№ 136
гр. Ловеч, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500208 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.26 от ЗЗД и ЗПФУР.
С Решение №46/18.03.2019г.,пост.по гр.д.№ 25/23.03.2022г.,пост.по гр.д.
№1/2022г. РС-Тетевен е обявил на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД, нищожността на
Договор за предоставяне на кредит с №297798/18.05.2020г., сключен между „ИЗИ
Финанс“ЕООД-София и В. Т. ИВ. от град Ябланица, предвиждаща задължение за заплащане
на неустойка за неизпълнение ла задължение за представяне на обезпечение по чл.3,ал.1 от
Договора, в размер на 390.04 лева, като противоречаща недобрите нрави. „ИЗИ
Финанс“ЕООД е осъдено да заплати на В. Т. ИВ. сумата 50лв., представляваща заплатена
държавна такса,а на адв.Д.В. М.-АК-Пловдив за осъществена правна помощ по реда на
чл.38а,ал.1,т.2 от ЗАдв.-адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Постъпила е въззивна жалба от "Изи Финанс"ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в ******, партер, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрк. АЛ.
ГЮР., срещу Решение №25/23.03.2022г. пост.по гр.д.№1/2022г. на РС-Тетевен. Счита,че
1
съдът неправилно е приел за установено, че е сключен договор за кредит, пренебрегвайки
неизпълнението на дадените от самия него указания в тази насока. Твърди,че така
решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, което води до неговата неправилност.
Излага,че ищецът не е изпълнил указаниятаqдадени с определение
№29/25.01.2022г., за предоставяне в оригинал на договора за кредит. Със Становище с вх. №
822 от 18.02.2022г. процесуалният представител на ищцата пояснява, че договорът за кредит
се сключва по ЗПФУР и предоставя поредица от имейли . Позовава се на чл.18,ал.1,т.3 от
ЗПФУР,съгласно която норма на доказване подлежи, че са дадени волеизявления за
сключване на договор, в противен случай такъв липсва. В друг специален закон - ЗЕДЕУУ
се посочва как става това доказване. Твърди,че тези имейли не установяват сключване на
договор, тъй като не съдържат волеизявление за тяхното сключване. Това е видно и от
съдържанието им. Заключава,че ищецът не предоставила договора за кредит в оригинал и не
е изпълнила специалните изисквания, предвидени от Закона, цитиран от самата нея. Не е
доказано и кой е изпратил имейлите, същите не са предоставени в оригинал или на
електронен носител.
Като друг порок сочи липсата на яснота защо PC-Тетевен приема, че е сключен
договор за кредит, въпреки непредставянето му в оригинал и липсата на доказателства за
размяна на волеизявления между страните за сключването му. Предполага, че съдът се е
подвел от представените разменени писма по електронна поща. Те не съдържат
волеизявления за сключване на договор, не са събрани доказателства в тази насока.
Заключава,че не са доказателство.
Счита,че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.154 от ГПК и е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност
на решението. При бездействието на ищеца да представи доказателства за сключването на
договора съдът е следвало да приеме,че не е доказано наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Моли да се постанови решение, с което на основание чл.271, ал. 1 от ГПК да се
отмени обжалваното решение като неправилно и се постанови ново, с което искът се
отхвърли. Моли да се присъдят направените разноски в настоящето и в
първоинстанционното производства. Моли на основание чл.78,ал.8 от ГПК да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
В срока по чл.263 от ГПК постъпи отговор на въззивната жалба от В. Т. ИВ. от
гр.Ябланица,чрез адв.Д.М.-АК-Пловдив. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Приема неоснователно възражението на възизвника, че не е доказано
сключването на Договора за предоставяне на кредит от разстояние № 297798. Обяснява,че е
представил договора в екземпляр, лично предоставен й от „Изи Финанс"ЕООД. За
съществуването на договорна обвързаност свидетелства кореспонденцията между страните
по електронната поща. Обяснява,че по делото е представен договорът, който тя е получила и
2
той е сключен по правилата на ЗПФУР. Представя Общите условия,въз основа на които е
сключен договорът. Съгласно тях- сключването на договора става след регистрация на
клиента в сайта на ответното дружество, попълване на въпросник, маркиране на полето
„съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно ги приема. След това
кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си електронен адрес
договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става като клиентът
получава съобщение по телефона на предоставения от нео телефонен номер, 4 цифрен
код. След това той получва втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след
отварянето му следва да въведе получения от него код. И след това се получава обаждане
или имейл за потвърждение, че кредита е одобрен.
Етапите за сключване на договора за кредит от разстояние са осъществени- това
не се отрича от ищцата, установява се и от всички доказателства. Ищцата е представила
Договора за кредит с № 297798, който й е изпратен от „Изи Финанс“ЕООД. Представила е и
имейли, изпращани от „Изи Финанс“ЕООД, във връзка със сключения договор за кредит, в
които е признато и претендирано задължението по него.
Моли по реда на чл.190 от ГПК съдът да задължи ответната страна, да предостави
всички налични документи във връзка със сключения от нея Договор за предоставяне на
кредити с № 297798. Сочи,че договорът е сключен онлайн, чрез сайта на ответното
дружество по правилата на ЗПФУР и цялата документация се съдържа у ответника и само
той може да я предостави. В тази връзка, доколкото същото не е уважено от съда, отново
прави същото доказателствено искане. Счита ,че е налице явна злоупотреба с права от
страна на „Изи Финанс"ЕООД, което предоставя абсолютно същия Договор за кредит №
297798, а от друга страна го оспорва.
Излага подробно хронологията на действията,които следва да се извършат,за да се
приеме,че договорът е сключен. На първо място твърди,че не е страната, която следва да
докаже наличието на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, сключен по
правилата на ЗПФУР. Съгласно чл.6 от ЗПФУР такъв договор е всеки, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно чл.18,ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът/в случая- ответната страна е длъжен да
докаже, че е получила съгласието на потребителя за сключване на договора. Разпоредбата на
чл.18,ал.1,т.З от ЗПФУР дава ясен отговор на въпроса, коя страна следва да докаже факта на
сключване на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а това, че
ответната страна оспорва е допълнителен аргумент, че следва да се уважи предявеният иск.
Позовава се на съдебна практика, вкл.решения на ОС-Ловеч- Реш.№56/11.03.2020г. по
в.гр.д.№632/2019г., Реш.№38/27.02.2020г. по в.гр.д.№698/2019г., Реш.№146/04.07.2019г. по
в.гр.д.№323/2019г. и други, където съдът приема,че съгласно чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР при
3
тези договори доставчикът(в случая ответникът) е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. Развива, че нормата на чл.18,ал.1,т.3
от ЗПФУР и конкретно- задължението на доставчика да докаже, че е получил съгласието за
сключване на договора, е залегнало в Закона поради единствената причина,че този вид
договори се сключват онлайн. Получателят на тази услуга е не само икономически по-
слабата страна, но на практика цялата информация и база данни от сключването му се
съдържат у доставчика на услугата. Той разполага с разполага с цялата информация, поради
което и чл.18,ал.1, т.3 от ЗПФУР възлага на него тежестта да докаже сключването на
договора. Цитира в тази насока и практика на дружи окръжни съдилища,които споделят
становището на ОС-Ловеч по въпроса.
Моли да се съобразят изложените подробни мотиви по нищожността на
задължението за неустойка на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави, сключена при неспазване на нормите на чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Моли да се постанови решение,с което се потвърди обжалваното решение на РС-
Тетевен и въззивникът бъде осъден да му заплати разноските в настоящето производство.
В съдебно заседание страните не изпращат представител. Потвърждават вече
заявените становища в молби,получени преди съдебното заседание.
По указание на въззивния състав въззиваемата потвърди,че посоченият
електронен адрес- **************@***.** е регистриран и се ползва от нея. Въззивникът
„Изи Финанс“ЕООД заявява,че не сключва договори чрез електронни адреси, а посочените
имейли се ползвали само за „информативни съобщения“.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д. №1/2022г. по описа на
РС-Тетевен, становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. В срок е подаден и е редовен и отговорът на
въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Ищцата В. Т. ИВ. с ЕГН **********, от гр.Ябланица, с електронен адрес ******
представя копие от Договор за предоставяне на кредит с №297798 от 18.05.2020г. и твърди,
че го е сключила с „Изи Финанс“ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес в ******, партер,
4
представлявано от Б.Н.-управител, с посочен електронен адрес e-mail:****@********.**. В
чл.1 страните декларират, че са сключили договора на основание стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия
по бъдещия кредит и Общите условия по този вид кредити. Предвидено е,че потребителят
ще бъде уведомяван за кредита на посочения електронен адрес. Посочено е,че е от вида
„Бърз на вноски“ (чл.2,ал.1,т.1). Предоставената е сума в размер на 800лв.(чл.2,ал.1),със
срок от 690дни. Годишният лихвен процент е 40.15%,а лихвеният процент на ден- 0.11%.
Общата дължима сума е в размер на 1116.82лв.,при представяне на обезщетение по чл.3,ал.1
и изплащане на погасителните вноски в срок. Посочено е, че при непредставяне на
обезпечение по чл.3,ал.1 и изплащане на вноските в срок,общата дължима сума ще е
1496.86лв. Годишният процент на разходите е 48.3%. В чл.3 са уговорени обезпеченията на
кредита. В т.1 е предвидена банкова гаранция в полза на кредитора със срок на валидност 30
дни след крайния срок на плащане на задължението. В т.2 е предвидено поръчителство от
две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна
бележка от работодателя за размера на трудовото им възнаграждение,като нетният им
осигурителен доход е в размер над 1000лв. ; да работят на трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем,сключен с „Изи
Финанс“ЕООД; да нямат неплатени осигурителни вноски за последните две години; да
нямат задължения към банкови и други финансови институции или ако имат- кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад,да е със статус не по-лош от 401 “Редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. В чл.2,ал.2 страните са се съгласили за последиците
при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение- неустойка в конкретен
размер от 380.04лв., която се начислява от деня следващ неизпълнението на ангажимента за
осигуряване на обезпечение,като определената обща сума се заплаща на определен с
погасителния план брой вноски. В ал.3 е определен максимален размер на неустойката-не
повече от половината от главницата по договора за кредит. В договора е представен
погасителен план с и без предоставяне на обезпечение-тук неустойката е включена в
месечната вноска. Предвидено е,че потребителят ще погасява вноските по банков път и в
офис на „Изи Пей“АД. Върху представения от ищцата договор липсват саморъчни подписи
на страните. Приложени са и Общи условия за предоставяне на кредит от „Изи
Финанс“ЕООД,където по отношение на кредит „Бърз на вноски“ е предвидено (р-л ІІ), че
кандидатстването е от разстояние,като потребителят следва да посети уебсайд
www.minizaem.bg или www.eazyfinance.bg, подробно са описани действията, които следва да
извърши, за да заяви желанието си за кандидатстване за този вид кредит. В р-л ІІІ-т.1.1 е
регламентирано,че до 30 минути от изпращането на попълнения въпросник за
кандидатстване, заявено съгласие за обработване на лични данни, предварително искане за
предоставяне на кредит от разстояние,молба за кредит, кандидатът получава на посочената
от него електронна поща, писмо,с което се уведомява дали е одобрен или не. В случай, че е
одобрен,заедно с уведомлението получава и Стандартен европейски формуляр, действащите
Общи условия и линк,който след активирането му отваря профила на кандидата,където
може да се запознае с проекта за договор. Кандидатът има 7-дневен срок,в който да
5
потвърди изрично сключването на договора, което става с вписване на предварително
изпратения му цифров код. Договорът се счита за сключен след получаване на съгласието на
кандидата по описания по-горе начин. Изрично е предвидено,че договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние(електронна поща,уебсайд и
телефон),като договорът се сключва във формата на електронен документ при условията и
реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние(ЗПФУР), ЗПК,ЗЕДЕП,
ЗЗД, ЗПУПС. Предвидено е,че до 30 минути след сключването на договора кредиторът
изпраща на потребителя електронно писмо,с което го уведомява,че паричните средства са
преведени по посочената банкова сметка или на каса в „Изи Пей“АД,като предоставя
сведение за платеца,стойността на платежната операция в лева и датата.
Ищцата твърди,че е сключила описания договор и в потвърждение освен копие от
договора прилага и разпечатка на кореспонденция по електронна поща между електронните
адреси – ищцата - **************@***.**, а за „Изи Финанс“ЕООД- ****@********.**,
www.minizaem.bg , www.eazyfinance.bg. С три имейла от 18.05.2020г. е обективирана
описаната по-горе процедура по кандидатстване за кредит, с уведомление за одобрение в
размер на главница – 800лв., обща сума за връщане 1116.82лв.,при непредставяне на
обезпечение- 1496.86лв., дата на връщане 2022-04-08, потвърждение за изпращане на сумата
от „Изи Финанс“ЕООД по посочена от клиента банкова сметка, с номер на транзакцията
18.5.2020 dsk. Представена е и кореспонденция на същите електронни пощи,с уведомление
от „Изи Финанс“ЕООД за наличие на просрочени вноски и покана за издължаване към
кредитополучателя, от 25.09.2020г., 15.01.2021г., 22.02.2021г.,09.03.2021г., предупреждения
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита- от 03.09.2021г. и 30.11.2021г.
При тези доказателства ищцата твърди, че клаузата за неустойка, съгласно
чл.3,ал.1,т.2 и ал.2,т.3, е нищожна,тъй като е уговорена в противоречие на добрите нрави-
чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД и противоречи на чл.143,ал.1,т.5 и т.19 от ЗЗП. При условията на
евентуалност твърди нищожност на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП,вр.с чл.24 от ЗПК. Счита,
че реално в тази клауза се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение, неустойката по съществото си представлява добавък към
възнаградителната лихва.
От своя страна ответникът „Изи Финанс“ЕООД, в отговора по чл.131 от ГПК
оспорва наличието на договорна обвързаност с ищцата. Твърди,че не са представени
доказателства за сключване на процесния договор за кредит. Не се съгласява с твърдението
за нищожност на клаузата от договора, регламентираща поръчителството. Има
доказателствено искане по реда на чл.190 от ГПК ищцата да се задължи да представи в
оригинал договора за кредит.
В обжалваното Решение №25/23.03.2022г.,пост.по гр.д.№1/2022г. РС-Тетевен е
приел,че наличието на договорна връзка е доказана и е споделил твърдението за
противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойка по чл.3,ал.1,вр.с ал.2 от Договора,
като е обявил, че е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав изцяло се
6
съгласява с изводите на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Съставът приема, че са представени достатъчни и относими доказателства за
постигнато съгласие между страните за сключване на договор за кредит чрез средства за
комуникация от разстояние,съгласно чл.6 от ЗПФУР. Известно е, че сключване на този вид
договори е предшествано от подробно описани в Закона действия по обективиране на
съгласието на страните за обвързване по този ред- чл.8 - чл.15 от ЗПФУР. Както в
Закона,така и в представения Договор и Общи условия,ясно и конкретно са описани
отделните „стъпки“, които потребителят и доставчикът следва да направят,за да
легитимират сключването на договора. От отправянето на запитване за сключване на
договора до приемането му и предоставянето на средствата, кореспонденцията между
страните, е изцяло в електронна форма. Съгласно чл.18,ал.3 от ЗПФУР преддоговорната
информация и изявленията на страните на електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях. В случая ищцата представя категорични доказателства за разменени волеизявления
между нея- като потребител и „Изи Финанс“ЕООД-като „доставчик“ (по см.на чл.7,ал.3 от
ЗПФУР), от които категорично се установява хронологията на предвидените в закона и
договора действия по легитимиране на искане за отпускане на кредит, информиране за
преддоговорните условия, приемането им и отпускането на кредита. От електронните
записи става ясно, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора.
Следва да се съобрази,че съгласно чл.18,ал.1,вр.с ал.4 от ЗПФУР в тежест на
доставчика е да докаже изпълнението на задълженията му по договора. Уговорка в противен
смисъл е нищожна. С оглед на това съставът не се съгласява с възражението на въззивника,
че в производството пред първата инстанция ищецът-потребител, не е представила договора
в оригинал и липсват доказателства такъв да е подписан,съотв.сключен. Напротив-такъв е
представен, а липсата на саморъчни подписи е обяснимо с начина на сключване-по реда на
ЗПФУР,където обективирането на заявленията на страните е в електронна форма.
Приложените записи на разменена кореспонденция между страните, категорично сочат за
изпълнена процедура по съгласуване на волеизявленията им в предвидената в Закона,в
Договора и ОУ хронология. Автентичността на изявленията им също е потвърдена-
въззиваемата го заяви изрично, а опитът на въззивника да игнорира тази кореспонденция, е
неуспешен, с оглед обявените на официалния му сайт адреси за кореспонденция по
електронната поща, които са идентични на тези от кореспонденцията с В.И..
По изложените съображения съдът приема,че договорната връзка между страните
е доказана.
На следващо място съставът напълно споделя приетото от РС-Тетевен за
противоречие с добрите нрави на клаузата за неустойка по чл.3,ал.1 и ал.2 от Договора.
Нарушени са принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, разпоредбата
на чл.143,т.5 от ЗЗП,тъй като при неизпълнение на договорно задължение за потребителя
възниква необосновано висока санкция-в размер почти на половина от предоставената сума.
7
Също определена по този начин неустойката излиза извън присъщите на този вид
договорен ангажимент функции. Съгласно т.3 от ТРеш.№1/15.06.2010г.,по т.д.№1/2009г.на
ОСТК на ВКС това е самостоятелно основание за прогласяване на неустойката за нищожна.
Предвидена е като санкция за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение
на кредитното задължение с поръчител. Регламентирана така неустойка не осъществява
обезщетителната функция, доколкото не са ясни възможните вреди за кредитора,съотв.не
може да се извърши проверка за съразмерността на предварително определената санкция
(380.04лв.) с тях. Не изпълнява и санкционната функция,тъй като тук заемателят е натоварен
с изключително обусловен ангажимент, чието реално изпълнение е невъзможно със
сериозните изисквания към потенциалните поръчители и в предвидения 5-дневен срок. По
този начин се нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Липсва и обезпечителният елемент,тъй като не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. На практика при неизпълнение на това задължение, в рамките на първите 5
дни, кредиторът вече има сигурно и изначално определено допълнително вземане в
посочения размер. Тук трябва да се съобразява,че проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. В избор
на кредитора са дадени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл.
ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. (Не следва да се
забравя,че в тези правоотношения именно кредиторът се явява икономически по-силната
страна.) В случая с така въведения ангажимент за представяне на обезпечение се налага
извода, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент(съгл.чл.16 от ЗПК), а вместо това въвежда изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
По изложените съображения съставът споделя извода на първоинстанционния съд
за основателност на предявения установителен иск,затова Решение №
25/23.03.2022г.,пост.по гр.д.№1/2022г.,на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора на пълномощника на въззивника следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв. При
съобразяване на цената на иска и на основание чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът следва да се определи в
размер на 300лв.и се възложи в тежест на въззивника „Изи Финанс“ЕООД.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №25/23.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1/2022г.
по описа на РС – Тетевен, като правилно и законосъобразно.
8
ОСЪЖДА"Изи Финанс"ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в ******, партер, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрк. АЛ. ГЮР., да
ЗАПЛАТИ на адв. Д.В. М.,-АК-Пловдив,с адрес на кантората в *****,за осъществена
правна помощ по реда на чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 300(триста)лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9