Р
Е Ш Е Н И Е № 260033
Габрово, 23.07.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана
Шаханова, като изслуша докладваното от съдията т. д. № 37 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, с която се предявени осъдителни искове, при условията
на евентуалност, от "Планинец - 2010" ЕООД, гр. Трявна,
представлявано от управителя П.В., чрез адв. Д. В. против М.З.К.,***, по която е
образувано настоящото т. д. № 37/2020 г. по описа на съда.
В
исковата молба се излага, че ищцовото дружество е учредено през 2011 г.
с капитал от 1 000 лв., разпределен в 10 дяла, с номинална стойност от 100 лв.
и съдружници с равни дялове П. П. В.и Н.Х. М.. С протокол от ОС от 14.11.2011
г. е взето решение за приемане на съдружници М. З. К. и Е.Б. Т.., като
първоначалните собственици П. П. В.и Н.Х. М. са им продали дружествените си
дялове. Със същото решение М. З. К. е избрана за управител на ищцовото
дружество. През 2013 г. ОС на "Планинец - 2010" ООД е взело решение за
уважаване на молбата на съдружника Е.Б. Т.. и
прехвърляне на дела му на М. З. К., както и преобразуване на дружеството от ООД
в ЕООД. С протоколно решение от 04.06.2015 г. едноличният собственик на
капитала на дружеството М.К. взема решение да продаде собствените й дружествени
дялове представляващи 100 % от капитала на дружеството на П. П.В., като във
връзка с продажбата на дружествените дялове М. З. е взела решение за
освобождаването й като управител и освобождаването й от отговорност. На
13.01.2016 г., с протоколно решение едноличният собственик на капитала на
дружеството П. П. В.е взел решение за освобождаване на М. З. като управител, но
не и за освобождаването й от отговорност, като това решение е вписано по
партидата на дружеството.
След
продажбата на дружествените дялове и освобождаването на ответницата като
управител, било установено, че в периода на управление, същата сключила от
името на дружеството, без това да е необходимо за успешното му функциониране,
три договора за заем с лицето Е.Б. Т.., с който същата е във фактическо
съпружеско съжителство. За обезпечаване на заемите М. К. издала в полза на поемателя
- Е. Т.. три броя запис на заповеди , без да е налице конкретна причина за
поемане на менителнично задължение към третото лице.
На
23.01.2015 г. М. К., в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т..
договор за заем на сумата от 9 000 лв. с падеж 22.06.2016 г., като дружеството
се задължило да върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.
На
24.01.2015 г. М. К. в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т..
договор за заем на сумата от 8 000 лв. с падеж 24.06.2016 г., като дружеството
се задължило да върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.
На
02.06.2015 г., два дена преди да продаде собствените й дружествени дялове, М. К.
в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т.. договор за заем на
сумата от 9 000 лв. с падеж 02.07.2016 г., като дружеството се задължило да
върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.
Съгласно
чл. 2 от трите договора за заем заемната сума се предоставя на заемателя в деня
на сключването му, като самото подписване на договора е доказателство за
предаване на сумата. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че
заемополучателя обезпечава договорите със запис на заповед, като такъв е
подписан на същата дата 23.01.2015 г., а размерът на посочената в него сума от
15 000 лв. съответства на сумите, предмет на задължението на заемополучателя -
заем от 9 000 лв. и възнаграждение от 6 000 лв.
В
резултат от предприетите от поемателя действия за събиране на сумата от 15 000
лв. по записа на заповед по ч. гр. д. № 181/2016 г. по описа на РС - Трявна е
издадена заповед за изпълнение, срещу която дружеството е възразило и по
образуваното производство по реда на чл. 422 от ГПК, по гр. д. № 285/2016 г. по
описа на РС- Трявна, е признато за установено , че същото дължи сумата от 12
884,07 лв. на Е. Т.., като това решение е потвърдено от ОС - Габрово по в. гр.
д. № 262/2017 г. по описа на съда.
През
2019 г. Е. Т.. се е снабдил с друга заповед по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
142/2019 г. на РС - Трявна, по която производството все още е висящо.
С
оглед на гореизложеното се твърди, че
обвързването на ищцовото дружество от ответницата, преди разпореждането й със
собствените й дружествени дялове и освобождаването й като управител, със
задължение за заплащане на парични суми, в посочения по - горе размер, е без
основание, не е в интерес на дружеството и по същество представляват вредоносно
поведение, което е основание за ангажиране на
имуществената й отговорност по чл. 145 от ГПК.
В
дружеството липсват и съответните първични счетоводни документи за получената
от ответницата заемна сума или предаване на сумата в касата на дружеството.
Получените в заем парични суми не са намерили своето счетоводно отражение в
съответните счетоводни сметки, дневници на сметки, оборотни ведомости и в
пасива на баланса на дружеството. Ответницата ги е получила за себе си, с което
е увредила дружеството, като ги е отнела от патримониума му, а дружеството
дължи връщането им.
Освен
това не е налице разходване на
предоставения заем за дружествени цели и в тази връзка се твърди, че
действията на ответницата по сключване на договора за заем и бездействието й по
отношение на заприходяването в дружеството, се явяват противоправни и виновни.
През
2015 г. дружеството не е имало задължения към НАП и НОИ, тъй като не е
извършвало активна дейност, както и не е имало нает персонал. Към началото на
2015 г. дружеството е имало задължения по дългосрочни заеми в размер на 246 802
лв., а в края на същата година, след извършени разплащания, е бил в размер на
127 695 лв.
Твърди
се, че получените в брой и лично от ответницата суми по твърдените заемни правоотношения не са
постъпили по откритата в полза на дружеството банкова сметка, ***, нито са
разходвани в негова полза.
Доколкото
търсената отговорност по отношение на ответницата по реда на чл. 145 от ТЗ е
деликтна, твърдят, че искът е предявен в давностния срок, а именно от датата на
откриване на дееца - 13.01.2016 г. датата на която е освободена ответницата
като управител. Отговорността на управителя се простира до преките и
непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението и тъй като управителя е бил недобросъвестен, действал е с груба
небрежност и във вреда на дружеството, то той следва да отговаря за всички
преки и непосредствени реди.
Задължаването
на дружеството с общо 45 000 лв. по три броя запис на заповед и поетото
задължение за връщане на даденото по три договора за заем, за един от които е
образувано изп. производство при ЧСИ Ц. 208/2016 г. с общ размер на
задължението от 18 771, 63 лв. без дружеството да е разходвало заемните суми в
общ размер на 26 000 лв., следвало, че понастоящем ищцовото дружество е понесло
вреда във вид на претърпяна загуба по заемните договори в размер на 35 771, 63
лв. и 45 000 лв. по записите на заповед, които са резултат от поведението на М.
К., в качеството й на управител на "Планинец - 2010" ЕООД от
името и за сметка на дружеството.
Доколкото е
налице виновно и умишлено деяние от страна на ответницата, в качеството й на
управител на ищцовото дружество, към датата на сключване на заемните
правоотношения и издаване запис на заповед , следва да отговаря за всички
настъпили вреди, включително и за разходите по принудителното събиране по
записите на заповед.
В
евентуалност твърдят, че е налице основание за връщане на сумата от страна на
ответницата, по аргумент на чл. 59 от ЗЗД, предвид че ответницата се е
обогатила с нея за сметка на ищцовото дружество, след като получените в заем
суми от 26 000 лв. впоследствие не са разходвани в полза на дружеството, не са
заприходени и не са предадени в касата на дружеството, респ. - ответницата се е
обогатила с неоснователно за сметка на ищеца, поради което и дължи връщане на
полученото до размера на обогатяването.
Моли
да се постанови решение, с което да се осъди ответницата М. К. да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 80 771, 63 лв., представляваща дължимото, на
осн. чл. 145 от ТЗ, обезщетение за
нанесени от К. имуществени вреди на дружеството през време на осъществяваното
от нея управление на дружеството, като вредите се изразяват в задължаване на
дружеството по запис на заповед от 23.01.2015 г., по запис на заповед от
24.01.2015 г. и по запис на заповед от 02.06.2015 г., както и неправомерно задържане
от М.К. на получените в заем суми от общо 26 000 лв., ведно с дължимата законна
лихва върху главницата, смитано от датата на исковата молба пред съда -
04.06.2020 г. до окончателното й заплащане.
При
условията на евентуалност се моли, да се постанови решение, с което да се осъди
ответницата М. К. да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 26 000 лв. на
осн. чл. 59 от ЗЗД, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба -
04.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират
се съдебно деловодните разноски и адвокатски хонорар.
В
отговора на исковата молба ответницата, чрез адв. Р.А., прави възражение за
погасяване по давност на предявения главен иск по чл. 145 от ТЗ и на
евентуалния по чл. 59 от ЗЗД. Твърди, че същата е освободена като управител на
дружеството на 04.06.2015 г., видно от приложеното протоколно решение на
дружеството, а исковата молба била депозирана в ОС - Габрово на 08.06.2020 г.
Твърди
се, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Претенцията на ищцовото
дружество не следва да се квалифицира по чл. 59 от ЗЗД, който има субсидиарно
приложение, а по чл. 145 от ТЗ. Т.е. искът по чл. 59 от ЗЗД е недопустимо да се
предяви при предявен иск по чл. 145 от ТЗ, дори като евентуален. В тази връзка
моли да се прекрати производството по иска с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД като
недопустим.
Оспорва
изцяло по основание и размер предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Претендират се разноските по делото за
адвокатски хонорар.
Твърди
се, че заемите са вземани и използвани за нуждите/ дейността на дружеството.
Твърди,
че лицето П. В.- сегашният едноличен собственик на капитала е бил пълномощник
на ответницата М. К., като упълномощаването му е извършено в качеството й на
управител на дружеството, като сочи и съответни пълномощни за това.
Пълномощните включвали всички правомощия на управител на дружеството, вкл.
разпореждане с банковите сметки на дружеството в банка ДСК и FiBank.
Твърди,
че в периода 23.08.2013 г. - 06.04.2015 г., а и към момента счетоводител на
дружеството е Ц.Л., като с нея контакти е поддържал П. В.. С нотар. покана
връчена на 06.04.2015 г. на П.В., чрез нотариус Д. С.№ *** на НК са оттеглени
от ответницата К. дадените на П. В.пълномощни. Твърди, че положеният подпис в
договора за продажба на дружествени дялове, с дата 04.06.2015 г. не е подписан
от нея като продавач и моли да се открие производство по оспорване на
истинността за продажба на дружествени дялове от 04.06.2015 г. депозиран от
ищцовото дружество в АВ при ТР.
В
постъпилата допълнителна искова молба процесуалният представител на ищцовото
дружество взема становище по отговора и наведените с него възражения. Възразява
срещу твърдението в отговора, че предявените искове са погасени по
давност. Излага, че ищцата е освободена като
управител на 04.06.2015 г. с решение на дружеството, а исковата молба е
изпратена на съда в петгодишния срок, на 04.06.2020 г. Освен това решението на
М. З. от 04.06.2015 г., като едноличен собственик на капитала, да продаде
дружествените си дялове и да бъде освободена като управител е
непротивопоставимо на новия едноличен собственик на капитала, който едва на
13.01.2016 г. с протоколно решение я освобождава и назначава за управител П.В..
Уточнява,
че евентуалният иск касае главниците на заемните суми по трите договора за заем
в общ размер на 26 000 лв., а искът по чл. 145 от ТЗ е обоснован като вреди по
издадени записи на заповед за 45 000 лв. и общ размер на вредите по заемните
договори от 35 771, 63 лв. , обосновани по размер във връзка с водените дела
между дружеството и кредитора по договорите за заеми и записите на заповед.
Оспорва
се твърдението, че сумите били изразходвани в полза на дружеството. Намират за
ирелевантни твърденията, че П. П. В.е бил пълномощник на дружеството, доколкото
ищцата не сочи той да е подписвал от нейно име договорите за заем или
процесните записи на заповед, като това обстоятелство не е оспорено с исковата молба.
В
допълнителен отговор ответницата, поддържа възраженията, направени с
първоначалния отговор, поддържа оспорването на положения подпис в договора за
продажба на дружествени дялове и че същия не е подписан от нея. Оспорва
искането на ищеца за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, тъй като
нямало твърдения, че сумите по договорите не били осчетоводени.
В
съдебно заседание на страната, на ищцовото дружество се явява синдика, чрез
адв. В. (упълномощена от същия), тъй като в хода на настоящото производство
дружеството е обявено в несъстоятелност, поддържа предявените искове и моли
същите да бъдат уважени, като претендира и разноските по делото. Процесуалният
представител на ответницата адв. Р. А. оспорва исковата молба и допълнителната
такава, поддържа отговора и допълнителният такъв и моли да се отхвърлят
предявените искове, като се претендират разноските по делото, за което се
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Двете
страни представят писмени бележки, като ответницата в същите навежда и за първи
път възражение за неправилна квалификация на предявените искове от съда, като в
тази връзка навежда възражение за недопустимост на предявения иск по чл. 145 от ТЗ.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Исковата молба
е постъпила в съда и е заведена с вх. № 143 на 08.06.2020 г., като видно от
отбелязването същата е постъпила по пощата и е изпратена на 04.06.2020 г.,
видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена (л. 22 от настоящото
дело).
В хода на
настоящото производството ищцовото дружество "Планинец - 2010" ЕООД,
гр. Трявна, с решение № 260015 от 04.03.2021 г. постановено по т.д. (н) №
49/2020 г. по описа на ОС- Габрово, е обявено в несъстоятелност, като съдът е
прекратил дейността му и правомощията на
органите му. За синдик на дружеството е назначен И.М., с определение на съда по
несъстоятелността № 260077 от 12.04.2021 г.
От извършената
служебна справка в ТР по партида на ищцовото дружество, е видно от извършените вписвания
по отношение на обстоятелствата свързани с управлението на дружеството и
собствеността на капитала, че с протоколно решение от 04.06.2015 г. ответницата
М. К., като едноличен собственик на капитала на "Планинец - 2010" ЕООД, гр. Трявна е
взела решение за продажба на дружествените си дялове на П.В., взела е решение за
приемане на същия като съдружник в дружеството и одобряване на молбата на К. за
напускане на дружеството и освобождаването й като управител. В същото решение
едноличният собственик на капитала М. К. е освободила управителя М. К. от
заеманата длъжност на управителя и от отговорност за предприетите от управителя
действия по повод управлението и представителството на дружеството от
назначаването му до настоящия момент (т. 5 от решението). С решение от
13.01.2016 г. П.В., като едноличен собственик на капитала на "Планинец -
2010" ЕООД, гр. Трявна е назначил за управител на дружеството П. П. В..
От
представените и приети като доказателства по делото три договора за заем се
установява следното:
На
23.01.2015 г. М. К., в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т..
договор за заем на сумата от 9 000 лв. с падеж 22.06.2016 г., като дружеството
се задължило да върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.
На
24.01.2015 г. М. К. в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т..
договор за заем на сумата от 8 000 лв. с падеж 24.06.2016 г., като дружеството
се задължило да върне в уговорения срок сумата от 14 000 лв.
На
02.06.2015 г., два дена преди да продаде собствените й дружествени дялове, М. К.
в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т.. договор за заем на
сумата от 9 000 лв. с падеж 02.07.2016 г., като дружеството се задължило да
върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.
Съгласно
чл. 2 от трите договора за заем заемната сума се предоставя на заемателя в деня
на сключването му, като самото подписване на договора е доказателство за
предаване на сумата. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договорите е уговорено, че
заемополучателя обезпечава договорите със запис на заповед.
От
представения запис на заповед издаден на 23.01.2015 г., издателят "Планинец
- 2010" ЕООД, гр. Трявна, представляван от управителя си М.К., безусловно
и неотменимо се е задължили да заплатят на поемателя Е.Б.Т.., ЕГН ********* на
падеж 22.06.2016 г. сумата от 15 000 лв. без протест
и без предявяване.
От
представения запис на заповед издаден на 24.01.2015 г., издателят "Планинец
- 2010" ЕООД, гр. Трявна, представляван от управителя си М.К., безусловно
и неотменимо се е задължили да заплатят на поемателя Е.Б.Т.., ЕГН ********* на
падеж 24.06.2016 г. сумата от 14 000 лв. без протест
и без предявяване.
От
представения запис на заповед издаден на 02.06.2015 г., издателят "Планинец
- 2010" ЕООД, гр. Трявна, представляван от управителя си М.К., безусловно
и неотменимо се е задължили да заплатят на поемателя Е.Б.Т.., ЕГН ********* на
падеж 02.07.2016 г. сумата от 15 000 лв. без протест
и без предявяване.
Не се обори
твърдението на ищцовото дружество, а и от събраните доказателства по делото -
декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ към 31.12.2015 г., както и неявяването и
липсата на отговор от страна на ответницата по реда на чл. 176 от ГПК, с
поставен въпрос за личните я отношения с Т.., се установи, че М.К., към момента
на сключване на процесните договори за заем и обезпечаването им с подписването
на записите на заповед е била във фактическо съжителство с кредитора -
заемодател Е.Б.Т...
Не
е спорно по делото, че въз основа на заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на
парично задължение № 110 от 29.06.2016 г. издадена по ч. гр. д. № 181/2016 г. "Планинец
- 2010" ЕООД, гр. Трявна е осъдено да заплати на кредитора Е.Б.Т.., ЕГН *********
сумата от 15 000 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 29.07.2016
до изплащане на вземането, 62, 63 лв. лихва за забава от 22.06.2016 г. до
06.07.2016 г., 1 282 лв. разноски по делото, на основание запис на заповед от
23.01.2015 г. с падеж 22.06.2016 г. Въз основа издадения изпълнителния лист на
основание заповедта по чл. 417 от ГПК е образувано изп. дело № 208/2016 г. по
описа на ЧСИ В. Ц., рег. № *** на КЧСИ. С влязло в сила решение № 31 от
23.06.2017 г. по описа на РС- Трявна по гр. д. № 285/16 г. е признато за
установено, по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск, че дружеството дължи
на кредитора Е. Т.. сумата от 12 884, 07 лв. главница по издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 181/2016 г. по описа на РС-
Трявна и отхвърлен иска за останалата предявена част до 15 000 лв.
От
списъка на приетите вземания, публикуван в ТР и одобрен от съд, в
производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, е видно, че вземането
на Е. Т.. в размер на 21 229, 43 лв., с основание решение № 31 от
23.06.2017 г., е включено в списъка на приетите вземания.
Не е спорно
между страните, че въз основа на заповед по чл. 417
от ГПК за изпълнение на парично задължение № 78 издадена по ч. гр. д. №
142/2019 г. и издадени изпълнителен лист въз основа на нея
"Планинец - 2010" ЕООД, гр. Трявна е осъдено да заплати на кредитора Е.Б.Т..,
ЕГН ********* сумата от 15 000 лв. главница -незаплатено задължение по запис на
заповед от 02.06.2015 г. с падеж 02.07.2016 г., ведно със законната лихва
считано от 05.06.2019 до изплащане на вземането.
Не е спорно
между страните, че въз основа на заповед чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 47/10.04.2019 г. издадена по ч. гр.
д. № 87/2019 г. и издадени изпълнителен лист въз основа на нея
"Планинец - 2010" ЕООД, гр. Трявна е осъдено да заплати на кредитора Е.Б.Т..,
ЕГН ********* сумата от 14 000 лв. главница -незаплатено задължение по запис на
заповед от 23.01.2015 г. с падеж 24.06.2016 г.
Не е спорно
между страните, че заповедите за изпълнение от 2019 г. не са влезли в сила и не
са приети от синдика в одобрения списък на приетите вземания на дружеството,
след обявяване на същото в несъстоятелност с решение № 260015/04.03.2021 г.
постановено по д.т.(н) № 49/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово.
От приетата по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че вещото лице е
извършило проверка на аналитичните счетоводни сметки на дружеството, тъй като
процесните договори за заем, като част от документооборота на дружеството,
следва да намерят отражение в
аналитичните оборотни ведомости по години за периода 2015 - 2020 г., е
установило, че в счетоводството на "Планинец - 2010" ЕООД, гр. Трявна
не са осчетоводени 3-те процесни договора за заем със заемодател - Е.Б.Т.. и
заемател - дружеството.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, следното от правна страна:
От фактическите
твърдения изложени в исковата молба и
заявените искания в петитумите, настоящият състав на съда приема, че е сезиран
с главен иск по чл. 45 от ЗЗД, с който претендира да се ангажира деликтната
отговорност на бившия управител на дружеството, който е злоупотребил с
положението си за да извлече за себе си изгода и да увреди дружеството, с което
е причинил имуществени вреди на същото. В чл. 145 от ТЗ е уредена възможността
да се търси договорната отговорност (определяна в теорията и практиката като
управленски деликт) от дейността на управителя за извършени увреждащи действия/
бездействия във връзка с управление на дружеството на основание сключения
договор за управление и неизпълнение на задълженията му, чието поведение
възпрепятства управлението на дружеството и от това са произлезли вреди, за
което може да му се търси и имуществена отговорност. Настоящият състав на съда
намира, че от наведените фактически твърдения в исковата молба предявеният иск
не може да се квалифицира като такъв по чл. 145 от ТЗ, за който процесуална
предпоставка за воденото му е взето решение на ОС, респ. едноличния собственик
на капитала на дружеството му за търсене на този вид договорна отговорност от
управителя. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че
предявеният иск е с пр. осн. чл. 145 от ТЗ, то същият не е недопустим поради
непредставяне на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, тъй като с протоколното
решение от 04.06.2015 г. на едноличния собственик на капитала М. К., управителя
на дружеството - М. К. е освободена от длъжност и е освободена от отговорност
от назначаването й до настоящия момент (04.06.2015 г.) по т. 5, т.е. налице е
решение на едноличния собственик на капитала по отношение на отговорността на
управителя, но същото има отношение към основателността на иска по чл. 145 от ТЗ ( в този смисъл определение № 76 от 12.02.2019 г. постановено по ч. т. д.№
2125/2018 г.).
Настоящият
състав на съда приема, че от твърденията на ищеца в исковата молба е видно, че отговорността
на ответницата, която е бивш управител,
спрямо дружеството се иска да бъде ангажирана на деликтно
основание, тъй като се твърди, че е присвоила в това си качество получените суми по
трите процесни договора за заем, като ги е обезпечила с трите записа на заповед
за да извлече изгода за себе си и нейния съжител - заемодател по договорите,
като при тези твърдения приложими са правилата правилата
на непозволеното увреждане (в този смисъл решение № 128/13.01.2021 г.
постановено по т. д. № 2167/2019 г. на ВКС), а не на договорната отговорност по
чл. 145 от ТЗ.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 45 от ЗЗД в
тежест на ищеца беше възложено да установи всички елементи от фактическия
състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие/ бездействие,
извършено от ответницата М. К. изразяващо се в
сключването на твърдените 3 бр. договори за заеми, обезпечени със записи на
заповед, с цел да набави за себе си облага и да увреди дружеството, с което е
причинила имуществени вреди на дружеството и причинно - следствената връзка
между деянието и вредите, като и да докаже размера на настъпилите имуществени
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се при непозволеното увреждане се
предполага до доказване на противното.
От доказателствата по делото безспорно се
установи сключването на трите процесни договора за заем, по които ответницата е
получила сумата съответно от 9 000 лв. по договора от 02.06.2015 г., 8 000 лв.
по договора от 24.01.2015 г. и 9 000 лв. по договора от 23.01.2015 г. и които
са обезпечени с три записи на заповеди от името на ищцовото дружество. Не се
оспорва, авторството на договорите и се установява, че същите са сключени от М.
К., която към този момент е във фактическо съжителство със заемодателя Е. Т..,
видно от декларацията на същия посочена по- горе в приетите доказателства по
делото, както и приетото от съда по реда на чл. 175, ал. 3 от ГПК. От
заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установи, че ответницата
не е внесла получените суми по трите сключени договора за заем в касата на
дружеството или по банков път и същите не са осчетоводени. Т.е. действията на
ответницата по сключването на
договорите, респ. обезпечаването им със запис на заповед в конкретния случай,
са противоправни, тъй като същата е злоупотребила с положението на управител на
дружеството и е сключила договорите за заем със своя фактически съжител с цел
да се увреди ответното дружество. Целта за увреждане на дружеството се
установява и от обстоятелството, че заемодателят Е.Т.. е предприел действия за
събиран на сумите по обезпеченията (трите записа на заповед) по трите договора,
като по реда на чл. 417 от ГПК се е снабдил със заповеди за изпълнение на
парични задължения, но не се установява от това да са произтекли вреди за
дружеството, изразяващи се в намаляване на неговото имущество. Не може да се
споделят доводите на ищеца, че поемането на задължение от страна на К. с
подписването на трите записа на заповеди за да се обезпечат трите договора за
заем и предприемането на действия от страна на кредитора по тях за събиране на
сумите по трите записи на заповед, е вредата, която е настъпила за дружеството.
За да бъдат обезщетени имуществените вреди на дружеството по реда на чл. 45 от ЗЗД същите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането,
съгласно чл. 51 от ЗЗД, т.е. същите следва да са реално настъпили - загуба или
пропусната полза, т.е. да е налице намаляване на имуществото на дружеството. Такава
вреда от договорите би била налице, ако заемодателят се беше удовлетворил по
реда на започналите изпълнителни производства, респ. в производството по
несъстоятелност, като универсално такова за удовлетворяване на кредиторите на
дружеството. Такива доказателства не бяха събрани. Имуществени вреди, твърдени
от ищеца в следствие на противоправните действия от страна на ответницата К. с
цел да се облагодетелства, не се установява да са настъпили към момента на
приключване на съдебното дирене, поради което главният иск за ангажиране на деликатната
отговорност на ответницата, като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
При условията
на евентуалност, настоящият състав на съда е сезиран с иск по чл. 55, пр. 1 от ЗЗД, а именно иск за връщане на дружеството на сумите получени по трите заема,
които ответницата, като бивша управителка не е употребила за дейността на
дружеството, а с получаването им се е обогатила и се претендира връщането на
получените по заемите суми без основание. Така предявения иск за неоснователно
обогатяване е допустим и решението за освобождаване на бившата управителката от
отговорност с решението по чл.137, ал. 1, т. 8 от ТЗ от 04.06.2015 г. не се
явява процесуална пречка за предявяването му (в този смисъл определение № 76 от
12.02.2019 г. постановено по ч. т. д.№ 2125/2018 г.).
За да бъде
уважен така предявения иск в тежест на ищеца беше възложено да докаже, че
ответницата е получила заемните суми лично по трите договора и без да има
основание за това. От доказателствата по делото безспорно се установява, а
именно от уговореното в чл. 2 и на трите процесни договора за заем, че в деня
на сключването им заемната сума се предоставя на
заемателя в деня на сключването му, като самото подписване на договора е
доказателство за предаване на сумата. Доколкото не се установи сумата да е
предадена от ответницата, подписала
договорите като управител на заемателя, в касата на дружеството, нито
превеждането им по банкова сметка ***, като договорите не са и осчетоводени в
счетоводството на дружеството, видно от приетата съдебно счетоводна експертиза,
следва да се приеме, че ответницата М.К. лично е получила без да има основание
за това суми по трите договора за заем, както следва: 1) на 23.01.2015 г. по
сключения от същата дата договор, съгласно чл. 2 от същия е получила от Е. Т..
сумата от 9 000 лв.; 2) на 24.01.2015 г. по сключения от същата дата договор,
съгласно чл. 2 от същия е получила от Е. Т.. сумата от 8 000 лв.; 3) на
02.06.2015 г. по сключения от същата дата договор, съгласно чл. 2 от същия е
получила от Е. Т.. сумата от 9 000 лв. С оглед гореизложеното ответницата е
получила сумите по договора без основание за себе си, с което се е обогатила за
сметка на ищцовото дружество.
Ответницата
е навела възражение за погасяване на евентуалния иск по давност, като същото е
основателно. Съдът намира, че за всяка престация по трите договора тече отделна
давност. В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня на получаването на престацията/иите – съответно
на 23.01.2015 г., 24.01.2015 г. и 02.06.2015 г. - от когато вземанията стават
изискуеми (чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т.7 ППВС 1/79), а общият 5г. давностен срок (чл.
110 ЗЗД) е изтекъл най - късно на 02.06.2020 т., а исковата молба е подадена на
04.06.2020 т., т.е. след изтичането му и престациите са погасени по давност. От
изложеното следва, че и предявения иск при условията на евентуалност следва да
се отхвърли като неоснователен, поради погасяването му по давност.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 3015 лв., съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното,
Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният главен иск от "Планинец
- 2010" ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Трявна, ул. "Ангел Кънчев" № 40, с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, с който се
иска да се осъди ответницата М.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ищеца сумата от 80 771, 63 лв. представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди на дружеството през време на осъществяваното от
нея управление на дружеството, като вредите се изразяват в задължаване на
дружеството по запис на заповед от 23.01.2015 г., по запис на заповед от
24.01.2015 г. и по запис на заповед от 02.06.2015 г., както и неправомерно
задържане от М.К. на получените в заем суми от общо 26 000 лв., ведно с
дължимата законна лихва върху главницата, смитано от датата на исковата молба
пред съда - 04.06.2020 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск при условията на евентуалност от Планинец - 2010" ЕООД (н),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. "Ангел
Кънчев" № 40, с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с който се иска да се
осъди ответницата М.З.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца
сумата от 26 000 лв. представляваща общ размер на получените по договорите за
заем от 23.01.2015 г., 24.01.2015 г. и 02.06.2015 г. суми, като неоснователен
поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА
Планинец - 2010" ЕООД (н), , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" № 40 ДА ЗАПЛАТИ М.З.К., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 3 015 лв. (три хиляди и петнадесет лева) -
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: