№ 1922
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110101627 по описа за 2022 година
Предявен е от АНГ. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №
41 срещу „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” № 67А иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и емоционален стрес в резултат на
получени травми при ПТП, реализирано на 28.09.2021г. в гр. Варна по вина на водача на л.а
«Дачия Логан» с рег. № В 4313 HP, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/22/121000873022, със срок на валидност до
23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
застрахователната щета- 08.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
28.09.2021г. около 15,00 часа на кръстовището на бул. “8-ми Приморски полк“ и
бул.“Чаталджа“ в гр.Варна ищцата като пещеходец е блъсната от водача на «Дачия Логан» с
рег. № В 4313 HP. Последният е застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/22/121000873022, със срок на валидност до
23.03.2022г. В резулат на произшествието ищцата получила контузия на лявата глезенна
става, ожулвания и кръвонасядания горните и долни крайници и травматични отоци по
левия долен крайник, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На водача на «Дачия Логан» с рег. № В 4313 HP бил съставен АУАН и издадено НП № 21-
0819-004226/13.10.2021г. от длъжностно лице при сектор Пътна полиция. Поддържа се, че
ответното дружество е уведомено за произшествието по пострадалото лице на 05.11.2021 г.
с писмо с обратна разписка. На 06.01.2022г. дружеството е предложило на ищцата
обезщетение в размер на 400 лева, след нейния отказ, е предложена сумата от 500 лева.
Намира се, че предложеното обезщетение не съответства на размера на вредите. Освен
телесни увреждания, ищцата е претърпяла и силен емоционален стрес. И понастоящем тя
връща в съзнанието си произшествието. Често сънува събитието. Изпитва страх от
автомобили, особено при пресичане на пътното платно. Ето защо, претенцията към
ответното дружество е за застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10000 лева за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
1
застрахователя за събитието.
Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска.
Оспорва иска по размер. Предвид характера на уврежданията и краткия възстановителен
период, намира че справедливият размер на обезщетението възлиза на 500 лева.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора.
За да се произнесе по делото, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска 2
отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
вреди/ в случая неимуществени/ и обосноваване на техния размер.
В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че между собственика на л.а «Дачия
Логан» с рег. № В 4313 HP и ответника е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност» към дата на
застрахователното събитие - 28.09.2021г.; че застрахователното събитие е настъпило по вина
на застрахования водач на «Дачия Логан» с рег. № В 4313 HP; че в резултат на
произшествието ищцата е получила контузия на лявата глезенна става, ожулвания и
кръвонасядания по горните и долни крайници и травматични отоци по левия долен
крайник; че ответникът е уведомен за застрахователното събитие на 05.11.2021г.
С оглед на горното предметните предели на спора се състоят само в това търпи ли
ищцата неимуществените вреди в резултат на получените травматични увреждания както и
какъв е паричния измерител на тези вреди. По спорните въпроси съдът съобразява следното:
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните и
обясненията на вещото лица д-р Р.М. в съдебно заседание става ясно, че болките от
установените травматични увреждания са били най-силни през първите няколко дни и
поради обширността им е било възможно в тези дни ищцата да е имала нужда от
подпомагане от трети лица. С оглед данните от амбулаторен лист от 8.02.2022г. лечението
на контузията на лявата подбедрица се е усложнило с инфекция на кръвонасядането
следствие на което е констатирано уплътнение на мястото. Обичайният срок на лечение на
останалите травми е 15-20 дни, а в о.с.з. експертът посочва, че е възможно лечението да
продължи повече от това. Към настоящият момент ищцата е напълно възстановена.
По делото са събрани показанията на свидетеля Самуил Георгиев Маринов- съпруг на
ищцата. В показанията си, които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК
свидетелят сочи, че след инцидента съпругата му се е възстановила физически, но не е и
емоционално. След инцидента възникнали проблеми със съня й, събуждала се нощем,
плачела. През деня била апатична, не искала да излиза, нямала желание за нищо.Налагало се
свидетелят да я води на работата, защото г-жа М. се страхувала да излиза сама по улиците.
При пътуване с кола ищцата биа притеснена.
2
Свидетелката Екатерина Статева сочи, че след инцидента г-жа М. е преживяла силен
психически стрес. Не искала да излиза, не искала да се вози с кола. Физически била добре,
но в емоционален план останала травмирана. Не иска сама да пресича улицата. Винаги
трябва да има някой, който да я хване за ръка при пресичането. Физическото й
възстановяване продължило около месец- месец и половина. И сега се забелязва, че крака и
оттича и тя леко накуцва.
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципа на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните
увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като
ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
състав съобрази, че на ищцата са били причинени няколко леки телесни повреди,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на
вещото лице и показанията на двамата свидетели, които кореспондират на експертизата
става ясно, че възстановителният период е продължил около месец. Същевременно съдът
съобразява, че от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като непротиворечащи
си, се установява, че в емоционален план възстановителният период е продължил по- дълго.
Налице са данни за непреодолени страховия симптоми, свързани с придвижването с
превозно средство. Ищецът, обаче не е ангажирал други доказателства- експертиза или
медицински документи, въз основа на които съдът да направи преценка за болки и страдания
с интензитет над обичайния.
На следващо място следва да се има предвид, че самото произшествие като
инцидентна случка в живота на пострадалия, пресичащ на иначе означено за това място,
представлява сериозен източник на стрес и негативни изживявания, без да е необходимо
изобщо това обстоятелство да се доказва нарочно.
Предвид гореизложеното и след като претърпените неимуществени вреди се
обезщетяват чрез адекватна парична престация, и като се имат предвид лимитите на
застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ посочени в КЗ,
съдът намира, че исковата претенция се явява доказана до размер на сумата от 4500 лева и
следва да се отхвърли за горницата до претендираните 10 000 лева.
По делото се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 08.11.2021г. –дата на уведомяване на застрахователя за събитието.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач. И деликвента носи отговорност
за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и
обусловена от отговорността на деликвента, отговорността на застрахователя за изтеклите
мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само периода от
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1
КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на
3
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не
е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО.
В случая ответният застраховател не се е позовал на обстоятелства, изключващи
забавата му. Видно от доказателствата по делото пострадалото лице е отправило до
застрахователя претенция, която е получена от ответника на 08.11.2021г., поради което
застрахователят е изпадал в забава от деня следващ изпращането на покана, тоест от
09.11.2021г., от която дата ищеца има право на обезщетение за забава.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертиза съобразно
уважения материален интерес в общ размер на сумата от 990 лева.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не се присъждат.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ на АНГ. С. М., ЕГН ********** с
адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 41 сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и емоционален стрес в резултат на
получени травми при ПТП, реализирано на 28.09.2021г. в гр. Варна по вина на водача на л.а
«Дачия Логан» с рег. № В 4313 HP, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/22/121000873022, със срок на валидност до
23.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
застрахователната щета- 09.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.
432, ал.1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4500 лева до претендираните 10 000
лева.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ на АНГ. С. М., ЕГН ********** с
адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 41 сумата от 990 лева, представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертиза съобразно
уважения материален интерес, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4