№ 113
гр. Елин Пелин, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100788 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. С. П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр...... бул.
“.......“ № 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146,
сграда А, ет.4, Бизнес център България представлявано от С.Р.Я. и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ искове с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да
приеме, че Договор за потребителски кредит № ........ г. сключен между
ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.22 от ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да
приеме, че клаузата на чл.4.1 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Иска се обявяване нищожността и на Договор
за поръчителство от 30.08.2021 г. сключен с „Ай тръст“ ЕООД на основание
чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
1
Излага твърдения, че съгласно процесния договор за потребителски
кредит № ........ г. сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД ищцата следва
да върне сума в размер на 2331,54 лева при сума за получаване 2000.00 лева
при ГПР от 21,94 %, при ГЛП от 20,00 %, при срок на кредита от 18 месеца.
Съгласно чл.4.1 от договора, ищцата следвало да сключи и Договор за
поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с цел да бъде обезпечен
сключеният договор за кредит, в която връзка бил сключен Договор за
поръчителство от 30.08.2021 г. между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по
силата на който следва да заплати възнаграждение в размер на 1697,22 лева.
Ищецът излага подробни аргументи относно основанията поради които счита,
че е налице нищожност на процесните договори.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, като в срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори, в
които ответниците заявяват, че исковете са допустими, но неоснователни и
молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В отговорите се
излагат подробни съображения във връзка с твърденията на ищеца за
наличието на нищожност на сключените договори или техни клаузи.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД и С. С. П. е
сключен Договор за потребителски кредит № ........ г., по силата на който на
ищцата следва да върне сума в размер на 2331,54 лева при сума за получаване
2000.00 лева при ГПР от 21,94 %, при ГЛП от 20.00 %, при срок на кредита 18
месеца.
Установява се и наличието на сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2021 г. въз основа
на който кредитополучателят П. се е задължила да заплати на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД сума в размер на 1697,22 лева във връзка с предоставеното й
обезпечение по отпуснатия Договор за потребителски кредит № ........ г.
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата.
Видно от представените по делото доказателства е, че ответното
2
дружество „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция, по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства и това го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От
друга страна ищцата по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на
§13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл сключения
между страните договор е потребителски, поради което следва да отговаря на
изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите.
С характеристика на потребителски договор е и сключения между
ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за поръчителство, който в
случая се явява акцесорен на предоставения Договор за потребителски
кредит № ........ г., поради което следва да се приеме, че действието на
Договора за поръчителство е обусловено от валидно сключененото главно
правоотношение. В този смисъл двата договора следва да бъдат разгледани
съвместно, още повече, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и това обстоятелство се установява от
актуалното състояние на търговското дружество в Търговския регистър,
поради което е очевидно, че ответниците по делото в качеството на
кредитодател и поръчител са свързани лица.
С чл.4 от Договора за потребителски кредит на заемополучателя се
възлага в тежест да осигури едно от следните обезпечения на заемодателя: да
предостави банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Видно е, че така уговорената клауза представлява по
своята същност задължително изискване от страна кредитодателя, което
задължава кредитополучателя да представи исканото обезпечение, ако желае
да получи исканото финансиране. Изискването кредитополучателя, да
осигури банкова гаранция, която да гарантира задълженията му по договора
за кредит, очевидно се явява житейски необосновано и неизпълнимо за него
и цели единствено да подтикне потребителя към единствено възможния за
него вариант за предоставяне на обезпечение от одобрено от ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД дружество. В случая това е ответникът по делото „АЙ
3
ТРЪСТ“ ЕООД, което дружество, както бе посочено и по-горе се явява
свързано лице с кредитора по договора за заем.
Така констатираните обстоятелства сочат, че от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие, за да бъде отпуснат
искания кредит, а от друга за кредитополучателя е невъзможно да осигури
друго обезпечение на кредита.
Кредиторът обаче не включва възнаграждението по Договора за
поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, включително дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен лихвен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е предвидено, че
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Изложеното сочи,
че в ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които длъжника
следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 21,94 %, но от съдържанието на договора не може да се
изведе извод за кои точно разходи става въпрос и по какъв начин е формиран
ГПР. Още повече, че при наличието на задължение за потребителя да заплати
и възнаграждението за поръчителство, същото несъмнено има
характеристика на твърдо уговорен разход, поради което е следвало да бъде
включено изначално при формирането на ГПР. С така уговорената клауза за
4
заплащане на възнаграждение на поръчителя, върху потребителя се възлага
заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс,
за който ако би имал необходимата информация чрез включването му в
разходите по кредита, то той би могъл да има ясна и точна информация
относно размера на месечната си вноска и избор дали да сключи договора за
кредит при тези условия.
Констатираните обстоятелства несъмнено поставят потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото не е имал ясна и
точна информация за оскъпяването на отпуснатия му кредит и сочат на
очевидно противоречие с чл.3, пар.1 и чл.4 от Директива 93/13/ЕИО.
Посочването по този начин на ГПР в процесния договор на практика прави
невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти които го формират и
дали са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. С посочената
правна норма, законодателят цели да предостави на потребителя максимално
точна и ясна информация за разходите, които дължи във връзка с отпуснатия
му кредит, за да бъде информиран по разбираем начин дали следва да
сключи договора при предоставените му условия.
Гореизложеното сочи, че за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но по недвусмислен начин да бъдат посочени и всички
разходи, които кредитополучателят ще следва да извърши и които са
отчетени при формиране на ГПР.
Така приетото от настоящия състав сочи, че процесния договор за
кредит съдържа явно несъответствие досежно действителния и отразения в
него ГПР и включените в него разходи, поради което договорът е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, от което следва, че искът следва
да бъде уважен като основателен.
С оглед изложеното предявеният евентуален иск за нищожност на
каузата по чл.4 от Договора за кредит не подлежи на разглеждане.
Предвид извода за основателност на предявения главен иск,
основателен се явява и предявения при условията на евентуалност иск за
нищожност на Договора за поръчителство поради противоречие с добрите
нрави. Накърняването на добрите нрави предполага едната страна по
5
договора да се възползва от неблагоприятното положение на страната, с която
договаря. В случая, както бе посочено и по-горе несъмнено е, че
кредитополучателят поемайки задължение да заплати на ответника „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД възнаграждение по Договора за поръчителство с цел
обезпечаване на сключения договор за кредит е поел задължение по
неравноправна клауза и в качеството на потребител не дължи и уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като подобна клауза не
поражда облигационна връзка между страните. Без сключването на Договора
за кредит, ищцовата страна не би имала интерес от сключването на Договора
за поръчителство, тъй като със сключването му тя не получава никаква
престация от другата страна, поради което същия се явява нищожен, като
противоречащ на добрите нрави. Обезпечението обслужва единствено
интересите на кредитора по Договора за заем, който поставя под условие
отпускането на кредита само ако длъжникът представи исканото обезпечение.
С подобна клауза кредиторът в качеството на по-силна страна по договора,
поставя кредитополучателят в положение, което го задължава да сключи
Договор за поръчителство именно със свързаното с кредитора дружеството
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което също се възползва от кредитополучателя,
въпреки, че е наясно с изключително неблагоприятните условия по договора
за заем. Макар и именувано като заплащане на възнаграждение по Договора
за поръчителство по своята същност тази сума е една допълнителна печалба
за кредитора и то в размер близък до размера на главницата, с която сума
кредиторът несъмнено ще получи допълнителна печалба за сметка на
потребителя. В този смисъл Договорът за поръчителство е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона – чл.19, ал.4 от
ЗПК и с добрите нрави – чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и следва да бъде
прогласена неговата нищожност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
„Кредисимо“ ЕАД следва да заплати на ищцата сторените разноски –
заплатена държавна такса в размер на 93,26 лева, а ответникът „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД сумата от 67,88 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Д. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 639.60
6
лева по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД и сумата от 564.00 лева по иска срещу
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
предвид обстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в
което пълномощникът на ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Договор за потребителски кредит № ........ г. сключен между С. С. П., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр...... бул. “.......“ № 81, ет.3, ап.Б чрез адв. Д.
М. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Договор за поръчителство от 30.08.2021 г. сключен между С. С. П., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр...... бул. “.......“ № 81, ет.3, ап.Б чрез адв. Д.
М. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ на С. С. П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 93,26 лева
/деветдесет и три лева и двдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на С. С. П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 67,88 лева
/шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В.
М. – АК Пловдив с адрес: гр...... бул. „.......“ № 81, ет.3, ап.Б сумата 639.60
лева /шестстотин тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/ разноски за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В.
М. – АК Пловдив с адрес: гр...... бул. „.......“ № 81, ет.3, ап.Б сумата 564.00
лева /петстотин шестдесет и четири лева/ разноски за процесуално
представителство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8