О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-1725 Година
2020, 23 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и трети юни година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1447 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“
- МВР гр.София, против решение № 21 от 10.02.2020 г. по гр.д.147/2019 г. по описа на Районен съд Малко Търново, В
ЧАСТТА, с която въззивната ГД “Гранична
полиция“ на МВР е осъдена да заплати Т.Д.Т.
от гр.Малко Търново, сумата от 1720,17
лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получено след
преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от него за периода
от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2019 г. до окончателното плащане; сумата от
222,83 лв – сборна мораторна лихва за периода 30.10.2016 г. – 29.07.2019 г.; сумата от 133.20 лв,
представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време
на положените от ищеца 222 нощни дежурства за периода от 29.07.2016 г. до
29.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 29.07.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от
364,54 лв – съдебни разноски; както и в частта, с която въззивната Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на PC
гр.Малко Търново сумите от 117.77 лв за изготвената
експертиза и 168.81 лв - държавна такса.
Твърди се, че решението на РС М.Търново в обжалваната
част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и –
необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищцата,
положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и
Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че
НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането
й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд
в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за
положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди
се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. По
отношение на иска за стойността на дължимите на ищеца ободряващи напитки при
полагане на труд от 22.00 ч. до 6.00 ч. се сочи, че решението в обжалваната
осъдителна част е неправилно, тъй като съгласно чл.12 от действащата към
процесния период Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на
МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на
ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч., и чл.10 от Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна за държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи
труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., „ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари“. Поради неоснователността на главните искове се твърди, че
неоснователни са и исковете за законна лихва.
Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове.
Няма искания
по доказателствата. Претендират се разноски. Заявено е възражение за прекомерност
на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемия Т.Д.Т., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че в обжалваната си част, решението на
първоинстанционния съд се страда от визираните в жалбата пороци. Изложени са
подробни съображения. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски
за въззивното производство.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 21 от
10.02.2020 г. по гр.д.147/2019 г. по
описа на Районен съд Малко Търново, В ЧАСТТА, с която въззивната
ГД “Гранична
полиция“ на МВР е осъдена да заплати Т.Д.Т.
от гр.Малко Търново, сумата от 1720,17
лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получено след
преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от него за периода
от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2019 г. до окончателното плащане; сумата от
222,83 лв – сборна мораторна лихва за периода 30.10.2016 г. – 29.07.2019 г.; сумата от 133.20 лв,
представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време
на положените от ищеца 222 нощни дежурства за периода от 29.07.2016 г. до
29.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 29.07.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от
364,54 лв – съдебни разноски; както и в частта, с която въззивната Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на PC
гр.Малко Търново сумите от 117.77 лв за изготвената
експертиза и 168.81 лв - държавна такса.
.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.