Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ……...2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и
пети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при секретар Албена Арсова и с
участието на прокурор И. Кадев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 5786 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 17.01.2018 г. по НОХД 868/2017 г. Софийски
районен съд, НО, 6-ти състав е признал подсъдимия И.Д.В. за виновен в това, че
на 29.11.2005г. около 00.10 часа в гр.София, жк
„Сухата река“, ул. „******, пред заведение, в съучастие като съизвършител с А.К.Н., чрез нанасяне на удари с юмруци в
областта на лицето и чрез нанасяне на ритници, причинил на Р.С.М. средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично изместване на първи горен десен
зъб, в посока към устната кухина /набит и изместен с цяла ширина палантиално,
силно луксиран –III степен, с разкъсана, кръвонаседнала,
ливидна венечна лигавица, оток на предверието на устната кухина, заангажиращ
т.н. „кучешка ямка“ вдясно; при дълбока палпация се установява корена на зъба,
както и костни ръбове на алвеоларния израстък на горната челюст в същата
област, като луксацията на първи горен десен зъб с травматичното му умъртвяване
е наложило хирургичното му изваждане, което практически се приравнява на
избиването му, което травматично увреждане реализира медикобиологичния признак
„избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“ и тъй като
зъбът е преден централен резец, нарушено е дъвченето във фаза на отхапване и
говорът неминуемо е нарушен, като деянието е извършено по хулигански подбуди
/деянието е извършено на публично място, с демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към телесната неприкосновеност, честта и достойнството на М.,
като след като го попитал: „Вие да не
сте ***и?“ и „***?“, му крещял по време на побоя „******! ***!“/ - престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК било
отложено за срок от четири години.
Със
същата присъда съдът е признал за виновен А.К.Н. за това, че на 29.11.2005г.
около 00.10 часа в гр.София, жк „Сухата река“, ул. „******,
пред заведение, в съучастие като съизвършител с И.Д.В.,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и чрез нанасяне на
ритници, причинил на Р.С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
изместване на първи горен десен зъб, в посока към устната кухина /набит и
изместен с цяла ширина палантиално, силно луксиран – III степен,
с разкъсана, кръвонаседнала, ливидна венечна лигавица, оток на предверието на
устната кухина, заангажиращ т.н. „кучешка ямка“ вдясно; при дълбока палпация се
установява корена на зъба, както и костни ръбове на алвеоларния израстък на горната
челюст в същата област, като луксацията на първи горен десен зъб с
травматичното му умъртвяване е наложило хирургичното му изваждане, което
практически се приравнява на избиването му, което травматично увреждане
реализира медикобиологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето“ и тъй като зъбът е преден централен резец, нарушено е
дъвченето във фаза на отхапване и говорът неминуемо е нарушен, като деянието е
извършено по хулигански подбуди /деянието е извършено на публично място, с
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към телесната неприкосновеност,
честта и достойнството на М., след като взел и хвърлил мобилния му телефон в
посока на реката, хванал М. за тялото и го влачил към реката, като му казал, че
ще го хвърли в нея/ - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.129, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.131, ал.1,
т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 НК го осъдил
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години.
В
тежест на подсъдимите В. и Н. първоинстанционният съд е възложил направените по
делото разноски.
Срещу
постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от
упълномощения защитник на подсъдимите В. и Н. – адв. И.И.
– САК, в които се депозират твърдения за липса на доказателства относно
авторството на деянието, като след анализ на депозираните свидетелски показания
и доказателствените способи защитата обективира извод и за неналичие на
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и причинената на Р.М.
телесна увреда. Излагат се разсъждения и за оскъдност
на доказателствената маса относно наличието на пряк умисъл у двамата подсъдими
за причиняване на телесна повреда на пострадалия М. като се коментира, че
действията на подзащитните му могат да бъдат субсумирани под състава на
престъпление по чл. 133 от НК, за което е изтекла абсолютната погасителна
давност. В заключение се моли въззивният съд да постанови нова присъда или да
върне делото за ново разглеждане
С жалбата и допълнението към нея не се претендира
събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 02.01.2019г.
по реда на чл. 327 от НПК, след служебна проверка на материалите по делото, въззивният съд не е установил
необходимост от извършването на други съдопроизводствени действия.
На 21.01.2019г. по делото е постъпило
второ допълнение към въззивната жалба от адв. В.Д. – защитник на подс. И.Д.В.,
с оглед приложено по делото пълномощно (л.39 от съдебното производство пред
въззивния съд). В последното се излагат съображения, че постановената присъда е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че определеното наказание е явно несправедливо.
Като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила защитата посочва
обстоятелството, че с мотивите към присъдата първият съд е направил изводи,
които не почиват на доказателствата и които се опровергават от наличните по
делото факти. В тази връзка се твърди, че напълно необоснованите твърдения на
пострадалия М. и св. Й.са възпроизведени безкритично в мотивите към присъдата и
в противоречие с разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК са установени обстоятелства,
които се опровергават от наличните обективно установени факти. В тази връзка се
сочи, че наличната по делото медицинска документация категорично опровергава
показанията на М. и на св. Й.по отношение на интензитета, средствата и
местоположенията на нанесените удари. Твърди се, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и с оглед обстоятелството, че е нарушена
разпоредбата на чл. 282, както и разпоредбата на чл.145, ал.1 от НПК, доколкото
заключението на приетата по делото тройна съдебномедицинска експертиза е
изготвена от едно вещо лице, а в хода на съдебното следствие е разпитано друго
вещо лице, което според защитата не е назначено със съответен акт за експерт по
делото. Във връзка с горното се посочва, че нарушението на НПК е съществено,
доколкото, съдът е основал присъдата си на експертно заключение, което не е
прието по определения от НПК ред, като на защитата на подсъдимия В. не е дадена
възможност да постави въпросите си на вещото лице, дало писменото заключение по
делото. Според защитата липсата на състава на вещите лица, дали заключение по
тройната експертиза не е дала възможност да се установи обективно налични ли са
обсъжданите документи, издадени относно отстраняването на липсващия зъб и
причината, за това, с оглед на което заключението се явява необосновано и
непълно. Посочва се още, че съдът е постановил присъдата си по отношение на
подс. В. в нарушение на материалния закон, доколкото е приложил разпоредбата на
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК в настоящата ѝ
редакция, въпреки факта, че към датата на извършване на деянието – 29.11.2005
г. е била в сила друга редакция на разпоредбата, която е предвиждала наказание
от 1 до 5 години „лишаване от свобода“. С оглед горното според защитата съдът е
определил явно несправедливо наказание. В заключение се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд,
независимо от разпоредбата на чл.348, ал.3 вр. ал.1 от НПК, доколкото се
настоява за допуснати от първоинстанционният съд нарушения на процесуалните
правила от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени от
страна на въззивната инстанция. Алтернативно се моли да се приеме, че не е
установена причинна връзка между действията на подсъдимия В. и настъпилото
увреждане на пострадалия, доколкото по делото липсва документация, от която да
се направи извод, че констатираната при пострадалия липса на зъб се дължи именно
на действията на подсъдимия В.. Алтернативно се моли за правилно приложение на
материалния закон чрез намаляване размера на наложеното наказание.
На 21.01.2019г. в деловодството на съда е
постъпило допълнение към въззивната жалба и от адв. Л.Т.–
защитник на подс. А.Н., с оглед приложено по делото
пълномощно (л.53 от съдебното производство пред въззивния съд). В последното се излагат
съображения, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна като е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се още,
че определеното на подзащитния му наказание е явно
несправедливо. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон се посочва, че първоинстанционната присъда е постановена от
незаконен състав, доколкото, видно от материалите по делото, в състава на
първоинстанционния съд е участвала като съдебен заседател Р.И.А., която е
депозирала в хода на производството молба, че желае да бъде освободена от
участие в делото (като член на състава на съда), тъй като от 06.07.2017 г. ще
бъде назначена като служител на отдел „Връзки с обществеността“. Според
защитата независимо от датата на заповедта, с която А.е била назначена на
процесната длъжност (след приключване на първоинстанционното производство)
участието на г-жа А.в обявения от СРС конкурс е било по време на разглеждане на
делото, като очевидно г-жа А.е знаела отнапред крайния резултат, което
обстоятелство поражда съмнение върху обективността на действията ѝ като
съдебен заседател. Посочва се още, че обжалваната присъда е постановена без
съставът на съда да обсъди всички поискани от него и приобщени към делото
доказателства, както и че не става ясно с оглед на липсата на медицинска
документация в УМБАЛ „Лозенец“ за
проведено на пострадалия М. лечение, въз основа на какви данни съдът е приел,
че има настъпило увреждане на зъба на пострадалия М.. Във връзка заключението
на приетата по делото СМЕ, която именно дава заключение за избит зъб на пострадалия,
което е затруднило дъвченето и говореното, се посочва, че съдът недопустимо е
заменил вещото лице Мазев с друго вещо лице – д-р М.. Твърди се, че е нарушена
съществено разпоредбата на чл. 282, ал.1 от НПК, както и разпоредбата на
чл.145, ал.1 от НПК, доколкото вещото лице М. не е назначен със съответен акт
на съда за експерт по делото, съответно няма това качество, а от друга страна
разпоредбата на НПК не познава възможност за „замяна“ на експерт. Отделно от
това се посочва, че съдът е допуснал и ново такова, свързано пак с участието на
д-р М. в състава на тройната СМЕ, доколкото от материалите по делото се
установява, че д-р М. е съдебния лекар, който на 29.11.2005 г. е осъществил
първоначалният преглед на пострадалия в Катедра по съдебна медицина и е издал
СМУ №1355/29.11.2005г., а според съдебната практика е недопустимо съдебният
лекар, издал СМУ, да участва в състава на експертите, назначени да изготвят
СМЕ. В тази връзка се посочва, че съответният
специалист вече е обвързан със становището си, обективирано в процесното СМУ, в
което последният се е произнесъл в частно качество по частно искане. Твърди се
още, че производството пред СРС е образувано и се е развило срещу подсъдимия Н.
въпреки изричната разпоредба на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, според която
образуваното наказателно производство следва да се прекрати, ако спрямо лицето
за същото престъпления има незавършено наказателно производство, влязла в сила
присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване
на делото, както и в нарушение на правилото „reformation in pejus“, което по своята характеристика
представлява допълнителна процесуална гаранция за правото на защита и осигурява
свобода на подсъдимия/обвиняемия да обжалва съответните актове, без да се
страхува, че положението му да се влоши, вместо да се облекчи, с оглед двата
акта на СГС, а именно Решението по ВНОХД 4677/2016г., с което е отменена
оправдателна присъда спрямо подсъдимия Н., както и Определение по ВНЧД
№1397/2013г. 8-ми въззивен състав, с което е отменено определение на СРС, 15-ти състав, с което е потвърдено
постановление на СРП за прекратяване на производството срещу Н.. С оглед приложението на горния принцип защитата на
подсъдимия Н. изразява становище, че въззивният съд не може да отмени
оправдателна присъда и да върне делото на прокурора, ако няма съответен протест
от прокурора или съответна жалба от частния обвинител, доколкото в практиката
се приема, че оправдателната присъда санира допуснатите процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Посочва се още, че съдът
е постановил съдебния си акт в противоречие и при необсъждане на всички
доказателства по делото, доколкото е приел, че деянието е извършено на
29.11.2005г. в 00.10 ч., а от разпита на св. И.Н.– майка на подсъдимия се
установява, че деянието е извършени на 28 ноември 2005 г. преди полунощ.
Изясняването на въпросното обстоятелство според защитата е от особено значение,
доколкото, ако нараняването на М. е причинено
на 28 ноември 2005 г. преди полунощ, материалните норми, обуславящи
наказателната отговорност на подсъдимия, ще са съвсем различни в санкционната
им част, с оглед предвидената законова редукция при престъпление, извършени от
непълнолетни. Посочва се още, че съдът е постановил присъдата в разрез със
събраните по делото доказателства, като е възприел само обвинителните такива,
игнорирайки умишлено оправдателните. Изразява се становище, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния закон, доколкото съдът е приложил
разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК в настоящата
ѝ редакция, въпреки факта, че към датата на извършване на деянието –
29.11.2005 г. е била в сила друга редакция на разпоредбата, която е предвиждала
наказание от 1 до 5 години „лишаване от свобода“, като последица от това
нарушение е определянето на явно несправедливо наказание. В заключение се прави
искане за прекратяване на наказателното производство срещу подзащитния
му Н. в случай, че се приеме, че деянието е извършено от последния на
28.11.2005г. (докато последният все още е бил непълнолетен) поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване, с оглед
разпоредбите на чл. 63, ал.1. т.4 вр. с чл. 81, ал.3 от НК. С допълнението към
жалбата се прави искане да бъде извършен повторен разпит на И.Н., както и да
бъде допуснат като свидетел собственика на заведението, пред което се е развила
процесната конфликтна ситуация, както и да се изиска справка от 05 РУП на МВР –
относно обстоятелството в колко часа е постъпил сигнал за инцидента и в колко
часа е бил изпратен патрулен автомобил на адреса
В съдебно заседание, провело се на
25.01.2019 г. настоящият съдебен състав е оставил доказателствените искания на защитата
на подсъдимия Н. без уважение
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия В. – адв. Д. поддържа подадената от колегата му жалба, както и
допълнението към нея, в което са изложени съображенията му, аргументиращи
искането му за отмяна на първоинстанционната присъда. Акцентира върху тезата си
за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които не
следва да бъдат отстранявани в настоящото производство, както и за нарушение на
материалния закон, като се иска преразглеждане на делото от първоинстанционния
съд. Придържа се към възражението на колегата си като настоява, че са налице
основателни съмнения в предубедеността на съдебния заседател, който в момента
на постановяване на първоинстанционната присъда е бил кандидат за служител в
районния съд, като впоследствие е бил назначен и на трудов договор в съда.
Защитникът на подсъдимия Н. – адв. Т.
поддържа жалбата на колегата си И., както и постъпилото от него допълнение към
жалбата. Акцентира върху твърдението си за допуснато от страна на
първоинстанционния съд абсолютно нарушение на процесуалните правила, доколкото
присъдата е постановена от незаконен състав, с оглед участието на съдебен
заседател А., която сама е депозирала молба, с която моли да бъде освободена от
длъжността съдебен заседател, с оглед назначаването ѝ на длъжност
служител „Връзки с обществеността“ в СРС. Според защитата независимо от обстоятелството, че фактически
назначаването на съдебен заседател А.е станало след постановяване на крайния
съдебен акт, то е налице абсолютна пречка за разглеждане на делото от първия
съд в този му състав, като се излагат твърдения, че е налице липса на годен
акт, който да бъде предмет на настоящото въззивно производство. Посочва се още,
че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на правилото на
чл.24, ал.1 от НПК, с оглед постановения от прокурор Й.акт, с който
наказателното производство спрямо подзащитния му е било
прекратено, както и за отмяна на оправдателна присъда спрямо подзащитния му в
нарушение на принципа „reformatio in pejus“. Поддържа тезата за осъществено от страна на първия съд превратно
тълкуване на ангажираните по делото доказателства. Твърди се още, че не са
изяснени важни обстоятелства по делото, а именно точното време на извършване на
твърдяното престъпно деяние. В заключение изразява становище, че поддържа
всички възражение от депозираното от него допълнение към въззивната
жалба като моли за справедливост за подзащитния си.
Представителят на Софийска градска
прокуратура моли първоинстанционния съдебен акт по отношение на подсъдимите
лица – В. и Н. да бъде потвърден. В тази
връзка посочва, че присъдата на СРС е постановена при изяснена фактическа
обстановка и ясен анализ на събраните доказателства. Според прокуратурата
поведението и направените искания в съдебно заседание от страна на защитата на
подсъдимите сочат само и единствено на желание за преповтаряне на съдебното
следствие и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд с оглед изтичане на погасителния
давностен срок за реализиране на наказателно преследване за съответното
престъпно деяние. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител – адв. Ц.
изразява становище, че след приключване на съдебното дирене е установена
безспорна фактическа обстановка, която се подкрепя от всички доказателства по
делото и съгласно която подсъдимите лица са извършили от обективна и субективна
страна престъпление спрямо доверителя му, с което са му причинили значителни
имуществени и неимуществени вреди. Моли да не бъдат кредитирани единствено и
само обясненията на подсъдимите лица, доколкото последните не кореспондират с
останалите доказателства по делото, като противоречат и на житейската логика.
По отношение на уврежданията на доверителя му М. твърди, че последните се
установяват по категоричен начин от показанията на свидетелите, както и от
заключенията на вещите лица, извършили тройната СМЕ, съгласно която процесното
увреждане представлява средна телесна повреда. В заключение се посочва, че
извършването на престъпление по повдигнатата от обвинението правна квалификация
се явява доказано по безспорен начин, с оглед на което се моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Частният обвинител – М. се придържа към
казаното от адвоката си, като заявява, че няма какво да добави.
В правото си на лична защита подсъдимите В.
и Н. изразяват становище, че няма какво да добавят, като се придържат към
казаното от защитниците им.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивните жалби и допълненията към тях, както и доводите и
възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, като
отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да бъде разгледани от настоящата инстанция.
За
да постанови оспорената присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на
подсъдимите – да се защитават. Според настоящата инстанция първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на правнозначимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като не се налага допълване на доказателствената маса по
делото с допълнителна информация. От друга страна, противно на подробно
изложените в допълненията към двете въззивни жалби възражения, настоящият
въззивен съд намира, че в хода на съдебното заседание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваната присъдата.
Във
връзка с горното възраженията на защитата на двамата подсъдими, че обжалваният
съдебен акт е постановен от незаконен състав, с оглед на което последният
следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Според
защитниците на двамата подсъдими обстоятелството, че един от съдебните
заседатели, взели участие в разглеждане на делото пред СРС и постановяване на атакуваната
присъда, по същото време е участвал в обявен конкурс за заемане на една щатна
бройка за длъжността „връзки с обществеността“ в СРС, хвърля обосновано
съмнение върху обективността на действията му като съдебен заседател. В тази
връзка се сочи, че горното обстоятелство е било преценено и от самия съдебен
заседател –Р.А., която е поискала с изрична молба да бъде отведена от съдебния
състав, разглеждащ настоящото дело. Според настоящата въззивна инстанция безспорно,
за да бъдат валидни действията и актовете му съдебният състав трябва да бъде
законен. Той е законен, когато в него участват съдии и съдебни заседатели, за
които не съществуват основания за отвод. Процесните основания могат да бъдат от
най-различно естество, като в ал. 1 на чл. 29 от НПК изчерпателно са изброени
хипотезите, които биха поставили под съмнение начина на формиране на вътрешното
убеждение на съдията или съдебния заседател при вземане на решението и при
наличието на които е длъжен да се отведе, а в ал. 2 от същата разпоредба са включени
като основание за отвод наличието на всякакви други обстоятелства, които биха
довели до предубеденост или заинтересованост на член от съдебния състав. Пренебрегването
на която и да било от тези забрани във всички случаи води до разглеждане на
делото от незаконен състав. В конкретния случай настоящият съдебен състав
намира, че изброените по-горе хипотези не са налице. В тази връзка следва да се
отбележи, че от представения по делото като писмено доказателство протокол от
31.05.2018 г. се установява, че процесният конкурс за заемане на една щатна
бройка за длъжността „връзки с обществеността“ в СРС, спечелен впоследствие от съдебния
заседател А., е обявен и проведен след постановяване на обжалвания от
подсъдимите съдебен акт, с оглед на което не може да се говори за съмнения
върху обективността на действията на А.в качеството ѝ на съдебен
заседател по конкретното дело, с оглед участието ѝ в процесния конкурс.
Горното не се променя и с оглед постъпилата от последната молба, приложена по
делото, с която последната моли да бъде освободена от заеманата от нея длъжност
на съдебен заседател, доколкото видно от съдържанието на последната не се прави
искане за отвод от разглеждане на конкретното делото, поради породило се у
последната чувство на предубеденост или заинтересованост от изхода на
процесното дело, а е направено искане до председателя на СРС за освобождаването
ѝ от заеманата от нея длъжност като съдебен заседател с оглед предстоящото
ѝ назначаване на длъжността „Връзки с обществеността“ в СРС. Предвид
горното настоящата съдебна инстанция намира възраженията на защитниците на
двамата подсъдими в посока постановяване на обжалвания съдебен акт от незаконен
състав за неоснователни, доколкото доводите на защитата не обосновават извод за
наличие на някой предвидените в чл. 29 от НПК основания, налагащи отвеждане на
съдебния заседател А.от разглеждане на процесното дело.
За
съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на обжалваната
присъда, не следва да се приеме и обстоятелството, че едно от вещите лица,
изготвило тройната съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която
констатираната при пострадалия луксация /пълно изместване/ на 1-ви горен десен
зъб, с травматичното му умъртвяване, наложило хирургичното му изваждане се
приравнява на избиването, е реализирало критериите на медико-биологичния
признак – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говорено, е било
заменено от страна на съда с друго лице, разпитано в хода на провелото се
съдебно следствие, с оглед изричното настояване на защитата на подсъдимите лица
за разпит на вещо лице – стоматолог. Основното възражение на защитника на
подсъдимия Н.в тази посока е по повод на обстоятелството, че вещото лице М.,
заместило д-р М.(взел участие в изготвяне на процесната експертиза), не е
назначен със съответен акт на съда в съответствие с правилото на чл. 145 от НПК. Така застъпеното от защитата възражение настоящата съдебна инстанция
намира за неоснователно, като счита, че актът, с който съдът е назначил
въпросното вещо лице, е протоколно определение от 21.06.2017г. С последното
съдът е постановил, че с оглед обстоятелството, че изготвената в хода на
досъдебното производство СМЕ е изготвена
с участие на вещото лице М., който се намира трайно в чужбина, и предвид факта,
че страните са изразили желание за участие на трите вещите лица при приемане на
експертизата, като молят вещото лице М.да се замени, процесното вещо лице
следва да бъде заменено. Обстоятелството, че в протоколното определение съдът
не е посочил поименно вещото лице, което следва да замени д-р М., е следствие на
обстоятелството, че съдът не е разполагал с конкретно име на специалист –
стоматолог, с оглед на което е постановил последният да бъде определен от
директора на Специализираната болница за активно лечение по лицево-челюстна
хирургия – София (СБАЛ по ЛЧХ). Предвид липсата на отговор от Специализираната
болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия – София (СБАЛ по ЛЧХ), в
провелото се открито съдебно заседание на 02.10.2017г. съдът е определил за
следващото заседание, да бъде уведомено в.л. Д.М., който да замести д-р П.М.по
време на приемането на процесната експертиза. Видно от провелото се на
20.11.2017 г. съдебно заседание вещото лице Д.М. се е явило пред съда, като е
дало нужните разяснения относно процесното заключение след предварителното си
запознаване с него и изцяло в съответствие с заключението на предишния експерт.
По време на изслушването на вещото лице на защитника на подсъдимите лица е
предоставена възможност да постави въпроси на експерта, относно констатираното
при пострадалия телесно увреждане, реализирало
критериите на медико-биологичния признак – избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говорено, въпреки това адв. И.
не се е възползвал от това право, като експертизата е било приета без да бъде
оспорена от страните. Предвид горното въззивният съд, противно на доводите на
защитниците на подсъдимите лица счита, че процесното заключение се явява пълно
и обосновано, защитено по убедителен начин от вещите лица по време на
изслушването им в съдебно заседание, като е прието по предвидения в НПК ред.
Горното не се променя и с оглед процесната замяна на вещото лице М., доколкото
искането за последната е направено именно сред изрично искане за това на
защитата на подсъдимите лица. По повод на възражението на защитата, че съдът,
от друга страна, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото е допуснал участието на вещото лице Д.М. в състава на тройната СМЕ,
въпреки, че видно от материалите по делото се установява, че д-р М. е съдебният
лекар, който на 29.11.2005г. е осъществил първоначалния преглед на пострадалия М. в Катедра по съдебна медицина и е издал
приложеното по делото СМУ № 1355/29.11.2005 г., настоящият съдебен състав намира
последното за неоснователно. В подкрепа на горния извод се явява обстоятелството,
че по време на освидетелстването на пострадалото лице, д-р Д.М. – в качеството
си на ст. асистент от Центъра по съдебна медицина и деонтология,
е следвало да прегледа пострадалото лице и да констатира причинените на последния
телесни увреждания към момента на извършения преглед, на какво се дължат
последните, както и медико-биологичните им характеристики, с оглед предварителните
сведения, дадени от лицето, и позовавайки се на знанията си и медицинската си подготовка.
Според настоящия съдебен състав няма пречка въпросният съдебен лекар като
експерт в съответната област, да бъде назначен по-късно като вещо лице при разглеждането
на делото, доколкото между тези му две качества не съществува несъвместимост.
След запознаване с материалите по делото (в това число и с изготвената тройна
СМЕ) и с оглед знанията си в областта на стоматологията, последният е могъл компетентно
да отговори на поставените му като вещо лице въпроси в провелото се съдебно
заседание, като отчитайки приобщените по делото доказателства той би могъл да
даде различни варианти в заключението си, без да се счита за обвързан с
направените по време на прегледа изводи. Съвсем друг би бил въпросът, ако се
оспорва медицинската компетентност или заинтересоваността на експерта и се иска
назначаването на друго вещо лице, което да провери правилността на даденото от
него заключение. Видно от протокола за провелото се съдебно заседание,
подсъдимите и защитата им не са оспорили компетентността и добросъвестността на
вещото лице, като не са направили искане за назначаването на друго вещо лице, следователно
не е имало законна пречка лекарят изготвил въпросното СМУ да бъде назначен и за
вещо лице по делото.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на защитника на подсъдимия Н., в посока допуснато
нарушение на процесуалните правила още при първото разглеждане на делото пред
съда. Според защитата при първото разлеждане на делото от въззивната инстанция по
ВНОХД №4677/2016г., СГС, НО, IV въззивен
състав, не е имал право да отмени оправдателната присъда, доколкото в протеста
на прокурора и в съответната жалба на частния тъжител, не е направено искане за
отмяна на присъдата поради допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушения на процесуалните правила, а е направено искане само за
постановяване на осъдителна присъда, с оглед на което последните не са били
съответни, а забраната за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus)
не е била преодоляна. По повод горното настоящата съдебна инстанция намира за
нужно да отбележи, че съдебната практика неотклонно приема, че в мотивите на
присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства
и съответния им доказателствен анализ, а обсъждането на доказателствата не
трябва да се свежда до преразказ и изброяване на доказателствените материали и
до общи фрази и твърдения, както и че мотивиране на съдебните актове е основна
гаранция за правото на справедлив процес. Въззивният съд при първото
разглеждане на делото е констатирал, че в мотивите на контролираната от него
инстанция са нарушени изискванията на чл. 107, ал.5 и чл. 305, ал.3 от НПК
относно обсъждането и оценката на доказателствените материали, както и че е налице
неяснота при формиране на правните изводи на съда, като е приравнил последните
на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. От своя страна,
липсата на мотиви, всякога представлява съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, която не позволява на въззивната инстанция
да изпълни своята контролна функция за проверка правилността на постановената
присъда, включително да реши делото по същество, като възпрепятства правото на
страните да разберат точно, ясно и безпротиворечиво, какво съдът е приел по
същество, респективно да реализират защита срещу неприемливи за тях аргументи.
Независимо от изтъкнатите или неизтъкнатите доводи от страните, съдът е длъжен
служебно да съблюдава спазването на процесуалните гаранции за правата им, като
безусловно право на страните е да бъдат наясно със съдебната воля и начина на
нейното мотивиране. Липсата на мотиви (каквато е констатирана от въззивната
инстанция при първото разглеждане на делото) е съществено и флагрантно
нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което винаги
налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Изложеното в допълнението на въззивната
жалба на защитника на подсъдимия Н. поредно възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че производството пред
СРС при първото разглеждане на делото спрямо подзащитния му Н. се е развило
въпреки изричната разпоредба на чл. 24, ал.1, т 6 от НПК настоящият въззивен
съд също намира за неоснователно. Видно от материалите по делото се установява
в действителност, че с постановление от 18.05.2012г. на прокурор при СРП
наказателното производство по настоящото дело е било частично прекратено, като
в т.1 от последното прокурорът е постановил, че прекратяване производството
срещу подсъдимия Н., тогава обвиняем, по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130 и по чл.325,ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК. Срещу процесното определение последният е подал жалба, по
която с определение от 30.07.2012 г., СРС, НО, 15-ти състав е потвърдил
постановлението на СРП. По жалба на защитника на Н. това определение е било
атакувано и пред СГС, който с определение № 982 от 26.03.2013 г. по ВНЧД
1397/2013г. е отменил процесното определение на СРС, приемайки, че
жалбоподателят няма правен интерес да обжалва както определението на СРС, така
и прокурорското постановление. Именно с оглед липсата на правен интерес за
обжалване, според настоящата съдебна инстанция не може да се приеме, че има
нарушение на правилото за забрана утежняване положението на
подсъдимото/обвиняемото лице (reformatio in pejus), като в дейстията на
защитника на подс. Н. по обжалване на процесните актове, безспорно прозира
желанието му за постигане на стабилитет на постановеното прекратително
постановление, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. След отмяната
на определенито и СРС и определяне на жалбите на подс. Н. като недопустими
поради липса на правен интерес, процесното постановление за частично
прекратяване на производството, не представлява влязло в сила постановление за
прекратяване на делото по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Доказателство за това е и факта на повдигнато
ново обвинение на подсъдимия Н. вече за извършено от него престъпление по чл..131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК. Предвид горните съображения въззивната инстанция намира, че
твърдяното от защита на подсъдимия Н. допуснато в хода на производството съществено
процесуално нарушение, не е налице.
След
като възражението на защитниците на двамата подсъдими в посока допуснати в хода
на прозиводството съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
присъдата, бяха оценени от настоящата инстанция като неоснователни, като
въззивната инстанция не констатира служебно наличието на такива, съдът пристъпи
към проверка на обжалваната съдебен акт по същество.
Пред
настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, с
оглед на което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло
на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционната инстанция и на досъдебното производство, а именно: показанията
на пострадалия М. и свидетелите И.С.Й., С.А.А., К.И.А.и
И.И.Н./дадени в хода на съдебното следствие и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, приетите по делото съдебномедицинска
експертиза № П-767/2005г. /л.91-92 от ДП/, тройна съдебномедицинска експертиза
по писмени данни /л. 111 -л. 121 от ДП/, 6 бр. комплексни съдебно психиатрични
експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно
предаване, справки за съдимост, както и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства от досъдебното производство, приобщени по делото по
надлежния ред.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, като напълно
споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Настоящият
съдебен състав намира, също така, че не са налице основания за съществена
промяна на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като,
от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, възприетата от първия съд фактическа обстановка е
правилно установена на база на вярна и точна преценка на доказателствения
материал. Последната се изразява в следното:
Подсъдимият
И.Д.В., с ЕГН ********** е роден на ***г***, с адрес: гр.София, ж.к. ******,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан.
Подсъдимият
А.К.Н. е роден на ***г***, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“ ******,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На
28.11.2005г. вечерта, подсъдимите И.Д.В. и А.К.Н., заедно с техни приятели,
между които свидетелят С.А.А. и К.И.А., и майката на
подсъдимия Н. - свидетелката И.И.Н., празнували
рождения ден на подсъдимия Н. в заведение „XL“, находящо се на ул. „******, жк „Сухата река“, гр.София.
По
същото време в заведението се намирали пострадалият Р.С.М. и свидетелят И.С.Й..
И двете компании употребили алкохол.
Около
полунощ пострадалият М. и свидетелят Й.напуснали заведението. На входа стояли
двамата подсъдими заедно със свидетеля С.А.А.. След
като М. и Й.ги подминали, подсъдимият В. язвително подметнал към двамата репликата:
„Вие да не сте ***и? ***?“. Провокативният въпрос засегнал М. и той се върнал
към подсъдимия В., за да му поиска обяснение. Между пострадалия и двамата
подсъдими възникнал словесен конфликт, който прераснал във физическо
спречкване. Подсъдимият В. нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия М.. Вследствие
на удара последният паднал на земята, като подс. В. паднал върху него и започнал
да му нанася удари по главата и тялото, към действията на В. се присъединил и
подсъдимия Н., който започнал да рита пострадалия по тялото и главата. По време
на побоя, докато двамата подсъдими ритали и удряли пострадалия М., подсъдимият В.
непрекъснато му крещял: „******! ***!“. Впоследствие участниците в конфликтната
ситуация били разтървани, като тогава М. позвънил по мобилния си телефон на
тел. 166, за да съобщи за случилото се. Виждайки действията му, подсъдимият Н.
избил апарата от ръката му и го захвърлил на земята, започнал отново да го удря,
след което го хванал за тялото и започнал да го влачи към реката, като му
казал, че ще го хвърли в нея.
Междувременно
свидетелят Й.и други хора от събралата се на мястото на инцидента тълпа се
опитали да преустановят побоя, като в това време на местопрестъплението дошли
повиканите полицейски служители, които отвели участвалите в конфликта лица в 05
РУ-СДВР, за да дадат обяснения.
Рано
сутринта на същата дата, след като бил освободен от районното управление пострадалият М.
посетил кабинет по съдебна медицина. Там му бил извършен преглед, в резултат на
който било издадено съдебно-медицинско удостоверение за причинените му
вследствие на инцидента травматични увреждания, а именно: кръвонасядания и
охлузвания по лигавицата на горна и долна устна вдясно, травматично изместване
на горен десен зъб, разкъсно-контузна рана на лява
ушна мида, кръвонасядане на лицето вдясно.
Заради
непрекъснатите болки, на 30.11.2005г. пострадалият М. бил приет по спешност за
преглед и оказване на стоматологична-хирургична помощ в УБ „Лозенец“. При интраорален
преглед (вътре в устната кухина) бил установен набит и изместен с цяла ширина
палатинално горния десен централен зъб, силно локсиран III sстепен,
с разкъсана, кръвонаседнала гинкива, силно болезнена и непозволяващ допир до
зъба; издут вестибулум, ливидна гингива, заангажираща фоса канина – дясно, като
при силна палпация се усеща апекса на зъба 1-ви горен в дясно и костни ръбове
на прожесус алвеоларис; разкъсно-прободна рана на устата в дясно горе, с
размери 15 мм и също такива на долната уста – вестибуларно и дълбочина 3 мм. С
оглед наличните последици от травмата, а именно изместване на зъба от алвеолата,
счупване на челната част на алвеоларния израстък на челюстта, луксация III – та степен на 1-ви горен десен зъб, 100 % некроза
/умъртвяване/ на пулпния ствол било взето решение за радикално отстраняване на
травмирания зъб и последващи костна и венечна корекции. Предвид горното под
инфилтрационна терминална анестезия бил екстрахиран травмираният зъб и била
премахната и счупената предна стена на алвеонарния израстък, бил извършен
щателен кюртаж, били загладени костните ръбове и направена гингинопластика
/пластика на венеца/ за намаляване на създалия се дефект в говора.
Манипулациите били продължени и на следващия ден, като мястото на ажустирания
зъб било обработено и поставена коронкова част за подобряване на фонетиката и
естетическия вид.
На
20.12.2005 г. пострадалият
М. посетил кабинет по съдебна медицина. Там му бил извършен контролен преглед,
при който било установена липса на 1-ви горен десен зъб, като в епикриза,
издадена от болница УБ „Лозенец“ на името на Р. С.М. била отразена диагноза: периодонтитис акута сероза травматика /остър, сериозен, следтравматичен
приодонтит/; фрактура процесус алвеолорис регио /счупване на алвеоларния
израстък в областта/, вулнус лацеро-контузум лабии инфериор ет супериор /разкъсно-контузни рани на лигавицата на
горната и долната устни, както и че под инфилтрационна терминална анестезия бил
екстрахиран травмираният зъб и била премахната и счупената предна стена на
алвеонарния израстък. В заключението на изготвеното в резултат на прегледа СМУ от
страна на д-р Д.М., ст. асистент при ЦСМД, било отразено, че по своята
медико-биологична характеристика тежкото разклащане с изместване на 1-ви горен
десен зъб, с последващото му изваждане, се приравнява на избиването му, което е
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
От издадените съдебно-медицински
удостоверения и заключението на назначената тройна съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни се установило, че в резултат на нанесените удари на
пострадалия М. по време на инцидента, на последния било причинено и
инкриминираното телесно увреждане, което по своята медико - биологична
характеристика представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето.
След
направен самостоятелен анализ на доказателствения материал, ангажиран по
делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд
относно доказаността на инкриминираното деяние, за което подсъдимите лица са
били признати за виновни.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като противно на доводите на защитниците на
подсъдимите лица, съдът е извършил коректен анализ на събраните по делото
доказателства, като е изяснил точния им смисъл и не е допуснал превратното им
тълкуване или неоснователно подценяване на едни доказателства за сметка на
други.
С
оглед възраженията на защитата в посока превратно тълкуване на доказателствата въззивният
съд намира за намира за нужно да отбележи, че се солидаризира със съществения
доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на пострадалия М.
са надежден доказателствен източник както за времето, мястото и механизма на
извършеното инкриминирано деяние, така и за неговото авторството – в лицето на
подсъдимите В. и Н.. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
обстоятелството, че показанията на пострадалия свидетел се отличават с ясни
спомени и богато фактологично излагане на възприятия относно времето и мястото
на инкриминираните събития, начинът на осъществяване на престъпното деяние,
както и действията на подсъдимите лица. Действително посоченият свидетел има качеството на
пострадал от престъплението, като е конституиран в хода на производството и
като страна в процеса (в качеството му на частен обвинител), с оглед на което
до известна степен се явява заинтересовано лице от крайния изход на делото.
Този факт обаче според настоящия съдебен състав, противно на доводите на
защитата, не е основание показанията му да бъдат изключени от доказателствената
основа, както и да бъде отречена достоверността им. Въззивната инстанция
извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на пострадалото лице,
като достигна до извод, че те са високо информативни, обективни и
последователни. Констатираните несъответствия в показанията на свидетеля,
дадени пред първия съд по повод част от хронологията на събитията по време на
процесния инцидент (конкретните действия на всеки един от двамата подсъдими, с
които последните за засегнали физическия му интегритет, както и точните обидни
думи, отправени към М. от страна на подсъдимия В.), законосъобразно са били
отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на
трикратно дадените от него показания на досъдебната фаза на процеса и дадените
от него показания при първоначалното разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд. Според настоящия съдебен състав констатираните от
първия съд противоречия в показанията на пострадалия свидетел не внасят
съмнение в достоверността на изложеното от него, доколкото по отношение на
основните факти, включени в предмета на доказване (извършеното на инкриминирано
деяние и неговото авторство), в показанията
на свидетеля се констатира еднопосочност и категоричност. Съдът приема
отчетените несъответствия в показанията на пострадалото лице като закономерно
следствие на изминалия значителен период от време от дата на инцидента по
проведения му разпит пред съда. Подобно на първата инстанция, въззивният съд се
довери на еднопосочните показанията на свидетеля, дадени от него на три пъти в
хода на досъдебното производство, доколкото последните са дадени по-скоро след
развилите се събития, за който се отнасят, поради което и съвсем нормално в тях
обективната действителност да е намерила по-пълно и по-правдиво изражение. От
друга страна съдът отчете изричната воля на свидетеля да бъдат възприети
дадените от него показания в предходната фаза на процеса, с оглед липсата на
точни спомени за конкретния инцидент предвид изминалия значителен период от
време (близо 12 години) от датата на инцидента по проведения му разпит пред
съда. С цел проверка на доказателствената стойност на показанията на
пострадалия М. обосновано първият съд е съпоставил и изложеното от него с показанията
на свидетеля И. Й.– приятел на пострадалото лице, станал случаен очевидец на
конфликтната ситуация. От показанията на свидетеля Й.се потвърждава факта за осъществено
физическо насилие над пострадалия М. от страна на двамата подсъдими на
инкриминираната дата, както и обстоятелството, че инициатор на конфликта е бил
подсъдимият В., който оправил нецензурирани реплики към пострадалото лице и св.
Й., а впоследствие и нападнал пострадалото лице. Подобно
на показанията на пострадалото лице, въззивната инстанция констатира
несъответствия в показанията на свидетеля Й., дадени от него пред съда, с
изложеното от него на два пъти в хода на досъдебното производство, конкретно
относно действията на всеки един от подсъдимите по време на инцидента. След
самостоятелна доказателствена проверка на разглежданите гласни доказателствени
източници въззивната инстанция намери, че следва да се довери преимуществено на
показанията на свидетеля Й., дадени от него на два пъти в хода на досъдебното
производство, доколкото последните са дадени в период, по-близък до развилите
се събития,
като нормално в тях действителността
да е намерила по-обективно и по-правдиво отражение. От последните се
потвърждава изнесената от пострадалия информация, че подсъдимият В. е
предизвикал конфликта с отправянето на обидни реплики по техен адрес, както и
че словесният конфликт е прераснал във физически такъв, доколкото подсъдимите
лица са започнали да нанасят удари на пострадалия. От изложеното от свидетеля
пред съда настоящият съдебен състав се довери на обстоятелството, че след инцидента
пострадалият е споделил с него, че зъбът му се клати, както и че настъпило
промяна в говора му. При преценка на достоверността на изложеното от
свидетеля Й.въззивният съд оцени показанията му като подробни
и конкретни, подкрепящи по убедителен начин описаната от пострадалия фактология
на събитията. Установената в хода на производството приятелската връзка между
процесния свидетел
и пострадалото лице е факт, който според въззивната
инстанция сам по себе си не представлява основание изложеното от него да бъде
игнорирано от съда. За да бъде отречена достоверността на показанията на
въпросния свидетел е необходимо да се установи, че показанията му са
необективни и тенденциозни. В конкретния случай показанията на свидетеля се
характеризират с убедителност и правдивост, поради което настоящият съдебен
състав, не намери основания да ги дискредитира. Настоящият въззивен състав
възприе несъществените несъответствия в разказа на двамата свидетели относно
хронологията на събитията, случили се на инкриминираната дата, като следствие
на изминалия период от време и субективната възможност на всеки един от тях да
възприемат факти от обективната действителност. За да се довери на показанията
на двамата свидетели настоящият съдебен състав отчете обстоятелството, че на
съобщените от пострадалото лице и свидетеля Й.факти относно осъщественото от
страна на подсъдимите физическо насилие над пострадалия, кореспондират заключенията
на приетите по делото експертизи – съдебномедицинска експертиза № П-767/2005г.
/л.91-92 от ДП/ и тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л.111-л. 121 от ДП/, които дават категорично заключение относно механизма на
извършване на престъплението. Експертите са категорични, че констатираните увреждания
при свидетеля М. отговарят да са получени по начина, по който твърдят
свидетелите - очевидци, както и самият пострадал – в резултат от действието на
твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети каквито са и човешките ръце и крака.
В обобщение на
гореизложеното според въззивната инстанция, показанията на пострадалото лице и
тези на свидетеля Й., намиращи подкрепа в ангажираните по делото писмени
доказателства и експертни заключения, изграждат стройна непротиворечива верига
от факти относно обстоятелствата около процесния инцидент, а именно
осъщественото от двамата подсъдими физическо насилие спрямо пострадалото лице,
предхождащо се от отправени провокативни и обидни изрази от страна на
подсъдимия В. към минаващите покрай него М. и Й.. Противно
на доводите на защитата на подс. В., въззивният съд намира, че показанията на
пострадалия свидетел в частта, в която последният дава сведения за нанесени му от
двамата подсъдими удари и ритници по тялото и главата (в областта на устата) не
се опровергават от първоначално издаденото на свидетеля СМУ №1355 от 29.11.2005
г., констатирало получени от последния травматични увреждания единствено по
главата, доколкото е житейски логично пострадалото лице да е поискало при
освидетелстването да бъдат описани най-тежките от получените от него наранявания,
а именно тези по главата му. Обстоятелството, че в СМУ не са констатирани
кръвонасядания и по останалата част от тялото му според настоящия съдебен
състав не разколебава извода на съда за достоверност на показанията на
пострадалия М. още повече, че съгласно Постановление № 3 от 27.09.1979г. на
пленума на ВС, когато с извършването на
едно деяние деецът причини на едно лице различни по вид телесни увреждания, е
налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат. В случая ангажираните по делото доказателствата са категорични за
причинения на пострадалия най-тежък резултат, а именно средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Според въззивната инстанция не може да се приеме за основателно възражението на
защитата, че първият съд, като е приел наличието на удари и ритници по тялото
на пострадалия, за които няма данни в издадените на пострадалия СМУ
удостоверения, последният е постановил немотивирана и необоснована присъда, още
повече предвид факта, че за горните обстоятелства са ангажирани гласни
доказателствени средства в лицето на свидетелите – очевидци на деянието – М. и Й..
При извършена доказателствена
проверка на показанията на свидетеля А.– също очевидец на деянието (дадени от
него пред първия съд, допълнени с показанията му от досъдебната фаза на процеса
и с дадените от него показания при първоначалното разглеждане на делото пред
СРС), настоящият съдебен състав отчете факта, че последният се намира в
приятелски отношения с един от подсъдимите – А.Н.. Независимо от горното въззивната
инстанция се довери на показанията му в частта, в която последният дава
сведения за възникнал на инкриминираната дата конфликт между пострадалия М. и
подсъдимите лица В. и Н., както и на
обстоятелството, че инициатор на последния е бил подсъдимият В., който е
отправил обидни реплики към минаващите покрай него М.
и Й., доколкото така изнесените от свидетеля обстоятелства кореспондират по
непротиворечив начин с останалите ангажирани и кредитирани от съда
доказателства. Показанията на свидетеля в останалата им част, конкретно в
частта, в която свидетелят отрича да е видял някой от подсъдимите да нанася
удари на пострадалия М., посочвайки, че такъв е нанесен именно от последния в
лицето на подсъдимия В., настоящият съдебен състав не кредитира с доверие, като
намери, че доколкото
така изнесените от него обстоятелства се явяват изолирани, като се
оборват по категоричен начин и от останалите ангажирани по делото
доказателствени източници, то показанията в обсъжданата част имат за цел да
изградят защитна версия, с която да бъдат оневинени действията на подсъдимите
лица. В тази връзка следва да се отбележи, че по време на извършения разпит на
свидетеля пред орган на разследването в предходната фаза на процеса, непосредствено
след инцидента, последният споделя, че по време на конфликта всички участвали в
него лица си разменяли удари, което обстоятелство допълнително разколебава
застъпената от свидетеля защитна версия за липса на осъществено насилие от
страна на подсъдимите лица по отношение на пострадалия М..
Правилно районният съд е отчел, че
показанията на св. И.Н., дадени от нея пред съда, независимо от обстоятелството,
че последните не са лишени от основание за пристрастност (последната е майка на
подсъдимия Н.), имат контролно значение за потвърждаване на достоверността на
показанията на пострадалия М. (в които последният посочва, че по време на
конфликтната ситуация е бил съборен на земята), доколкото по време на разпита
си пред съда последната дава сведения, че дрехите на пострадалия,
непосредствено след преустановяване на конфликта, са били целите в кал. В
показанията си свидетелката дава сведения и за конкретната дата на деянието,
доколкото посочва, че вечерта преди инцидента са празнували рождения ден на
сина ѝ, който видно от приложената справка за съдимост на лицето е именно
28 ноември. Във връзка с горното настоящият съдебен състав оценява като
неоснователни подробно изложените в постъпилото допълнение към въззивната жалба
възражения на защитника на подсъдимия Н., в посока неправилно приложения на
материалния закона от страна на първия съд, доколкото последният без да изясни
фактите по делото е приел, че деянието е извършено на 29.11.2005 г. в 00.10ч.,
а не на 28.11.2005г. няколоко минути преди 24 ч. Според защитата на подсъдимото
лице, именно от показанията на св. Ненкова се установява, че към момента на
извършване на деянието подс. Н. е бил все още непълнолетен, с оглед на което
спрямо него е следвало да се приложат специалните разпоредби на НК за
непълнолетни извършители на престъпление, съгласно които наказателно
преследване спрямо Н. за процесното деяние се явява погасено по давност.
Горните доводи настоящият съдебен състав намира за неоснователни, доколкото, от
една страна, от ангажираните по делото доказателства непротиворечиво се
установява, че инкриминираното деяние е осъществено минути след 24 ч. на
28.11.2005г., като противоположната теза се поддържа единствено от майката на
подсъдимото лице – св. Ненкова, а от друга, дори да се приеме тезата на
защитата, че кофликтната ситуация се разиграла преди 24 ч. на 28.11.2005 г., то
подсъдимият вече е бил навършил 18 години още след 24.00 ч. предишната вечер.
Показанията на свидетелката А., доколкото
последната дава сведения, че не е възприела, конкретни действия на участващите
в конфликта лица, настоящият съдебен състав намира, че последните не допринасят
за изясняване на спорните по делото обстоятелства, поради което съдът не ги е
използва при формиране на изводите си.
Въззивният
съд, също както контролираната инстанция, кредитира като обосновани и обективни
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска и тройна съдебномедицинска експертизи по отношение на
констатираните травматични увреждане при пострадалия М.. От процесните
заключения се изяснява в необходимата пълнота, че пострадалият е получил
разкъсно-контузна рана в областта на долния полюс на ушната мида; оток и
кръвонасядане на горната устна, вдясно срещу 1-ви и втори горни десни зъби, с
охлузвания по лигавицата, както и травматично изместван на първия горен десен
зъб в посока към устната кухина. Относно медикобиологичната характеристика на
последното констатирано при пострадалия увреждане, въззивният съд се довери на
изготвената тройна съдебномедицинска експертиза, която е взела предвид
настъпилите усложнения в здравословното състояние на пострадалия, констатирани
с издаденото на 20.12.2005г. допълнение към СМУ № 1355/05г., довели до
принудителното отстраняване на травматично изместения първи горен десен зъб.
Според процесното заключение тежкото разклащане с изместване на 1-ви горен
десен зъб, с последвалото му изваждане по своята медико-биологична
характеристика се приравнява на избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говореното,
което съответства на изложеното в ППВС
№3/27.09.1979г. относно средната телесна повреда. По повод възражението на
защитата, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си, въпреки липсата
на медицинска документация от Университетска болница „Лозенец“, касаеща проведеното след инцидента лечение на пострадалия и
удостоверяваща принудителното изваждане на изместения зъб, настоящият съдебен
състав намира за нужно да отбележи, че макар и изисканите от съда документи от
процесното лечебно заведение да не са постъпили по делото, то съдържащата се
тях информация по повод оказаната стоматологична-хирургична помощ на
пострадалия е инкорпорирана в приложеното по делото допълнение към СМУ № 1355/05г.
от 20.12.2005г., както и в заключението на приетата по делото, без възражения
на страните, тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни.
Настоящият
съдебен състав също се позова и на заключението на изготвените по отношение на
двамата подсъдими съдебно-психиатрични експертизи, от които се установява, че към
момента на инкриминираното деяние последните са се намирали в обикновено
алкохолно опиване /лека степен/, като са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките.
Въззивната
инстанция кредитира с доверие и заключенията на назначените и приетите по делото съдебно-психиатрични експертизи по
отношение на пострадалото лице М. и останалите свидетели – очевидци на
инкриминираното деяние – Й., А.и А., от които се установява свидетелската
годност на освидетелстваните лица.
Така
обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната
специалност, като са обективни и обосновани, поради което според настоящата
инстанция законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите и правните
си изводи.
В
заключение в подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
доколкото според съда последните изхождат от лицата, които са посочени в тях,
като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност отразените в тях обстоятелства, с оглед на което въззивният със
използва последните при изграждане на фактическите и правните си изводи.
Констатация
за необремененото съдебното минало на двамата подсъдими към датата на деянието,
първият съд вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като
писмени доказателства справки за съдимост.
С
оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и
обоснована, а възраженията, застъпени от защитниците на двамата подсъдими в
противоположна насока, се явяват неоснователни.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъплението, за което подсъдимите лица следва да понесат наказателна отговорност.
В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по делото
доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по
непротиворечив начин се установява, че подсъдимите В. и Н. са осъществили в условията на
съучастие от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е
установено от обективна страна, че на инкриминираната дата, място и време, подсъдимите
И.В. и А.Н. чрез нанасяне на удари с крака и юмруци в областта на лицето,
причинили на Р.С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
изместване на първи горен десен зъб, в посока към устната кухина /набит и
изместен с цяла ширина палантиално, силно луксиран - III степен, с разкъсана,
кръвонаседнала, ливидна венечна лигавица, оток на предверието на устната
кухина, заангажиращ т.н. „кучешка ямка“ вдясно, като луксацията на първи горен
десен зъб с травматичното му умъртвяване е наложило хирургичното му изваждане,
което практически се приравнява на избиването му/, което травматично увреждане
реализира медикобиологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето“.
На първо място, от обективна страна, по безспорен
начин от кредитираните от съда показания на пострадалото лице, намиращи подкрепа
в изложеното от свидетеля Й., анагажираните по делото писмени доказателства и
кредитираните от съда експертни заключения, се установи, че подсъдимите лица са
упражнили физическо въздействие върху организма на пострадалия М., чрез
нанасянето на удари с крака и юмруци в областта на лицето. Противно на доводите
на защитника на подсъдимия Н., независимо от обстоятелството, че в показанията
си пострадалият свидетел изразява предположение, че вследствие на първоначалния
удар нанесен от страна на подсъдимия В. предният му зъб е бил изместен, горното
не оборва направения от конролиранта инстанция извод, въприет и от настоящият
съдебен състав, че инкриминираното деяние е извършеното от двамата подсъдими в
съучастие като съизвършители. Аргумент в подкрепа на
горната теза се явява обстоятелството, че съдът не е длъжен да разграничи
участието на всеки един от извършителите и да установи от конкретно от чий удар
е настъпило инкриминираното увреждане на пострадалия. В случаите на съучастие,
какъвто е конкретният казус, при фактическа обстановка, разкриваща осъществен
над пострадалия побой от две лица, общността на умисъла, изключва възможността
за персонифициране, степенуване и разграничаване на действият на всеки от тях.
Видно от приетите по делото съдебномедицински експертизи при пострадалия са
установени множество увреждания като вещите лица са категорични, че последните
са в резултат от действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети каквито
са и човешките ръце и крака. Предвид горното според настоящия съдебен състав
безспорно се установява, че уврежданията на пострадалия, в това число и това от
тях, квалифицираното като средна телесна повреда, са причинени в резултат на
съвместни противоправни действия на двамата подсъдими. Обстоятелството кой от
тях какви удари е нанесъл е без значение за определяне на деятелността като съизвършителска,
важното е тази дейност да е част от изпълнителното деяние за осъществяване на
общия вредоносен резултат, какъвто в конкретния случай се явява – увреждане
здравето на пострадалия /видно от Решение № 586 от 02.12.1983 година на II НО
на ВС по н.дело № 527/1983 година/.
Относно следващия елемент от обективната страна на
деянието, а именно вида и характера на нанесените на пострадалия телесни
увреждания, въззивната инстанция намира, че от заключението на приетата по
делото тройна съдебномедицинска експертиза и направените разяснения на
изготвилите я вещи лица, както и от съдържанието на приложените по делото съдебномедицински удостоверения – от
29.11.2005г. и допълнението към него от 20.12.2005г., се установява по
категоричен начин, че частният обвинител М. е получил вследствие на инцидента травматично изместване на първи горен десен
зъб, в посока към устната кухина /набит и изместен с цяла ширина палантиално,
силно луксиран - III степен, с разкъсана, кръвонаседнала, ливидна венечна
лигавица, оток на предверието на устната кухина, заангажиращ т.н. „кучешка
ямка“ вдясно, като луксацията на първи горен десен зъб с травматичното му
умъртвяване е наложило хирургичното му изваждане, което практически се
приравнява на избиването му/, което травматично увреждане реализира медикобиологичния признак „избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето“. Така описаното в заключението на СМЕ
увреждане на пострадалия съответства по медико-биологичния си и правен характер
на изложеното в ППВС №3/27.09.1979г.
В случая, както законосъобразно е счел и съставът на районен
съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите
лица, изразяващи се в
нанесените
удари с крака и юмруци в областта на лицето на пострадалия М.. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
съдържанието на обсъдената по-горе тройна съдебно-медицинска експертиза ведно с
посоченото от вещите лица по време на изслушването им в съдебно заседание, както
и кредитирани от съда гласни доказателствени източници в лицето на показанията на
пострадалия М. и свидетеля Й., според които изместването на зъба, наложило и
принудителното му изваждане, е следстиве именно на нанесените от подсъдимите
удари по време на инцидента.
Според настоящата въззивна инстанция субективната страна
на извършеното се характеризира с пряк умисъл, който извод се извлича от обективните признаци на
извършеното от подсъдимите инкриминирано деяние, противно на тезата на първия
съд за наличието на евентуален такъв. Действията на подсъдимите, описани
по-горе, обективират съзнаване на общественоопасния характер на извършеното,
предвиждане на последиците, както и стремеж за тяхното постигане. Въззивният
съд приема, че за субективната съставомерност на деянието не е нужно
подсъдимите лица да са имали съзнание за точната по вид телесна повреда, която
ще причинят на пострадалото лице като е достатъчно в случая, да са имали
представа за това, че с активните си действия ще причинят увреда
на здравето на пострадалия. Подсъдимите лица към момента на извършване на
деянието са достигнали достатъчна степен на психо-физическа
и социална зрялост, за да може да преценят, че с нанесените удари с ръце и
крака имат възможност да причинят всякакви по вид телесни увреждания. Самият
механизъм на извършване на деянието – силата и интензитета на нанесените удари,
сочат категорично желанието на извършителите за настъпването на вредоносния
резултат. В случая налице е и общност на умисъла, обуславящ квалификацията на
извършеното и по чл.20 ал.2 от НК, а именно съизвършителство, доколкото и
двамата подсъдими са участвали в изпълнителната дейност, защото всеки един от
тях самостоятелно и съзнавайки действията на другия е нанесъл удари в областта
на главата на пострадалото лице, като без значение за съучастието е кой точно
от ударите е причинил противоправния резултат, още повече, че съгласно приетите
по делото съдебно-медицински експертизи установените при пострадалия множество
увреждания, сред които и това, квалифицирано като средна телесна повреда, са
резултат от действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети, каквито са и човешките ръце и крака, с оглед на което не се изключва
възможността да е налице повече от едно съприкосновение между увредената
телесна част и оръдието на престъплението.
Правилни и съобразени със задължителната съдебна
практика и тълкуване на закона са изводите на първия съд в насока наличието на
„хулигански мотив” в поведението на двамата подсъдими при нанасянето на
телесната повреда на пострадалия М..
При преценка дали са налице или не т.нар. „хулигански
подбуди”, съдът следва на първо място да изследва какви са мотивите, подбудите
за причиняването на вида телесна повреда. Според трайната практика на
върховната съдебна инстанция, за да е налице квалификация по този текст следва
телесното увреждане да се предхожда непосредствено или да се съпътства с
хулигански действия, които именно подтикват дееца към осъществяването му.
Нанасянето на телесна повреда следва да е продължение или част от хулиганско
поведение, чиято кулминация се явява то. С деянието деецът следва да цели
именно да демонстрира явното си неуважение към обществото. Тук следва да се
отбележи и обстоятелството, че за да бъде осъществен от субективна страна
съставът на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, не е достатъчно да се
извърши определено деяние на публично място, което да е могло да бъде възприето
от други лица, а е нужно още съответната проява да е извършена с цел
демонстрация на явно неуважение към обществения ред и спокойствие.
В конкретния случай, също както първата инстанция,
настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното престъпно посегателство е
извършено от подсъдимите лица именно при наличието на квалифициращия признак
„хулигански подбуди“. Поведението и конкретните действия на подсъдимия В., а
именно иниициралото конфликтната ситуация словесно
нецензурно изявление от негова страна към пострадалия „Вие да не сте ***и?“ и „***?“,
за което сведения дават всички очевидци на процесния инцидент, както и
отправените по време на нанасянето на побоя обидни реплики /„******! ***!“/, без подсъдимият да е бил
предизвикан от пострадалия, който единствено е минавал покрай него, както и
тези на подсъдимия Н., изразяващи се в изтръгването на мобилния апарат, по
който пострадалият М. се опитвал да потърси помощ, продължило с влаченето на
пострадалия към реката с отправяне на заплаха, че ще бъде хвърлен в нея,
непосредствено след преустановяване на побоя, безспорно сочат, че в съзнанието
на двамата подсъдими е била оформена ясна представа, че засягайки по този начин
телесния интегритет на пострадалия, на публично място, нарушават по груб начин съществуващите
в обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите
общуване. От
така описаните действия на подсъдимите се установява наличието именно на
хулигански подбуди за извършване на противоправното посегателство върху
здравето на пострадалия, с цел да се демонстрира пренебрежение и незачитане на
обществото и отделната личност, да изявят себе си (чрез демонстрация на
физическото си надмощие) над останалите хора и да погазят, установените правила
за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и достойнство. От друга
страна, наличието на хулигански движещи подбуди изисква липсата на личен мотив,
липсата на предхождащи деянието отношения на завист, омраза и/или вражда между
тях. Видно от ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на
каквито и да е лични мотиви, предизвикали осъществяването на процесното деяние
от страна на подсъдимите лица.
Основателно се явява възражението на заитниците на
двамата подсъдими, че контролираната инстанция не е отчела факта, че към
момента на извършването на деянието е действал по-благоприятен закон за двамата
подсъдими. В редакцията на нормата на чл. 131, ал. 12 от НК до изменението
ѝ с ДВ, бр. 26/2010г., е било предвидено наказание „лишаване от свобода“
за срок една до пет години. Сега минимумът е увеличен на 2 година, а максимумът
на 10 години. Съблюдавайки принципа, уреден в чл. 2, ал. 2 НК за приложението
на най-благоприятния закон, според настоящия съдебен състав такъв се явява действалият
към момента на деянието закон, който именно следва да бъде приложен.
Независимо от горното, настоящата съдебна инстанция,
противно на доводите на защитата, намира определеното по реда на чл. 54 НК
наказание на подсъдимите лица в размер на
две години лишаване от свобода, за справедливо.
Извършвайки собствена преценка на релевантните за
индивидуализацията на наказанието на подсъдимите фактори въззивният съд намира,
че резенно като отегчаващи такива са взети предвид интензитета на ударите, съпровождащите
инкриминираното телесни увреждания, както и обстоятелството, че нанасянето на
ударите е продължили и след падане на пострадалия върху терена по време, в което
пострадалият е бил със занижени възможности за съпротива, а подсъдимите са били
двама.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства правилно съдът е отчел липсата на
предходна съдимост на подсъдимите, младата им възраст, както обстоятелството,
че от извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност
на извършителите е изминал значителен период от време. Продължителността на
процеса обаче, макар и от значение за облекчаване на наказателно-правното
положение на дееца, не всякога е от категорията на обстоятелствата по чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК непременно водещи до определяне на наказание под най-ниския
предел, предвиден в санкцията на съответния състав на престъпление. В
конкретния случай, с оглед констатираните отегчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства, въззивният съдебен състав подобно на контролираната инстанция
счита, че продължителността на процеса не следва да бъде отчитано като
изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подсъдимите
обстоятелство, което да обоснове приложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Независимо
от констатираното по-горе нарушение на материалния закон от страна на първия
съд, въззивният съд счита,че установения баланс между
отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства са
достатъчни да мотивират съда да определи наказание на двамата подсъдими над
минималния размер, визиран в приложимата правна норма, а именно лишаване от
свобода в размер от две години. Според настоящата инстанция последното ще
съдейства за постигане целите както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засяга правата на подсъдимите лица.
Правилно
предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени
престъпни навици у двамата подсъдими, районният съд не е намерил за необходимо
наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно.
Настоящата инстанция също счита, че за поправянето и превъзпитанието на
извършителите на инкриминираното деяние ще е достатъчно отлагането на
определеното наказание на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 4 години.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимите лица
законосъобразно са осъдени да заплатят направените по делото разноски.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.01.2018 г., постановена по НОХД
№ 868/2017 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 6 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.