Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № ... от ....г., постановена по НОХД № .../...г., Г. районен съд е признал подсъдимият И. Х. П. за виновен в това, че на 09.01.2011г., от имот № ... в землището на гр. Л., в немаловажен случай, след предварителен сговор с Х. Д. Х. и А. М. А., двамата от гр. Л., като съизвършители, чрез използване на технически средство – моторен трион „Stihl MS230С”, с фабр. № *2, и чрез използване на МПС – л.а. „Москович” с рег. №....., собственост на Н. Х. П. от гр. Л., управляван от И. Х. П., отнел чужди движими вещи – 1, 85 пр. куб. метра дърва от вида бряст и акация, на стойност 69, 26 лв., собственост на Община Л., от владението на неин представител, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 2, т.4 пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. чл. 194 ал. 1 НК във вр. чл. 54 и чл. 36 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68 ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието на И. П. от три месеца лишаване от свобода, определено със споразумение № ...../.....г. по НОХД № ...../....г. на ГОðС, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие, отделно от наложеното му по настоящото дело наказание лишаване от свобода. Със същата присъда съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, които са върнати на собственика им, а подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор в РП Г. О. и въззивна жалба от адв. Р. И. от ВТАК, защитник на подсъдимия. В протеста се прави оплакване срещу определения от съда размер на наказанието лишаване от свобода, който прокурора счита за несправедлив. Изтъква, че съдът не е отчел всички отегчаващи отговорността обстоятелства – няколкото квалифициращи признака, минали осъждания, отрицателни характеристични данни, както и масовото разпространение на тази категория престъпления. С оглед на изложеното се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда и увеличаване размера на наложеното наказание до под средния размер на предвиденото в НК. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че неправилно деянието е квалифицирано по чл. 195 НК, а не по чл. 235 НК, само защото отсечените дърва не са от горския фонд и са собственост на Община Л.. Нещо повече съгласно чл. 110 ЗЗД дърветата са недвижими вещи, а за съставомерността на деянието по чл. 195 НК е необходимо отнетите вещи да са движими. Твърди се, че при тaзи доказателствена наличност относно авторството на престъплението, подс. П. е следвало да бъде признат за невиновен. Според защитата, ако по делото бяха доказани изложените в обвинителния акт обстоятелства, то деянието на подсъдимия би следвало да се квалифицира по чл. 236 НК. Моли се Окръжния съд да отмени изцяло обжалваната осъдителна присъда и да се постанови нова, с която П. да бъде оправдан по въздигнатото му обвинение. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста и оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да съобрази изложените в протеста доводи и да увеличи наложеното наказание в поискания размер, тъй като определеното от районния съд наказание е явно несправедливо. Аргументира се с отегчаващите вината обстоятелства и с постигане целите по чл. 36 НК. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и оспорва протеста. Доразвива изложените в жалбата си доводи за несъставомерност на деянието по чл. 195 НК, като акцентира отново върху характера на дърветата като недвижими вещи по смисъла на чл. 110 ЗС. Сочи, че не е доказано наличието на умисъл за своене на процесните вещи, както и че е останало недоказано конкретното участие на П. в престъпната дейност. Прави се оплакване за липса на мотиви в присъдата на районният съд относно направеното от защитата възражение за квалификация на деянието по чл. 236 НК. Отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подзащитния му за невиновен. Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума поддържа изложеното от защитника му и иска да бъде оправдан. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивният протест и въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът и жалбата са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. ПърÔостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка по делото, идентично установена в хода на въззивното проучване. С оглед на процесуалното задължение на въззивния съд за свой прочит на фактологията същият намира, че подсъдимият И. Х. П. е пълнолетен български гражданин /роден на ..... г. /, с основно образование, разведен, безработен. Осъждан е за престъпления от общ характер и по отношение на него са събрани негативни данни за личността. На 09.01.2011 г. в гр. Л. осъдените Х. Х., А. А. и подс. П. се срещнали. Заговорили се, че нямат никакви дърва за отопление и тогава подсъдимият предложил да отидат до дерето преминаващо покрай амбалажния завод в гр. Л. да си насекат. Първите двама се съгласили, поради което И. П. взел от брат си /свид. Н. П./, собствените му л.а. „Москвич 412” с рег. № .... и моторен трион „Щил” модел MS230C с фабр. № *2. Процесното МПС било преработено като товарен автомобил тип „пикап” /видно от фотоалбума/. Около обяд на същия ден Х., А. и И. П. отишли до въпросното дере, което попада в землището на гр. Л.. Започнали да секат намиращите се там дървета от вида бряст и акация, които били израсли в имот № ...., собственост на Община Л.. Х. режел дърветата с моторния трион, а подсъдимият им подкастрял клоните с брадва. За около час и половина насекли и нарязали на различна дължина 1, 85 пространствени кубически метра дървесина от посочените видове, която тримата натоварили в багажника на автомобила. Междувременно в РУП Г. О. бил получен сигнал за извършваната сеч. На място бил изпратен автопатрул в чийто състав бил свид. К. И. Когато пристигнали в района на амбалажния завод полицейските служители дочули шума от работата на моторния трион, която малко по късно била преустановена. Впоследствие видели Х., А. и подс. П. да се качват в процесното МПС и да се отправят в посока завода, където били настигнати и спрени за проверка. Автомобилът бил управляван от подсъдимият, а натоварените в него дървета били без маркировка. Тримата били отведени в РУП Г. О. за изясняване на случая, за който било образувано ДП. При направения оглед на автомобила, в купето му, бил намерен моторния трион „Щил”. От заключението на назначена в ДП лесотехническа експертиза се установява количеството и вида на натоварената в автомобила дървесина, а именно 1, 85 пространствени кубически метра бряст и акция, чиято стойност според експерта възлиза на 69, 26 лв. От заключението се установява още, че имота 000130, от където са отсечени дървета непринадлежи към горския фонд. Имотът е общинска собственост на основание чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ, което се доказва от наличните по ДП – протокол и приложение № 1 към него /лист 52-53/. Иззета дървесина е върната след разпореждане на наблюдаващия прокурор с разписка на представител на собственика. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимият П. дадени на ДП пред съдия и прочетени по реда на чл. 279 ал. 1 т. 4 НПК, чрез обясненията на Х. Х. и А. А. дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл. 281 ал. 2 вр. ал .1 НПК, чрез показанията на свидетелите К. И. и Н. П.. Наред с тези гласни доказателства, изложената фактическа обстановка се изяснява и от приетите на съдебното следствие и на ДП писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол от ....г. и приложение № 1 към него /лист 52-53 от ДП/, справка за съдимост, данни за личността, декларация за семейно и имуществено състояние, справка КАТ /лист 54/, както и с въведеното в процеса заключение на лесотехническата експертиза. Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относимите към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни, писмени и веществени доказателства се намират във взаимна връзка и пълна корелация. Интерпретацията на същите установява по категоричен и несъмнен начин времето, мястото, начина на извършване на процесното деяние, както и неговото авторство. Вярно е че обясненията на подсъдимия дадени пред съдия в ДП са основания и пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти и обстоятелства, но същите не са единствен такъв, а се допълват и надграждат от останалите гласни и писмени доказателства. По изложените съображения въззивната инстанция счете, че фактите по делото са разкрити с необходимата пълнота и степен на достоверност, с оглед на което възражението на защитата в тази насока се явява напълно неоснователно. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимият И. Х. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2, т.4 пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. чл. 194 ал. 1 НК, поради което следва да се реализира наказателната му отговорност. От обективна страна са налице всички съставомерни признаци предвидени в наказателния закон за това престъпление. Предмет на инкриминираното престъпление са чужди движими вещи – 1, 85 пр. куб. метра дървета от вида бряст и акация, собственост на Община Л., които имат своето парично изражение – 69, 26 лв. Оплакването на защитата за несъставомерност на деянието, поради обстоятелството, че дърветата са недвижимостти по смисъла на чл. 110 ЗС е неоснователно. Принципно е вярно, че дърветата, както и всички трайно прикрепени към земята предмети са недвижими вещи по смисъла на закона. Но същото така е вярно, че след отделянето им от нея те могат да се трансформират от недвижими в движими вещи т.е. в материално обособени природни обекти, които да са годен предмет на престъпление против собствеността. Именно това се е случило по делото с процесните дървета, чиято трайна връзка със земята е прекъсната от действията на подсъдимия и другите две осъдени лица посредством прерязването им с моторен трион. /в този смисъл виж. Р № 86/17.03.2009г. по н.д. № 14/2009г., Н.К., II н.о. на ВКС/. След това дърветата са натоварени в багажника на инкриминирания автомобил, който е управляван от подсъдимия при напускането на местопроизшествието. По описания начин подсъдимият е участвал в осъществяване на изпълнително деяние на престъплението кражба. Същият заедно с Х. и А. е прекъснал фактическата власт на досегашния собственик върху процесните вещи, без съгласие на негов представител, наред с което е установил собствено владение върху тях, което е довело до осъществяването на инкриминираната кражба. Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице. Освен тези основни елементи от състава на престъплението кражба са налице и квалифициращите признаци. Предмет на кражбата са чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор, доколкото дърветата по своето естество са оставени на обществено доверие, без такъв надзор. При отнемането на дървесината е използвано техническо средство – моторен трион „Stihl” чрез който дървета са отделяни от земята и МПС - л.а. „Москович” с рег. № ...., на който те са натоварени от подсъдимия и другите двама, за да се използва същото за превоз на отнетото и отдалечаване от произшествието, с цел установяване на трайна фактическа власт върху тях. Наред с това кражбата е извършена от три лица /П., Х. и А./, сговорили се предварително за нейно осъществяване и не представлява маловажен случай. За предварителния сговор се съди не само от обясненията на подсъдимия и тези на осъдените Х. и А., но и от обстоятелството, че тримата са набавили предварително необходимите средства за извършване на престъплението. И тримата са участвали в изпълнението на процесната кражба, доколкото всеки от тях с поведението си е допринесъл за отнемането на инкриминираните вещи. Един е прерязвал дърветата, всички са ги товарили в автомобила, който е бил управляван от подс. П. за да се изнесат от района на произшествието т.е. чрез тези си действия тримата и в частност подсъдимият е прекъснал фактическата власт на предишния владелец и е установил своя такава. Процесното престъпление непредставлява маловажен случаи, което се извлича, както от обществената опасност на деянието, така и от обществената опасност на самия деец. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си виновно, при форма на вината - пряк умисъл. При осъществяването на кражбата в съзнанието на подсъдимият са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието му и последиците от неговото извършване, като същевременно дееца е предвиждал настъпването на тези последици и пряко е целял това. От доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от субективна страна, а именно намерението на подсъдимия противозаконно да присвои вещите. Същите са били отсечени, за да се ползват за отопление от него, което по съществото си е действие на фактическо разпореждане с тях и е израз на присвоителното намерение на дееца. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. В тази връзка извършеното от подс. П. не може да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 235 и сл. НК, тъй като от обективна страна липсва задължителен елемент от престъпния състав на това престъпление, а именно отсечените дървета да са от горския фонд. По делото категорично се доказа, че дърветата са израснали върху земеделски имот, собственост на Община Л. по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Същите не са обхвати от дефиницията за горски фонд по чл. 2 ал. 1 от Закона за горите /отм./, но действащ към момента на инкриминираното деяние, където изчерпателно е посочено кои територии попадат в него. В подобен смисъл Р № 312/15.06.2010г. по н.д. № 227/2010г. III н.о. на ВКС. Нещо повече, систематическата уредба на визираните престъпления, показва, че родов обект на защита са обществените отношения, които осигуряват правилното и нормалното протичане на икономическите дейности у нас, а подродов обект са специфичните интереси в отделните стопански отрасли, в частност на горското стопанство. В случая обаче несъмнено се установи, че процесното деяние засяга спокойното и нормално упражняване правото на собственост, а не обществени отношения от горскостопанския отрасъл. Подсъдимия е отсякъл дърветата не за да наруши нормалното функциониране на отделния стопански отрасъл, а за да отнеме дърветата и ги използва за отопление. На следващо място предмет на престъплението по чл. 236 НК са горски дървета т.е. такива от горския фонд, без значения чия собственост – държавна, общинска или частна, а в процесния казус предмета на престъпно посегателство са дървета, който не попадат в този фонд. По тези съображения деянието на подсъдимия от обективна страна не може да бъде квалифицирано като престъпление против горското стопанство по чл. 235 и сл. НК. Районният съд е изложил собствени доводи в тази насока, поради което оплакването на защитата за безмотивност по отношение на направените от тях възражения за наличието на престъпление по чл. 236 НК се явява абсолютно неоснователно. Относно наложеното от първостепенния съд наказание на подс. П. лишаване от свобода за срок от една година, въззивният състав намира, че то е правилно индивидуализирано и напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният състав отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия, отрицателните му характеристични данни и множеството квалифициращи признаци /четири на брой/ на инкриминираната му престъпна деятелност. За разлика от районния съд, въззивният състав отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на инкриминираните вещи – 69, 26 лв., връщането им на пострадалия т.е. липсата на реална щета, причините подтикнали подсъдимия към извършване на деянието /липсата на дърва за отопление и тежкото материално положение /, недоброто му здравословно състояние, изводимо от приобщеният във въззивното производство медицински документ, както и отдалечеността на процесното деяние от предходните осъждания на П., с едно изключение. При това положение въззивният съд намира, че по делото е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което конкретния размер на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отмерен към нормативно предвидения минимум за този вид престъпления. Ето защо определеният размер на наказанието лишаване от свобода от една година се явява справедлив и според окръжния съд в най – пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК. По делото не са установени многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства или едно, но изключително по своя характер, което да доведе до прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК. Първостепенния съд правилно и съобразно разпоредбите на ЗИНЗС е определил първоначалния режим /строг/, и вида на пенетенциалното заведение /затÔор или затворническо общежитие от закрит тип/, където подс. П. следва да търпи наказанието си, доколкото осъждането му на лишаване от свобода с настоящата присъда не е за първи път. По гореизложените съображения съответния протест на РП Г. О. за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия се явява неоснователен. Правилно и съобразено с разпоредбата на чл. 68 ал. 1 НК районният съд е привел в изпълнение наказанието на П., от три месеца лишаване от свобода, определено със споразумение по НОХД №..../....г. на ГОРС, което да търпи отделно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип от сега определеното му, тъй като процесното деяние е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане. В съответствие с процесуалния и материалния закон първостепенния съд е възложил разноските в производството на подсъдимия и се е разпоредил наличните по делото веществени доказателства да бъдат върнати на собственика им. С оглед на гореизложеното подаденият въззивен протест респ. въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явяват неоснователни, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № ..... от .....г., постановена по НОХД № ..../...г. на Г. районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |