Решение по дело №325/2015 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                                  26.10.2016 г.                    град Стара Загора                                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 26.09.                                                                                                 2016 г.

В публично заседание в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.Н.

изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ

т.д. № 325 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе съобрази:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 52 от ЗЗД.

         Ищцата З.В.М. твърди, че на 27.02.2015 г., в град Стара Загора, по бул. *** около 14.30ч. до дом № 94, при управлението на МПС - л.а.„***" с рег. №У ***, водачът И.И.В. с ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.1 от ЗДвП, чл.40 ал.2 от ЗДвП, чл.94 ал.1 от ППЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост й причинил двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, които са причинили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, с период на възстановяване около 4 месеца.

         С деянието си водачът на автомобила И.И.В. е осъществил състава на чл.343, ал.1, буква „б", предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. За деянието, извършено от виновния водач, е образувано ДП №68/2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора и пр.пр. №949/2015г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора. Срещу виновния водач е образувано АНД № 1736 по описа на Старозагорския районен съд за 2015г., което е приключило с влязло в сила решение, с което И.И.В. е признат за виновен по посочените по-горе текстове на НК и на основание чл.78А, ал.1 от НК съдът го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. Решението е влязло в законна сила на 09.10.2015г.

         ПТП е станало на 27.02.2015г. около 14.30 ч., в гр.Стара Загора, на ул. „***". На южния тротоар, до дом №4 е бил паркиран л.а. „***" с рег.№У 9196, управляван от И.В.. Автомобилът бил разположен на тротоара, косо в ляво спрямо напречната ос на улицата, с предна част насочена на югоизток. По същото време ищцата З.М. вървяла по тротоара, тъй като искала да хване такси, тя спряла на тротоара зад паркирания автомобил, като застанала с гръб към него. В това време водачът на автомобила предприел маневра движение на заден ход, при което настъпил удар между автомобила и ищцата. Тя паднала на уличното платно на дясната си страна върху дясната си ръка. Водачът веднага спрял автомобила и след като видял състоянието на З.В.М., я откарал до Спешното отделение на УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Кирнович" Стара Загора, където била прегледана, оказана й била медицинска помощ, след което била освободена.

         Съгласно назначената и изготвена по ДП № 68/2015г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 165/2015г., на 27.02.2015 г. ищцата е получила изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното е материалите по досъдебното производство ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил при извършване маневра на заден ход и последващо падане на пострадалата върху терена. Получените травматични увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Според експертното заключение, при правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на десния горен крайник ще е необходим срок от около 4 месеца.

         В резултат на противоправното си деяние, водачът И.И.В. причинил на З.В.М. вреда, изразяваща се в причинени болки и страдания, вследствие на причинената двустепенна средна телесна повреда. В резултат на инцидента ищцата била съборена на земята. Тъй като изпитвала силни болки в дясната ръка, била откарана в Спешното отделение на УМБАЛ „*" Стара Загора. От назначените изследвания се установило, че З.В.М. е получила изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост. На място е било направено наместване на изместената глава на дясната раменна кост на ставата. Тъй като за манипулацията не й е била поставена упойка, ищцата изпитвала силни болки при извършването й. Извършена била и фиксация на дясната ръка с поставяне на ортеза. След назначаване на лечение, З.В.М. била изписана за домашно лечение. Възстановителния процес продължил няколко месеца, като бил съпроводен със силни болки в ударените места. Предвид обездвижването на дясната ръка, ищцата изпитвала изключителни неудобства при извършване на ежедневните дейности. Необходимо било да използва чужда помощ, защото не можела да се обслужва сама. Тъй като преди инцидента З.В.М. се придвижвала с патерица, травмата на дясната ръка затруднила още повече ходенето й. По време на възстановителния процес, пострадалата не можела да излиза, да се среща с хора. Не можела да изпълнява и трудовите си задължения като ръководител Служба трудова медицина. Принудителната изолация се отразила изключително зле да доверителната ми. Освен това инцидентът повлиял негативно на психиката на пострадалата. След като била ударена от автомобила, тя изпитала силен страх за живота си. Дълго време след ПТП не можела да спи, сънувала кошмари. Често си спомняла за случилото се. Страхувала се да се придвижва сама по улиците. Била емоционално потисната, често получавала сърцебиене и покачване на кръвното налягане. Тъй като тези негативни преживявания не преминали, това наложило ищцата да потърси помощ от специалист-психиатър. Съгласно издадения амбулаторен лист №810 от 14.05.2015г.  й е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство", като й е назначена медикаментозна терапия и е препоръчана психотерапия.

         Към 27.02.2015г. - датата на ПТП за гореописаният лек автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователно дружество „***" АД по застрахователна полица № 22115000196040, валидна от 07.01.2015г. до 06.01.2016г.

         Тъй като към датата на подаване на исковата молба, З.В.М. не е получавала обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 27.02.2015г., за нея бил налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

         Поради това ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД да заплати на З.В.М. сумата в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 27.02.2015г., изразяващи се в причинени травматични увреждания: двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, довели до трайно затруднение е движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, с период на възстановяване около 2-3 месеца и на причинено посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2015 г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

         В съдебно заседание от 26.09.2016 г. по искане на ищцата, съдът е допуснал увеличение на предявения иск като същия да се счита предявен за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.    

         В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД, в който се излагат възражения по редовността на исковата молба, не били описани всички обстоятелства на които се основава този иск. Съдът с определението, с което е насрочил делото в съдебно заседание е приел, че исковата молба е редовна и искът отговаря на чл. 147 ГПК.

         По допустимостта се взема становище, че искът е допустим, а по отношение на основателността, ответникът оспорва иска, счита че същия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Оспорва, че е налице валидно сключен застрахователен договор към момента на настъпване на ПТП, оспорва се и твърдението за изключителна вина на водача на МПС, развиват се доводи във връзка с това, че е налице съпричиняване на резултата и от виновното поведение на пострадалата. Оспорва се и характера и вида на уврежданията причинени от ПТП, периодът в който са претърпени тези вреди. Алтернативно, ако съдът приеме, че са налице причинени вреди на ищцата оспорва размера на предявения иск, твърди, че той е прекомерен с оглед претърпените болки и страдания и с оглед на това, че според ответника е налице съпричиняване.

         В заключение моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

         Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема отношение по направените възражения в отговора. Излагат се други доводи във връзка с механизма на самото произшествие, оспорва се наличието на  съпричиняване от страна на пострадалата и се поддържа исковата молба така, както е предявена първоначално.

         Постъпил е и допълнителен отговор, в който ответникът заявява, че е налице основание за ангажиране на регресна отговорност от страна на водача и се иска привличането му като трето лице – помагач, което е сторено с определението за насрочване на делото.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените по делото доказателства, влязлото в сила решение на 09.10.2015г по АНД № 1736/2015г. по описа на СтРС, ДП №68/2015г. по описа на ОД на МВР Стара Загора и пр.пр. №949/2015г. по описа на Районна прокуратура гр.Стара Загора се установява, че на 27.02.2015г., около 14.30ч., в град Стара Загора, по бул. *** до дом №4, при управлението на МПС - л.а. „***" с рег. №У ***, водачът И.И.В. с ЕГН ********** е нарушил правилата   за движение по пътищата - чл.40, ал. 1 от ЗДвП, чл. 40, ал.2 от ЗДвП, чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 94, ал. 2 от ППЗДвП, като по непредпазливост причинил на ищцата З.В.М. двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, които са причинили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни. На водача И.И.В. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.

Безспорно установено по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” покриващ деликтната отговорност на виновния водач И.И.В. за релевирания период, което се установява от представената по делото полица № BG22115000196040 със срок на действие от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г.

От заключението на автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява следното :

Към момента на удара ищцата е била на тротоара. Улицата където е възникнало ПТП е с интензивно движение и няма данни ищцата да е имала намерение да пресича, тъкмо обратното има данни, че е изчаквала на тротоара таксиметров автомобил, поради затрудненото си движение и е наблюдавала на запад ул.***.

Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката е настъпил и се намира върху южния тротоар на по ширината на около 0,2 м. южно от южният бордюр или на около 3.20м. от осевата линия. По дължината на улицата на около 50м. от Т-образното кръстовище между ул. "***" и ул."Т. Стоянович" непосредствено до входа на имот с № 4а. Автомобилът е осъществил контакт с тялото на ищцата със задната дъга на пластичното закръгление на задната броня, където има забърсан наслоен прах в задната външна част на долен крайник на пешеходката. Ищцата е имала възможност да възприеме подготвящият се да извърши маневра автомобил само ако не е била с гръб към него, но тъй като автомобила е бил зад гърба й, трудно и почти невъзможно е да възприеме подготвящият се да извърши маневра лек автомобил, евентуално да чуе заработването на двигателя му, превключване на предавката за заден ход. Според ВЛ е безспорно, че пешеходката не попада в опасната зона за спиране на автомобила, въпреки, че автомобилът е изминал около 0,50 м. до мястото на удара от състоянието си в покой, което разстояние е по-малко от опасната зона за спиране от 0,85м. водача е задействал спирачната система на автомобила аварийно едва лед удара, което от техническа гледна точка означава, че водача изобщо не е възприел опасността, изразявайки се в наличието на пешеходката в зоната на предвижване на автомобила на заден ход. Същият е имал техническа възможност и бил длъжен да наблюдава обстановката зад автомобила, посредством огледалото за обратно виждане, както и обстановката встрани отляво и отдясно встрани на около 2-3 метра преди началото и по време на маневрата движение на заден ход.

Според вещото лице от техническа гледна точка пострадалата пешеходка не е допринесла с поведението си за настъпването на ПТП, тъй като лекият автомобил намиращ се на тротоара я е ударил върху тротоара, още повече, че произшествието не е обособено като място за паркиране. Предназначението на тротоарите е изключително за движение на пешеходци.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза и допълнителното такова, неоспорено от страните и прието от съда се установява следното :

- изкълчване на дясна раменна става и счупване на големият туберкул на дясната раменна кост. Двете травматични увреждания имат медикобиологичният характер на средна телесна повреда, имобилизационният период и при двете травми е около 45 дни, като болковия период при втората фрактура е малко по-дълъг от тази на чистата луксация и се отчита в рамките на 4 месеца. В конкретният случай при ищцата има съпровождащо автоимунно полиорганно заболяване, което удължава възстановителният период. Налице са патофизиологични промени върху мускулатурата и сухожилията на двигателният апарат, което автоматично затруднява рехабилитационните и кинезитерапевтични мероприятия. Предвид което изводът на ВЛ е, че втората половина от лечението - рехабилитацията се забавя осезаемо, като според него възстановителният период при ищцата е от 6 до 10 месеца. Към настоящият момент ВЛ е установило (протокол от с.з от 11.04.2016 г.), че движенията на рамото на ищцата, чувствително са ограничени и до пълното им възстановяване не може да се стигне, като вземе предвид напредналата възраст и автоимунното заболяване и измененията в мускулите.

- компресионно счупване фрактура на Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най-голямо засягане на тялото на Тн11 и белези на нестабилност на Тн9 макровидна деформация на телата на Тн9, Тн11 и Тн12, клиновидна деформация на Тн1 и патологочино изразен каудален конкавитет на краниалната субдискална костна ламела на Тн2, с най голямо засягане на на тялото на ТН, които отговарят също на характера на средна телесна и белези на нестабилност на ТН 9. Предвид извършените допълнителни изследвания и продължилото лечение на ищцата ВЛ е установило, че се касае за тежка форма на остеопороза, тежки дегенеративни промени по телата на гръбначните прешлени и на междупрешленните ставички. Според ВЛ в следствие на наличната остеопороза на ищцата и острият травмиращ фактор, какъвто в случаят се явява гореописаното ПТП от 27.02.2015г. са довели до настъпването на еднономоментни компресионни фрактури на гореописаните гръбначни прешлени. Болката е остронастъпила, много силна, твърде продължителна и слабо повлияваща се от аналгетици. Описаното телесно увреждане е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 27.02.2015г. Болките и страданията, които е търпяла пострадалата са били най-интензивни непосредствено след травмата. Счупването на гръбначни прешлени изисква доста дълъг период за възстановяване, около година, в някои случаи и повече, повлиява се болковия синдром, но не може да се даде категорична прогноза дали ще има пълно излекуване. Болката в случая се повлиява само с болкоуспокояващи, тъй като прешлените са деформирани и променят стоежа на човешкият скелет. За в бъдеще при интензивно натоварване, резки движения, продължително ходене и стоене права, при промени във времето може да има болка и дискомфорт в мястото на счупването. Този вид счупвания са свързани със снижаване /деформация/ на тялото на прешлена /ЛЗ/, което във времето променя конфигурацията на гръбнака. Този вид счупвания на прешлени са съпроводени със специфична болезненост, тъй като гръбначния стълб държи тялото изправено.

От изслушаното по делото заключение на съдебно- психологичната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че в резултат на процеснато ПТП ищцата е развила посттравматично стресово разстройство, представляващо състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното функциониране, което възниква след стресогенно събитие. Характеризира се с подтиснатост, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето. Вследствие пътният инцидент ищцата е имала физически болки, което се е отразило и на психичното и състояние. След първоначалното усещане за "зашеметеност" състоянието на ищцата не се подобрило. Наличието на съпътстващи телесни увреждания, придружено с болки и обездвижване, допълнително повлияло върху интензивността и психологичната реакция. Ищцата станала тревожна, напрегната, имала трудности при заспиване и поддържане на съня. Страхувала се за здравето си, била емоционално подтисната и на времена раздразнителна. Към датата на извършване на изследването, при ищцата симптомите макар и отслабнали не са дезактуализирани. Персистират епизодични повторни преживявания на събитието, ограничително и избягващо поведение, което нарушава пълноценното й личностово и социално функциониране.

От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. *** съпруг на ищцата, се установява, че ищцата сутринта отишла на консултация в болницата, защото имала автоимунно заболяване. Като се връщала и чакала такси я блъска кола. Водача закарал ищцата до спешният кабинет. Обадили му се от травматологичният кабинет и той отишъл там. Лекарите установили, че коракоидната кост на лопатката, която пречи на ръката да се извие е счупена и ставата е извадена. Ставата на ищцата била наместена без упойка, тъй като с упойка не можело да се разбере кога ръката е наместена. Свидетеля прибрал след това ищцата до домът им. Ходили с ищцата два пъти на контролни прегледи при лекуващият лекар. Дясната ръка била счупена и това пречело на ищцата да се обслужва, която била десничарка. Болките в ръката продължили много време. След това поради нестихващите болки в гърба на два пъти водил ищцата на преглед в „Гръбначен център" в Медицинска академия гр.София. След извършен скенер лекарите установили, че от ПТП имало счупени и прешлени, болестите израстъци на четири прешлена също били счупени. Болките били големи. Психически произшествието и се отразило много зле. Ищцата не смеела да излезе навън, притеснявала се като види кола. Била изнервена.

От отговорите на зададените въпроси на третото лице помагач И.И.В. по реда на чл.176 от ГПК се установява, че същият като водач на лекия автомобил паркирал автомобила, после излизал назад и се огледал наляво и надясно, запалил мотора и пуснал ръчната спирачка и пуснал колата малко назад, и чул „оле-ле" някой извикал. Спрял колата и слязал. Наблюдавал в огледалата пътя назад. Не забелязал да има човек отзад. След като станал удара, тогава разбрал, че има човек.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

            В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 27.02.2015 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG22115000196040 на “***” АД, валидна от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г.

         По делото безспорно също така се установи, че травматичните увреждания на ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – И.И.В., което е установено влязлото в сила решение на 09.10.2015г по АНД № 1736/2015г. по описа на СтРС. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

 

         Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

         Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

 

  В настоящия случай характера на причинените физически увреждания- изкълчване на дясна раменна става и счупване на големият туберкул на дясната раменна кост и компресионно счупване фрактура на Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най-голямо засягане на тялото на Тн11, и трите увреждания осъществяващи медикобиологичният признак на средна телесна повреда и се намират в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Според ВЛ в следствие на наличната остеопороза на ищцата и острият травмиращ фактор, какъвто в случаят се явява гореописаното ПТП от 27.02.2015 г. са довели до настъпването на еднономоментни компресионни фрактури на гореописаните гръбначни прешлени. Болката е остронастъпила, много силна, твърде продължителна и слабо повлияваща се от аналгетици. Описаното телесно увреждане е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 27.02.2015 г. Болките и страданията, които е търпяла пострадалата са били най-интензивни непосредствено след травмата. Счупването на гръбначни прешлени изисква доста дълъг период за възстановяване, около година, в някои случаи и повече, повлиява се болковия синдром, но не може да се даде категорична прогноза дали ще има пълно излекуване. Болката в случая се повлиява само с болкоуспокояващи, тъй като прешлените са деформирани и променят стоежа на човешкият скелет. За в бъдеще при интензивно натоварване, резки движения, продължително ходене и стоене права, при промени във времето може да има болка и дискомфорт в мястото на счупването. Този вид счупвания са свързани със снижаване /деформация/ на тялото на прешлена /ЛЗ/, което във времето променя конфигурацията на гръбнака. Този вид счупвания на прешлени са съпроводени със специфична болезненост, тъй като гръбначния стълб държи тялото изправено. Освен това е установено посттравматично стресово разстройство – негативни изживявания, неприятни спомени, раздразнителност,подтиснатост, тревожност, безпокойство и др./ Ето защо съдът като взе предвид претърпените от ищцата болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на З.В.М., настъпила при ПТП на 27.02.2015 г. е в размер на 50 000 лв.

 

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от З.В.М..

По делото е безспорно установено, че водачът на лекия автомобил не е положил дължимата грижа и е допуснал нарушение на правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които водачът има задължение преди да започне движение назад да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, както и по време на движение назад да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможност, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съдът намира за неоснователно и недоказано заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на З.В.М., тъй като нарушила правилата на чл. 113 и 114 от ЗДвП. Въз основа на установения механизъм на ПТП и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява, че ищцата се е намирала на тротоара в съответствие с изискването на чл. 108, ал.1 ЗДвП. По делото не е установено, пострадалата да е предприела действие за пресичане на пътното платно, напротив същата е стояла на тротоара, с гръб към движещия се на заден ход лек автомобил. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че ищцата не е нарушила правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, каквито доводи излага ответника. Поради това липсват данни за това, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо съдът намира, че твърденията за съпричиняване останаха недоказани, поради което счита, че това не може да бъде основание за намаляване размера на обезщетението за вреди.

 

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ.  В практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.

        

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД следва да заплати на ищцата сумата от 2 100 лв., представляваща направените по делото разноски.

         На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД следва да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 2 000 лв., представляваща дължима държавна такса.

         Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора разноските за вещи лица в размер на 1 245, 24 лв.

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. *** да заплати на З.В.М. ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Ж.З. сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 27.02.2015 г., изразяващи се в причинени травматични увреждания: двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, довели до трайно затруднение е движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, с период на възстановяване около 2-3 месеца и на причинено посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2015 г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата и сумата от 2 100 лв., представляваща направените по делото разноски.

        

         ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. *** да заплати сумата от 2 000 лв., представляваща дължима държавна такса в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

         ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. *** да заплати сумата по сметка на Окръжен съд - гр. Стара Загора сумата в размер на 1 245, 24 лв., представляваща разноски за вещи лица

 

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач И.И.В. с ЕГН ********** с адрес *** на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. ***

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                             

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :