Р Е
Ш Е Н
И Е
N250
гр.Русе, 26.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N352 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от М.Е.Х. чрез пълномощника адв.Пл. Г. *** против решение №425/11.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 7122/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с
която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди над сумата от 20 000 лв. до размер на 50 000 лв.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон
по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в тази
част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира и
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата
„А.“ ЕООД- гр.Русе, ЕИК *** не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК и не
взема становище по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото
е образувано по иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл.200 от КТ.
По делото е безспорно
установено, че страните са били в трудово правоотношение като жалбоподателят е
заемал длъжността “работник по изграждане
и ремонт на покривни покрития“. На 31.07.2018 г. същият участвал в монтаж на
улуци на покрива на автосервиз в с.Ценово, Русенска област с още двама свои
колеги, един от които бил на покрива, другия на земята, а жалбоподателя на
стълба. При придвижването на улука, горната му част доближила до преминаващите в близост до
покрива кабели на далекопровод с високо
напрежение, възникнала волтова дъга между кабела и улука и работниците били
ударени от електрически ток като жалбоподателят в резултат на удара паднал от стълбата
от около три метра височина на земята.
При падането същият
получил множество телесни увреждания: Счупвания на черепа челно. Контузия на
мозъка в ляво. Многофрагментарно счупване на долната челюст в областта на
брадичката, наложило метална остеосинтеза. Избиване на четвърти долен ляво и
трети долен десен зъби. Разкъсно- контузни рани и охлузвания по лицето.
Счепване на предната дъга на първи шиен прешлен, без разместване, счепване на
бодилчестия израстък на четвърти шиен прешлен. Белег от увреждане на кожата на
дясната ръка. Двустранна радикулопатия на ниво С6-С8-Тн1. Получените от него
увреждания по медико- биологични признаци се квалифицират като: Разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на челюст и зъби, което трайно
затруднява дъвченето и говоренето и трайно затрудняване на движенията на шията
за повече от тридесет дни.
С разпореждане №
102/22.08.2018 г. на НОИ, ТП-Русе станалата на 31.07.2018 г. злополука с М.Е.Х.
е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В протокол №16/22.08.2018
г. на НОИ, ТП-Русе за резултатите от извършеното разследване на злополуката е
посочено, че работодателят е допуснал нарушения- чл.215з, т.3 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и е съставен акт за нарушение.
Предвид тези
обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките, ангажиращи имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинени на работника неимуществени вреди от трудовата
злополука.
На обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неправилно обаче районният съд е определил
размера на дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществени вреди следва да се определи по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да бъдат съобразени при определяне на размера.
От събраните по делото
доказателства е установено, че жалбоподателят е получил три групи телесни
увреждания, които се характеризират като средни телесни повреди. Същият е
провел лечение- оперативно и консервативно в болнични заведения, продължило за
период от един месец, а след това е продължил лечението си в домашни
условия като е бил във временна неработоспособност
до 13.09.2018 г.
С приетата СМЕ е
установено, че възстановителният период за черепно- мозъчната травма е в
рамките на няколко седмици, след което е възможно да има главоболие и други
оплаквания за п- дълъг период от време, че възстановителния период по отношение на лицевата травма е с
продължителност до три месеца като по отношение на избитите зъби и
чувствителността на долната устна не може да се постигне възстановяване, че
възстановителния период по отношение на шийната травма, ако не са налице
усложнения,този период от 4-5 месеца, а по отношение на установената двустранна
радикулопатия възстановителният период е индивидуален и може да продължи месеци
и години.
Вещото лице в
заключението си е посочило, че при получените от жалбоподателя увреждания,
болките са най- силни непосредствено след получаването им и продължават със
значителен интензитет до обездвижване и стабилизиране на счупванията, след
което постепенно намаляват, че болки със значителен период се усещат след
оперативната интервенция и по време на раздвижване, като главоболие и и по- слабо изразени болки може да има и за
по- дълъг период от време- месеци и години, особено при физическо натоварване
на увредените области или промяна на атмосферните условия.
Установено е, че
жалбоподателят е изпитвал силни болки и
се е нуждаел от чужда помощ при престоя си в болничните заведения, бил на
памперси и приемал течности през сламка,
пасирали му храната, не можел да ляга и стоял в седнало положение в продължение
на два месеца, през който период приемал болкоуспокояващи лекарства И до
момента болките му продължавали, нямало настъпило пълно възстановяване на
травмите- не можел да си върти главата, да приема твърда храна, не бил в
състояние на работи.
Настоящият състав като
съобразява вида и характера на телесните увреждания, продължителността и
интензитета на болките на жалбоподателя, продължителността на леченията в
различни лечебни заведения, оперативната интервенция, продължителните
възстановителни периоди , като отчита, че и до момента няма пълно
възстановяване на телесните травми, а по отношение на чувствителността на
долната устна и зъбите такова не може да настъпи, възрастта му, приема, че справедливия размер на дължимото обезщетение е 50 000
лв.
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с надлежно възражение от страна
на работодателя за намаляване на отговорността му по реда на чл.201, ал.2 от КТV
В отговора на исковата молба
ответникът по жалбата бланкетно е посочил, че жалбоподателят допринесъл за
настъпване на трудовата злополука, като допуснал груба небрежност при
изпълнение на възложената му работа. Възражението не е конкретизирано чрез
посочване на конкретни факти и конкретни нарушения, които да осъществяват състава
на чл.201, ал.2 от КТ.
Дори и да се приеме, че
е налице надлежно възражение, то доказването му е в тежест на работодателя, за
което не са релевирани доказателства.
Следва да се посочи, че
в КТ не е дадено определение на понятието "груба небрежност", нито пък
някакви признаци за определянето му като вид непредпазливост. Определение на непредпазливостта е дадено в НК. Съгласно чл. 11, ал. 3 НК непредпазливостта е
съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост, и то от
категорията на съзнаваната непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато
работникът е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици -
увреждането на здравето си, но е мислел да ги предотврати - чл. 11, ал. 3, пр.
посл. НК. С оглед
на посочената дефиниция следва да се приеме, че "Грубата
небрежност" е
по-висока степен на обикновената небрежност. Не всяко нарушение на правилата на
безопасността на труда обаче мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само
подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на
грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие.
В конкретният случай
няма доказателства, които да установяват поведение на жалбоподателя, което да
се определи като груба небрежност.
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че за конкретния ден и обект на жалбоподателя
е проведен инструктаж за безопасност. В отговора на исковата молба като
приложение е описано извлечение от книга за инструктаж, но по делото не е
представено и прието такова доказателство. С показанията на св.Д. Г., които
следва да се кредитират като последователни и логични, кореспондиращи на
останалите доказателства по делото, се установява, че преди да отидат с
жалбоподателя на конкретния обект не им е провеждан инструктаж. Този свидетел
установява обичайният начин на работа като в конкретния случай не е налице отклонение
от него. Липсата на небрежност от страна
на жалбоподателя може да се изведе и от констатации, съдържащи се в протокола
за извършено разследване на злополуката от ТП на НОИ-Русе, където е посочено, че само работодателят е допуснал
нарушения.
По тези съображения
въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е неправилно и като
такова следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново решение, с
което искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди бъде
уважен в пълен размер.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за производството са в тежест на ответника по жалбата. По делого
жалбоподателят е представляван от адвокат безплатно, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по жалбата следва да заплати на адв.Пл.Г.
възнаграждение в общ размер на 2073 лв., от които 1430 лв. за въззивното
производство.
Същият следва да заплати
по сметка на РОС държавна такса в размер на 1200 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №425/11.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 7122/2018
г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Е.Х.
против „А.“ ЕООД-гр.Р. иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука над сумата от
20 000 лв. до размер на 50 000 лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД- гр.Р., ЕИК *** да заплати на М.Е.Х., ЕГН **********
*** размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
31.07.2018 г. до окончателното плащане.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД- гр.Р., ЕИК *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от ЗА на адв.П.Г. *** адв. възнаграждение в размер на 2073 лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД- гр.Р., ЕИК **** да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 1200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: