Р
Е Ш Е
Н И Е № 260041
гр. Пловдив 19.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в публично заседание от 25.09.2020 г. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при
секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в. т. дело № 244 по описа за 2020 г. на ПАС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Същото е започнало по две
жалби изходящи от С. “Н..“, ЕИК ***, гр. С., ул. „Г.“ №2, ет.2.
С едната се обжалва
постановеното по т. дело № 255/2019 г. по описа на ПОС решение, в частта, с
която С. „Н..“, ЕИК ***, гр. С., ул. „Г.“ № 2, ет. 2, в качеството му на н.б.за
Република България, което участва и съдейства за функционирането на системата „З.“ и задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки е осъдено да заплати на Л.Й.Р., ЕГН **********,*** следното:
- сумата 20 000 лв. ведно
със законна лихва от датата на исковата молба /27.03.2019 г. до окончателното плащане/, която се равнява на разликата
между присъдените с решението 35 000 лв. и дължимите според жалбоподателя
15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени
вследствие ПТП
насътпило на 28.07.2014 г. на п. ***, километър 91, причинено виновно
от водача на товарен автомобил „Р.“ с турски рег.№ ***и прикачено към него полуремарке с
турски рег.№ ***
- сумата 6089, 03 лв., която се равнява на разликата
между присъдените 10656, 49 лв. и дължимите според жалбоподателя 4567, 46 лв., представляващи законна лихва за
забава в плащането на горното парично обезщетение за периода от 27.03.2016 г.
до 27.03.2019 г.
В жалбата са изложени
подробни съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част,
поискана е отмяната му и отхвърляне на
исковите в претенции за обжалваните размери.
С другата се обжалва
постановеното в производство по чл. 248 от ГПК определение, с което е оставена
без уважение молбата н.С. „Н..“, ЕИК ***, гр. С. за изменение на решение № 689
от 13.12.2019 г. постановено по т.дело № 255/2019 г. в частта му относно
разноските.
Въззиваемата страна намира жалбите
за неоснователни.
Съдът след като се запозна с
атакуваното решение и събраният доказателствен материал намери за установено
следното:
На 27.03.2019 г. в П.ския окръжен съд е постъпила
изходяща от Л.Й.Р., ЕГН **********,*** искова молба против „н.б.“, ЕИК ***, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се твърди,
че на 28.07.2014 г. ищецът пострадал при ПТП, причинено по вина на турския
гражданин Х.А.при управление на влекач с марка „Р.“ с турски рег. № ***и
прикачено към него полуремарке с турски рег. № *** със застрахователна полица ***валидна
от 16.11.2013 г. до 16.11.2014 г. на застраховател регистриран в Р.*. То се
случило на п. *** (източно обходен път), км. 91.
При извършване на десен завой с превишена спрямо разрешената скорост тегленото
от превозното средство ремарке загубило странична устойчивост и навлязло в
лентата за насрещно движение, където се движел ищецът с управлявания от него
автомобил „ф.“, рег.№ ***. От удара между полуремаркето и управлявания от ищеца
автомобил последният получил нараняване (счупване на олекранона) в областта на
лакътната става на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на
ръката за повече от 30 дни, както и разкъсно-контузни рани в областта на
лакътната става и лявата мишница.
Във връзка с произшествието, водачът
бил признат за виновен с влязло в сила решение по а.н.д.№7692/2014 г. на PC П. за това, че е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на олекранона - горния край на лявата лакътна
става.
Твърди се, че след
произшествието животът на ищеца се променил коренно. Той претърпял операция и
се лекувал се три месеца. Бил безпомощен, неспособен да се грижи за себе си и
да извършва елементарни действия, изпитвал силни болки, продължили със седмици
без прекъсване, на два пъти престоял в болница. Възстановяването било дълго и
мъчително. Наложили се рехабилитационни процедури, които продължили осем
месеца. Болките били факт и до настоящия момент. Две години след катастрофата той
ежедневно приемал болкоуспокояващи.
Раните получени при удара били
болезнени и страшни. В областта на лакътната става раната била открита и
огромна, а горната част на лявата ръка била нарязан от стъкла, както същите са
вадени на няколко пъти, вкл. и при интервенцията за премахване на металните
пластини. До окончателното им отстраняване от тъканта на ръката ищецът изпитвал
болка при всеки допир до кожата и тъканта, вкл. и от обличане на дреха. Раните зараснали,
но останали грозни белези.
След произшествието физическите
му способности били ограничени - не може да вдига тежести по-големи от 5 кг ,
вкл. и да вдига сина си, който тогава бил на 5 години. Бил наличен световъртеж
в резултат от получения камшичен удар, който не е отшумял и понастоящем.
Засегнато било сухожилието на лявата ръка, поради което при някои движения на
същата се проявявала внезапна болка.
На 23.03.2017 г. била извършена втора операция
за сваляне на фиксиращо устройство след зарастване на счупването. След нея и въпреки
последвалата рехабилитация лявата му лакътна става продължавала да е с
ограничени движения, като при натоварване ръката го боли.
В резултат от всичко това ищецът претърпял и
психически страдания - загубил самочувствие, придобил чувство, че не е
пълноценен човек, преживявал катастрофата при всяко преминаване през същия
пътен участък, което се налагало при всяко отиване на работа. Насрещно
движещите се автомобили предизвиквали в него напрежение, което мъчително
преодолявал. Сънувал кошмари. Престанал да
упражнява и хобито си /туристически походи/ поради невъзможността ръката да
издържа на напрежение.
С оглед на всичко описано
до тук, ищецът сочи, че за обезщетяване на претърпените имуществени и
неимуществени вреди се е обърнал към н.б. в качествот му на орган
по чл. 282 и 284 от КЗ/отм./ Била
заведена претенция № 1-4963 от 16.09.2015 г. С нея се търсели 72 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1
437,53 лв. обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение, направени в периода от 07.08.2014
г. до 16.06.2016 г./. Ответникът бил уведомен, че е взето решение
да бъде обезщетен за неимуществените
вреди със сумата от 25 000 лв. и със сумата от 1437, 53 лв. за имуществените
вреди.
Той възразил, че сумата
от 25 000 е занижена спрямо претенцията му и ако му бъде преведена, че
счита същата като частично плащане.
Възражението не било
уважено и сумата от 25 000 лв. и тази от 1 437,53 лв. били изплатени.
С оглед изразеното
несъгласие ищецът обаче счита, че след приспадане на получените 25 000 лв.
от дължимото му се обезщетение за неимуществмени вреди остават още неизплатени
47 000 лв.
Посочено е също, че след полученото от ответника плащане е направил
допълнителни разходи за лекарства, описани подробно в обстоятелствената част на
исковата молба и в уточняваща молба, в общ размер 648,99 лв.
На тази база е отправено
искане за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер 47 000 лв.,
ведно със законна лихва от 21.12.2015 г. до
окончателното плащане, както и да му заплати сумата от
общо 648,99 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
С разпореждане от
29.03.2019 г. исковата молба е била оставена без движение.
С молба от 19.04.2019 г.
са пояснени обстоятелствата, на които ищецът претендира осъждането на н.б.. Уточнено е също, че обезщетението за забава върху
сумата от 47 000 лв. се претендира от 21.12. 2015 г. , защото това е
датата, на която ответника признал, че дължи обезщетение, респ. е следвало да
му се изплати заявеното със щетата обезщетение в пълния му размер. За времето
от тази дата до датата на исковата молба 27.03.2019
г. е
посочено, че обезщетението за забава е в размер на 15 577,95 лв.
С отговора на ИМ ответникът
не оспорва, че е субектът отговарящ по отношение на ищеца за заплащане на
дължимото му обезщетение. На тази база не е оспоР. наличието на валидно издаден сертификат „З.“ за описаното в исковата
молба МПС причинло ПТП - то. Не е оспоР. настъпване на същото и неговия
механизъм. Реално предмет на оспорване е характера на претърпените от ищеца
вреди, т.е размерът на претендираното обезщетение. В тази връзка е посочено, че на
18.02.2016 г. е изплатено обезщетение в размер 25
000 лв. за неимуществените вреди и 1 437 лв. за
имуществени вреди. По тази приина е изразено становище, че неимуществените
вреди са репарирани в пълния им размер. Относно
претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в размер 648,99 лв. е изразено мнение, че в периода, в който са закупени лекарствата, болките и
страданията са отшумели и е налице излекуване. Посочено е, че няма логика
самите лекарства да са закупувани не в гр. П., където е местожителството на
ищеца, а в гр. З., който се намира на разстояние от 115 км.
По отношение на
претенцията за заплащане на лихва за забава е направено възражение за погасване
на същата по давност.
В ДИМ е изразено становище за неоснователност на направените в отговора
защитни възражения. В тази връзка е посочено, че лекарствата са закупувани в З.,
защото там живеели родителите на ищеца и той посещавал града два пъти месечно.
По отношение възражението за давност е изразено мнение, че давността е
прекъсната с извършване на плащане на част от дължимото обезщетение.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е посочено, че с оглед
момента на застрахователното събитие приложим в отношенията между страните е КЗ
/отм./ Съгласно чл. 282, ал. 3 и 5 от същия е направено заключение, че Н.б. е
представително н.б.за Република България по смисъла на Вътрешните правила между
бюрата, което участва и съдейства за функционирането на системата „З.“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите членки. Посочено е, че то в случая не действа като компенсационен
орган, а като орган, съдействащ за функционирането на системата „З.“. Прието е,
че автомобилът причинил катастрофата е застрахован Р.*, която е страна-членка
на системата „З.“. По тази причина е достигнато до извод, че при ПТП на
територията на България от автомобил, регистриран в държава-членка на
системата, за което не е изплатено обезщетение от застрахователя, материално
легитимиран да отговаря за обезщетяване вредите на трети лица е ответника.
Наред с това съдът е посочил, че настъпването на 28.07.2014 г. на
територията на България на застрахователно събитие е безспорно. Досежно елементите
от ФС на деликта е направен извод, че те са налице. Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди е определен на 60 000 лв. Приспаднати са платените
от ответника 25 000 лв. и е прието, че оставали дължими 35 000 лв. За тази сума
е уважен иска.
По отношение обезщетението
за забава върху тази сума е посочено, че според
чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ увреденото лице има право на
законната лихва за забава върху размера на обезщетението от датата на
изтичането тримесечния срок по чл. 271, ал.1 от КЗ. Той бил изтекъл на
16.12.2015 г. и от тази дата се дължала законна
лихва. С оглед възражението за давност е посочено, че вземането за лихва се
погасява с кратка давност и същото е основателно за периода до 27.03.2016 т.,
т.е. такава се дължи за времето от 27.03.3016 г. до 27.03.2019 г./датата на ИМ/
и е в размер на 10 656,49 лв.
Така искът за неимуществени вреди е уважен за сумата
от 35 000 лв., а този по 86 от ЗЗД за сумата от 10 654, 49, лв. , претенциите до пълния им размер са отхвърлени.
Искът за имуществени
вреди е уважен от ПОС изцяло.
Недоволен от частта на решението осъждаща го да заплати суми за неимуществени вреди и обезщетение за
забавено плащане на същите е останал ответникът е и подал жалбата станала причина за
започване на прозиводството пред ПАС.
В нея са изложени подробни доводи
за неправилност на обжалваното решение, като основното позоваване е за
неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД за определяне на
справедлив размер на дължимото обезщетение.
Жалбата налагат ПАС да даде
отговор за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не
може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая тези предпоставки не са налице. Съдът се е
произнесъл по предявената с ИМ претенция на база изложените в обстоятелствената
част на същата факти и обстоятелства.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата.
С исковата молба видно от изложеното по- горе се
претендира Н.б. да
бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за получените
вреди следствие претърпяно от него ПТП
причинено от водач МПС с чужд регистрационен номер и със застрахователна полица
***валидна от 16.11.2013 г. до 16.11.2014 г. за ризка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ на застраховател регистриран в Р.*.
В действащия към момента на настъпване на
застрахователното събитие КЗ отговорността на Бюрото е възможно да се търси в
качеството му на компенсационен орган или в качеството
му на представиел на турския застраховател. В
случая от направеното уточнение на ИМ е видно, че същата се търси в качеството
му на представиел, т.е. предявена е претенция по чл. 282, ал. 5 КЗ/отм./ вр.
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
В чл. 282, ал. 5 е казано, че когато към бюрото бъде
предявена претенция за обезщетение, се прилага чл. 271 от кодекса. В тази разпореба
са определни сроковете за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сичтано от нейното предявяване пред застрахователя сключил същата или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 226, ал.1 от КЗ е казано,
че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Анализът на тази разпоредба води
до извод, че основателността на исковата претенция от една страна е обусловена
от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно
дружество.
По силата на такъв договор
съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и 2 от КЗ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане.
Съдържанието на тази норма води
до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор гражданска отговорност е обусловена и от установяването на
отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тази
отговорност при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Анализът на тази разпоредби предполага, че
фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на
противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
По настоящето дело решението на
ПОС се обжалва в частта присъждаща обезщетение за неимуществени вреди и такова
по чл. 86 от ЗЗД върху него не в пълния им размер, т.е. актът на ПОС по тези
искове в едната си част е влезнал сила. Това от своя страна сочи, че въпросите
с наличието на елементите от ФС обуславящи отговорността на ответника са
разрешени със СПН и не следва да се преразглеждат.
Реално на преценка и проверка в
настоящето производство подлежи единствено
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед разпоредбите
на чл. 52 от ЗЗД.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на
база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние
на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за
отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
Отговор на този въпрос
респективно ще се получи след анализ на показанията на разпитаните по делото
свидетели, събраните писмени доказателства, приетите по делото комплексна
медицинско - психиатрична експертиза и психологична експертиза.
От комплексната експертиза
е безспорно, че следствие на ПТП-то ищецът е
получил травматично увреждане изразяващо в открито , раздробено вътреставно
счупване на горния край на лакътната кост, разкъсно контузни рани по горната
част на лявата предмишница и долната част на лявата мишница довели и до дефект
на кожата. За
отстранявне на същото е предприета оперативна интервенция изразяваща се в
открито наместване, поставяне на метална
остеосинтеза, обработка, шев и дренаж на кожните
рани и дефекти. Била е поставена гипсова имобилизация, а след свалянето на
същата е извършена хоспитализация за рехабилитация в периода 09. 09. 2014 г. - 16.
09. 2014 г. След същата движението на лявата лакътна става било подобР., но не
и възстановено. Почти три години след получаване на травмата била извършена
хирургична интервенция /23. 09. 2017 г./ за отстраняване на металните тела.
Късното махане на същите според експертите се наложило от факта, че раздробеното
счупване довело до бавно зарастване.
След първата операция
ищецът бил в болнични 99 дни, а след втората 33 дни. Самото лечение било продължително и свързано с приемане на болкоуспокояващи медикаменти и такива, целящи обезличаване на посттравматични и
постоперативни белези.
При самия инцидент, ищецът изпитал болка
със силно изразен характер. Травмата от своя страна довела до болеви усещания, които намалявали бавно и постепенно във времето.
Според експертите
страданията на ищеца с оглед продължителността
на лечението, засягането на важна става и затрудненото обслужване в хода на същото били силно изразени.
Направен е и извод,
че понастоящем фрактурата е зараснала, но има дефект и ограничени движения с 10 градуса при крайно сгъване и разгъване. В тази връзка е изразено
становище, че евентуално увеличаване
обема на движение е възможен, но за това е необходимо
ежегодно, планово провеждане на рехабилитационни курсове в компетентни
заведения.
По отношение
белезите е казано, че те в областта на лявата лакътна става са многобройни, не причиняват
обезобразяване и във времето са
избледнели от използването на специфични препарати за външно третиране. Пълното им отстраняване обаче е възможно с козметични операции, които са скъпи и не на 100 % ефективни.
Констатациите за
психическото и психологческото състояние на ищеца сочат за преживяна остра стресова
реакция, последващо разстройство на адаптацията със смесена
характеристика - нарушение на емоции и поведение. Установени са и остатъчни
негативни емоции от преживяното, които не изискват лечение.
От съпоставката на информацията в
двете експертизи и тази от показанията на разпитания свидетел е безспорно
препокриване в данните за периода на възстановяване и за това, че през същия
постаралият е изпитвал болки и дискомфорт.
Това, непълното възстановяване на
възможността за движение на лакътната става, остатъчните макар и невидими белези
съотнесени с възрастта на ищеца и факта, че до увреждането същия е водил
нормален и динамичен живот навеждат ПАС до извод, че дължимото обезщетение на
ищеца следва да е в размер на 60 000 лв. От него логично следва да се
приспаднат платените доброволно от ответника 25 000 лв. и остават дължими
35 000 лв., за които искът трябва да бъде уважен.
Това съотнесено с разпоредбите на
чл. 84 и 86 от ЗЗД и липсата на плащане води до извод, че върху тази сума се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва за времето от 27.03.2016 г. до
27.03.2019 г. , което е в размер от 10 656, 49 лв. .
Такива са и изводите на ПОС,
което налага решението в обжалваната част да се потвърди.
Следва да се потвърди и
постановеното определение по чл. 248 от ГПК.
Същото е постановено по повод
искане на ответника да измени решението досежно разноските във връзка с това,
че с него неправилно е определена държавна такса върху сумата, присъдена като
законна лихва за периода от 27.03.2016 г. до датата на исковата молба, както и,
че в полза на ищцовата страна е присъдено адвокатско възнаграждение в по-голям
от полагаемия се размер, защото пълномощникът на ищеца не е подписал исковата
молба и допълнителната искова молба.
Съгласно чл. 71 от ГПК по водене на делото
се събират държавни такси върху цената на
иска и разноски за производството. В чл. 68 ГПК е казано, че пазарната оценка на предмета
на делото е цената на иска. В случая е безспорно че пред съда са предявени
искове за заплащане на застрахователно обезщетение, както и такива за заплащане
на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. За времето до завеждане на исковата
молба тази претенция има самостоятелен характер и не следва да се третира като
последица от предявяване на претенцията за плащане. По тази причина ДТ е определена
правилно.
Що се отнася до възражението, че
на адвоката не се дължи възнаграждение за изготвяне на исковата молба с оглед
неподписването на същата от него следва да се посочи, че с договора за правна помощ е възложено на
адвокат извършване на представителство и зашита, а договорения в него хонорар е
съобразен изцяло с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Разноски на въззиваемата страна
не следва да се присъждат поради липса на доказателства за извършване на
такива.
Водим от казаното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 255/2019 г. по описа
на ПОС решение, в частта, с която С. “Н..“,
ЕИК ***, гр.С., ул.„Г.“ №2, ет.2, в качеството му на н.б.за Република България,
което участва и съдейства за функционирането на системата „З.“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки е осъдено да
заплати на Л.Й.Р., ЕГН **********,*** следното:
- сумата 20 000 лв. ведно
със законна лихва от датата на исковата молба /27.03.2019 г. до окончателното плащане/, която се равнява на разликата
между присъдените с решението 35 000 лв. и дължимите според жалбоподателя
15 000 лв., и представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие ПТП насътпило на 28.07.2014 г. на п.
***, километър 91,
причинено виновно от водача на товарен автомобил Р. с турски рег.№ ***и
прикачено към него полуремарке с турски рег.№ ***
- сумата 6089, 03 лв., която се равнява на разликата
между присъдените 10 656, 49 лв. и дължимите според жалбоподателя 4567, 46 лв.,
представляващи
законна лихва за забава в плащането на горното парично обезщетение за периода
от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 255/2019 г. по описа на ПОС
определение, с което е оставена без уважение молбата н.С. „Н..“, ЕИК ***, гр.С.
за изменение на решение № 689 от 13.12.2019 г. постановено по т.д.№255/2019 г.
в частта му относно разноските - ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.