ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1125
гр. Бургас, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600750 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е
образувано по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас,
ТО Несебър и жалба от С. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, срещу определение № 137 от 26.05.2022 г., постановено по
ЧНД № 209/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено
постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър от 15.12.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ 2007/2018 г.
по описа на РУ на МВР гр. Несебър, пр.пр. №2376/2018 г. по описа на РП –
Бургас, ТО Несебър, водено за престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора с указания относно прилагането
на закона.
В протеста се релевират доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че е налице
противоречие между диспозитива на съда и обстоятелствената част на
изложението. Липсват конкретни задължителни указания относно
прилагането на закона. Оспорва се на следващо място допустимостта на
жалбата на пострадалата Т. К.. Застъпва се становище, че извършеният от
първоинстанционния съд фактически и доказателствен анализ съвпада с този,
възприет в прекратителното прокурорско постановление. Прокурорът е
оспорил изводите на съда, излагайки съображения, че всички релевантни за
правилното решаване на делото въпроси са изяснени в пълен обем,
разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и обективната
истина е разкрита по несъмнен и безспорен начин. Така прокурорът е
намерил, че изпълнението на указанията от районния съд, които не са
1
конкретно посочени, с нищо не биха променили фактическата обстановка и
крайните правни изводи, във връзка с което прави искане за отмяна на
атакуваното определение и потвърждаване постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
В жалбата на обв. М. се твърди, че определението на районния съд
противоречи на материалния закон и е необосновано. Акцентира се на
процесуалната недопустимост на жалбата, подадена от Т. К., срещу
постановлението на прокурора. Поддържа се становище, че от събраните
достатъчно доказателства, не е установен точният механизъм на настъпване
на увреждането на пострадалата. Липсва и субективният елемент на деянието
по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Основавайки се по-нататък на
неправомерното поведение на пострадалата в аптеката, по повод на което е
възникнал инцидентът, мотивира явно незначителна обществена опасност на
деянието. По тези съображения се иска отмяна на определението на
първостепенния съд и потвърждаване на прекратителното постановление от
15.12.2021 г. на РП – Бургас, ТО Несебър.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста и
жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази
закона, намери за установено следното:
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения 7-дневен
срок по чл. 243, ал. 7 НПК от процесуално легитимирани страни и срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, протестът и жалбата са
неоснователни.
Досъдебно производство № 304 ЗМ 2007/2018 г. по описа на РУ на
МВР гр. Несебър, пр.пр. №2376/2018 г. по описа на РП – Бургас, ТО Несебър
е образувано но 02.08.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на
25.07.2018 г. в гр. Обзор, чрез извиване с ръка е причинена средна телесна
повреда на Т. К. К., изразяваща се в непълно счупване на основна фаланга на
първи пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение на движението на
горен крайник – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели Т.
К., С. М., В. М., А. И., С. Б., Т. М., А. С. и Е. Г.. Назначени и изготвени са
заключения на три съдебномедицински експертизи. Приобщени са писмени
доказателства.
С постановление от 17.05.2021 г. на разследващия орган в
качеството на обвиняем е привлечен С. И. М. за това, че на 25.07.2018 г.,
около 17.00 часа, в гр. Обзор, общ. Несебър, в аптека на площад „Свобода“,
чрез захващане и стискане с ръце в областта на лявата ръка, по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. К. К., изразяваща се
в счупване на основна /първа, проксимална/ фаланга на първи пръст /палец/
на лява ръка, довело до трайно затруднение на движението на ляв горен
крайник – престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, с постановление от 15.12.2021
г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО Несебър наказателното
производство по посоченото по-горе ДП е било прекратено на основание чл.
2
243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да прекрати наказателното
производство прокурорът е приел, че от събраните доказателства не може да
се изясни механизмът на причиняване на настъпилото травматично
увреждане на ръката на пострадалата К. и в този смисъл се създава съмнение
в повдигнатото обвинение спрямо С. М. за извършено престъпление по чл.
133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Наред с това прокурорът е направил
извод, че деянието на С. М. не е съставомерно по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК от субективна страна.
По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 НПК, Районен съд -
Несебър е извършил проверка на прокурорския акт, и като е достигнал до
извод за неговата незаконосъобразност и необоснованост, е постановил
определение от 26.05.2022 г. по ЧНД № 209/2022 г., с което е отменил
прекратителното постановление на РП – Бургас, ТО Несебър и е върнал
делото на прокурора. За да отмени прекратителното прокурорско
постановление, първоинстанционният съд е изразил несъгласие с извода на
прокурора, че механизмът на деянието не може да бъде изяснен, позовавайки
се на заключенията на извършените по делото три съдебномедицински
експертизи. Счел е, че съвкупния анализ на експертните заключения и
събраните гласни доказателства дава възможност да се приеме, че са налице
доказателства за това как е настъпила телесната повреда, причинена на К..
Приел е също така, че изводът за липса на субективните признаци на деянието
по чл. 133 НК е прибързан и несъобразен със събраните гласни и писмени
доказателства. В заключение първостепенният съд е приел, че са налице
доказателства и е възможно събирането на други, които да изяснят механизма
на деянието, чрез който е причинена телесната повреда на К., и едва след това
да се направи извод за субективната страна на деянието.
На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на
жалбата на Т. К., тъй като постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 15.12.2021 г. не е връчено на пострадалата по реда, указан в
НПК. Същата не е посочила адреса на нейния процесуален представител адв.
Петя Чернаева като съдебен адрес, на който да бъде уведомявана за хода на
наказателното производство, вкл. да бъде призовавана и да й се връчват
съобщения (том III, л. 14 от ДП). Не е отразено и съгласие от повереника за
получаване на книжа от името на К..
Наред с това уведомяването по телефона на деловодител при БРП –
ТО Несебър, че на 30.03.2022 г. К. е прочела изпратеното й на 29.03.2022 г. по
електронната поща с прикачен файл постановление за прекратяване на
наказателното производство, не представлява изискуемото по чл. 180, ал. 10
от НПК потвърждение на адреса на електронната поща на изпращащия орган.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на
пострадалата за процесуално допустима и я е разгледал по същество.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е
ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата
обоснованост и законосъобразност. Компетентността на съда обхваща
преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното
3
разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в
съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На
следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените
от прокурора в прекратителното постановление фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е.
дали постановлението е обосновано. Освен това на задължителна оценка
подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване - дали
правилно е приложен материалният закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в
процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че
атакуваното определение е правилно, тъй като отмененото с него
постановление на прокурор от РП – Бургас, ТО Несебър е необосновано и
незаконосъобразно.
След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по
делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за
правилното решаване на делото факти:
Обвиняемият С. М. е собственик на ****, намираща се в гр. ***,
площад „***“ № *.
На 25.07.2018 г., около 17:00 часа, свидетелката Т. К., която била на
почивка в гр. Обзор, посетила аптеката, за да си закупи лекарството
„Примолут-Hop”. Тъй като нямала рецепта, помолила служител на аптеката –
св. В. М. (магистър-фармацевт и съпруга на обвиняемия), да й продаде
лекарството без да представя такава. Свидетелката М. първоначално й
отказала, но след като проверяващите от „ИАЛ“ си тръгнали, се съгласила и
продала на св.К. една опаковка „Примолут-Hop”. Обвиняемият М. забелязал
това и направил забележка на съпругата си, защото малко по-рано
проверяващите са му съставили АУАН точно за продажба на лекарство без
рецепта. На свидетелката К. обв. М. казал да върне закупеното лекарство, тъй
като не може да й бъде продадено без рецепта. Тя категорично отказала и
между двамата възникнал спор, при който на висок тон си разменили обидни
реплики. Обвиняемият М. казал на пострадалата, че заради поведението на
клиенти като нея, му налагат глоби и я помолил да напусне аптеката, тъй като
пречела на работата им. Пострадалата К. му отвърнала с репликата „Какъв си
ти, че ще ми говориш на „ти”?” и нямало как да я накара да напусне аптеката.
След тези думи, се обърнала с гръб към обв. М. и се насочила към изхода на
аптеката. Той я избутал с ръце, така че св. К. да излезе извън територията на
аптеката. Пострадалата се опитала да го отблъсне. Тогава обв. М. я хванал за
лявата ръка в областта между китката и дланта и я насочил към изхода на
аптеката. От своя страна св. К. се опитала да захване и да издърпа нагоре
ръката (дланта) на обвиняемия, с която държал нейната. След като излезли
извън аптеката, двамата продължили да си разменят обидни реплики.
Пострадалата подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали служители
при РУ Несебър - свидетелите А. С. и Е. Г., пред които обяснила причината за
възникналия конфликт. Същите разяснили на св. К. възможността да подаде
4
жалба в полицията. Обвиняемият М. не бил установен на мястото на
инцидента. Пострадалата се прибрала в хотелската си стая, където се
срещнала със св. Т. М., на която разказала за случилото се. Свидетелката К. се
оплакала от болка в палеца на лявата си ръка и приела обезболяващи
таблетки. След няколко часа получила оток и посиняване на палеца на лява
ръка. На следващия ден, състоянието на св. К. останало без подобрение,
поради което посетила УМБАЛ „Света Ана”, гр. Варна. При извършения
медицински преглед и направена рентгенова снимка се констатирало
счупване на основна фаланга на първи пръст на лява ръка. Поставена й била
ортеза за срок от 30 дни.
На 30.07.2018 г. на пострадалата К. е издадено СМУ №835/2018 г., в
което д-р Иван Црънчев е описал, че на същата е причинено непълно
счупване на основна фаланга на първи пръст на лявата ръка, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник. Посочено е също, че
увреждането е причинено по най-общия механизъм на действие на твърди,
тъпи предмети и е възможно да е получено както съобщава пострадалата.
Видът на полученото телесно увреждане на пострадалата се
установява от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи.
Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза
№151/2019г., изготвена от д-р Иван Црънчев - съдебен лекар в Отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, гр. Пловдив, св. Т. К. е
получила непълно счупване на основната фаланга на първи пръст на лявата
ръка, като описаното увреждане е било причинено по най-общия механизъм
на действие на твърди, тъпи предмети, като подробно са описани и
различните начини на настъпване на счупванията в тази част на човешкия
крайник. Експертът посочва, че увреждането отговаря да е получено при
стискане на ръката, станало на 25.07.2018 г. (както съобщава св. К.), но не е
изключено това да е станало и при опит за избутване на пострадалата (както
съобщава обв. М.), при условие, че в областта на пръста е била приложена
сила, имаща увреждащо въздействие.
От извършената съдебномедицинска експертиза № 218/2020 г.,
изготвена от д-р Димитър Ганчев - лекар в Отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Света Анна Варна” АД, се констатира вътреставно счупване на
основата на горната фаланга на първи пръст на лявата ръка на св. К., което
счупване ангажира около 1/4 от ставната повърхност. Тук вещото лице е
приело, че счупването е пълно, а не непълно и е довело до трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 5-6
седмици. Възприет е същия механизъм на настъпване на телесната повреда -
от действие на твърди, тъпи предмети. Описаното увреждане е резултат на
силно, внезапно движение на горната фаланга в областта на дланнопръстната
става на първи пръст и би могло да бъде получено при силно, внезапно
разгъване или отвеждане на фалангата на първи пръст на лявата ръка. Според
експерта, възможно е телесната повреда да е настъпила по описания от
пострадалата механизъм - при стискане, извиване на пръстите на лявата ръка.
Видно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза
5
№ 413/2021 г., изготвена от доц. д-р Вилиам Доков д.м. - ръководител УС по
Съдебна медицина и деонтология МУ Варна, д-р Радослав Манчев,
специалист ортопед - травматолог и н-к ДКЦ „Св. Анна-Варна“ и д-р Диана
Господинова - асистент в УС по Съдебна медицина и деонтология МУ Варна,
на пострадалата К. е причинено счупване на проксималната (основната или
първата) фаланга на палеца на лявата ръка в областта на съчленението й с
дланната кост. Фрактурата е установена като пълна, с отделяне на малък
фрагмент от ставния отдел на костта. Експертите възприемат същия
механизъм на настъпване на телесната повреда - от действие на твърди, тъпи
предмети и отговаря да е резултат на силно, внезапно разгъване (отвеждане
встрани) на първи пръст на лявата ръка. Сочи се, че такова счупване може да
се получи при захващане, стискане и извиване встрани на палеца на лявата
ръка, отделно от другите пръсти, както и при евентуално насрещно
въздействие с или върху твърда повърхност откъм отсрещната страна на
пръста, също в отведена позиция. Допуска се такъв механизъм на увреждане
да се получи при евентуално пресрещане в рамката на вратата или самата
врата с лявата ръка при отведен палец встрани и едновременно изблъскване
на тялото на пострадалата от вратата, залитане и подпиране към твърда
повърхност при отведен палец и др. Излага се и възможност счупването да се
получи и при други отделни действия в описаната динамика на инцидента със
захват и изблъскване, при условие, че е било налице горепосочената отведена
позиция на палеца при механично въздействие върху него.
При така изложените фактически обстоятелства, изводите на
прокурора от РП – Бургас, ТО Несебър за невъзможност да се изясни
механизма на причиняване на настъпилото травматично увреждане на ръката
на пострадалата К., както и за несъставомерност на деянието на обв. М. по чл.
133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от субективна страна, се явяват
необосновани.
Въпреки извършените разпити на свидетели, изготвените по делото
съдебномедицински експертизи и приложените писмени доказателства, по
делото са останали неизяснени въпроси, свързани с механизма на
причиняване на телесната повреда на пострадалата, които следва да бъдат
предмет на усилията на разследващите органи.
Безспорно между обв. М. и пострадалата К. е възникнал физически
контакт, при който обв. М. е избутал пострадалата извън аптеката. Разпитан в
качеството на обвиняем, М. не дава обяснения. Коректни се явяват
констатациите на наблюдаващия прокурор за наличие на противоречия в
показанията на св. Т. К., които се отразяват върху основни факти, предмет на
доказване в настоящото производство. Пострадалата излага различни
обстоятелства за начина на причиняване на увреждането й пред разследващия
орган, пред издалия СМУ лекар, пред полицейските служители и пред
оператора на тел. 112. Очевидно е, че за да се направи преценка кои от
показанията й са достоверни и в каква степен, както и да се разкрие в цялост
фактическата обстановка, е нужно да бъдат събрани всички възможни
доказателства, които впоследствие да бъдат задълбочено обсъдени в тяхната
съвкупност. В този смисъл въззивният съд намира, че формулираните от
6
защитника на обв. М., адв. Кожухаров, при извършеното на 27.10.2021г.
предявяване на разследването, допълнителни въпроси към тройната СМЕ
/справка том ІІІ, л. 19 от ДП/, са необходими и относими към предмета на
доказване по делото, поради което и счита, че необосновано това искане е
оставено без уважение от прокурора.
Настоящият въззивен състав приема, че в случая са налице
основанията по чл. 153 от НПК за назначаване на допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза, вещите лица по която да отговорят на
въпросите, поставени от защитника на обв. М. в протокола за предявяване на
разследването от 27.10.2021 г., а именно:
1. Установеното телесно увреждане (счупване), предвид неговото
място, съпроводено ли е с моментално настъпила силна болка, подуване и
оток?
2. Възможно ли е първоначално да е било налично единствено и
само пукване (фисура) – непълно счупване на костта, а същото (счупването)
да е било причинено впоследствие? Ако е било само пукване, кои са неговите
медикобиологични характеристики и те съответстват ли на правната
квалификация на средна телесна повреда? Самото пукване би ли довело и
съответно във времеви порядък кога до болка, зачервяване, подуване и оток?
Въз основа на изложеното дотук, въззивният съд намира, че
разследването по делото не покрива изискванията за всестранност,
обективност и пълнота, и препятства законосъобразната преценка за наличие
или не на осъществен състав на престъпление. Едва след установяване на
всички относими и необходими фактически данни по случая, и подлагането
им на задълбочен и обективен доказателствен анализ, следва да се даде
прецизен отговор от ръководно-решаващия орган на досъдебното
производство на релевантните правни въпроси - има ли извършено деяние,
кой е неговият извършител, извършено ли е виновно, съставлява ли деянието
престъпление и правната му квалификация.
В разглеждания случай, прекратяването на наказателното
производство, без да са положени всички усилия за всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата и разкриване на обективната истина, се явява
постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл.
107, ал. 5 от НПК, което налага отмяната на прекратителното прокурорско
постановление и връщане на делото на прокурора за продължаване на
разследването, и нова оценка на събраните доказателства по реда на чл. 242 и
следващите от НПК.
В принципен план, въззивният съд намира за необходимо да добави
следното:
При съдебния контрол в производството по чл. 243 от НПК, съдът не
може да изземва функциите на обвинението, съгласно конституционните
правомощия на прокуратурата по чл. 127, т. 1, 2, 3 от КРБ, поради което и
задължителните указания относно прилагането на закона - процесуалния и
материалния, изключват възможността да се дават указания за определен
конкретен резултат при решаване на делото. В този смисъл, прокурорът, на
7
когото делото е върнато за продължаване на разследването, е овластен да
извърши и други действия по събиране и проверка на доказателствата, които
след това да оцени по вътрешно убеждение, което обаче не представлява
субективно усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 от НПК на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
и закона.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Бургас намира, че
атакуваното определение, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 137 от 26.05.2022 г., постановено
по ЧНД № 209/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено
постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър от 15.12.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ 2007/2018 г.
по описа на РУ на МВР гр. Несебър, пр.пр. №2376/2018 г. по описа на РП –
Бургас, ТО Несебър, водено за престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8