МОТИВИ към присъда № **0001, постановена на 01.07.2020г. по НОХД № 314/2020г. по описа на Районен съд -Т.
Подсъдимият В.Ж.И. с ЕГН ********** *** е предаден на съд с обвинение по чл.355, ал.2
във вр. с ал.1
от НК -
за това, че на 30.03.2020
г. в гр.Т. нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест
по хората - т.6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от
Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на СОVID - 19 на територията на страната - като лице по т.1 от заповедта, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина на РЗИ - Варна,
изх.№ЗП-02-11/23.03.2020 г., не е изпълнил задължението да не напуска дома си
за срока от 24.03.2020 г. до 06.04.2020 г., като деянието е извършено по време
на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Т. поддържа обвинението като безспорно доказано. Пледира за
извършеното престъпление на подс.И. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4- 5 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК да бъде
отложено за срок от 3 години, както и „глоба“ в размер на 10 000 лева.
На основание чл.**9, ал.3, т.3 от НПК делото бе разгледано в отсъствие на
подс.И. и на същия бе назначен служебен защитник.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия
намира фактическата обстановка и обвинението за безспорно доказани. Пледира за налагане на наказания
„лишаване от свобода“ и „глоба“ - в
минимални размери.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
13.03.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирус
/СОVID - 19/ Народното
събрание на РБ по предложение на Министерския съвет решило да обяви извънредно
положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020 г. до
13.04.2020 г. Със същото решение било възложено на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията. По този повод и на основание чл.63 от Закона за здравето и
чл.29 от Наредба №21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на СОVID - 19 на територията
на страната, Министърът на здравеопазването издал Заповед №РД-01-130 от
17.03.2020 г. Според т. 1 от заповедта всички български граждани, пристигащи от
изрично изброените държави, сред които и ФРГ, се поставят под карантина за срок
от 14 дни в дома им или на друго място на настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание на органите на граничния здравен
контрол. Съгласно т.6 от заповедта всички лица, поставени под карантина, са
длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок.
Подс. В.Ж.И. живеел и работел в гр.М.,
ФРГ. На 24.03.2020 г. пристигнал в България чрез полет до летище Варна, тъй
като баща му починал. Още с пристигането на летището служители на РЗИ - Варна
издали Предписание за поставяне под карантина, изх. № ЗП-02-11/23.03.2020 г.,
което му връчили срещу подпис. С него И. се задължил да не напуска дома си в
гр.Т., ул. “Мусала“, № 8 в 14-дневен срок за времето от 24.03.2020 г. до
06.04.2020 г. В документа подсъдимият декларирал, че му е известна
наказателната отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на предписанието.
Във
връзка със спазването на наложената му карантина, на 27.03.2020 г. на подсъдимия
била извършена проверка от св.С. ***. Полицейският служител посетил адреса на И.
и го предупредил да спазва наложеното му ограничение и да не излиза от дома си
до изтичане на 14-дневния срок. Въпреки това, на 30.03.2020 г. И. решил да
наруши издаденото му предписание, за да посети преводаческо бюро, находящо се на ************ в гр.Т., където трябвало да му
изготвят превод на немски език на акта за смърт на баща му. Около 10.30 ч на
същата дата подс.И. бил установен от полицейски
служители свидетелите Х. и М. извън адреса си - да се придвижва по посочената
улица в централната част на гр.Т.. Органите на реда придружили И. до адреса му
за пребиваване и издали разпореждане да не нарушава наложените му ограничителни
мерки.
Съдът установи
описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен
материал - показанията на свидетелите В.
Х., М.М. и Ц.С., дадени в хода на съдебното следствие,
както и показанията на първите двама, дадени в досъдебното производство, които
също бяха приобщени към доказателствения материал и които същите заявиха, че поддържат,
Заповед №РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, Предписание
за поставяне под карантина, изх. № ЗП-02-11/23.03.2020 г.на РЗИ- Варна, Справка
изх. № 07-225- 1/02.04.2020г. от Директора на РЗИ-Т. и останалите доказателства
по делото. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират
помежду си и по безспорен начин доказват описаната по -горе фактическа
обстановка.
При така установените
факти, съдът прие за доказано по
несъмнен начин, че на 30.03.2020 г. в гр.Т. подс.И. нарушил мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората - т.6 от Заповед № РД-01-130 от
17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63 от
Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID - 19 на територията на страната - като лице по
т.1 от заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под
карантина на РЗИ - Варна, изх.№ЗП-02-11/23.03.2020 г., не е изпълнил
задължението да не напуска дома си за срока от 24.03.2020 г. до 06.04.2020 г.,
като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано
със смъртни случаи.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на противоправните
последици от него. Същият е създавал, че нарушавайки наложеното му задължение
да не напуска дома си в 14 –дневен срок,
създава условия за разпространение на заразна болест по хората.
Следователно посредством описаното поведение подс.И. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК, за което съдът го призна за виновен.
За посоченото престъпление
законът предвижда наказания „лишаване
от свобода“ до пет години и „глоба“ от десет до петдесет хиляди лева. При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдействието за разкриване на обективната истина, оказано от подс.И. в хода на досъдебното производство, както и
обстоятелството, че същият е неосъждан
/реабилитиран/. На тази база съдът прие,
че минимален размер на двете кумулативни
наказания е достатъчен за постигане целите на индивидуалната и на генералната
превенция. Поради това наложи на подс.И. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца и „глоба“ в размер на 10 000лева. Прие, че
в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Въз основа на
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Председател: