РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2011
гр. Пловдив, 01 декември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав в закрито заседание на първи декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 357 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е образувано е по
жалба от В.Б.Н., с адрес *** /преподавател в катедра МАХВП при УХТ Пловдив/, в
която е посочено, че на основание чл.28 от Закона за висшето образование /ЗВО/
се оспорва избора на проф. В.Р. за декан на технически факултет при Университет
по хранителни технологии Пловдив /УХТ Пловдив/, проведен на 23.01.2020г. Във
връзка с Разпореждане №914/07.02.2020г. на Административен съд-Пловдив, с
допълнителна молба вх. № 3791 от 25.02.2020 година /л.7/, жалбоподателят е
уточнил, че оспорва Изборът на Декан, проведен на 23.01.2020г., регистриран в
Протокол № 2 от Общото събрание на Технически факултет за избор на органи на
управление в мандат 2020/2024г. Впоследствие, с допълнителни молби и в писмена защита
на пълномощника на жалбоподателя адв.Тея Екимджиева се уточнява, че се обжалва Решение, прието на
Общо събрание на на Технически факултет за избор на
органи на управление в мандат 2020/2024г., обективирано
в протокол №2 от 23.01.2020г., в частта му касаеща
избор на декан /т.3 от дневния ред/, като нищожно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят е оспорил решение на
Общото събрание на факултет „Технически” при Университет по хранителни
технологии Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗВО не съдържа изброяване
на органите на управление на висшето училище. Цитираната разпоредба сочи
процесуалния ред за оспорване, включително и съдебния контрол, на актовете на
органите за управление на висшето училище.
А органите на управление са
изчерпателно изброени с разпоредбата на чл. 24 ЗВО, такива са общото събрание,
академичният съвет и ректорът. В ЗВО се съдържа и легална дефиниция за факултет
като основно звено от висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване
обучението на студенти, докторанти и специализанти /чл. 26, ал. 1 от ЗВО/, като
от своя страна той също има органи на управление - общо събрание, факултетен
съвет и декан - чл. 26, ал. 2 от ЗВО.Съгласно чл. 26 ЗВО факултетът е основно
звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението
на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални
направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да
провежда обучение. Факултетът има свои органи на управление съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗВО, като деканът го ръководи и представлява. Т. е. на факултетния съвет
са възложени организационни функции в съответствие със закона и правилниците на
висшето училище (чл. 26, ал. 8 ЗВО), но той не е орган на управление по смисъла
на специалния закон и неговите актове не представляват индивидуални
административни актове по дефиницията на чл. 21 АПК.
По изложените съображения актовете
на органите на управление на факултета не са актове на органите на управление
на висшето училище, поради което и по аргумент от чл. 38 от ЗВО, не подлежат на
обжалване. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република
България е приета обща клауза за обжалваемост пред
съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни
интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В
конкретния случай е налично точно такова нормативно изключение на съдебния
контрол по отношение актовете на органите на управление на факултета като
основно звено на висшето училище. В разпоредбата на чл. 38 от ЗВО по
категоричен начин са посочени актовете на кои органи подлежат на съдебен
контрол и по аргумент за противното следва да се приеме, че актовете на
органите на управление на факултета са извън тази категория. За да подлежи на
съдебен контрол, актът трябва да представлява акт на орган на управление на
висшето училище, защото чл. 38 от ЗВО се явява lex specialis по отношение на АПК – в този смисъл са мотивите
на Определение № 8235 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5057/2016 г., VII отд.
Отделно от гореизложеното следва да
се посочи, че правоотношението на декана има трудовоправен
характер и спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването му имат характер на трудови спорове по смисъла на чл. 357 от
Кодекса на труда /КТ/, които са неподсъдни на административните съдилища, а се
разглеждат по общия исков ред – в този смисъл са мотивите на Определение № 8091
от 02.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2008 г.,
VII отд.
Решението по т.3 /избор на член на
комисията за избор на декан на факултет „Технически”/ не създават пряко права и
задължения освен за избраните лица в съответните качества, т.е. решенията не обективират самостоятелно и непосредствено правни
последици, а са такива с организационен и подготвителен характер. Общото
събрание е упражнило свои автономни избирателни права, а не властнически
изявления с административноправни последици, поради
което същите не подлежат на самостоятелно обжалване - чл. 21, ал. 5 АПК.
Наличието на годен за обжалване
административен акт и правният интерес от търсената съдебна защита са абсолютни
процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. При липсата им,
подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство
да бъде прекратено.
Във връзка с направеното в съдебно
заседание от 21.07.2020г. искане от адв.Г.-процесуален представител на заинтересованата
страна В.Д.Р. за присъждане на направените по делото раноски
по чл.38 от Закона за адвокатурата, съда намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите
на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и
съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното искане
не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на
производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение
не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице. Разпоредбата
на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива
разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция.
Следва да се има предвид също, че в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица
са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не
се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и
съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените
разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по
чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр.
2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел
на адвоката.
С оглед изложеното, съдът намира искането
за основателно, предвид което в полза на пълномощника на заинтересованата
страна В.Д.Р. следва да се заплати сума в размер на 150 лв., съобразно
разпоредбата на чл.24 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл.
159 т. 1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 21.07.2020год. за
даване на ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Б.Н.,
с адрес *** /преподавател в катедра МАХВП при УХТ Пловдив/ против Решение,
прието на Общо събрание на на Технически факултет за
избор на органи на управление в мандат 2020/2024г., обективирано
в протокол №2 от 23.01.2020г., в частта му касаеща
избор на декан /т.3 от дневния ред/.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 357/2020 година по описа на Административен съд
– Пловдив.
ОСЪЖДА В.Б.Н., с адрес *** /преподавател в
катедра МАХВП при УХТ Пловдив/ да заплати на адв.К.Г. 150лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в
седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: