Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр. Враца, 25.09.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Враца, ГО, VI състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при участието на секретаря Н. Г., като разгледа
докладваното от съдия Ш. гр. д. № 4107
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2604,83 лв. главница, ведно със
законната лихва върху сумата от 27.06.2019 г. до погасяването на вземането; 2/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 96,71 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018
г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 135,85 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г. В
условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание,
както следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2604,83 лв. главница,
ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2019 г. до погасяването на
вземането; 2/ с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 96,71 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г. и 3/ чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 135,85 лв., представляваща лихва за забава за периода от
06.12.2018 г. до 11.06.2019 г.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция,
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК
********* e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.В.Г.
за следните суми: 2604,15 лв. - главница дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна карта CARD-15552922,
сключен на 18.12.2017 г. под формата на кредитна карта MasterCard между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и длъжника; сумата от 96,71
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г.;
сумата от 135,85 лв. – мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г. до
11.06.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019 г. до
окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 56,75 лв. – държавна
такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че при сключването на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-*********, ответницата К.Г. дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Сочи, че на 18.12.2017 г. ответницата е
активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитната карта № CARD-******, с максимален кредитен лимит в размер 2000,00 лв. Твърди се, че същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума
било уговорено и начисляването на годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1
и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Сочи, че ответницата Г. е
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018 г., когато
е било последното й плащане по нея, като балансът по същата е бил в размер на
минус 2701,54 лв. Поради тази причина кредиторът блокирал използването й. До
ответницата били отправени покани да погаси задълженията си, но последната не
изпълнила. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, така както са заявени в заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че съдът
прецени, че процесните вземания не са предсрочно изискуеми, ищецът предявява
три осъдителни иска за процесните суми. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата счита, че
предявените установителни искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва както по основание, така и по размер. Сочи, че не е уведомена преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени. Счита, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. На първо място сочи, че не е спазено
изискването за минимално допустимия шрифт при изготвяне на договора, а именно –
не по-малко от 12. На следващо място поддържа, че в договора липсва
конкретизация за начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води
и до неяснота относно включените в него компоненти. Поради изложеното счита, че
процесният договор е недействителен съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПС. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
2536/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, 6 състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ,
ЕИК *********, заявление против К.В.Г. е издадена Заповед № 1585/01.07.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 2604,15 лв. -
главница дължима по договор за револвиращ потребителски кредит за издаване и
ползване на кредитна карта CARD-*****, сключен на 18.12.2017 г. под формата на
кредитна карта MasterCard между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
длъжника; сумата от 96,71 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018
г. до 06.12.2018 г.; сумата от 135,85 лв. – мораторна лихва за периода от
06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от
27.06.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на
56,75 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
След служебна справка в електронната страница на
Търговския регистър и от представените от ищеца писмени доказателства – превод
на български език на извлечение от основно вписване в търговския и фирмен
регистър към 13.03.2018 г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр.
Париж, Франция, Нотификация за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на
съвета на директорите се установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено
презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.,
регистрирано във Франция акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със
седалище в гр. София. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е със
статут „заличен търговец“ в ТР. Дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Считано от 01.02.2018 г., по силата на
настъпилото универсално правоприемство, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец,
а именно: „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********,
поради което надлежна страна в производството е чуждестранният търговец чрез
клона си в България.
От представения по делото Договор за потребителски
паричен кредит CREX – ******/06.12.2017
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата К.В.Г., се
установява, че страните са сключили договор за револвиращ кредит чрез покупка
на изплащане при уговорени в договора условия.
В чл. 2 от договора е уговорено, че кредиторът издава
на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като видно от чл. 1
револвиращият потребителски кредит е с кредитен лимит от 2000 лева. Посочено е,
че картата позволява чрез нея да бъдат извършвани тегления в брой от банкомати
/АТМ/, плащания чрез терминални устройства /POS/ и други услуги, посочени в това приложение или
достъпни чрез АТМ и/или POS в страната
и чужбина.
Приет по делото е и Сертификат № CREX-****, с който се удостоверява, че застрахователите
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат съгласно приложените Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията Плюс“. Посочено е, че застраховано лице е ответницата К.В.Г..
Представено е Приложение към процесния договор за
кредит от 06.12.2017 г. /л. 33-34/, в което се съдържат параметрите на
револвиращия потребителски кредит, но същото е подписано единствено от
представител на кредитора и не съдържа подпис на потребителя –
кредитополучател. Приети по делото са товарителница за връчване на документи на
ответницата, получени лично от нея на 14.12.2017 г., без да е посочено какви
точно документи са се съдържали в пратката /л. 35/, както и последна покана за
плащане до ответницата от 11.12.2018 г., за която не са налице данни дали
реално е получена от адресата.
Представен от ищеца е и дубликат на служебен бон,
издаден от трето за делото лице – търговецът Technopolis, от който се установява, че на 06.12.2017 г. е
извършена покупка на GSM Samsung Galaxy на стойност от 1329.00 лева. Не е посочено лицето, което е купувач на
стоката. Устройството е посочено и в сключения договор за кредит като стока,
закупуването на която е кредитирана от ищеца в сключения договор CREX-**** и за който се твърди от ищеца, че е сключен
наред с револвиращия потребителски кредит, усвоен чрез издадена кредитна карта.
По делото е изслушано и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Видно от
същото, кредитната карта с № CARD-**** е
активирана на 18.12.2017 г., когато от АТМ – „Дъбника“ е изтеглена сумата от
400 лева. Посочено е, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК дължимият размер на главница е сумата от 1982,90 лв. Дължимата лихва за
усвоен кредитен лимит извън функционалността за периода от 16.12.2017 г. до
15.11.2018 г. е изчислена в размер на сумата от 290,46 лв. Вещото лице е
посочило, че дължимите такси за използване на кредитната карта за периода
16.12.2017 г. до 15.11.2018 г. е в размер на 56,40 лв., а дължимата договорна
лихва съгласно чл. 20 от договора за периода
от 01.02.2018 г. до 01.12.2018 г. е в размер на 275,07 лв. Общият дължим
размер е посочен в размер на сумата от 2604,83 лв.
Други относими доказателства в производството не са
ангажирани.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са допустими, предявени са в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК,
поради което е налице правен интерес за ищеца от тяхното предявяване.
От „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ против К.В.
Георгиевасе претендира установяването на следните суми: 2604,15 лв. - главница
дължима по договор за револвиращ потребителски кредит за издаване и ползване на
кредитна карта CARD-******, сключен на 18.12.2017г. под формата на кредитна
карта MasterCard между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
длъжника; сумата от 96,71 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018
г. до 06.12.2018 г.; сумата от 135,85 лв. – мораторна лихва за периода от
06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от
27.06.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на
56,75 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2536/2019 г. по
описа на РС – гр. Враца. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и
в настоящото производство разноски. В условията на евентуалност исковете са
предявени като осъдителни.
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: че между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* и К.В.Г. е възникнало
облигационно правоотношение по процесния договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard,
по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на
заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в претендираните размери.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест и
дадените му от съда указания, ищецът не е ангажирал доказателства относно
елементите от фактическия състав на исковата претенция. От представените
доказателства не може да се заключи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
и ответницата Г. е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно
сключен Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта № CARD-15552922 от 06.12.2017 г., както и че заемодателят реално е
предоставил на ответника заемната сума в твърдения размер от 2604,83 лева
главница под формата на кредитна карта.
Следва да се посочи, че вещото лице неправилно е
отчело като усвоена чрез кредитна карта
сумата от 1562,90 лв., с която се твърди от ищеца, че е заплатена уговорената
цена на смартфон SAMSUNG GALAXY S8 и която
сума е предмет на сключения договор за покупка на изплащане от 06.12.2017 г.
Видно от същия, сумата от 1562,90 лв. включва цена на стоката от 1329,00 лв. и
застрахователна премия в размер на 233,90 лв. /л. 16-17/. Видно от представения
служебен бон, сумата от 1329,00 лв. е заплатена на търговеца „Технополис
България“ ЕАД с платежно, като датата на плащане е 06.12.2017 г. Същевременно
се твърди от ищеца, че кредитната карта е получена от ответницата на 14.12.2017
г. и същата е активирана на 18.12.2017 г., поради което е обективно невъзможно
сумата от 1562,90 лв. да е усвоена чрез издадената кредитна карта.
На следващо място следва да се посочи, че видно от
данните по делото, при формирането на главницата е включена и сумата от 233,90
лв., представляваща застрахователна премия за закупуването на застраховка /л.
16/. Макар и да не се претендира като отделно основание, то следва да се
изложат съображения за дължимостта на сумата, доколкото ответникът е оспорил основателността
на исковата претенция в нейната цялост. Договорът за кредит е подписан през м. декември
2017 г. по време на действието на Кодекса за застраховането. Съобразно
разпоредбата на чл. 367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата
вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл. 344, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора, поради което, за да се приеме, че е налице валидно
сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг
писмен акт. В случая към договора за кредит са приложени единствено Общи
условия за застрахователна програма „Защита на плащанията Плюс“ и сертификат за застраховка № CREX - *****, в който е отразено, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
съгласяват да застраховат К.В.Г. съгласно Общи условия на застраховка „Защита
на плащанията Плюс“. Следва да се посочи, че приетите по делото общи условия и
сертификат не представляват застрахователна полица, нито могат да бъде
разглеждани като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не са подписани от представител на посочените застрахователи
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България". Подписи са положени единствено за
застрахован и застраховащ. Действително съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ може да бъде издаден застрахователен сертификат, който
обаче има единствено удостоверителен
характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия
договор. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен
договор, по силата на който ответникът да дължи застрахователна премия,
заплащана като част от главницата по договора за потребителски кредит. При
липсата на каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от страна
на застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен
договор, не може да бъде обсъждан въпросът относно спазването на формата за
действителност на същия. В този смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 104/2019 г. на ОС Враца.
Представеното по делото Приложение към Договор за
потребителски кредит от 06.12.2017 г. /л. 33-34/, в което се съдържат
параметрите на револвиращия кредит, в това число основни характеристики по
кредита и разходи по кредита, е подписано единствено от представител на
кредитора и не съдържа подпис на потребителя – кредитополучател, поради което
не може да се приеме, че ответницата се е съгласила с параметрите на договора
за револвиращ кредит под формата на кредитна карта, подробно изложени в
приложението към договора. Няма представени доказателства, че кредиторът е
предал във фактическа власт кредитната карта и ПИН-код към нея, поради което не
може да се приеме, че ответницата е получила картата и я е активирала чрез
теглене на суми от нея. В приложената по делото товарителница от 13.12.2017 г.
не е посочено какви "документи" се изпращат на К.Г., още по-малко е
удостоверено изпращането на кредитна карта до същата.
Горните изводи не се променят и от съдържанието на
подписания от ответника като кредитополучател договор за покупка на изплащане
от 06.12.2017 г. От същия единствено е видно, че ответникът като
кредитополучател е получил от ищеца като кредитодател паричен кредит в размер
на 1562,90 лева. Видно от съдържанието на договора, същият е за покупката на
стоки и заплащането на застрахователна услуга.
Категорично обаче не се установява кредитът да е бил
усвоен чрез отделни тегления чрез банкомати
АТМ, терминални устройства (РОС) и др., осъществявани чрез издадената кредитна
карта, както твърди ищецът. Заключението на вещото лице за извършени тегления
от АТМ устройства в общ размер от 420 лева е изготвено въз основа на справка, предоставена
от ищцовото дружество и представляваща частен свиделстващ документ, поради
което, като удостоверяваща изгодни за последния факти, не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила.
Както се посочи по-горе, по делото не са представени доказателства,
че кредиторът е предал във фактическа власт на ответницата кредитната карта и
ПИН-код към нея, поради което не може да се приеме, че Г. е получила картата и
я е активирала чрез теглене на суми от нея. Съдът приема, че ответницата,
оспорвайки изцяло основателността на исковете, оспорва и този факт.
С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде изцяло отхвърлен. В този смисъл е и практиката на ОС Враца по идентични
казуси – напр. Решение № 365/22.11.2019
г. по в. гр. дело 587/2019 г.
По исковете
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главния иск, то
неоснователни се явяват и акцесорните искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумите от 96,71 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г.; сумата от 135,85 лв. – мораторна
лихва за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г. Исковете по чл. 422 ГПК вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на предявените главни
установителни искове се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове.
Ищецът е направил искане, при условие, че
установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, то съдът да разгледа исковете за същите суми, периоди
и основания като осъдителни. В случая не
е необходимо да бъде обсъждан въпросът за наличие или липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост, доколкото съдът достигна до извод за липса на доказано
предаване на ответницата на кредитна карта по договор за кредит за издаване и
ползване на кредитна карта, както и липса на доказано усвояване на суми в
претендираните размери посредством издадена в нейна полза кредитна карта.
Поради изложените съображения по съществото на обсъжданите установителни
искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото
дружество не възниква право на разноски.
Ответникът не претендира и не е представил
доказателства да е сторил разноски в производството, поради което и такива не
му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от зам. управителя Димитър Димитров, против К.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове за признаване за
установено, че ответникът К.В.Г. дължи на ищцовото дружество следните суми:
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 2604,15 лв. - главница дължима по договор за
револвиращ потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна карта CARD-****,
сключен на 06.12.2017 г. под формата на кредитна карта MasterCard, активирана
на 18.12.2017 г.; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 96,71 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г.; на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 135,85 лв. –
мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2536/2019 г. по описа на РС –
гр. Враца, както и предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2604,15 лв. - главница дължима по
договор за револвиращ потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна
карта CARD-****, сключен на 06.12.2017 г. под формата на кредитна карта
MasterCard, активирана на 18.12.2017 г.; по чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 96,71 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г. и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 135,85 лв. – мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г.
до 11.06.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: