№ 260
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000126 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Д. В. П. и Л. В. П.
против решение №260395 от 13.10.2021 г., постановено по т.д.№199/2020 г.
по описа на О.С.П..
С обжалваното решение съдът е обявил за недействителен по
отношение на кредитора У.К.Б. АД договор за дарение на идеални части от
недвижими имоти, изповядан на 13.03.2015 год. с нотариален акт №**, том *,
рег.№**, нот.дело №** / 2015 год. на нотариус Д.Г. – нотариус с район на
действие района на П.Р.С., вписан в регистъра на НК под №***, сключен
между Д. В. П., ЕГН **********, от една страна, в качеството на дарител и Л.
В. П., ЕГН **********, от друга страна, в качеството на надарен, по силата на
който дарителят е дарил на сестра си и съсобственик Л. В. П. собствените си,
придобити по наследство и покупко-продажба идеални части от следните
недвижими имоти:
1.) ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
1
*****.***.***.*.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-**-** от 03.06.2009 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.П., с адрес на обекта ****, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ по документ 115 кв.м.,
ведно с прилежащите към обекта две избени помещения – 58 кв.м.; ½ ид.ч. от
таван – 58 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху поземления имот;
2.) ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № *****.***.***.2, находяща се
на същия административен адрес, със застроена площ от 21 кв.м., с
предназначение хангар, депо, гараж, брой етажи:1; 3.) 1/8 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № *****.***.***, находящ се на същия
административен адрес, с площ от 460 кв.м., с трайно предназначение на
урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците,
които го считат за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалноправните и процесуалноправни норми, като молят
да бъде отменено и се постанови ново решение, с което се отхвърли
предявения иск.
Изложили са съображения, че не са налице обстоятелствата, посочени
от ищеца в исковата му молба, спрямо събраните доказателства по делото,
както и не е налице намерение за увреждане на банката в резултат на
прехвърлителната сделка, поради наличие на значително ипотекирано
имущество в полза на банката, обезпечаващо задълженията на Д.П. и
конкретно неговото задължение към банката. На следващо място, Л.П. е
станала собственик на процесните имоти много преди формалното им
прехвърляне. Позовават се на сериозно нарушение на съдопроизводствените
правила в резултат, на което се е достигнало до неприемане на доказателства
и недопускане на гласни доказателства във връзка с възражението им за
собствеността на имотите, както и необсъждане на това възражение и
приложените доказателства.
Ответникът У.К.Б. АД е представил отговор, в който оспорва
въззивната жалба, като счита, че не са налице оплакванията в нея и излага
2
съображенията си за това.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като разгледа въззивната жалба, становищата на страните,
както и събраните доказателства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да
бъде разгледана по същество на основание чл.269 от ГПК в съответствие с
оплакванията в нея.
От исковата молба се установява, че е предявен иск с правно основание
по чл.135 от ЗЗД.
Ищецът – банка твърди, че има качеството кредитор по сключен на
30.11.2007 г. между него и Д. В. П. договор за банков ипотечен кредит №
***/*** в размер на 190 000 евро със срок на погасяването на дълга – до
20.11.2026 г., изменен с два анекса през 2010 г. и 2011 г. Дължимите месечни
вноски за периода от 20.12.2014 г. до 20.06.2015 г. не са платени в срок,
поради което, считано от 23.06.2015 г. дългът бил обявен за предсрочно
изискуем, като на кредитополучателя е връчена нотариална покана, с която е
известен за предсрочната изискуемост. Образувано е заповедно производство,
по което са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 833/2016 г. по описа на РС-П.. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. дело № 285/2016 г. по описа на ЧСИ
П.М. с район на действие ОС-С. /по подсъдността на учредената в полза на
банката ипотека върху недвижими имоти в к.к. П./. Срещу издадената заповед
за изпълнение е подадено възражение, поради което банката е предявила иск
по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането по заповедното
производство. С влязло в сила на 06.11.2018 г. решение № 215 от 19.04.2018 г.
по т.д. №386/2016 г. по описа на ОС-П. е признато за установено, че Д.П.
дължи на У.К.Б. АД следните суми: сумата 154 425,01 евро главница, ведно
със законната лихва от 22.01.2016 г. до окончателното плащане; сумата
19 220,93 евро договорна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 21.01.2016 г.,
както и разноски в размер на 20 034,83 лв., сторени в исковия процес и в
размер на 13 541,64 лв. разноски в заповедното производство. Образуваното
изпълнително дело е висящо към настоящия момент, тъй като дългът не е
погасен. В хода на принудителното изпълнение са продадени ипотекирани в
3
полза на банката имоти, с което вземането на банката се удовлетворило
частично. Останала незаплатена сумата 478 638,49 лв. към датата на подаване
на исковата молба.
Твърди, че при справка в Имотния регистър установил, че длъжникът Д.
В. П. е отчуждил собствените си ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда –
апартамент, ведно с ½ ид.ч. от самостоятелен обект – хангар, гараж и 1/8 ид.ч.
от поземления имот, в който са построени посочените обекти, находящи се в
****. Позовава се на договор за дарение от 13.03.2015 г., сключен с
нотариален акт №**, том. *, рег.№***, дело** от 2015 год. на нотариус Д.Г.,
по който Д.П. дарил на сестра си Л. В. П. собствените си идеални части от
имота, придобити по наследство и покупко-продажба. Така, с отчуждаване на
своите недвижими имоти чрез дарение, Д. В. П. умишлено се лишил от
имуществото си и увредил кредитора си, като го поставил в невъзможност да
събере своите вземания.
Първоинстанционният съд е приел, че се касае за търговски спор, като е
дал възможност на ответниците да представят писмен отговор в двуседмичен
срок от връчването на исковата молба, съгласно чл.367,ал.1 от ГПК с
указание за съобразяване с ал.2 и последиците от неподаване на отговор и
упражняване на права.
Исковата молба, ведно със съобщението по чл.367 ГПК, са връчени на
Л.П. чрез нейния брат Д.П. на 26.08.2020 г. Отговорът на Л.П. е постъпил в
регистратурата на съда на 30.09.2020 г., изпратен по пощата на 28.09.2020 г.
Исковата молба, ведно със съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на
Д.П. лично на 24.09.2020 г. Отговорът е постъпил на 02.11.2020 г., изпратен
по пощата на 30.10.2020 г.
Така и двата отговора са постъпили след изтичането на законовия и
посочен от съда двуседмичен срок по образувано като търговско дело, по
което в съобщенията по чл. 367 ГПК на ответниците са дадени ясни указания
за възможността да подадат писмен отговор в двуседмичен срок от
връчването на съобщението и за последиците, ако не сторят това в
определения им срок.
Следва да се посочи, че в отговорите си двамата ответници оспорват
иска изцяло. Считат, че не е налице фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.
4
Първо, оспорват качеството кредитор на банката спрямо Д.П..
На следващо място считат, че не е налице елементът намерение за
увреждане, тъй като в полза на банката са ипотекирани три имота със
значително по-висока стойност от размера на дълга. Към датата на сделката
П. не е дължал цялата сума по кредита, а единствено месечна вноска и към
този момент предсрочната изискуемост не е била обявена. Задължението му е
станало ликвидно впоследствие, след изповядването на сделката. Наличното
имущество на длъжника, което останало след дарението, било на значително
по-голяма стойност и кредиторът можел да се удовлетвори от него.
Възразяват, че процесният имот бил придобит от Л.П. още през 2005 г.
след смъртта на бащата на страните, в резултат на покупко-продажба, когато
тя изкупила частта на брат си, за което двамата ответници сключили
предварителен договор, по който Л.П. заплатила на брат си сумата 40 000 лв.
Само формално имотът бил прехвърлен през 2015 г. и оформен като дарение.
П. счита себе си за добросъвестен купувач на имота, не е знаела за
задълженията на брат си и не е извършила действия, с които да увреди ищеца.
Ответниците не контактували често помежду си, П. първоначално живеел в
чужбина, а впоследствие в друг град. П. нямала представа за задълженията на
брат си, той не е споделял за финансови проблеми. Имотът се владеел само
от П..
Съдът е изпратил препис от първия отговор на ищеца, като му е указал,
че може да подаде допълнителна искова молба. За втория отговор е приел, че
е постъпил след изтичане на двуседмичния срок, като го е изпратил на ищеца
за запознаване.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, като съдът е наредил
връчването и на ответниците с указание, че могат да подадат допълнителен
отговор. Това е сторено с разпореждане от 13.11.2020 г. – л.107 от делото.
На ответниците са връчени преписи от допълнителната искова молба
на 30.12.2020 г.
След констатация, че е проведена процедура по размяна на книжа,
съдът е пристъпил към подготовка на делото в закрито заседание, извършил е
проверка по чл.374, вр.чл.377, вр.чл.140 от ГПК, както и е изготвил проекто-
доклад, като е постановил определение от 22.01.2021 г. Видно от
определението, произнесъл се е по разменените книжа, включително по
5
редовността на постъпилите отговори, като е приел, че те са постъпили след
изтичането на указания двуседмичен срок от връчване на исковата молба и,
че ги приема като становища. Позовал се е на разпоредбата на чл.370 от ГПК,
че когато не подаде в установения срок отговор страната губи възможността
да направи това по-късно. Посочил е изрично кои възражения на ответниците
счита за допустими по същество, а именно тези, чието установяване е в
тежест на ищеца - за качеството на ищеца на кредитор на първия ответник, за
ненастъпила предсрочна изискуемост на дълга по кредита към датата на
процесната сделка, за липса на увреждащ характер на сделката, както и кои са
преклудирани, поради това, че не могат да бъдат въведени след изтичане на
срока за отговор на исковата молба, а именно, че е сключен предварителен
договор за покупко-продажба през 2005 г., че процесният договор е само
формално изповядан като договор за дарение, но в действителност целените
последици са на договор за покупко-продажба, за владение на процесния
имот. Разпределил е доказателствената тежест на страните и се е произнесъл
по доказателствените искания. Не е допуснал свидетели на страната на П. във
връзка с възражението му за собствеността на процесните имоти, като
неотносимо към своевременно въведените възражения и към очертаните
параметри на спора. Не е назначил и поисканата от него експертиза за
стойността на имуществото му, като неотносима. Позовал се е и на
задължителната съдебна практика на ВКС, според която всяко отчуждаване
на имущество на длъжника намалява възможностите на неговия кредитор за
удовлетворяване и има увреждащ характер.
Определението е изпратено на страните заедно с призовката за
съдебното заседание. Получено е от ответниците на 26.02.2021 г. На
29.01.2021 г. са постъпили допълнителни отговори от ответниците. На
11.03.2021 г. е проведено първото съдебно заседание по делото. Видно от
протокола, първо е разгледана молба на ответниците за възстановяване на
срок за подаване на допълнителни отговори и същата е оставена без
разглеждане. Определението е обжалвано, като е потвърдено с влязло в сила
определение на ПАС. След това се е пристъпило към обсъждане на
изготвения проекто-доклад, разгледани са отново възраженията на
ответниците и доказателствата на страните. Не са приети доказателствата на
ответниците във връзка с възраженията им срещу исковата молба, отнасящи
се до придобиването на процесния имот от Л.П. много преди атакуваната
6
сделка, а именно писмен договор за покупко-продажба на недвижими имоти
с дата 02.03.2005 г., тъй като твърдението за този договор и основаните на
него възражения не са своевременно заявени в срока за отговор. Не са
ревизирани определенията на съда, с които се оставят без уважение
исканията на допускане на гласни и писмени доказателства във връзка с
преклудираните възражения. Така се е стигнало до постановяване на
обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск.
При това развитие на делото не са допуснати твърдените във
въззивната жалба сериозни нарушения на процесуални правила във връзка с
неразгледани възражения и несъбрани доказателства по повод тези
възражения, поради настъпила преклузия. На първо място, делото се
разглежда по реда на търговските спорове, като от страна на ответниците не е
постъпило изобщо възражение срещу разглеждането по този ред. Ето защо, от
значение в настоящия случай са правилата за производството по търговски
спорове – чл.365 и следв. от ГПК, предвиждащи двойна размяна на книжа.
Съгласно чл.367 от ГПК, предвиден е двуседмичен законово определен срок
за подаване на писмен отговор, както и е установено задължителното
съдържание на отговора, вкл. той следва да съдържа възраженията срещу иска
и обстоятелствата, на които те се основават. В чл.370 са уредени последиците
от неподаване на писмен отговор в установения двуседмичен срок. Когато
ответникът не подаде отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
посочи доказателства, не представи писмени доказателства, той губи
възможността да направи това по-късно. Тези правила са аналогични с
уредените за общия исков ред – чл.131 и чл.133 от ГПК.
В случая двата отговора, постъпили от ответниците, са подадени след
изтичането на срока за отговор, като същите са били уведомени редовно за
последиците от просрочието им. Поради това с доклада по делото
първоинстанционният съд е приел постъпилите отговори от ответниците
единствено като становище по исковете, с което същите се оспорват по
същество, тъй като становище по исковете и оспорването им може да се
направи в хода на цялото съдебно производство. Приел е и възраженията за
недоказаност на качеството на ищеца като кредитор на първия ответник, за
ненастъпила предсрочна изискуемост на дълга по кредита към датата на
процесната сделка, за липса на увреждащ характер на сделката, които са по
7
съществото на спора, който спор се определя от ищеца съобразно
твърденията му в исковата молба, и които факти подлежат на установяване от
негова страна. Не е приел възраженията на ответниците за сключен
предварителен договор през 2005 г. за покупко-продажба на процесния имот,
както и че процесният договор само формално е изповядан като договор за
дарение, но в действителност страните са целели последиците на договор за
покупко-продажба, както и за владение, които са свързани със симулативния
характер на процесния договор за дарение. По своя характер те са
правоизключващи възражения за факти, които са настъпили преди
изтичането на срока за отговор, чиято доказателстветата тежест лежи на
страната, която ги е направила. По силата на концентрационното начало в
процеса с изтичането на срока на отговор се преклудира възможността на
ответниците да противопоставят възражения, основаващи се на
съществуващи и известни само на тях към този момент факти. Тези действия
на първоинстанционния съд са в съответствие с процесуалните правила и
принципи в процеса. Не се установяват допуснати нарушения, които да са
довели до незаявяване на възраженията в определения срок. При положение,
че не са допуснати нарушения при докладването на делото, разпределяне на
доказателствената тежест и събирането на доказателства, че ответниците са
били уведомени за последиците от просрочените им действия, следва извод,
че не са нарушени техните процесуални права относно заявяване на
възражения и събиране на доказателства, като се пристъпи към обсъждане на
фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели
за увреждането при извършване на сделката. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Елементите от фактическият състав за успешното упражняване на
правото по посочената разпоредба са: ищецът да е кредитор на длъжника,
длъжникът да е извършил конкретно увреждащо кредитора действие и знание
за увреждането. За да възникне правото на кредитора да обяви за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е
необходимо да са налице всички елементи от така посочения фактически
8
състав.
Първият елемент изисква наличие на действително вземане на
кредитора, което да не е прекратено или погасено по давност. Не е
необходимо то да е изискуемо, съответно да е установено по съдебен ред, да
е издаден изпълнителен лист за него или да са предприети действия по
принудителното му изпълнение. Необходимо е обаче да е възникнало преди
извършването на сделката, чието обявяване за недействително се иска.
В случая този елемент е налице, тъй като банката се явява кредитор
на първия ответник Д.П. по силата на сключения между тях договор за
банков кредит през 2007 г. със срок на действие до 20.09.2026 г. от момента
на сключването на договора и усвояване на банковата сума. От този момент
за П. е възникнало задължението да върне заетата сума по уговорения в
договора ред. Атакуваната сделка е сключена след този момент – на
13.03.2015 г. През същата 2015 г. банката е предприела действия по обявяване
кредита за предсрочно изискуем, образувала е заповедно производство -
ч.гр.д. № 833/2016 г. по описа на РС-П.., по което са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, а впоследствие и изпълнително
производство – изп. дело № 285/2016 г. по описа на ЧСИ П.М., по което е
предприето принудително изпълнение. Поради постъпило възражение от
длъжника е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, като е образувано
гр.д.№386/2016 г. по описа на О.С.П., приключило с влязло в сила решение, с
което са установени вземанията на банката по заповедното производство и за
разноски. Предприети са публични продажби на ипотекирани имоти, като
съгласно удостоверение на ЧСИ от 02.03.2021 г. неудовлетвореното вземане
на взискателя е 457 469,08 лв.
Вторият елемент от фактическият състав е извършване на действие,
което уврежда кредитора. В случая твърдяната увреждаща сделка е
извършеното процесно дарение, с което е прехвърлена собственост върху
недвижим имот, като за този вид сделки е предвидена специална форма в
чл.18 от ЗЗД - нотариален акт, който подлежи на вписване. Спазена е
предвидената в закона форма. Сделката е безвъзмедна по своя характер. С нея
се е намалило имуществото на длъжника, което води до обективно увреждане
на кредитора, тъй като по силата на чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
9
еднакво право да се удовлетворят от него, освен ако няма законно основание
за предпочитане. Ето защо е налице и втората предпоставка на посочения
фактически състав.
Третият елемент е субективен. Изисква знание за увреждането, като в
този случай действа оборимата презумция, уредена в чл.135,ал.2 от ЗЗД.
Знанието на лицата, посочени в разпоредбата – съпруг,низходящ, възходящ,
брат, сестра на длъжника, се предполага. Страните по процесната сделка са
брат и сестра. Т.е. те са от кръга лица, за които се отнася презумпцията. Ето
защо е налице и третият елемент от фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.
При наличие на трите кумулативни елемента от фактическия състав
на посочената разпоредба следва да се приеме, че предявеният иск по чл.135
от ЗЗД е основателен. До този извод е достигнал и окръжният съд, поради
което неговото решение следва да бъде потвърдено. Не са налице
оплакванията във въззивната жалба, че липсват предпоставките за уважаване
на исковата молба и за допуснати процесуални нарушения, поради което
същата следва да се остави без уважение.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260395 от 13.10.2021 г., постановено по
т.д.№199/2020 г. по описа на О.С.П..
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10