Р Е Ш
Е Н И Е
1468 / 17.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в
публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при секретаря П.Великова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2867 по описа на съда за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Д.Г. ***-0819-006680/06.01.2017
г., издадено от Началник група към ОД МВР-Варна – сектор ПП, с което са му
наложени административни наказания: Глоба в размер на 950 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 11 месеца
на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП.
В жалбата бланкетно се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт и се
формулира се искане за изменението му или неговата отмяна.
В съдебно заседание от процесуалният представител на
жалбоподателя сочи, че не се оспорва
фактологията на нарушението, но моли за
намаляване на размера на наказанията с оглед действащата към датата на
извършване на нарушението нормативна
разпоредба.
Представител на административнонаказващия орган не се
явява.
Правото на обжалване е упражнено в законоустановения срок
от легитимирано лице, поради което жалбата е процесуално допустима за
разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.11.2016 г. около 01:30 ч. жалбоподателят В.Г. управлявал
л.а. “БМВ 320» с рег. № В 1888 ВВ в
гр.Варна по ул.»Студентска». След подаден сигнал от свид. Г.Г. член на дежурния
полицейски екип от сектор ПП при ОД на МВР-Варнао, автомобилът
бил спрян за проверка до бл. № 3 на тази улица. Полицейските служители изпробвали
водача за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство. Тогава уредът
за измерване “Алкотест 7410 +” с № ARRE 0336 отчел концентрация на алкохол 0,80 на хиляда, след което на жалбоподателя бил издаден талон
№ 0016980 за медицинско
изследване. За констатираното нарушение срещу В.Г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № Г815029/09.11.2016 г., в който като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В протокол № 1878/09.11.2016 г. бил отразен резултата от химическото изследване, което установило
концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила Административно наказващият
орган като взел предвид фактическите констатации в АУАН и резултата
от химическото изследване на кръвната
проба на Г. издал срещу него процесното НП, в което изложил
фактологията на нарушението, квалифицирал го по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и
наложил санкция на нарушителя по чл.174 ал.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на гласните и писмени доказателствени средства събрани в
хода на делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г.Герчев като
обективни, последователни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал.На практика тази фактология не се
оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените
му правомощия, съгл. Заповед № 8121з-748/24.06.2015. на Министъра на вътрешните работи. Правомощията са
делегирани на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради
което непосочването им поименно не опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми
реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителя, като му е дадена
възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал
възражения и не е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което
обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен
това липсват данни жалбоподателят да е посочил писмени или гласни
доказателства, които да бъдат събрани по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон:
По делото безспорно се установи, че към момента на
проверката на пътя жалбоподателят Г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта, установена чрез измерване в издишания въздух - 0.80 промила, а при
последвалото медицинско изследване тя е установена на 0,94 на хиляда. За това и
в обжалваното НП законосъобразно е взето предвид установеното от
химическата експертиза,
съдържание на алкохол в кръвта на въззивника. Предвид последното съдът
счита, че жалбоподателят е нарушил императивната норма на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да го управлява под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Съгласно санкционната норма на чл.174
ал.1 от ЗДвП (действала към датата на извършване на нарушението) на
административно санкциониране с глоба от 500 до 1000лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 6 до 12 месеца, подлежи всеки водач, който управлява
МПС, със стойности на концентрация на алкохол в кръвта си от 0,5 до 1,2 на
хиляда. С оглед на това съдът счете, че наложените на В.Г. административни наказания – глоба и лишаване от право да
управлява МПС са законосъобразни.
По
отношение на размера на наказанията съдът съобрази
съдържанието на разпоредба на чл.174 ал.1 от ЗДвП действащата към датата
на обявяване на делото за решаване и на
тази действала към датата на извършване на нарушението, и счете, че
последната се явява по благоприятен закон по см. на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Съдът счита че определените от АНО размери на глобата – 950 лева и срока
на лишаване от правоуправление – 11 месеца, към максималните са
индивидуализирани съобразно чл.27 от ЗАНН. Няма основание за редуцирането
им по размер по
следните съображения: В
настоящия случай в приложената към делото справка за нарушител се съдържат
данни за много други нарушения на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, извършени от
жалбоподателя. От друга страна управлението на МПС след употреба на алкохол е
често срещано нарушение с възможни тежки последици за живота и здравето на
хората. Не на последно място следва да
се има предвид, че установената концентрация на алкохол в кръвта на
водача- 0.94 промила е към горната
граница, над която извършеното от Г. би съставлявало престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК.
Конкретното
нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради
което съдът прие, че с наказания в посочените размери целите на наказанието
визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати спрямо жалбоподателя В.Г..
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП
следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-0819-006680/06.01.2017 г., издадено от Началник група
към ОД МВР-Варна – сектор ПП, с което на В.Д.Г. *** са наложени административни
наказания: Глоба в размер на 950 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 11 месеца на основание чл.174
ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
СЪДИЯ: