и ТБО за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – 2 933.75 лева, или общо за всяка от процесните
години в размер на 18 669,25 лева.
1.
01.01.2011
– 31.12.2011 г. от 18 669,25 лева на 2090.54 лева, от които 1 173,54 лева
ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 317 лв. ТБО
за сметосъбиране, за озевреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения;
2. 01.01.2012 –
31.12.2012 г. от 18 669,25 лева на 2090.54 лева, от които 1 173,54 лева
ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 317 лв. ТБО
за сметосъбиране, за озевреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения;
3.
01.01.2013 – 31.12.2013 г. от 18 669,25 лева на 2090.54 лева, от които 1
173,54 лева ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
317 лв. ТБО за сметосъбиране, за озевреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения;
4.
01.01.2014 – 31.12.2014 г. от 18 669,25 лева на 2090.54 лева, от които 1
173,54 лева ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
317 лв. ТБО за сметосъбиране, за озевреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения;
5.
01.01.2015 – 31.12.2015 г. от 18 669,25 лева на 2090.54 лева, от които 1
173,54 лева ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
317 лв. ТБО за сметосъбиране, за озевреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения;
6.
01.01.2016 – 31.12.2016 г. от от 18 669,25 лева на 2090.54 лева, от които
1 173,54 лева ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
и 317 лв. ТБО за сметосъбиране, за озевреждане на битови отпадъци в депа и
други съоръжения или АУЗ в частта на ТБО
от 112 050,50 лева на 12 543,24 лева, ведно със законната лихва
вразмер на 3 603,77 лева.
В останалата част до пълния размер на определените
публични задължения жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и при своевременно направено искане само от жалбоподателя, по делото за заплащане на разноски, такива следва да му бъдат присъдени, с оглед
уважената и отхвърлената част от жалбата. Ответника е направил възражение за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение. По възражението за
прекомерност, съдът намира същото за неоснователно. При материален интерес – 171 056,71,
минималното адвокатско възнаграждение, определено в чл.8, т.5 от Наредбата за
адв. възнаграждения е 4 240,56 лева. Претендира се адвокатско възнагражедение
за предходното разглеждане на делото в първата инстанция в размер на 4 800
лева, за представителство пред ВАС в размер на 4 800 лева и за
представителство при настоящото разглеждане на делото в размер на 5 760
лева. Възнагражденията са определени към минималния размер. Съдът не е съгласен
със становището на ответника, че делото не е с правна и фактическа сложност,
напротив само при настоящото разглеждане на делото са проведени 12 съдебни
заседания, изготвени са четири експертизи, поради което и счита, че делото е с
фактическа и правна сложност, поради което и претендираните адвокатски
възнаграждения не са прекомерни. Съгласно представения списък на разноските,
жалбоподателят е заплатил 50 лева – ДТ и депозити за вещо лице общо в размер на
1516 лева. С оглед резултата по делото и уважената част от претенцията, а
именно в размер на 138 720,48 лева, на жалбоподателя се следва сумата от
13 726 лева, разноски по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Добрич, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по оспорване на
“Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. “Ген.Тотлебен“ № 85-87, Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №
АУЗ-107-355/28.12.2016 г., издаден от старши инспектор в Дирекция “МДТ” при
община – Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция “МДТ” при община
– Добрич, в ЧАСТТА с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2011 г.
– 2016 г. за недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „Войвода Димитър
Калъчлията“, с партиден номер 5803F51798 за ДНИ 2011 г. - за разликата над 2 096 лв. до 3
467.14 лв. главница; за 2012 г. - за разликата над 2 096 лв. до 3
467.14 лв. главница; за 2013 г. - за разликата над 2 096 лв. до 3
467.14 лв. главница; за 2014 г. - за разликата над 2 096 лв. до 3
467.14 лв. главница; за 2015 г. - за разликата над 2 096 лв. до 3
467.14 лв. главница; за 2016 г. - за разликата над 2 096 лв. до 3
467.14 лв. главница; за дължима
лихва за периода 2011-2016 г. за разликата над 3613,19 лева до 5979,73 лева; за
ТБО 2011 г. - за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669.25 лв. главница, за 2012 г. - за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669.25 лв. главница; 2013 г. - за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669.25 лв. главница; 2014 г. - за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669.25 лв. главница; 2015 г. - за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669.25 лв. главница; 2016 г. - за разликата над 2 090,54 лв. до 18 669.25 лв. главница; за дължима
лихва за периода 2011-2016 г. за разликата над 3603,77 лева до 32 198,64 лева,
като ОТХВЪРЛЯ оспорването в
останалата част.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на “Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Ген.Тотлебен“ №
85-87 разноски в размер на 13 726 лева,
съразмерно уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Административен съдия: