Решение по дело №3984/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1276

 

гр.Бургас, 22.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3984 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „***” ООД с ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез управителя И.К., срещу Наказателно постановление № К19_23-F456226/11.01.2019г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1  от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6791,13 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност и поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че от описанието в АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е санкционирано дружеството, доколкото са цитирани поне две отделни нарушения, а е приложена санкционната норма само за едно от тях. Отделно от това се застъпва, че посочването само на чл.180, ал.2 ЗДДС е недостатъчно, доколкото това е санкционна норма, която няма самостоятелно приложение, ако не е обвързана с цитиране на друга норма, съдържаща самото правило за поведение. Застъпва се, че неправилно контролните органи са изчислили размерът на дължимият ДДС, тъй като не са посочили метода или формулата, по която това е сторено.  Отделно от това се посочва, че чл. 96, ал.1 ЗДДС говори за „облагаем“ оборот, а не за „обложен“ оборот – т.е. при прилагане на задължителна регистрация по ЗДДС на основание достигнат оборот от 50 000 лева би следвало да се извади начисленото ДДС, тъй като самият данък не формира оборот за регистрация. В заключение се посочва и че на самото дружество не е била извършвана ревизия, поради което и посочените стойности на оборотите не са надлежно установени по ред на чл. 108 ДОПК.

В открито съдебно заседание „***” ООД, редовно призован,  не изпраща представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Станева, която моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено НП, съобразно събраните в хода на производството доказателства.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.8 гръб - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 12.08.2019г., а жалбата е депозирана на 18.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

    Във връзка със служебните си задължения св. П.Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, извършил проверка по документи и установил, че жалбоподателят за периода от 01.09.2017г. до 31.03.2018г. е реализирал облагаем оборот по чл. 96 ЗДДС в размер на 53601,76 лева. В тази връзка свидетелят преценил, че дружеството е следвало на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС да подаде до 07.04.2018г. заявление за регистрация по ЗДДС, но не го е сторило. Констатирал, че е едва на 06.12.2018г. „***” ООД е бил регистриран по ЗДДС, както и че за времето от 01.05.2018г. до 30.11.2018г. дружеството има извършени облагаеми доставки в размер на 40746,80 лева.

На база горните факти св. П.Д. преценил, че „***” ООД , е нарушило разпоредба на чл. 96, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 180, ал. 2 ЗДДС, поради което на 06.12.2018г. съставил срещу него АУАН с №F456226. АУАН бил предявен на управителя, който го подписал и получил препис от него, без да прави възражения. В законоустановения срок допълнителни писмени възражения не били направени.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1  от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в размер на 6791,13 лева.

    Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

    Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.

Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС, като в АУАН и НП е посочена само първата и то само в описателната част, но не и в диспозитива на актовете. В случая в наказателното постановление е посочена като нарушена единствено и само нормата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В този смисъл неясно остава, за какво нарушение точно била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация на същото не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП санкционна норма. Нещо повече, санкционната разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма единствено тази на чл.180, ал.2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено единствено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.

На следващо място съдът следва да посочи, че щом контролните органи са преценили, че оборотът от 50 000 лева е достигнат за периода от 01.09.2017г. до 31.03.2018г., то правилно са приели, че крайната дата за подаване на заявление за регистрация е била 07.04.2018г. (чл. 96, ал.1 ЗДДС), но не са отчели че това е било почивен ден – т.е. срокът реално изтича на 10.04.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.6 и ал. 7 ЗДДС – в този случай актът за регистрация е следвало да бъде издаден най-късно на 23.04.2018г., ако се брои от 07.04.2018г. (21.04.2018г. е неприсъствен ден) или на 24.04.2018г., ако се брои от 10.04.2018г., но при всички случаи - не и на 01.05.2018г. Регистрацията е извършена служебно на 06.12.2018г. При това положение съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.3, т. 1 от ЗДДС - за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и др. - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Казано по друг начин, ако АНО е решил да санкционира дружеството за неначисляване на ДДС, то периодът, който е релевантен е 23/24.04.2018г., на която дата е изтекъл срокът за регистрация, ако лицето беше подало заявлението си навреме и 06.12.2018г., когато реално е била извършена служебната регистрация. Въпреки това в АУАН и НП е цитиран период 01.05.2018г. – 30.11.2018г., като е посочено, че в него е реализиран облагаем оборот от 40746,80 лева. Този период обаче е неотносим към процесния случай. Неправилно определеният период е довел до неправилно формулирано „обвинение“, неправилно изчислен оборот, респективно дължим данък, а от там и до неправилно наложена санкция – всяко едно от които е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите (чл. 102, ал. 3, т.1 ЗДДС) се изчислява по формулата на чл. 53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са данъчната основа на конкретните доставки и съответната данъчна ставка. В случая в АУАН и НП не е посочена данъчната основа, а само стойността на облагаемите доставки (40746,80 лева). Двата термина са различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал.1 и чл. 26, ал.1 ЗДДС, като в случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не е посочена никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е недостатъчно и само на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък. Тук е мястото да се посочи, че  самите задълженията се определят с ревизионен акт – чл. 102, ал.5 ЗДДС. В конкретния случай в кориците на делото не е приложен ревизионен акт или поне ревизионен доклад, който да доказва, че действително за периода, посочен в АУАН и НП, който както стана дума по мнение на съда е и некоректен, е бил реализиран оборот от 40746,80 лева, респективно да се докаже каква е данъчната основа и в крайна сметка какъв е дължимият данък, който на свой ред се явява и размерът на наложената имуществена санкция. Поради това за съда не остава нищо друго освен да приеме, че по делото не са ангажирани доказателства, установени по съответния ред, които да доказват твърденията на контролните органи, което води след себе си и недоказаност на предявеното обвинение, което пък е самостоятелно основание за отмяна на НП.

В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_23-F456226/11.01.2019г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1  от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на „***” ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6791,13 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.