Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
13.07.2020 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение, на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор: Илия Николов
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 73 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. №73/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез Милен
Ставрев – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна против решение от 03.12.2019
г., постановено по гр.д. № 330/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд в
осъдителната му част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на С.Д.Д. сумата от 62 000 лева, представляваща обезщетение за
понесени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение пред обществото и
колегите, страх, ограничаване на социалните контакти, влошено здравословно
състояние, вследствие на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, наказателното производство, по които е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.02.2014 г. на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, както и законната лихва върху главницата считано от 18.02.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и да
заплати сумата от 3 420 лева, представляваща направени разноски в
производството, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Прокуратурата
е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната
му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази
част, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Оплакванията са за
неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и
за погрешен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
както и за техния обем, евентуално и за неправилно приложение на разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на присъденото обезщетение.
С.Д.Д.,
чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и
по съображения за правилността на обжалваната осъдителна част на решението, е
молил за потвърждаването му.
Решението
не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част (за част от лихвите).
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала съответно въззивната
жалба и отговора, като възиваемият е настоявал за присъждане на разноски по
приложен списък и в предоставения срок е депозирал писмени бележки по
съществото на спора.
Производството пред
окръжния съд е било образувано по искова молба на С.Д.Д., представляван
от адв.Ю. Г., против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 62 000 лева, представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, наказателното производство, по които е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.02.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е
поддържал, че срещу него е било повдигнато незаконно обвинение, първоначално за
две престъпления по чл. 210, ал.1 т.5 НК вр. чл.209, ал.1 НК и по чл. 217, ал.2
вр. ал.1НК, по първото от които (тежко такова за измама), е бил осъден на
лишаване от свобода от първата инстанция, а от следващите инстанции - оправдан
с влязлото в сила на 19.02. 2014 г. решение на ВКС. Наложена му била и забрана
да напуска пределите на България без разрешение на прокурора и били възбранени
имотите му като обезпечение на евентуална конфискация. Делото продължило дълго,
извън разумните срокове, като през цялото време той преживявал негативни емоции.
Изпитвал напрежение, че може да бъде осъден, а и бил осъден, страхувал се,
изпитвал срам и притеснение от близки,
приятели, колеги от местоработата, които знаели за делото, живеел с травмата от
незаконното обвинение, не спял, здравето му се влошило. Поради
наложената забрана за напускане пределите на страната, бил ограничен в
изпълнението на
трудовите си функции на заместник-директор
на КРЗ Флотски арсенал и бил възпрепятстван
достъпа му до граничната зона на територията на завода, както и не можел да пътува до чужбина и да помага на
дъщеря си – студентка по това време в Германия, което допълнително го
тревожело.
Прокуратурата
на Република България е оспорила иска по основание и размер и е молила за отхвърлянето му.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по
правилността с оглед събраните по делото доказателства, намира следното :
Досъдебното производство срещу С.Д.Д. е образувано на
18.07.2008 г., за две престъпления, съответно по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и по по чл. 217, ал. 2 от НК за това, че: за периода
от 07.05.2008 г. до 27.05.2008 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
Г.Д.К. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в особено големи размери –
като пълномощник
на Г. К. на 16.05.2008 г. с НА № 185/08 г. продал сам на себе си недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 95, с клауза за
безвъзмездно пожизнено право на ползване от страна на Д. върху имота, а на
27.05.2008 г. с НА 27/08 г. дарил сам на себе си недвижим имот с пл. № 834,
находящ се в землището на с. Осеново, м-ст „Сухата чешма, обл. Варна –
престъпление, както и затова, че на 01.07.2008 г. в гр. Варна, като пълномощник на Г.Д.К., съзнателно действал против
законните интереси на своя представляван – депозирал декларация в Служба по вписванията
от името на Д. за отказ от пожизнено право на ползване върху собствения му
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 95, описан в НА 185/08 г. В същия ден му е наложена и забрана да напуска пределите на Р. България без
разрешение на наблюдаващия прокурор при ВРП. Към този момент, ищецът е работил в „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“
ЕООД на
длъжност „заместник-директор производство механична част“, а от 23.05.2008 г. - на
длъжност „технически директор“ и поради
естеството на работата му е имал необходимост от достъп
до ремонтиращи се или предстоящи за ремонт кораби, намиращи се на територията
на Пристанище Варна или Варна – Запад (в тази насока
са приложените споразумения към трудов договор и служебна бележка от работодателя
изх.
№ 451/01.07.2011 г.)
Евентуалната конфискация на имуществото на обвиняемия Д., е била обезпечена
чрез наложената, с определение №
11171/31.07.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 5858/2008 г. на ВРС, обезпечителна мярка „възбрана“ до 1/2 ид.ч. от собствени на С.Д.Д. имоти: - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 95,
ет. 1, заедно с две избени помещения с обща квадратура от 32,57 кв.м., заедно с
две тавански стаи с обща площ от 39,28 кв.м., заедно с 1/8 от ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното място, цялото с площ от 480 кв.м.; - 600 кв.м. ид.ч. от място, представляващо имот с пл. № 834, находящо се в
с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, м-ст „Сухата чешма“. Обезпечението е било отменено с определение от 13.03.2014 г.
На 12.11.2008 г. С.Д.Д. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2 от НК, като му е била взета
и мярка за
неотклонение „подписка“. На 07.07.2009 г. отново
е бил привлечен като обвиняем, но само за едното престъпление – това по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и съответно - наложена мярка за неотклонение „подписка“. Делото
е внасяно в съда два пъти, като първо - по обвинителен акт от 29.07.2009 г. е било
образувано нохд № 4182/2009 г. ВРС, което е прекратено с определение от
22.03.2010 г. и е върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуално
нарушение и втори път – на 20.05.2010 г., когато е образувано в нохд №
2615/2010 г. на ВРС. По делото са проведени девет съдебни заседания, извършени
са множество процесуални действия, включително са конституирани и частни
обвинители и производството е приключило пред първата инстанция на 18.01.2012
г. с осъдителна присъда №
21/18.01.2012 г. С тази присъда, подсъдимият С.Д.Д. е признат за виновен в това, че: в периода от
07.05.2008 г. до 30.06.2008 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение в Г.Д.К. на 81 години, посредством манипулиране волята на
последния и използвайки настъпилите характерни за възрастта му промени в
паметта, когнитивността и екзекутивните функции, като го мотивирал да подпише
пълномощно със съдържание различно от действителната му воля; да изготви
саморъчно завещание за разпореждане след смъртта си със собствените си
недвижими имоти, без да е разбирал свойството, значението и правните последици
на този акт, както и да подпише Декларация по чл. 100 от ЗС за отказ от право
на ползване върху недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк № 95, ет. 1, в който живеел, без да е разбирал смисъла,
значението и правните последици на този акт и с това му причинил имотна вреда в
големи размери на обща стойност 232 800 /двеста тридесет и две хиляди и
осемстотин/ лева, използвайки следните документи и извършвайки следните правни
действия, а именно: на 07.05.2008 г. с нотариално заверено пълномощно под per.
№ 8619/07.05.2008 г. /за заверка на съдържание/ и per. № 8620/07.05.2008 г. /за
заверка на подпис/, изготвени от нотариус Александър Ганчев с район на действие
PC-Варна, per. № 194 на Нотариалната камара е бил упълномощен от Г.Д.К. да го
представлява, подписва пред нотариус, ЮЛ, ФЛ, компетентни държавни, общински,
съдебни органи, организации, служба по вписвания, агенция по кадастър,
кметства, технически служби да подава молби за снабдяване с необходими
документи и получи такива след изготвянето на които да извърши действия на
разпореждане /продаде, дари, замени/ при условия и на цена каквито договори,
включително и при условията на договаряне сам със себе си, на собствените му
недвижими имоти, като пълномощник на същият извършил действия на разпореждане,
както следва: на 16.05.2008 г. в гр. Варна, лично и в качеството си на
пълномощник на Г.Д.К. по пълномощно per. № 8619, 8620/07.05.2008 г. продал сам
на себе си с нотариален акт № 185, том II, per. № 5640 hot. дело № 363 от 16.05.2008 г. на
Силвия Михова, помощник - нотариус по заместване на нотариус Павлина Симеонова,
с район на действие PC - Варна с per. № 335 на Нотариалната камара, недвижим
имот - апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк"
№ 95 без посочен номер по документ за собственост, находящ се на първи етаж с
обща застроена площ 106.55 кв.м., ведно с две избени помещения и две тавански
стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите коридори и тераса на сградата, заедно с 1/8
ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, като стойността на имота
е в размер на 215 000 лева с клауза за безвъзмездно пожизнено ползване върху
гореописания имот; на 27.05.2008 г. с нотариален акт № 27, том III, вх. per. №
6115, нот. дело №
402 от 27.05.2008 г. на нотариус Павлина Симеонова с район на действие PC -
Варна, с per. № 335 на Нотариалната камара, лично и в качеството си на
пълномощник по пълномощно per. №№ 8619 и 8620/07.05.2008 г., дарил сам на себе
си недвижим имот, находящ се в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варненска, м-ст „Сухата чешма“, с площ 600 кв.м. идеални части от място, цялото
с площ от 850 кв.м., представляващо имот с пл. № 834 съгласно протокол от
17.02.1992 г. на ПК, като стойността на имота е в размер на 17 800
/седемнадесет хиляди и осемстотин/ лева; на 06.06.2008 г. в гр. Варна, лично и
като пълномощник на Г.Д.К. по пълномощно per. № № 8619, 8620/07.05.2008 г.
депозирал за пазене и съхранение пред Силвия Михова, помощник - нотариус по заместване на нотариус
Павлина Симеонова, с район на действие PC - Варна с per. № 335 на Нотариалната
камара саморъчно завещание от 26.05.2008 г. на Г.Д.К. от гр. Варна, ЕГН **********
и за същото от помощник - нотариуса по заместване е бил съставен протокол за
приемане, съхранение и пазене, подписан от същия и приносителя, вписано на
10.06.2008 г. в книгата на завещанията при служба по вписванията - Варна по
силата на което Г.Д.К., завещал недвижимите имоти които притежавал, след
неговата смърт на С.Д.Д., негов племенник; на 30.06.2008 г. в гр. Варна, лично
дал възможност да бъде съставена и подписана декларация чл. 100 от ЗС,
нотариално заверена под per. № 10613 на Орлин Стефанов, нотариус per. № 196 на
Нотариалната камара и район на действие PC - Варна за отказ на Г.Д.К. за
запазено право на ползване на недвижим имот описан в нотариален акт № 185, том
II, per. № 5640, нот.
дело № 363 от 16.05.2008 г. на Силвия Михова - помощник -нотариус по заместване
на нотариус Павлина Симеонова, нотариус с район на действие PC - Варна с per. №
335 на Нотариалната камара, представляващ апартамент находящ се в гр. Варна,
бул. „Осми Приморски полк“ № 95 без посочен номер по документ за собственост на
първи етаж с обща застроена площ 106.55 кв. метра, ведно с две избени помещения
и две тавански стаи, заедно с 2,7 ид.ч. от общите коридори и тераса на
сградата, заедно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК. На осн. чл. 210,
ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на
осъдения, делото е пренесено във въззивната инстанция, където по образуваното
нохд № 220/2012 г. на ВОС е постановена оправдателна присъда № 23/12.03.2013 г.
По протест на прокуратурата, пред ВКС е образувано касационно производство,
което е приключило с Решение № 343/19.02.2014 г. по н.д. №1067/2013 г. за
потвърждаване на оправдателната присъда.
Установено е по
делото, че по време на наказателното производство, дъщерята на ищеца – Д.С.Д. (родена на *** г.) е била
студентка в Германия (приложена е немска лична карта) и е живяла там. Видно е от
справката на ОД на МВР – Варна, че за Д.С.З. (Д.) са регистрирани
задгранични пътувания, както следва: излизане от Република България на
05.08.2009 г., на 27.05.2010 г., на 27.07.2012 г. и на 22.08.2013 г. и влизане в Република България на
01.08.2012 г. при уточнението, че данните за пътувания на
българските граждани са непълни след 01.01.2007 г. Посочено е
също, че С.Д.Д.
е имал наложена забрана за напускане на пределите на Република България от
21.07.2008 г. до 19.08.2011 г., като за него е регистрирано задгранично пътуване –
излизане от Република България на 21.12.2012 г.
Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани
с показанията на свидетелите В.К.(личен лекар на
ищеца), И.Д.(съпруга на ищеца), М.С.(сестра на ищеца), К.М. (съсед,
наемател)
и К.К.(колега). Свидетелката д-д-р К.е посочила, че след завеждане на делото С.Д. бил видимо
отслабнал, стресиран, оплаквал се от безсъние, имал странни мисли, чувствал
дискомфорт, бил напрегнат и неспокоен. Нуждаел се от лечение и затова през май
2012 г. го пратила при психиатър, където му била поставена диагноза „тревожно
разстройство, вследствие на стрес“. С. бил на лечение 2-3 години. Покачило се и
кръвното му налягане, което дотогава било стабилизирано и това наложило консулт
с кардиолог и провеждане на лечение. В насока на преживяни силни негативни емоции от ищеца са и показанията на
свидетелките И.Д. и М.С.(близките на
ищеца). Според свидетелката Д., след първото
призоваване по телефона, С. бил ужасен, смачкан, тревожел се, че ще го осъдят
без причина. Отслабнал с 6 килограма, не можел да спи, имал депресивни моменти,
започнал да вдига кръвно, ходел на лекар и пиел хапчета за депресията и за
високото кръвно. Заради наложената забрана да напуска границите на страната,
имал проблеми и с достигане до работа и трябвало да иска разрешение от съда чрез
директора на завода, а така „целия завод разбрал“ и той изпитвал срам от колегите си. Не можел да ходи при детето си в
Германия и това допълнително го стресирало. Според свидетелката, обаче С. не е
искал разрешение да пътува извън страната, защото смятал че няма да му
позволят. Подобни данни е изнесла и свидетелката Стоянова, като тя е посочила,
че преди наказателното дело, С. бил спокоен човек, а след това станал сприхав и
изнервен. Бил смачкан душевно и психически, не можел да спи, започнали и
здравословни проблеми със сърцето и пиел лекарства. Роднините му разбрали и
започнали да гледат на него „с друго око“, „като престъпник“ и той изпитвал
срам. Имал неприятности в работата, заради забраната за напускане пределите на
страната, задълженията му в граничната зона на пристанището и необходимостта да
иска съдействие от директора си. Така колегите му научили за делото и той
изпитвал срам и неудобство като спрял да ходи и на служебни събирания.
Тормозело го и това, че дъщеря му имала нужда от помощ в Германия, а той не
можел да й помогне. За промяната у ищеца, вследствие на наказателното дело, са
свидетелствали и К.М. и К. К., които са споделили пред съда, че С. преди делото бил
положителен, лъчезарен и общителен човек, а след това се затворил, почти не
контактувал, бил обект на подмятания на колегите си в завода още повече бил
обсъждан и като човек от ръководния състав, а освен това и много страдал от
невъзможността да види дъщеря си в чужбина.
По делото липсват доказателства, ищецът да е искал от съответните
органи разрешение да пътува в чужбина и такова да му е отказано, а в подкрепа
на липсата на такова са и показанията на
съпругата му. Затова и при данните, че забраната за напускане пределите на
България е действала само до 19.08.2011
г., а и е отчетено задгранично пътуване на 21.12.2012 г., оплакванията
на Прокуратурата във въззивната жалба за
неправилно установяване на този факт са основателни. Т.е. забраната за
напускане пределите на България е била временна, а и ищецът е можел да поиска
разрешение да пътува, което той не е сторил. От друга страна, обаче самото му
лишаване от това право е налагане на ограничение, свързано с неудобствата и
негативните преживявания от искане на разрешение. Мярката се е отразила отчасти
и на професионалните ангажименти на ищеца, предвид ограничаване на достъпа му
до пристанището, като разрешение според свидетелите е било дадено, но със
съдействието на деректора на завода, което уронило авторитета и предизвикало чувството
на срам у ищеца пред колегите му.
Показанията на свидетелите за отключване на здравословни
проблеми у ищеца, се подкрепят и от събраната медицинска документация и от
заключенията на вещите лица по двете медицински експертизи. С амбулаторните листове от 17.05.2012 г., 25.10.2012 г.,
19.03.2013 г.,
08.10.2013 г., 02.07.2014 г., касаещи периода на наказателното
дело и тези след това от 22.0.2015
г.,15.09.2016
г., 16.05.2017 г. и
21.08.2018 г. се
установява, че С.Д.Д. е имал състояния на тревожност и потиснатост, нарушения
на съня, мисли за безперспективност, депресивни изживявания и др., наложили
медикаментозна терапия, които датират от около 17.05.2012 г. Според етапна епикриза от 08.08.2014 г., към тази дата
той е бил с диагнози
„Смесено тревожно-депресивно разстройство“ и „Хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност.
Според
вещите лица, изготвили Комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
С.Д.
страда от „Посттравматично стресово разстройство“, за което е провеждано амбулаторно лечение
от психиатър. И към момента на освидетелстването
по експертизата,
същият не е бил в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно
да се освободи от въздействието й, поради което е установено наличието на
свръхценна разработка на събитията. Актуалното психично състояние на ищеца,
според вещите лица, включва: депресивност, емоционална реакция при разговор за
инцидента, удължено реактивно време при интервюто, психосоматични оплаквания.
Воденото производство срещу него имало ролята на
психотравма. Независимо от прилаганото системно медикаментозно лечение и към
настоящия момент, същият продължавал да е с
клиника на посттравматичен стрес – потиснато настроение, дистимни емоции,
намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната
нерационална преработка на психотравмата. Според експертите посттравматичното
стресово разстройство при ищеца не е отзвучало, персистира със същата
симптоматика и трайно се е фиксирало, като дава отражение върху целия му живот.
Според съдебномедицинската
експертиза на вещото лице Христина Божинова -Димитрова, до 2008 г. С.Д. не е имал регистрирани хронични соматични или
психични заболявания, като към датата на експертизата той страда от „Постравматично стресово разстройство“ (от 2014 г.), Хипертонична болест
II- III ст. Умерено висока степен СМФ (от 2009 г.) и Захарен диабет тип 2 (от
2019 г.). За посочените заболявания, се провежда лечение с медикаменти.
Възникването и прогресията на хипертоничната болест, според експерта, могат да се свържат с хроничния
стрес преживян за значителен период от време (2008 – 2014 г.), субективно
преживяван като заплаха, несигурност, които има и досега, наяве и на сън,
независимо от приема на антидепресанти повече от пет години. Хроничният стрес
увеличава риска от сърдечно-съдови събития 2,1 пъти, като в случая рисковият
профил на пациента се определя артериалната хипертония, отключването на захарен
диабет и влошената дислипидемия. В съдебно заседание, вещото лице е посочило,
че хипертоничната болест може да е в резулт и на гените.
Показанията на свидетелите за понесените от ищеца неимуществени вреди,
обсъдени по-горе, са последователни, непротиворечиви, взаимноподкрепящи и
допълващи се и кореспондират със
заключението на вещите лица, които са пълни, компетентни и безпристрастно
изготвени от специалисти в изследваната област и не са оспорени от страните,
поради което и съдът
приема, че ищецът е преживял посочените
емоционални страдания с интензитет на Смесено тревожно-депресивно разстройство и продължва и към момента като „посттравматично стресово
разстройство“ в резултат именно от воденото против него наказателно производство, както и че
продължителният стрес е допринесъл за отключване на хипертоничната
болест и повишаването на кръвното налягане, налични и понастоящем.
Предявените искове са по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу
ищеца наказателно производство, по което той е бил оправдан. Искът е предявен
срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален
субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищеца вреди следва
да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които
са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като
процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на
производство пред съда. В този смисъл възраженията на Прокуратурата за краткия
срок, в който делото е било в стадия на досъдебното производство са
неоснователни.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите,
причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано незаконно обвинение в
престъпление, първоначално от 18.07.2008 г. до 06.07.2009 г. (само в
досъдебната фаза на наказателния процес) за две престъпления - по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по по чл. 217, ал. 2 от НК, а от 07.07.2009 г. до 19.02.2014 г. само по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което той е оправдан.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като
критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и
характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и
последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
Съдът съобразява, че наказателното производство срещу С.Д.Д. е
продължило в период от пет години и седем месеца (от 18.07.2008 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда на 19.02.2014 г.), което надхвърля рамките на разумния срок по см. чл.6, §1 от
КЗПЧОС. Този срок представлява един значителен период от живота
на ищеца – човек на 53 години към датата на повдигане на обвинението), в зряла
възраст и с морални ценности, с неопетнена репутация, с авторитет,
професионално реализиран и на отговорна позиция, в който той е бил подложен на
непрекъснатия стрес от наказателното преследване и страха от неизвестността на
изхода му. Наложената мярка за неотклонение е най-леката - „подписка“ и тя не
обосновава вреди. В посока на по-голям интензитет на негативните преживявания и
по-висок размер на обезщетението следва
да бъдат отчетени множеството процесуално-следствени действия по наказателното
дело, както и конституирането на частни обвинители, множеството проведени съдебни
заседания, налагането на обезпечителна мярка за евентуалната конфискация -
„възбрана“ върху имотите му. По-висок размер на обезщетението налага и
обстоятелството, че първоначално, макар и за недълъг период в досъдебната фаза,
срещу ищеца са били повдигнати две обвинения, макар и прекратеното такова да е
за нетежко престъпление. Другото обвинение, по което е оправдан ищеца, е за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от ДР на НК (по чл.
210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 НК) – квалифициран
състав на измама и за него е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8
години и конфискация. Съдът съобразява и това, че на първа инстанция ищецът е
бил осъден на лишаване от свобода, което също сочи на по-висок интензитет на
вредите в този период и от там обосновава по-висок размер на обезщетение. Такива
обстоятелства са и ограничението той да напуска пределите на страната и засягането, макар и индиректно, на нормалния
ритъм в професионалната му сфера,
довело до неудобството и срама пред колеги и подчинени заради необходимостта от
съдействие при достъпа до работното му място. Това е засегнало с по-голям интензитет емоционалната му сфера, защото е
уронен авторитета и е засегнато доброто му име в професионалната му среда. Следва
да бъде взето предвид, обаче че тази мярка и ограничението е било наложено
единствено в периода от 21.07.2008
г. до 19.08.2011 г., както и че е било възможно пътуването му в чужбина при
съответно поискано разрешение, което той не е направил, поради което и
страданията от невъзможността да посети дъщеря си в чужбина не следва да бъдат
обезщетявани. По-голям от обичайния
интензитет вреди следва от доказаните със КСППЕ и показанията на свидетелите по-голям
от обичайния интензитет на преживените от ищеца морални страдания от засягане
на обичайния му начин на живот, отражението на стреса в ежедневието му - напрегнатост,
потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение, повишени стойности на
кръвно налягане, ограничени контакти, понижение на апетита, песимистични
нагласи, малоценностни изживявания, несигурността и
т.н., което съставлява страданието „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“,
както и тези от уронване на честта и достойнството му сред
обичайните среди на близките и на колектива в работата, изолирането му. Следва
също така да бъде съобразено, че и към момента на освидетелстването по КСППЕ на
01.07.2019 г. (т.е. 7 години, след първата констатация на болестта), ищецът все
още страда от „Постравматично стресово разстройство“, въпреки
прилаганото лечение и не е в състояние да преработи рационално
психотравмата и постепенно да се
освободи от въздействието й. Негативните преживявания - потиснато настроение,
намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната
нерационална преработка на психотравмата продължават да са налице и
понастоящем. Наказателното
производство се е отразило на здравословното състояние на ищеца, като е
отключило и хипертония - трайна негативна последица в живота му. Апелативният
съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по
делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход на едно лице за 2014 г.
е в размерна 4 813 лв.), както и съдебната практика в сходни случаи намира, че за обезщетяването на причинените му от
незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл.
52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 30 000 лв., като при
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на
ответната прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от
20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в размер на
сумата от 30 000 лв., ведно със законните лихви от 18.02.2016 г. (заради
основателното възражение на ответника за погасянването им по давност за периода
над 3 години) до окончателното й изплащане, като за горницата до претендираните
62 000 лв. – той следва да бъде отхвърлен.
Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното
решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната му част за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до
присъдените 62 000 лв., ведно със
законните лихви и искът в тази част – отхвърлен, а в частта на осъждането до 30 000
лв., ведно със законните лихви от 18.02.2016 г. – решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора и разпределението на отговорността на разноските, ответникът
дължи на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата
от 1 020 лв. за държавна такса,
удостоверения и депозит за вещи лица и 1 152 лв. – за адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, или общо 2 172 лв. До
този размер за разноските решението следва да бъде потвърдено, а за горницата
до присъдените 3 420 лв – отменено.
За въззивното производство съобразно резултата, Прокуратурата следва да
заплати на ищеца сумата от 1 291,20 лв. - съразмерна част от адвокатското
възнаграждение, посочено в списъка по чл. 80 ГПК и доказано с приложен договор
за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1426 от 03.12.2019 г., постановено по гр.д. №
330/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на С.Д.Д. обезщетение за понесени неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение пред обществото и колегите, страх, ограничаване на
социалните контакти, влошено здравословно състояние, вследствие на неправомерно
привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, наказателното
производство, по които е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на
19.02.2014 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за ГОРНИЦАТА НАД сумата от 30 000 лв. до присъдените 62 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в ЧАСТТА
на присъдените от първата инстанция разноски за горницата над сумата от 2 172 лв. до 3 420 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от С.Д.Д. против Прокуратурата
на Република България иск за заплащане на обезщетение
за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение пред обществото и
колегите, страх, ограничаване на социалните контакти, влошено здравословно
състояние, вследствие на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, наказателното производство, по които е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.02.2014 г. на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за ГОРНИЦАТА НАД сумата от
30 000 лв. до 62 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1426
от 03.12.2019 г., постановено по гр.д. № 330/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд: - в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на С.Д.Д. сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от незаконно
обвинение по ДП № 329/2008 г. на СИП при ОД
на МВР в
извършване първоначално за престъпления по чл. 210,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а впоследствие само по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 26, ал.
1 от НК, по което е образувано
нохд № 2615/2010 г., по описа на ВРС и е оправдан с влязло на 19.02.2014 г.
решение № 343/19.02.2014 г. по н.д. №1067/2013 г. на ВКС, с което е оставена в
сила оправдателната присъда № 21/18.01.2012 г. по нохд №2615/2010 г. по описа
на ВОС, ведно със законната лихва, считано от
18.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; - в ЧАСТТА, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на С.Д.Д. сумата от 2 172
лв., представляваща направени разноски в
производството, включващи 1 020 лв. - държавна
такса и разноски за удостоверения и експретизи и 1 152 лв. - съразмерна
част от адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от
1 291,20 лв., представляваща съразмерна част от
адвокатското възнаграждение за въззивното производство на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: