РЕШЕНИЕ
№…250…. 06.08.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осми
юли две хиляди и двадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№286 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №1757/31.12.2019г,.
постановено по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена М. Х.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община Б., ЕИК *********, сумата 1814,93лв.,
представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка
на ищеца в резултат на ползване на 149,500дка земеделски земи, собственост на
ищеца, намиращи се в землищата на селата М.К. и Г., през стопанската
2012/2013г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2014г.
до пълното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над
1814,93лв. до пълния претендиран размер от 11661лв., както и иска за лихва за
забава върху сумата за периода от 15.07.2013г. до 01.08.2013г. в размер
55,18лв. и за периода от 01.08.2013г. до 20.08.2013г. в размер 61,67лв.
Осъдена е М. Х.К. *** разноски
по делото в размер 271,32лв.
Осъжда Община Б. да заплати на М.
Х.К. разноски по делото в размер 3197,08лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от М. Х.К., чрез пълномощника й адв.Ж.К. в частта за разликата
от 29,14лв. до присъдения размер от 1814,93лв. или за сумата от 1785,79лв.
Твърди се в същата, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно-
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В тази връзка се визира, че
неправилно решаващият съд е приел, че иска е предявен не за стопанската 2011-
2012г., а за стопанската 2012- 2013г., както и че не следва да се изключат
земеделските земи, които е установено от експертизата, че се намират в
землището на с.Г..
Твърди се, че неправилните
фактически положения са довели и до необосновани правни изводи на съда.
Визира се, че няма как
ответницата да е ползвала земеделски пощи за стопанската 2012- 2013г., а да е
подала заявление на 22.03.2012г. След като заявлението е подадено на
22.03.3012г., то ползването на земеделските земи се отнася за стопанската 2011-
2012г.
Сочи се, че от назначената и
изслушана съдебно агро- техническа експертиза се установяват релевантни факти
по делото, а именно, че имотите в заповедта на кмета №332 от 25.06.2013г. с
поредни номера от №9 до №19 включително са декларирани земеделски площи, които
не се намират в землището на с.М.К., а в землището на с.Г.- допълнително заключение.
Предвид на това се приема, че тези площи са извън предмета на делото, с оглед
фактическата рамка заявената от ищеца, а именно, че процесните земеделски земи
се намират в землището на с.М.К..
В тази насока се излагат
подробни съображения, като се цитира и съдебна практика.
Искането е за частична отмяна
на обжалваното решение, в частта, с която е уважен предявения от ищеца иск, с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за неправомерно ползване от ответницата на
земеделски земи в землището на с.М.К., Община Б., за стопанската 2011- 2012г.,
за разликата от 29,14лв. до присъдения размер от 1814,93лв., като се постанови
решение, с което се отхвърли предявения иск за сумата от 1785,79лв.,
представляваща разликата от 29,14лв. до присъдения размер от 1814,93лв.
Моли се за присъждане на
сторените разноски по съразмерност пред всички съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Община Б., обективиран в
Молба от Община Б., в която е изразено становище, че се оспорва подадената
въззивна жалба от ответницата М. К.. Не се изложени доводи в тази насока.
Против решението е постъпила
въззивна жалба от Община Б., представлявана от Кмета В., чрез пълномощника му
адв.М..
В същата се твърди, че
постановеното решение е нищожно, поради особен съществени пороци на
съдопроизводствените правила и поради пълна липса на мотиви досежно
обстоятелството, защо не е допуснато от първоинстанционния съд искането на
ищцовата страна, направено по реда на чл.214 от ГПК за изменение на главния
иск, като неговия размер бъде намален от 11661лв. на 3887лв.
На следващо място се сочи, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, както е и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с определяне размера на претендираното
обезщетение.
Конкретно се оспорва решението
в неговия отхвърлителен диспозитив, за разликата над присъдената сума от
1814,93лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е
обогатила за сметка на ищеца в резултат на ползване на 149,500дка земеделска
земя без правно основание, собственост на ищеца през стопанската 2012- 2013г.
до пълния претендиран размер от 3 887лв.
В тази връзка се твърди, че
наличие на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно
и незаконосъобразно от районния съд не е допуснато изменение на главния иск,
същия да бъде намален.
Излагат се съображения в тази
насока.
Искането е да се прогласи нищожността
атакуваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за всички
инстанции.
Алтернативно се моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в атакуваните му части, като се осъди К.,
да заплати в пълен претендиран размер от 3887лв., представляваща сума, с която
ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на Община Б. в резултат на
ползване на 149,500дка. Земеделска земя без правно основание, собственост на
ищеца през стопанската 2012-2013г., ведно с присъждане на сторените разноски за
всички съдебни инстанции, както и да се отхвърли искането за присъждане в полза
на ответницата разноски.
Постъпил е в срок писмен
отговор на въззивната жалба на Община Б. от другата страна в процеса- М. Х.К.,
чрез пълномощника й адв.Ж.К..
В него се са изложени подробни
съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат
доводи в този смисъл.
С Определение
№340/04.02.2020г,. постановено по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик е
изменено в частта за разноските Решение №1757/31.12.2019г. по гр.д.№3973/219г.,
като е увеличен размера на разноските, които ищецът Община Б. е осъден да
заплати на ответницата М. Х.К. от 3197,08лв., на 3945,82лв.
Оставена е без разглеждане
молбата на Община Б. за изменение на посоченото решение, в частта за
присъдените й разноски.
Против това определение е
постъпила жалба от Община Б., чрез пълномощника й адв.М., в частта с която е
изменено Решение №1757 от 31.12.2019г. и е увеличен размера на разноските,
които ищецът Община Б. е осъдена да заплати на ответницата М. Х.К. от
3197,98лв. на 3 495,82лв. и е оставена без разглеждане молбата на Община Б..
Твърди се в същата, че
поставеният акт на районния съд е неправилен поради нарушения на съотносимите
материално правни разпоредби и е необосновано, при множество съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
В тази насока се излагат
съображения.
Искането е за отмяна на същото,
като се постанови ново решение, с което да се присъдят всички сторени от Община
Б. разноски, включително и при предходното разглеждане на делото, във всички
инстанции и тези, при повторното разглеждане на делото.
Моли се за отмяна и диспозитива
в частта за присъдени в полза на ответницата разноски.
Моли се за присъждане на всички
сторени от Община Б. разноски и такива за адвокатско възнаграждение и за двете
съдебни инстанции.
С въззивните жалби и писмени
отговори не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ответник М. Х.К.,
редовно призована не се явява. Не се явява и процесуалния й защитник адв.К..***,
редовно призовани, представител не се явява. Не се явява и пълномощникът му
адв.М..
Пазарджишкият окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен
от Община Б. срещу М. Х.К. *** искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата 11661лв.- главница и 116,18лв.- лихва за забава за периода от
15.07.2013г. до 20.08.2013г., представляваща обезщетение за ползването на 149,5
дка земеделски земи, собственост на Община Б., през стопанската 2012/2013г., с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за лихвата за забава.
Твърди се, че при проверки, предприети през 2012г. в изпълнение на задълженията на кмета за стопанисване и
управление на общинските имоти, било установено, че земеделски поземлени имоти
се обработват и заявяват пред ДФ „Земеделие“- Разплащателна агенция за
подпомагане по СЕПП /схема за единно плащане на площ/ неправомерно, без
надлежно сключени договори за наем, аренда или съвместно ползване с общината.
Резултатите от проверките били отразени в протокол от 19.10.2012г. Едно от
лицата, ползващи такива земи без сключен договор и без съгласие на общината
собственик била ответницата, която ползвала общински земи с площ 149,5дка,
намиращи се в землището на с.М.К., като ги била заявила и пред РА за
подпомагане чрез директни плащания. Претендираното обезщетение от 11661лв. е
определено като трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
предходната година, определен с решение на общинския съвет за всички землища на
Община Б. с изключение на онези, за които има официални данни от Областна
дирекция „Земеделие“. Общината- ищец е мотивирала този начин на определяне на
обезщетението с чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че К. е била предупредена с писмо, че ако не внесе
доброволно в дадения и срок сумата 4724,20лв., представляваща еднократния
размер на годишното плащане за ползваните от нея земи, срещу нея ще бъде
издадена заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ и дължимата сума ще бъде вече в трикратен
размер- 11661лв. Ответницата не платила сумата 4724,20лв. и на 26.06.2013г., Кметът
на общината издал заповед, с която на основание чл.65, ал.1 от Закона за
общинската собственост, във връзка с чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ наредил изземване на
земите и със същата заповед на основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, К. била задължена
да внесе сумата 11661лв. Ответницата е отказала да получи заповедта и не е
платила сумата.
Искането е за осъждането на
ответницата, да заплати горепосочените суми за главница и лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й
изплащане и направени по делото разноски.
Ответникът М. К., в указания от съда срок е подала писмен отговор в
който оспорва предявения иск.
В този отговор е направен преглед на относимите към конкретния казус-
нормативни актове- ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, Регламент 73/2009 (ЕО) и пр.
Сочи се, че заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на имоти не
поражда вземане на общината към адресата, а само дава възможност на последния
по своя преценка да избере дали да внесе посочената сума, за да спре
изпълнението на заповедта, която след това може да бъде отменена, но при отказ
да заплати сумата тя не може да бъде търсена от него на основание заповедта, а
единствено се изземва принудително имотът; сочи се и съдебна практика по този
въпрос.
Твърди се, че „собствеността на земята е без правно значение, щом тя
се обработва и не пустее“, като това следва от нормите на Регламент 73/2009
(ЕО) и на чл. 3, ал.1 от Наредба 5/10.03.2010г. на Министъра на земеделието и
храните.
Визира се, че общинският съвет няма компетентност да определя размера
на средното годишно рентно плащане, с оглед на което решението му за определяне
на този размер е нищожно, като нищожността следва да се вземе предвид служебно
от съда, на основание чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК по реда на косвения съдебен
контрол за валидност.
Отрича се от страна на ответницата да й е била връчвана заповедта,
като се заявява, че заповедта за изземване е издадена след приключването на
стопанската 2011/2012г. Подписаните двама свидетели за отказа никога не са се
срещали с ответницата, а и чл. 61 от АПК не предвижда удостоверяване на
връчване с двама свидетели; за започването на административното производство
ответницата не е била уведомена, както изисква чл.26 от АПК. Всичко това е
основание, съдът да установи материалната незаконосъобразност на заповедта от
25.06.2013г.
Твърди се, че част от същите земи, които са предмет на заповедта за
изземване са били отдадени под наем от общината с Договор от 11.05.2012г. за
срок до 12.09.2012г., т.е. за същата стопанска година, на И.Т. от с.Г., общ.Б.
срещу наемна цена от 12,14лв. на декар, но въпреки това ищецът претендира,
освен получената наемна цена и сумите по настоящото дело.
Искът първоначално е предявен като установителен, но впоследствие е
изменен в осъдителен, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2013г. е била обезсилена от заповедния съд поради непредявяването
на иска в едномесечния срок по чл.415 от ГПК.
Разглеждането на делото е второ поред от първата инстанция, тъй като предходното
първоинстанционно решение е било обезсилено от въззивния съд, тъй като с него
районния съд, отхвърляйки иска е приел, че той се основава единствено на
заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ и се е произнесъл за това, че тя не поражда
облигационно задължение, но не е разгледал твърденията в исковата молба за
ползване от ответницата на общински земи без основание и формулираното във
връзка с това искане за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на
тези земи.
При това второ разглеждане на делото е направено от ищцовата страна
искане за допускане на изменение на главния иск, като размерът му бъде намален
от 11661лв. на 3887лв., като съответно изменението не е допуснато от съда.
В открито заседание, ищецът чрез пълномощник поддържа иска по
основателност, като счита, че при определянето на размера на обогатяването
следва да се вземе предвид средното годишно рентно плащане, тъй като, видно от
събраните по делото доказателства ОД „Земеделие“ не е изпълнила задължението си
по §2е от ДР на ЗСПЗЗ да определи съответното средно рентно плащане.
Ответницата чрез пълномощник оспорва главния иск за размера над 29,14лв.,
евентуално 62,40лв., а иска за лихвата за забава- изцяло, поради липса на
изложени факти за началната му дата и недоказаност на размера.
В писмена защита излагат подробни доводи. Сочи, че по делото са
събрани доказателства, че част от имотите, предмет на заповедта от 25.06.2013г.,
се намират в землището на с.Г., а не в това на с.М.К. и така излизат извън
предмета на исковата молба, в която се сочи, че се иска обезщетение за имоти в
землището на с.М.К.; от останалите земи, намиращи се в землището на М.К., само
4 от посочените в заповедта на кмета имоти не са отдадени под наем на И.Т. и от
тези 4 имота се твърди ответницата да е ползвала части с обща площ 2,4 дка.
Само за тези 2,4 дка следва да се уважи искът и ако се вземе за основа наемната
цена по договора с Т. от 12,14лв. на декар, той следва да бъде уважен за 29,14лв.,
а ако за основа се ползва определената от общината стойност от 26лв. на декар,
искът следва да се уважи до размер 62,40лв. Сочи се съдебна практика на ОС-
Пазарджик по два сходни случая- в.гр.дело №146/2015г. и в.гр.д.№160/2016г. По
първото е налице е произнасяне на решение на ВКС- Решение №18 от 28.02.2017г.
по к.т.д. 3248/2015г. на І т.о.
Заявява се, че в цитираните решения става дума отново за претенция на
Община Б. за обезщетение за неправомерно ползване на земи, част от които са
отдадени под наем отново на И.Т., като и по двата случая съдът е приел, че за
отдадените под наем имоти няма обедняване на общината- дори имотите да са били
обработвани неправомерно, вредите биха настъпили за наемателя, а не за
общината. Единствената разлика е, че за основа при изчислението на
обезщетението за останалите земи при липса на данни за пазарната наемна цена
или определен от ОД „Земеделие“ размер на средно рентно плащане в първия случай
е използвана наемната цена по договора с И.Т., а във втория- определеният от
общината размер на средно рентно плащане.
Въззивният съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
През 2012г. ответницата М. К. е подала до ДФ „Земеделие“-
Разплащателна агенция, видно от Заявление с УНР 555141 за регистрация и
подпомагане с приложена към него справка на имотите, в които заявителката
декларирала, че осъществява стопанска дейност.
Видно от Писмо от 07.03.2013г.- л.54, ответницата е уведомена от
общината, че при проверка в съответния регистър на лицата, заявили директни
плащания на площ е установено, че същата е декларирала като обработвани от нея
181,7дка имоти, собственост на общината, като е поканена да заплати за това
4724,20лв. Писмото е било връчено на същата дата чрез нейния съпруг- Евгени
Капланов.
Видно от Заповед за изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ на земеделски
имоти от 25.06.2013г. издадена от Кметът на Община Б., е че в нея под формата
на таблица са посочени общо 35 позиции с номера /идентификатори/ по
кадастралната карта, обща площ на всеки имот и площ на застъпване със заявеното
за подпомагане от ответницата, т.е. частите от имотите, които са заявени от нея
пред ДФ „Земеделие“ и които са предмет на изземване. Посочените идентификатори
на поземлени имоти са общо 27, т.е. става дума всъщност за 27 поземлени имота,
но някои от тях са посочени на части на отделни редове в заповедта, тъй като
съответните части са били подадени за регистрация от ответницата в ДФ
„Земеделие“ като отделни имоти. За всички имоти в съответната колона от
таблицата е посочено, че се намират в землището на с.М.К.. По същия начин, с
идентификатори, обща площ, площ на застъпване и посочване на землището на с. М.К.
са описани имотите в исковата молба. Сборът на площите на застъпване е
149,500дка.
Всички части от имоти /площи на застъпване/, предмет на заповедта от
25.06.2013г. и на исковата молба, съвпадат със земеделските площи, заявени за
ползване от ответницата в заявлението с УНР 555141.
От Договор от 11.05.2012г се установява, че Община Б. е отдала под наем
на И. Ал. Т. от с.Г. за срок до края на текущата стопанска година общински
имоти, с обща площ 21553,136дка, описани в приложение №1 към договора, срещу
обща цена 261617,27лв., платима до 28.02.2013г. Самото приложение е озаглавено
„Приложение № 1 към ... Община Б., землище М.К., ЕКАТТЕ 48903 А.Земи“ и съдържа
списък на земеделски имоти.
8 от 27-те имота /11 позиции от таблицата/ се намират в действителност
в землището на с.Г., а не на с. М.К.. За тях общата площ на застъпване е
45,700дка.
Останалите 19 имота /24 позиции/ се намират в землището на с.М.К. и за
тях общата площ на застъпване е 103,800дка. От тези 19 имота, 15 са предмет на
договора за наем с И.Т., като при тях общата площ на застъпване възлиза на
101,400дка. От намиращите се в землището на с.М.К. имоти само 4, с обща площ на
застъпване 2,400дка, не са отдадени под наем на И.Т..
На 28.02.2013г. от страна на Общинският съвет на Община Б. е взето
решение, с което определен размер от 26лв. на средното годишно рентно плащане
за всички землища на общината с изключение на онези, за които има официални
данни от ОД „Земеделие“. Решението било мотивирано с липсата на информация от
ОД „Земеделие“ за по- голямата част от землищата в общината.
Видно от Договор за наем на общински поземлен имот от 11.05.2012г.,
Община Б. е отдала под наем общински земеделски земи, с площ от 21,533,136дка
/описани в приложението към договора/ на И. А. Т. от с.Г., Община Б.. Срокът на
договора е до края на текущата стопанска година /30.09.20212г./, а наемната
цена, като средно годишно рентно плащане е в размер на 261 617,27лв.
Изчислената наемна цена за един декар, като средно годишно рентно плащане е в
размер на 12,14лв.
В показанията си св.Н.Н. сочи,
че същият е придружавал св.Е.Т. при връчване на заповедите за изземване на
земеделските земи, собственост на община Б.. За 2- 3 дни заедно със св. Т. са
връчили над 60 заповеди. Имало е случаи, при които при ненамиране на адресата
се налагало да ходят по няколко пъти. Не си спомня подробности по отношение на
връчването заповедта за изземване, касаещо ответницата, но поддържа отразеното
в самата заповед досежно начина на връчване.
Св.Е.Т. посочва в показанията
си, че същият работи в Община Б. като съвместява няколко длъжности. Кметът на
общината му възложил да връчва заповедите за земеделските земи. В тази връзка
сочи, че са връчвали заповедите на място, като са ходили до домовете на
адресатите на заповедите и връчването било лично.
Видно от заключението на вещото лице- л.143 се установява, че
подадената от ОС“Земеделие“- Б. и Обл.дирекция ДФЗ- РА гр.Пазарджик е
систематизирана и за по- голяма нагледност е посочена в справка приложение №1
за 2012г., където е посочено: № на БЗС от ИСАК, № на парцела от ИСАК, площ на
деклариран БЗС, № на КИ /кадастрален имот/ площ по КВС в ха и площ на
застъпване.
Данните от приложената справка за ползваните от М. К.- през 2012г.
земеделски имоти, които тя е декларирала за осъществяване на стопанска дейност
съвпадат с имотите посочени в исковата молба и Заповед №332/25.06.2013г.
издадена от Кмета на Община гр.Б. за изземване на ползваните от същата общински
земеделски земи без правно основание /без договор за наем/, която е посочила
като код- култура за отглеждане 312000- затревени площи /мери и пасища/
При изчертаването на заявените от ответницата площи в ОСЗ- Б. липсват
данни за собствеността на БЗС, съответно и парцела /в случая става дума за
землището на с.М.К. с ЕКАТЕ 48903 и с.Г. с ЕКАТЕ 14163/.
На поставените 4 въпрос, а именно: след запознаване с договора за наем
от 11.05.2012г. и приложението към него, сключен между Община Б. /наемодател/ и
И. А. Т. /наемател/, да установи, дали имотите описана в исковата молба и
заповедта от 25.06.2013г. са отдадени под наем на наемателя?, както и на въпрос
№5, а именно: Какъв е размерът на средно годишно рентно плащане за стопанската
2010/2011г., съответно 2011/2012г. за землището на с.М.К., определени от
Обл.Дирекция „Земеделие“- Пазарджик не са дадени отговори.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице- л.146- 147 се
установява, че в приложения към материалите по делото Договор №АРД- 49/11.05.2012г.
със страни: „Наемодател“ Община гр.Б. и „Наемател“ И. А. Т. в Приложение №1 са
посочени имотите под № и площ, в които наемателката се е ангажирала да
упражнява селскостопанска дейност през 2012г.
В Заповед №332/25.06.2013г. са посочени 35бр. кадастрални имоти под №
и площ за изземване, които съгласно Констативен протокол №VІІ- 09/22.10.2012г.,
бенефициента М. Хр.К. с УРН 55141 е декларирала като земеделски производител в
Общо заявление за подпомагане през 2012г. пред ДФ „Земеделие“- РА.
При съпоставка на имотите по двата документа се вижда, че от
посочените в заповедта 35бр. поземлени имоти- 11бр. / с площ 112,900дка/ с
пор.№9- 19 вкл. са в землището на с.Г.. От останалите 24 имота в землището на
с.М.К. с площ 451,750дка, 15бр. съвпадат по номер и площ с имотите, отдадени
под наем на И.Т. за ползване през 2012г. с договор. Срещу всеки пореден № на
имот от тези в землището на с.М.К. от заповедта, стои пореден номер от
Приложение №1 от договор с И.Т..
По информация от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Пазарджик липсват
конкретни данни относно средното годишно рентно плащане за землището на с.М.К..
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Въззивните жалби
и въззивна частна жалба са процесуално допустими, като същите са подадени от
активно легитимирани страни в процеса и
в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
В конкретният казус, пред
първоинстанционният съд са предявени обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове- главен иск за сумата от 11621лв., съставляваща обезщетение
за неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на ищеца и един
акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 116,18лв. за
периода от 15.07.2013г. до 20.08.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20.08.2913г. до окончателното изплащане на задължението, с правно
основание чл.34 от ЗСПЗЗ и чл.86 от ЗЗД.
В случая, във връзка с
изложените мотиви на ВКС, настоящата инстанция няма основание да не сподели
изводите на предишния въззивен състав, че анализирайки обстоятелствата в
исковата молба, следва да се приеме, че вярната правна квалификация е чл.59 от ЗЗД. Изложените в исковата молба обстоятелства сочат на твърдението, че
ответницата, без да е в договорни отношения с общината и без да е налице друго
правно основание, обработва процесните земеделски земи, собственост на Община Б.
и ги е декларирала по програми на ДФ „Земеделие“ за пряко финансиране, в
резултат на което Община Б. е претърпяла загуба, тъй като не е реализирала
доход от заплащане на арендна вноска, каквато би получила, ако имаше сключен
договор за аренда с ответницата. Като критерий за определяне на претърпяната
загуба общината сочи възприетото с решение №352/28.02.2013г. на Общински съвет Б.
средно рентно годишно плащане за всички землища на Община Б. с изключение на
землищата, за които има официални данни от Областна дирекция „Земеделие“-
Пазарджик за стопанската 2011-2012г., в размер на 26лв. на декар.
Ответницата не е заплатила
сумата в размер на 3387лв. /149.500дка по 26лв./, като е издадена Заповед №332/25.06.2013г.
от Кмета на Община Б., с която на основание чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ тази сума била
трикратно увеличена до размера на 11661лв. и било указано на ответницата, че
ако я заплати в 3- дневен срок, действието на заповедта ще бъде спряно, а по-
късно и отменено.
С исковата молба от страна на ищецът
е формулирано искане, ответницата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
неправомерно ползване на земеделски земи, собственост на Община Б. в размер на
11661лв. и лихва.
Всички тези данни, действително
обосновават претенция за неоснователно обедняване на Община Б. със сумата
11621лв. и съответно- обогатяването на ответницата със същата сума,
представляваща трикратният размер на арендните вноски, които същата не е
заплатила за ползваните от нея земеделски земи, собственост на ищеца или иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
В случая следва да се отбележи,
че пред първата инстанция е допуснато и изменение на иска от установителен към
осъдителен, като се иска осъждане на ответницата а заплати сумата от 11621лв.-
претендирано обезщетение, което следва с оглед на горните изводи следва да се
приема, като сума за неоснователно обогатяване, ведно с лихва в размер на 116,85лв.
върху претендираната главница за периода от 15.07.2013г. до 20.08.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2013г.- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
погасяване на задължението.
В случая е налице правен
интерес на ищеца да установи неправомерното ползване на процесните земеделски
земи в резултат на което ответницата се е обогатила без основание, съизмеримо с
размера на средно годишното арендно плащане за единица площ общинска земя за
процесната година /2012г.-2013г./ умножено с доказания размер на земите, които
се ползват без правно основание от ответницата М. Х.К..
По отношение на неговия размер
следва да се отбележи, че от страна на първоинстанционният съд при поискано
изменение на размера на предявения иск от 11621лв. за сумата от 3387лв., което
искане е оставено без уважение.
В случая, настоящата инстанция
не намира, че първоинстанционния съд е процедирал законосъобразно, като е
отказал приемането на така исканото изменение.
Съгласно Решение
№114/19.01.2017г., по гр.д.№1357//2016 на ІІг.о. на ВКС, в хипотезата, когато
се касае до намаляване претенцията /какъвто е и настоящия случай/, изменението
на иска се съчетава с частично оттегляне /чл.232 от ГПК/ или частичен отказ
/чл.233 от ГПК/ от иска.
При тези данни, настоящата
инстанция приема, че е налице частично оттегляне на иска и в тази връзка,
първоинстанционният съд е следвало да приеме исканото изменение. С оглед на
това бездействие, съдът приема, че в настоящия случай с оглед на изведения
извод за частично оттегляне, което на практика е допустимо да стане на етап на
делото в който е заявено, че претенцията на ищецът в случая е за 3387лв.
С произнасянето на районният
съд над тази сума, независимо дали е отхвърлителен или осъдителен диспозитив е
налице свръхпетитум, което определя и недопустимост на решението в тази му част
и основание за неговото обезсилване.
В конкретният казус, правният
интерес на Община Б. да предяви осъдителен иск с правно основание в чл.59 от ЗЗД произтича от това, че същият като признат по съответния ред собственик на земеделски земи, формиращи
общинския поземлен фонд в землището на гр.Б., съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, има
задължения свързани с придобиването, управлението и разпореждането с общинско
имущество, съгласно чл.8 от Закона за общинската собственост, да управлява
общинската собственост, в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона, с грижата на добър стопанин, съобразно предназначението
на земеделските земи за нуждите, за които тези земи са предоставени.
Община Б. претендира, че от
страна на ответницата К. са ползвани общо 149,500дка., като те се намират в
землището на с.М.К., Община Б., област Пазарджик.
В тази насока се позовава, че
ответницата е заявила през месец март 2012г. в ДФ „Земеделие“- Разплащателна
агенция земеделски площи по СЕПП/система за единни плащане на площ/, съгласно
общо заявление /за регистрация и подпомагане/- УРН 555141.
Визира се в тази насока, че
Община Б., чрез нейните органи са
извършили справки и проверки в Интернет страницата на ДФ „Земеделие“-
Разплащателна агенция, като в регистъра на заявените имоти за подпомагане на
регистъра на кандидатите е установила, че ответницата е заявила земеделски
площи, част от които попадат в Общински поземлен фонд /ОПФ/. В тази връзка е и
съставения Констативен протокол VІІ-11
от 22.10.2012г.
Няма спор, че с Решение
№352/28.02.2013г., Общинския съвет Б. е определил средно годишно рентно
заплащане в размер на 26лв. на декар, за всички землища в общината, с
изключение на землищата, за които има официални данни на Областна дирекция
„Земеделие“- Пазарджик, за стопанската 2011-2012г.
Не е спорно, че ответницата е
била уведомена с писмо, с изх.№АО-537/07.03.2013г., връчено чрез кметството на
с. М.К. на 13.03.2013г., че се поканва в седмодневен срок да заплати на
общината сумата от 4724,20лв. в него е и указано, че при неплащане ще се
образува административно производство по чл.34 от ЗСПЗЗ и размерът на дължимата
сума ще представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане.
Няма спор, че във връзка с
неплащането на въпросната сума е издадена Заповед №332 от 25.06.2013г., на
основание чл.65 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.34 от
ЗСПЗЗ.
В тази заповед реално са описани
с поредни номера общо 35 на брой земеделски поземлени имоти, като съответното
застъпване е определено в общ размер на 149,50дка.
Спорен момент пред първоинстанционният
съд е възникнал относно, дали цитираната по- горе заповед е връчена при отказ
от страна на ответницата.
С въззивната жалба на К. не се
излага възражения в тази насока, но за пълнота следва да се посочи, че в случая
това обстоятелство се явява ирелевантно.
Това е така, тъй като от една
страна тази заповед не може да се третира като правопораждащ юридически факт,
от който ищецът би могъл да черпи правото си на обезщетение за неправомерно
ползване на собствените му земеделски земи. В този смисъл са и доводите на
районния съд, които на практика се възприемат и от настоящата инстанция.
От друга страна в съдебно
заседание, връчителят на заповедта и свидетелят на отказа са разпитани като
свидетели и са депозирали показания, установяващи изпълнение на процедурата по
връчване на документа на адресата и последвалия отказ от негова страна да го
получи. Техните показания са обективни, логични, последователни, взаимно се
допълват и не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и
затова въззивният съд напълно ги кредитира като достоверни.
Доводите на ответницата в тази
връзка за невръчване на заповедта са
неоснователни. Нещо повече, същите не биха могли и да се обсъждат в настоящия
процес, доколкото въпроса с обжалването, респективно необжалването и
последващото влизане в сила на издадения индивидуален административен акт и
спора относно това, дали е започнал да тече срока за обжалването на Кметската
заповед и дали реално е изтекъл са въпроси, имащи отношение към административното
производство по обжалване на индивидуалния административен акт- чл.145 и
следващите от АПК, и гражданският съд няма как да се занимава и да изследва
тези въпроси. Като краен резултат се налага извода, че индивидуалният
административен акт е влязъл в законна сила, произвел е своето правно действие
и следва да бъде зачетен от гражданския съд. В тази връзка следва да се
отбележи, че всички доводи за нарушено право на защита на ответницата, за
неуведомяването й по административен ред за започналата административна
процедура, за нарушено право на защита на адресата на заповедта, не
представляват такива нарушения на влезлия в сила административен акт, които да
водят безусловно до неговата нищожност. Нищожност на акта не е налична тъй като
той е издаден от компетентния за това орган, по предвидения процесуален ред и
форма и в рамките на правомощията на административния орган, визирани в чл.34
от ЗСПЗЗ. В този смисъл е Решение №5873 от 04.05.2010г. на ВАС по адм.д.
№3709/2010г., ІV о., с докладчик съдията Д.А..
Съществен момент в настоящия
казус е колко от тези общински имоти претендирани в обща площ от 149,500дка са
ползвани неправомерно от ответницата и в резултат от това същата неоснователно
се е обогатила.
От приетите по делото- основно
и допълнително заключения се установява, че имотите в Заповед №332 от
25.06.2013г., на Кмета на Община Б. с поредни номера от №9 до №19 включително,
са декларирани земеделски площи, които не се намират в землището на с. М.К., а
в землището на с. Г.- допълнително заключение- л.№145-150.
В тази насока е налице
възражение от страна на защитата на ответницата касаещо, че тези площи са извън
предмета на делото, с оглед фактическата рамка заявена от ищеца с исковата
молба, а именно че процесните земеделски земи се намират в землището на с. М.К.,
съответно, че част от имотите са били отдадени на друго лице.
Следва да се посочи, че
съответно застъпените площи само за землището на с.М.К. са в размер на 103.8дка-
Приложение №1 от допълнителното заключение- л.145-150;
Налице е и възражение в насока,
че в договорът за наем между Община Б. и наемателят И. А. Т. от 11.05.2012г., който
е приложен като доказателство по делото се установява, че в землището на с.М.К.
не са отдадени под наем имотите посочени в заповедта на кмета №32 от 25.06.2013г.,
с поредни номера №20, с площ на застъпване от 0.4 дка, №25, с площ на
застъпване от 0.3дка, №34, с площ на застъпване от 1.5дка и №35, с площ на
застъпване от 0.2 дка, с обща площ на застъпване на тези четири имота от ОПФ на
Община Б., в размер на 2.4дка- Приложение №2 към допълнителното заключение- л.145-150.
Действително от посочените в
заповедта 35бр. поземлени имоти- 11бр.- с площ 112,900дка с пор.№9- 19 вкл. са
в землището на с.Г.. От останалите 24 имота в землището на с.М.К. с площ
451,750дка, 15бр. съвпадат по номер и площ с имотите, отдадени под наем на И.Т.
за ползване през 2012г. с договор. Срещу всеки пореден № на имот от тези в землището
на с.М.К. от заповедта, стои пореден номер от Приложение №1 от договор с И.Т..
В случая, настоящата инстанция
не приема възражението в насока, че след като част от имотите се намират в землището на с.Г., а не с.М.К. не следва, че
те са предмет на иска.
В тази връзка следва да се посочи, че от данните изложени в исковата
молба става напълно ясно за кои имоти става дума и това, че същите са в друго землище не е от съществено значение да
доведе до неяснота или до промяна на предмета на иска, така както е и прието от
районния съд. На практика не е оспорено, че за всичките тези имоти- 35броя, че
те са били ползвани без основание /такова не се твърди, нито се доказва/ от
ответницата през стопанската 2012/2013г.
Нито от Регламент 73/2009, нито от Наредба 5/2010г. следва, че
собствеността на земите е без значение с оглед преценката дали е налице
неоснователно разместване на блага, т.е. че всяко лице има право да ползва
произволно чужди имоти, без да дължи на собственика обезщетение за това, стига
само да ги обработва.
Относно второто възражение касаещо, че част имотите са били отдадени
под наем на друго лице, за което сочи и вещото лице в заключението си, то също
не може да се приеме за основателно, тъй като, както правилно е прието от
първата инстанция, въпросът в чие имущество настъпва вредата- на наемателя или
на собственика наемодател, ако ползваната без основание вещ е отдадена под наем
е без значение за конкретния случай, тъй като не се доказва, че срокът на
договора на общината с И.Т. е продължен след края на стопанската 2011/2012г.,
докато спорът по настоящото дело се отнася за следващата стопанска година.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че ответницата К. дължи
обезщетение за неоснователното ползване на всички 149,500дка.
Относно размерът на дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване
следва да се посочи, средно годишно рентно плащане за землищата на селата М.К.
и Г. не е било определяно по реда на § 2е от ДР на ЗСПЗЗ от ОД „Земеделие“.
Действително в предишно решение на въззивната инстанция- /Решение №179
от 05.05.2016г. по в.гр.д.№160/2016г. по описа на ОС- Пазарджик/ е прието, че
цената следва да бъде определена от взето Решение на Общинският съвет под
№352/28.02.2013г., която е определила средно годишно рентно плащане на всички
землището на Община Б., с изключение на землищата, които имат официални данни
от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Пазарджик, за стопанската 2011-29012г. в
размер на 26лв. на декар.
Независимо от това, в настоящият казус, въззивният съд приема, че
следва да приеме изводите на районния съд в насока, че Общинският съвет няма
правомощия да взема решение за определянето му, а по делото няма данни каква
точно информация за пазарните цени е ползвал общинският съвет, за да се спре на
стойност от 26лв. на декар. В този аспект следва да се приеме, че стойността на
обезщетението следва да се определи по начина, възприет в Решение №18 от
28.02.2017г. по к.т.д. 3248/2015г. на Іт.о. на ВКС, съответно от ОС- Пазарджик
по в.гр.д.№146/2015г., като това е цената за декар по договора с И.Т.- 12,14лв.
на декар, тъй като други данни за пазарна цена по делото на практика няма. Така
изчислено, обезщетението възлиза на 1814,93лв.
Относно лихвата за забава върху обезщетение за неоснователно
обогатяване, то такава се дължи след поканата за изпълнение.
По делото категорично е установено, че на К. е връчена такава покана- л.54 /макар и отнасяща
се за по-голяма площ и по- голяма сума/ още на 12.03.2013г. Към този момент
обаче стопанската година, за която се отнася обезщетението, още не е била
изтекла, а определеното годишно рентно плащане или наемна цена за земеделска
земя обичайно се отнасят за цялата стопанска година и не могат да се делят на части
пропорционално на отделните месеци или дни, тъй като типичното ползване на
земеделски земи не може да се извършва за произволен по- малък срок, а дори
ползването от третото лице да се прекрати преди края на стопанската година,
обедняването на собственика не става по- малко, тъй като той не би могъл да
засее земята едва в края или в средата на стопанската година. При това
положение и лихва върху определеното обезщетение, вкл. само върху част от него,
според настоящия състав на съда не би следвало да се дължи за времето до
30.09.2013г.- този срок се обхваща от самото обезщетение.
Законна лихва следва да се присъди от деня на предявяването на
осъдителния иск- 22.01.2014г.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на първата относно присъдения размер на обезщетение в размер на 1814,93лв.
определена от 149,500дка, с цена на декар- 12,14лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22.01.2014г., то обжалваното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В този смисъл, подадената въззивна жалба от страна на К., чрез нейната
защита се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Решението в частта му за разликата от 1814,93лв. до размера от
3887лв., решението не е недопустимо и като валидно следва да се потвърди, тъй
като следва да се съобрази намалената претенция от страна на ищеца, която е
претендирала сумата от 3887лв.
Ето защо въззивната жалба на Община Б. в тази й част се явява
неоснователна.
Последната се явява основателна в частта, с която е оспорено решението
в неговия отхвърлителен диспозитив, за разликата над 3387лв. до пълния размера от
11661лв., с оглед съображенията изложени по- горе относно неправилното
недопускане на изменение на иска, тъй като е налице произнесе от районния съд
свръхпетитум.
Относно решението в отхвърлителната му част, касаеща лихвата за забава
върху сумата от 1814,93лв. за периода от 15.07.2013г. до 01.08.2013г. в размер
на 55,18лв. и за периода от 01.08.2013г. до 20.08.2013г. в размер на 61,77лв.
няма, с оглед на което следва да се приеме, че то не е обжалвано от страните, с
оглед на което е и влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото, следва да бъде отменено решението в частта
му разноските.
По отношение на обжалваното
определение под №340/04.02.2020г.
В случая този съдебен акт се
обжалва с излагане на съображения в насока допуснато особено съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно и незаконосъобразно
от страна на първоинстанционният съд не е допуснато изменение на главния иск,
като неговия размер не е намален от 11661лв. на 3887лв., като то се влияе и
обуславя от приетия за разглеждане иск, съобразно неговия материален интерес.
С оглед на изложените
съображения в насока на неправилно недопускане изменение на иска и приемане от
настоящата инстанция, че се касае за оттегляне на иска до размера от 3887лв.,
то обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, като се постановят
изцяло нови разноски, с оглед изхода на спора изчислени по съразмерност. В този
смисъл, следва да се приеме, че подадената въззивната частна жалба е
основателна и като такава следва да се уважи. В този смисъл следва да се
посочи, че не могат да се приемат, като основателни съображенията на защитата
на К. за правилност и законосъобразност на така постановения съдебен акт.
Предвид на това, в тежест на М.
К. следва да се присъдят направените от страна на Община Б. съдебно- деловодни
разноски в общ размер на 544лв., от които пред първата инстанция по
гр.д.№240/2014г. по описа на РС- Пазарджик в размер на 238лв., по
в.гр.д.№356/2015г. по описа на ОС- Пазарджик в размер на 197лв., по
гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик в размер на 94лв. и по
в.гр.д.№286/2020г. по описа на ОС- Пазарджик- 15лв.
В тежест на Община Б. следва да
се присъдят направените от страна на М. К. съдебно- деловодни разноски в общ
размер на 1514лв., от които 608лв., от които пред първата инстанция по
гр.д.№240/2014г. по описа на РС- Пазарджик, по в.гр.д.№356/2015г. по описа на
ОС- Пазарджик в размер на 441лв., по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС-
Пазарджик в размер на 465лв.
Разноските направени от страна
на К. пред ВКС, настоящата инстанция отново с оглед изхода на делото не следва
да присъждат, както и такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение №1757/31.12.2019г., постановено по гр.д. №3973/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, в частта с което е отхвърлен
иска на Община Б., представлявана от Кмета на Община Б. Костадин Георгиев Зарев
срещу М. Х.К. за заплащане на сумата от размера на 3887лв. до размера от
11661лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответницата
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 22.01.2014г.
ОТМЕНЯВА Решение
№1757/31.12.2019г., постановено по гр.д. №3973/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1757/31.12.2019г., постановено по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик,
в частта е уважен иска за сумата от
1814,93лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2014г.,
както и в отхвърлителната му част за
разликата над 1814,93лв. до пълния размера от 3887лв.
ОТМЕНЯВА
Определение №340/04.02.2020г., постановено по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Х.К.,
с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Община
Б., с ЕИК *********, разноски по делото в размер в общ размер на 544лв., от които пред първата
инстанция по гр.д.№240/2014г. по описа на РС- Пазарджик в размер на 238лв., по
в.гр.д.№356/2015г. по описа на ОС- Пазарджик в размер на 197лв., по гр.д.№3973/2019г.
по описа на РС- Пазарджик в размер на 94лв. и по в.гр.д.№286/2020г. по описа на
ОС- Пазарджик- 15лв.
ОСЪЖДА Община
Б., с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на М.
Х.К., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер в общ размер на 1514лв., от
които 608лв., от които пред първата инстанция по гр.д.№240/2014г. по описа на
РС- Пазарджик, по в.гр.д.№356/2015г. по описа на ОС- Пазарджик в размер на
441лв., по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик в размер на 465лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.