Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1126 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца А.П.Н. срещу решение от 30.05.2019 г. по гр.д. №54087/2018 г. на
Софийския районен съд, 170 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Фондация „Я.Л.Б.“ кумулативно съединени исковe с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на
незаконно и отмяна на извършеното със заповед №001/15.06.2018 г. на управителя
на изпълнителния директор на Фондация „Я.Л.Б.“ уволнение на основание чл.328
ал.1 т.2 КТ и с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „Сътрудник, директор за район в гр. София -
„Координатор София“, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно и в
противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че е осъществено
реално съкращаване на щата, както и че разпоредбата на чл.329 КТ не намира
приложение в процесния случай. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени изцяло решението и да обяви за незаконосъобразна, и да
отмени процесната уволнителна заповед, както и да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Фондация „Я.Л.Б.“ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предмет
на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на
22.10.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца от 24.06.2019
г. за изменение на решението в частта за разноските. Това определение е обжалвано
от ищеца с частна жалба от 05.11.2019 г., в която е посочено, че неправилно
съдът не е намалил присъдените на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение до минималния размер по
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
или сумата от 530,00 лв. Жалбоподателят моли определението на
СРС да бъде отменено, като присъденото на ответника адвокатско възнаграждение
бъде намалено до размера на сумата от 530,00 лв.
Ответната
страна Фондация „Я.Л.Б.“ в законоустановения срок оспорва частната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
По делото не се
спори, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал в ответното дружество длъжността „Сътрудник,
директор за район в гр. София“, а и се установява и от представения по делото
трудов договор от 01.01.2017 г.
Със заповед
№001/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на ответната фондация трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 15.06.2018 г., на
основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ – поради съкращаване на щата. Не е спорно и
че заповедта е връчена на ищеца на 15.06.2018 г., поради което и с оглед
разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ, трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е прекратено, считано от 15.06.2018 г.
Уволнението по
чл.328 ал.1 т.2 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са налице
кумулативно: решение на компетентния орган, взето по надлежния ред, за
намалявана, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на предприятието и
действително премахване, намаляване на същите, считано от влизане в сила на
новото щатно разписание.
В
доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на
всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението, т.е. че съответната
трудова функция е премахната. Въпросът за необходимостта на премахване на
съответната длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.
Настоящият
съдебен състав споделя извода на СРС, че от събраните по делото доказателства е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е доказал наличието на предпоставките за извършване на
съкращение, т.е. налице е реално премахване на 1 щ.бр. за длъжността на ищеца „Сътрудник,
директор за район в гр. София“ по новото щатно
разписание, в сила от 01.06.2018 г. Съдът намира, че е налице взето решение за
съкращение на щата, взето от компетентния орган, утвърдено е ново щатно
разписание, отразяващо действителното съкращение на щата, предхождащо датата на
уволнението на ищеца.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че в настоящия случай не е налице
реално съкращаване на щата, тъй като в представените щатни разписания длъжността
на ищеца не съществува. Действително и в двете щатни разписания е посочено, че
длъжността на ищеца е „Координатор,
София“, т.е. наименованието е различно от посоченото в трудовия договор на
ищеца, но съгласно трайната практика на ВКС, за
характера и същността на длъжността е от значение не нейното наименование, а
правата и задълженията на работника и служителя, определящи съдържанието на
трудовите му функции. Наименованията на съкратената длъжност по щатното
разписание и по трудовия договор на ищеца са различни, но действително става
въпрос за една и съща длъжност и фактически се касае до неточно посочване
длъжността.
Неоснователно е и
възражението на ищеца, че е налице т. нар. фиктивно съкращаване на щата. Т. нар. фиктивно съкращаване на щата е налице в случаите,
в които се премахва
длъжността като наименование, но се запазва трудовата и функция в съществените и права и
задължения като съдържание на новооткрита длъжност. Съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1
т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за
съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е
разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло,
тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално,
когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната
в щата. Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция
работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл
са решение №179/20.10.2015 г. по гр.д.
№5408/2014 г. на III ГО на ВКС и решение №17/31.01.2013 г. по гр.д.
№1168/2012 г. на IV ГО на ВКС. При
съпоставка на двете щатни разписания не се установява наличието на
новосъздадена длъжност, чиито съществени функции и задължения са като на
заеманата от ищеца длъжност, но с променено длъжностното наименование. Сочената
длъжност „Търговски представител“ фигурира и в двете щатни разписания на
ответната фондация, т.е. същата не е новосъздадена.
Настоящият въззивен състав намира обаче, че уволнението на
ищеца е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор по
чл.329 КТ. Задължението за подбор възниква за работодателя, когато се засягат
част от щатните бройки за една и съща длъжност. Това е така, защото при уволнение, поради съкращение, засягащо повече от една еднотипна
длъжност, работодателят е длъжен да извърши подбор, тъй като това е част от
правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Съгласно ТР №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, възможността да
бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи
правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на подбора
- до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се
в закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата. При
съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/,
работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази
длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или
сходна длъжност, т.е не е задължен. Ако обаче правото на подбор бъде упражнено, работникът или
служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При
задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на
същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават,
съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг,
чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни
длъжности.
В конкретния случай за длъжността, заемана от ищеца, са
съществували 2 щ.бр. по действащото щатно разписание, като е премахната 1 щ.бр.
по новото такова, поради което за работодателя е възникнало такова задължение
за извършване на подбор по смисъл на чл.329 КТ между ищеца и другото лице,
заемащо същата длъжност – Р.М.В.. Съгласно трайната практика на ВКС, вкл. и
цитираното от първоинстанционния съд решение
№9/01.02.2012 г. по гр.д. №1033/2011 г. на IV ГО, когато работници или
служители, наети на съкращаваната длъжност, се ползват от закрила, която не
може да бъде преодоляна, работодателят не е длъжен да ги включва в подбора.
Такава е закрилата по чл.333 ал.5 и 6 КТ
- бременни или в напреднала процедура „ин витро“ работнички, както и
работници или служители, ползващи отпуск поради бременност и раждане, не могат
да бъдат уволнени поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работата
при никакви условия. При това положение включването им в подбора е
безпредметно, а извършването на подбор без тяхно участие не го опорочава.
Съгласно разпоредбата на чл.163 ал.1 КТ,
работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в
размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди
раждането. Редът за
ползване на такъв отпуск е уреден в разпоредбата на чл.45 ал.1 Наредба за
работното време, почивките и отпуските. Съгласно т.1 на посочената разпоредба,
ползването на отпуска в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането, се
извършва въз основа на съответен акт от здравните органи, издаден по реда на
чл.26 ал.1 Наредба за медицинската експертиза, а съгласно т.2 - остатъка
до 410 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, към което
се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация,
съгласно приложение №7.
В случая работодателят твърди, че служителят Р.М.В.
към датата на процесното уволнение е ползвала отпуск поради бременност и
раждане, като в подкрепа на това свое твърдение е представил заповед
№3/10.09.2017 г., в която се сочи, че на основание чл.163 ал.1 КТ на посоченото
по-горе лице е разрешено ползване на отпуск по майчинство в размер на 275
календарни дни, считано от 11.09.2017 г. до 12.06.2018 г., която заповед е
оспорена от ищеца. По делото обаче не са представени посочените в чл.45 ал.1 т.2
Наредба за работното време, почивките и отпуските писмено заявление на майката
до работодателя с приложени към него копие от удостоверението за раждане на
детето и декларация, с оглед оспорената и описана по-горе заповед по чл.163
ал.1 КТ. С оглед на това, съдът намира за основателни възраженията на
ответника, че по делото не е установено, че служителят Р.М.В. е била в отпуск
по чл.163 ал.1 КТ. Освен това, дори и да бъде кредитирана оспорената заповед №3/10.09.2017 г., то от нея се установява, че
служителят е бил в законоустановения отпуск по чл.163 ал.1 КТ до 12.06.2018 г.
вкл., т.е. към датата на процесното уволнение – 15.06.2018 г., служителят вече
не е била в такъв отпуск и същата не се е ползвала със закрилата по чл.333 ал.5
и 6 КТ.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че уволнението на ищеца се явява
незаконосъобразно – извършено е в нарушение на разпоредбите на чл.329 КТ, поради което предявеният иск за отмяната му
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Основателността
на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ се обуславя от незаконността на уволнението.
Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид
обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено време, искът за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност е основателен и също следва
да бъде уважен.
С оглед на
изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено и вместо него следва да се
постанови друго, с което исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от
510,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и във въззивното
производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СРС сумата от 100,00 лв., представляваща държавна такса и по сметка
на СГС сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №128460/30.05.2019 г., постановено по гр.д. №54087/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 170 състав, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ
уволнението на А.П.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. Н., извършено със заповед №001 от 15.06.2018 г.,
издадена от изпълнителния директор на Фондация „Я.Л.Б.”, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *******, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.П.Н., ЕГН
**********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Н., на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ
на заеманата до уволнението длъжност „Сътрудник, директор за район в гр. София”
във Фондация „Я.Л.Б.”, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******.
ОСЪЖДА Фондация „Я.Л.Б.”, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на А.П.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– чрез адв. Н., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 510,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 200,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СРС сумата от 100,00 лв., представляваща държавна такса и
по сметка на СГС сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.