ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ………………... /……..ноември,
Година 2012, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На деветнадесети ноември Година 2012
в закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
разгледа докладваното от съдията
Томова
търговско дело номер 2714 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №33355/05.11.2012г.,
поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба от 15.11.2012г., на М.С.П.,***, с
която срещу Б.Н.С.,***, са предявени искове
с правно основание чл.462, във вр. с чл.537 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 110 000 евро,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 26.06.2009г. в гр.
София, с падеж 05.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.11.2012г.,
до окончателното й плащане.
Претендира се и присъждане на
направените разноски за производството.
В исковата молба е направено и
искане с правно основание чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените
претенции чрез налагане на запор върху притежавани от ответника дружествени
дялове от капитала на „Н.” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна.
Като основание на
искането за допускане на обезпечението молителят излага съображения, че с оглед
недобросъвестното поведение на ответника при издаването на записа на заповед,
липсата на доброволно изпълнение на задълженията в един продължителен период,
недостатъчност на личното му имущество и неговата обремененост с тежести, има
опасност, въпреки уважаването на исковете, да не може или най-малкото да бъде
сериозно затруднен да се удовлетвори.
За да се произнесе по тази молба, съдът
взе предвид следното:
На този етап на процеса (преди
осъществена размяна на книжа между страните) и предвид приложените към исковата
молба писмени доказателства, съдът намира предявените искове за допустими.
За установяване на главната си
претенция ищецът е представил в заверени преписи запис на заповед, издаден на
26.06.2009г. в гр. София от ответника Б.Н.С. в качеството му на управител на „Н.”***,
както и разписка за предаване на сума в размер на 110 000 евро на същото лице и
в същото негово качество.
Други доказателства, от които да
се установява отказ от страна на дружеството да изпълни задължението за плащане
по процесния запис на заповед или да върне получената в заем сума, молителят не
представя.
С оглед на това и за нуждите на
обезпечителното производство съдът преценява, че на този етап на процеса тези
единствени доказателства не са достатъчно убедителни, за да формират извод за
вероятната основателност на предявените искове.
За кредитора с твърдяно
неудовлетворено парично вземане винаги се презумира обезпечителна нужда,
доколкото при едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се
предполага че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването
на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия по намаляване
на имуществото си, чрез разпореждане с наличните си вещи.
В конкретния случай, въз основа и
на представената справка от Службата по вписванията – Варна по персоналната
партида на ответника, обезпечителната нужда за молителя следва да се презумира
с оглед твърденията му за неудовлетвореност на претенциите. Дали действително
са налице вземанията или не ще бъде изследвано и окончателно установено в
обезпеченото исково производство.
Поисканата мярка – запор върху
притежаваните от ответника дружествени дялове от капитала на „Н.”***, съдът намира за адекватна. Чрез
налагане на запор върху дружествени дялове от капитала на едно дружество се
цели да се принуди дружеството да изплати
задължението на съдружник, за да се предотврати прекратяването на самото
дружество и да се запази неговата дейност. От извършената служебно, по реда на
чл.23, ал.4 от ЗТР, справка в търговския регистър по партидата на „Н.”
ООД, ЕИК *********, се
установява, че ответникът Б. С. е собственик на претендираните за запориране 50
дяла от неговия капитал.
Липсата на убедителни
доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за вероятната
основателност на исковете не изключва интереса на ищеца да получи обезпечение,
а само налага и съответна защита на ответника срещу неоснователно допуснато обезпечение.
Именно този релевантен интерес е преценен от законодателя като достатъчно
защитим чрез внасяне на гаранция – чл.391, ал.2 ГПК.
Съдът, съобразно и разпоредбата на
чл.391, ал.3 ГПК, приема, че сумата от 2 500 лв. е достатъчна за гарантиране на
евентуалните вреди, които ответникът би понесъл, ако се окаже, че обезпечените
искове са неоснователни, доколкото вредите биха били измерими със засягането на
правната му сфера с неоснователно наложен запор върху дружествените му дялове
от капитала на „Н.” ООД и ограничаване на
възможността му да се разпорежда свободно с тях.
За внасяне от молителя на така
определената гаранция съдът определя 7-дневен срок, като обезпечителната
заповед следва да бъде издадена след представяне на доказателство за внасяне на
гаранцията - чл.395, ал.3, изр.2-ро ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл.391, във вр. с чл.389 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на предявените от М.С.П.,***, срещу Б.Н.С.,***, искове с правно основание чл.462, във вр. с чл.537 от ТЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 110
000 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на
26.06.2009г. в гр. София, с падеж 05.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2012г., до окончателното й плащане,
ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху 50
дружествени дяла, всеки един от който с номинална стойност 50 лева от
капитала на „Н.”
ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, притежавани от Б.Н.С.,***,
до покриване на размера на
общата искова сума от 110 000 евро,
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
05.11.2012г. до окончателното й плащане, както
и разноски по делото, ПРИ УСЛОВИЕ НА ВНАСЯНЕ НА ГАРАНЦИЯ в размер
на 2 500 лева по нарочната сметка за гаранции на Варненски окръжен съд в 7
- дневен срок от връчване на съобщението до молителя, за което същият
своевременно представи доказателство по делото.
За така допуснатото обезпечение на
молителя ще бъде издадена обезпечителна заповед след внасяне на определената
гаранция – чл.395, ал.3, изр.2-ро ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
молителя, че ако не представи в указания от съда срок по настоящото дело
доказателство, че определената от съда гаранция е внесена, няма да бъде
издадена в негова полза обезпечителна заповед, а допуснатото обезпечение ще
бъде отменено служебно от съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски апелативен съд, съобразно правилата, установени в чл.396,
ал.1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото
определение - за ищеца, съответно
в едноседмичен срок от деня, в който е връчено съобщение за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител - за ответника.
Председател: