Р Е Ш Е Н И Е
№ 1278 23.05.2019г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на девети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гр. дело № 1686 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на В.Х.Д., ЕГН ********** *** против ”ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна индустриална
зона, площадка на Лукойл Нефтохим Бургас АД, административна сграда на
ГСИ-Балкани ЕООД, представлявано от Ю.Б.Б., с която се иска да бъде отменена
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение като
незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
”*******”, както и да се осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
16347.90 лева за периода от 21.12.2018г. до 21.06.2019г. за оставането му без
работа поради незаконното уволнение. Твърди, че е заемал в ответното юридическо
лице длъжността ”*******”. Със заповед № Кп-84/20.12.2018г. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, съкращаване на
щата. Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като е издадена в
нарушение на законовата процедура. Д. твърди, че е трудоустроен от ТЕЛК и се
ползва от закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Ето защо е следвало работодателят да
вземе мнението на ТЕЛК и след това да получи предварително писмено разрешение
от Инспекцията по труда. Това в случая не е налице, поради което заповедта за
уволнение трябвало да се отмени. Твърди се още, че не са изпълнени задълженията
за извършване на подбор по чл.329 КТ, освен това решението за съкращаване на
щата не е взето от компетентен орган. Уволнението е извършено и в
нарушение на КТД. Моли се за уважаване
на исковете.
Исковете са по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът
е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Поддържа, че
уволнението е извършено по предвидения в закона ред, форма и от компетентен
орган. След като било установено, че ищецът не може да работи занапред като *******
заради здравословни причини, работодателят го извел от производството и
престанал да му възлага задачи. На ищеца било предложено и той приел да работи
в администрацията. На новото място обаче ищецът не могъл да се справи с
поставените задачи. Ето защо ответникът преценил, че длъжността на ищеца трябва
да бъде съкратена, а той да бъде освободен от работа. Ответникът твърди, че
винаги е подхождано към ищеца с разбиране и внимание заради физическото му
състояние. Твърди, че в случая е нямало задължение за извършване на подбор, тъй
като длъжността на ищеца е била само една бройка. Заповедта за съкращаване на
щата и тази за уволнението на ищеца са подписани от компетентния за това орган,
а именно управителя на дружеството. Не е нарушен с уволнението и КТД. Оспорва се размера на търсеното
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Моли се исковете да се отхвърлят. При условията на евентуалност предявява възражение за
прихващане на сума от 1169.48 лева, представляваща платено на ищеца обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е признал за
основателни първите два иска – за отмяна на уволнението и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. По отношение на третия иск е заявено, че
се признава само по основание, но не и по размер.
Безспорно е по делото, че ищецът В.Х.Д. е работел в ”ГСИ-Балкани” ЕООД, на длъжността ”*******”, от която длъжност е уволнен със заповед № Кп-84/20.12.2018г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са основателни.
На първо място е основателен искът за признаване на извършеното уволнение за незаконно и за отмяната му. Съдът е обвързан от признанието на иска, заявено от ответника, поради което намира претенцията за основателна и доказана. Следва да се отбележи, че признанието на иска се подкрепя и от данните по делото. От тях е видно, че в полза на ищеца е издадено Експертно решение № 1979/15.10.2018г. на ТЕЛК-Бургас, с което му е призната 50% неработоспособност. Прието е, че лицето не може да работи като *******. След като ищецът е трудоустроен, за да бъде уволнен от длъжност, следва да се спазят разпоредбите на чл.333, ал.1, т.2 КТ и чл.333, ал.2 КТ, като се вземе мнението на ТЕЛК и се поиска и получи разрешение от Инспекцията по труда. В случая нито има твърдения, нито са налице доказателства, че ответникът е изпълнил тази процедура. Неизпълнението на процедурата прави уволнението незаконно, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и трябва да бъде уважен, като се отмени актът за прекратяване на ТПО.
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск за отмяна на уволнението, явява се основателен и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Ето защо съдът трябва да възстанови работника на длъжността ”*******” в ответното дружество.
Доказва се в своето основание и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Според чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. След като уволнението е признато за незаконно, а работникът не е започнал друга работа, му се дължи обезщетение за посочения период. Обезщетението за оставане без работа се изчислява по начина, посочен в чл.228 КТ и чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, е полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, или последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Следователно от значение е брутното трудово възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ възникването на основанието за заплащането му. Ако ищеца няма начислено трудово възнаграждение през този месец, взема се предвид последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение. Месечно брутно трудово възнаграждение /БТВ/ е това, което ищецът е получил за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който е работил през всичките работни дни за календарния месец. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика /решение № 490 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1688/2009 г.; решение № 432 от 3.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1129/2011 г. и др. /. В случая, видно от данните, представени от самия ответник, последният месец, през който ищецът е отработил всички работни дни се явява м.април 2018г., тъй като след него другите месеци съдържат дни, през които е бил ползван годишен отпуск или отпуск за временна неработоспособност. От фиша за м.април 2018г. се установява, че брутната заплата е 1395.63 лева. В тази заплата обаче е включено и възнаграждение за извънреден труд при официални празници в размер на 148.40 лева. Според решение № 181 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2014 г., IV г. о., ГК изплатените суми за нощен труд и труд в празничните дни са допълнителни възнаграждения, които не са измежду изрично изброените в хипотезите на чл. 17, ал. 1, т. 4 - 7 НСОРЗ, те не са и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, поради което не попадат в обхвата на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Следователно такъв вид възнаграждение не може да е част от брутното възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ. Ето защо, след изключването на този компонент от заплатата, остава брутно възнаграждение от 1247.23 лева. На тази база трябва да се определи обезщетението по чл.225 КТ. Ето защо за период от 6 месеца на ищеца се дължи обезщетение от общо 7483.38 лева.
След като обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е дължимо, следва да се
разгледа възражението за прихващане на ответника със сумата, които е заплатил
на ищеца на основание чл.222, ал.1 КТ. Това обезщетение се дължи само при
законосъобразно извършено уволнение. След като уволнението е отменено,
платеното обезщетение за съкращаване в щата се оказва недължимо. Няма спор
между страните, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 1169.48 лева.
Ето защо това обезщетение следва да бъде приспаднато от сумата от 7483.38 лева,
дължима на ищеца. Следователно искът по чл.225, ал.1 КТ трябва да бъде уважен
до размера от 6313.90 лева, като за горницата подлежи на отхвърляне като
погасен чрез прихващане и поради недоказаност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.359 КТ ответникът следва да заплати на ищеца извършените съдебно-деловодни разноски, които се изразяват в договорен и изплатен адвокатски хонорар.
По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното:
Заплатен е адвокатски хонорар от 2800 лева. Предвид признанието, направено от ответника, делото не е с висока степен на фактическа и правна сложност. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г., който е 2140.41 лева. Този размер следва да се редуцира съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.225 КТ, поради което в крайна сметка трябва да се присъди в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 950.53 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 568.93 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.359 КТ ответното дружество следва да заплати по сметка на БРС държавна такса за всеки от уважените обективно съединени искове в размер от 352.56 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ Заповед № Кп-84/20.12.2018г., издадена от ”ГСИ-Балкани” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Б., с която е прекратено трудовото правоотношение с В.Х.Д., ЕГН **********, адрес: ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди уволнението в ”ГСИ-Балкани” ЕООД, ЕИК ********* длъжност ”*******”.
ОСЪЖДА ”ГСИ-Балкани“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна
индустриална зона, площадка на Лукойл Нефтохим Бургас АД, административна
сграда на ГСИ-Балкани ЕООД, представлявано от Ю.Б.Б. да заплати на В.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за период от 6 месеца, считано от 21.12.2018г. в размер от 6313.90 лева /шест хиляди триста и
тринадесет лева и деветдесет стотинки/, ведно със законната лихва от
25.02.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до целия размер на претендираното
обезщетение от 16347.90 лева, т.е. за 10034 лева, от които 1169.48 лева са
погасени чрез прихващане с
насрещното вземане на ответника за платено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА ”ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна индустриална зона, площадка на Лукойл Нефтохим Бургас АД, административна сграда на ГСИ-Балкани ЕООД, представлявано от Ю.Б.Б. да заплати на В.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 950.53 лева /деветстотин и петдесет лева и петдесет и три стотинки/, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ”ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна индустриална зона, площадка на Лукойл Нефтохим Бургас АД, административна сграда на ГСИ-Балкани ЕООД, представлявано от Ю.Б.Б. направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 568.93 лева /петстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ”ГСИ-Балкани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Южна индустриална зона, площадка на Лукойл Нефтохим Бургас АД, административна сграда на ГСИ-Балкани ЕООД, представлявано от Ю.Б.Б. да заплати по сметка на БРС държавна такса от 352.56 лева /триста петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 23.05.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.