О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /14.05.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 720 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8962 от
22.03.2019г. от Й.Т.Й., ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.Е.Р. *** срещу
определение от 13.03.2019г. на съдията по вписванията при РС - Варна, с което е
отказано заличаване на вписани възбрани по молба с вх. № 5486/13.03.2019г.
Жалбоподателят намира обжалваното
определение за незаконосъобразно. Излага, че е собственик на имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 52, ет.4, ап. 7, придобит на публична продан.
Сочи, че върху имота са вписани възбрана от 25.05.2018г., по искане на публичен
изпълнител и възбрана от 20.10.2017г., по проведено обезпечително производство
пред ВОС. Счита, че след извършване на публичната продан на имота е отпаднала
необходимостта от наложените обезпечителни мерки, които са му непротивоставими
и по отношение на които липсват данни да бранят нечии права. Позовава се на
задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2015г. на ВКС, ОСГТК.
Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови
заличаване на възбраните.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Охранителното производство е образувано по молба вх. № 5486/13.03.2019г.
от Й.Т.Й. с искане за заличаване на възбрани от 25.05.2018г. и 20.10.2017г. върху
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 52, ет.4, ап. 7,
придобит от него на публична продан. Към молбата са приложени копие от
вписаните възбрани, постановление за възлагане на недвижим имот от 07.01.2019г.
и удостоверение за влязло в сила разпределение на ЧСИ Захари Димитров.
С обжалваното
определение съдията по вписванията при РС – Варна е отказал да извърши исканото
нотариално действие. В мотивите си се е позовал на разпоредбата на чл.31 от ПВп
и липсата на влязло в сила определение на съда и постановление на публичния
изпълнител при НАП, с които да са отменени допуснатите обезпечителни мерки.
Приел е, че конкретния случай не е сред изрично изброените в ТР № 1/2015г., при
които вписаната забрана се заличава след провеждане на публична продан на
възбранения недвижим имот.
Производство по вписване/отбелязване/заличаване е едностранно
и охранително, поради което разпоредбата на чл.32а, ал.1, изр. първо от
Правилника за вписванията предоставя правото на съдията по вписванията да
постанови отказ само в случаите, в които представеният за вписване акт не
отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване.
Съобразно дадените задължителни разяснения в т.3 на тълкувателно
решение № 1/2015 от 10.07.2018г. по т.д. № 1/2015г., ОСГТК на ВКС, възбраната
на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане
на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред
което е представена гаранцията или по искане на заинтересования със заявление,
към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може
да се заличи. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след
извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175,
ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната
продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост
/от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението,
а не от вписване на постановлението за възлагане, всички вписани актове и
искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/, така и на всяко
лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана
– обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на пресъдено нещо,
изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено субективно материално
право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично вземане е присъединен по
право взискател, припадащата му се сума се запазва по сметка на съдебния
изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на постъпленията от
публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност, според
привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната не може
да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично притезание е
гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в сила на съдебното
решение/. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична
продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да
поиска заличаване на вписаната възбрана, но
само ако не му е противопоставима и не брани права. Отговорено е, че
вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в
производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим
имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Относно наложените
възбрани като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е разяснено, че
същите не се вдигат при уважаване на обезпечения иск, тъй като съдебното
решение, с което искът се уважава „поглъща“ всички наложени обезпечителни
мерки, в т.ч. възбраните.
В конкретния случай искането е за заличаване на вписани по
нареждане на съда и на публичен изпълнител възбрани върху недвижим имот.
Съгласно чл. 31 от ПВп вписването на възбраната би могло да бъде заличено по
писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е постановило
гаранцията или обезпечението. Заявителят не е представил определение на съда по
чл.402 от ГПК, нито постановление на публичния изпълнител на отмяна на
допуснатата мярка. Следва да се посочи, че нормата на чл.31 от ПВп е
императивна и нейното действие не може да бъде дерогирано по тълкувателен път. Съдията
по вписванията не разполага с правомощията да извършва проверка на
материалноправните предпоставки на акта, чието вписване, отбелязване или
заличаване се иска, предвид което същите следва да бъдат проверени от
компетентен орган /съд, съдебен или публичен изпълнител/ и наличието им да бъде
удостоверено в писмено нареждане. Освен това липсват данни и твърдения правата
на лицата, в чиято полза са допуснати двете възбрани да са реализирани чрез
изготвяне на влязло в сила разпределение на постъпленията от публичната продан
между кредиторите. Действително, от представеното удостоверение на ЧСИ Захари
Димитров е видно извършването на разпределение на сумата, получена при
публичната продан на възбранения имот. От същото обаче се установява, че
Светослав Димитров Димитров и Иванка Йорданова Сапунджиева не са включени в
това разпределение, а Държавата е получила само част от обезпеченото й вземане.
Предвид изложеното
съдът намира постановения отказ за правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2019г. на
съдията по вписванията при РС - Варна, с което е отказано заличаване на вписани
възбрани по молба с вх. № 5486/13.03.2019г. от Й.Т.Й., ЕГН ********** ***.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.