№ 19465
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110142084 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „С Б“ ЕООД срещу В.
Х. Д..
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор №
721269/20.03.2023 г. В. Х. Д. е заемал длъжността „........“ в ресторант
„Делфини“ с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик и ул. „Отец
Паисий“. Между страните е сключен договор за повишаване на
квалификацията от 19.04.2023 г., за да може служителят да покрие
изискванията на работодателя за заемане на длъжността „мениджър“, по
силата на който В. Х. Д. се е задължил да не прекратява трудовото си
правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след
неговото завършване (чл.12). Съгласно чл.13 от договора за повишаване на
квалификацията, в случай че служителят прекрати едностранно трудовото си
правоотношение преди изтичане на срока по чл.12, независимо дали за
определен период е полагал труд по време или след повишаване на
квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на
настоящия договор и същият дължи на работодателя неустойка в размер на
1500 лв.
В изпълнение на чл. 2 от договора за повишаване на квалификацията от
19.04.2023 г. на В. Х. Д. е проведен курсът „Basic Shift Management Course“
(„Основен курс за управление на смяна“), успешно приключил на 09.06.2023 г.
Преди провеждането на втория курс „Advanced Shift Management Course“
(„Курс за управление на смяна напреднали“) с молба вх. № 165/21.09.2023 г.
В. Х. Д. е уведомил „С Б“ ЕООД, че считано от 22.09.2023 г. прекратява
1
едностранно трудовото си правоотношение. Работодателят е издал заповед за
прекратяване на ТПО № 236/22.09.2023 г.
С оглед горното ищецът счита, че в негова полза е възникнало вземане
за сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по договора за повишаване
на квалификация.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по договора за
повишаване на квалификация. Претендира законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Х. Д., с който оспорва иска. Излага съображения, че причина за
едностранното прекратяване на ТПО от страна на ответника е било
неизпълнение задълженията на работодателя относно уговореното работно
време и заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Твърди, че
обучението по договора за повишаване на квалификацията не е било
проведено изцяло. В тази връзка поддържа, че обучението е било в рамките на
три дни в помещение на работодателя и от негов служител, поради което
фактически разноски за провеждането му не са сторени, а през следващите три
месеца не е била определена дата за останалата част от обучението. Наред с
посоченото, липсва ангажимент на работодателя да осигури на обучения
работник възможност да заеме позицията „мениджър“. Счита, че с
уговорената неустойка недопустимо се ограничава правото на труд,
гарантирано от КРБ и Европейската социална харта. Излага съображения, че
клаузата на чл.12 от договора е нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор №
721269/20.03.2023 г. В. Х. Д. е заемал длъжността „........“ в ресторант
„Делфини“ с адрес: гр. Варна.
По силата на договор за повишаване на квалификацията от 19.04.2023 г.,
сключен между страните, на основание чл.234 КТ, работодателят се задължава
да проведе на работника курс за повишаване на квалификацията за
длъжността „мениджър“, която последният се задължава да усвои (чл.1).
Предвидено е работодателят да подготви и проведе обучението за повишаване
квалификацията на служителя под формата на два курса – „Basic Shift
Management Class“ (основен курс за управление на смяна) и „Advanced Shift
Management Class“ (курс за управление на смяна за напреднали) (чл.2), като
курсът „Basic Shift Management Class“ ще бъде с продължителност три дни
(чл.4, изр.2), а в срок до шест месеца след завършването му, работодателят
провежда втория курс „Advanced Shift Management Class“ с продължителност
2
три дни (чл.5). Работодателят уведомява служителя за дните на провеждане на
курсовете и в кой град ще се проведат поне три дни преди тяхното начало
(чл.6) и заплаща на служителя по време на о бучението трудово
възнаграждение в размер, уговорен в трудовия договор (чл.7). Работодателят
поема за своя сметка транспортните разходи, спането и храната на служителя
по време на курса, ако има такива (чл.8). Работодателят осигурява лектори и
подготвя програма за провеждане на курсовете (чл.9). Предвидено е всички
разходи за учебни материали, ангажирането на зала и лектори, разходите за
кафе паузи, обяд и др., свързани с провеждане на курсовете са, да бъдат за
сметка на работодателя (чл.10). След успешно завършване на курсовете за
повишаване на квалификацията служителят получава сертификат, издаден от
работодателя, и удостоверение от Център за професионално обучение „М Б“
към „С Б“ ЕООД към НАПОО (чл.11).
Съгласно чл.12 от договора за повишаване на квалификацията
служителят се задължава да не прекратява ТПО по време на обучението и 18
месеца след неговото завършване.
Съгласно чл.13 от договора за повишаване на квалификацията, в случай
че служителят прекрати едностранно трудовото си правоотношение преди
изтичане на срока по чл.12, независимо дали за определен период е полагал
труд по време или след повишаване на квалификацията, страните приемат, че
е налице пълно неизпълнение на настоящия договор и същият дължи на
работодателя неустойка в размер на 1500 лв.
Страните не спорят и че в изпълнение на чл. 2 от договора за
повишаване на квалификацията от 19.04.2023 г. на В. Х. Д. е проведен курсът
„Basic Shift Management Course“ („Основен курс за управление на смяна“),
успешно приключил на 09.06.2023 г.
По делото е представено извлечение на резултатите от проведено в
периода 07-09.06.2023 г. обучение „Basic Shift Management Class“, от което е
видно, че В. Х. Д. е получил резултат от финален тест 87,10% и му е поставена
оценка „В“.
Безспорно е между страните, че с молба вх. № 165/21.09.2023 г. В. Х. Д.
е уведомил „С Б“ ЕООД, че считано от 22.09.2023 г. прекратява едностранно
трудовото си правоотношение, както и че работодателят е издал заповед за
прекратяване на ТПО № 236/22.09.2023 г.
Безспорно е между страните, че към момента на депозиране на молбата
за прекратяване на ТПО не е била проведена втората част от обучението
„Advanced Shift Management Course“ („Курс за управление на смяна
напреднали“).
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД.
По силата на трудов договор № 721269/20.03.2023 г. В. Х. Д. е заемал
3
длъжността „........“ в ресторант „Делфини“ с адрес: гр. Варна.
Между страните е сключен и договор за повишаване на квалификацията
от 19.04.2023 г., на основание чл.234 КТ, по силата на който работодателят се
е задължил да проведе на работника курс за повишаване на квалификацията за
длъжността „Мениджър“ посредством провеждането на два курса: „Basic Shift
Management Class“ (Основен курс за управление на смяна) и „Advanced Shift
Management Class“ (Курс за управление на смяна за напреднали), а работникът
– да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18
месеца след неговото завършване, като при едностранно прекратяване на ТПО
от страна на работника преди изтичане на посочения срок, независимо дали за
определен период е полагал труд по време или след повишаване на
квалификацията, страните са уговорили, че е налице пълно неизпълнение на
договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1500 лв.
В разпоредбата на чл. 234 КТ, законодателят е предвидил възможност за
сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и
преквалификация на работника или служителя, като ал. 2 на посочената норма
определя минималното съдържание на договора, а съгласно ал. 3, страните
могат да уговарят и други допълнителни клаузи, отнасящи се до задължението
на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок и
отговорността на работника или служителя. Страните могат да уговорят
отговорност за две форми на неизпълнение: незавършване на обучението и
неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок за
задължителна работа.
Страните по договор за повишаване на квалификацията целят
постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на
равнището, степента, знанията и уменията на работника или служителя в
рамките на определената професия или специалност. Обучението за
повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния
трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата
на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок
при този работодател след успешното повишаване на квалификацията да
компенсира разходите за обучение. По отношение на изпълнението на
договора и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на
гражданския закон /в посочения смисъл – решение № 665 от 19.05.2010 г. по
гр. д. № 706/2009 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая изпълнението на задължението на ответника по чл. 12 от
процесния договор е било обезпечено с клаузата на чл. 13. По своята правна
същност това е клауза за неустойка – чл. 92, ал. 1 ЗЗД – съглашение, което има
за предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на
главното задължение на една от страните /в случая ответника/. Същото
установява предварително размера на обезщетението за вредите, които
кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение.
От страна на ответника се поддържа възражение, че клаузата за
4
неустойка е нищожна поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави, тъй като ограничава правото му на труд.
Основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД се
предпоставя от несъобразяване с предписанията на императивна правна
норма, каквото в случая съдът намира, че не е налице.
По отношение на заявеното от ответника възражение за нищожност
поради накърняване на добрите нрави съдът намира следното:
За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е
неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и
границите на същата, не са уредени с императивни правни норми, поради
което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност,
сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка. Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии
като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При всяка преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
С договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури
повишаването на квалификацията на своя работник или служител,
обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението
на работника, след повишаване на квалификацията си да остане на работа при
работодателя поне за уговорения срок.
С неустойката по чл. 13 от договора работодателят търси защита
срещу нарушаването на позитивния му интерес от изпълнението на договора.
Работодателят, който е вложил средства и усилия да организира
повишаването на квалификацията на своя работник, очаква да получи
насрещната престация по договора от негова страна, а именно – той след
повишаване на квалификацията си да остане да работи при работодателя поне
в рамките на уговорения срок, в който период работодателят ще може да се
ползва от придобитите нова квалификация и умения на работника.
Неосъществяването на това очакване е свързано с вреди за работодателя,
който е предвидил поне в уговорения срок да разполага с работник,
5
притежаващ квалификацията, която е била предмет на договора по чл.234 КТ,
в случая – работник, преминал необходимото за длъжността „мениджър“
обучение, а именно – двата уговорени курса. Уговорената неустойка в случая
обезпечава изпълнението на основното задължение на работника от гледна
точка на интереса на работодателя, а именно – работодателят да се ползва от
повишената му квалификация в рамките на допустимия от закона срок, за
която допълнителна квалификация работодателят е вложил средства и усилия.
По тези съображения съдът намира за неоснователно възражението за
нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави /в посочения
смисъл – и решение от 27.07.2022 г. по в.гр.д. № 4918/2022 г. на СГС, III-Б
състав и др./.
Установи се по делото, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено едностранно от работника.
От страна на ответника е заявено възражение, че причина за
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение е неизпълнение на
задълженията на работодателя за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение и спазване на уговореното работно време.
По делото е представена молба с вх. № 165/21.09.2023 г., с която В. Х.
Д. е уведомил „С Б“ ЕООД, че считано от 22.09.2023 г. прекратява
едностранно трудовото си правоотношение.
Работодателят е издал заповед за прекратяване на ТПО №
236/22.09.2023 г., в която е посочено като основание чл.326, ал.1 КТ – с
предизвестие от работника.
По делото не се твърди и установява прекратяването на трудовото
правоотношение да е било атакувано по съдебен ред от страна на работника
като незаконосъобразното предвид посоченото от работодателя основание за
прекратяването му. Такъв извод не следва и от ангажираните в настоящото
производство доказателства, с оглед на което възражението се явява
неоснователно.
Страните не спорят и че в изпълнение на чл. 2 от договора за
повишаване на квалификацията от 19.04.2023 г. на В. Х. Д. е проведен курсът
„Basic Shift Management Course“ („Основен курс за управление на смяна“),
успешно приключил на 09.06.2023 г.
Горното се потвърждава и от представеното по делото извлечение на
резултатите от проведено в периода 07-09.06.2023 г. обучение „Basic Shift
Management Class“, от което е видно, че В. Х. Д. е получил резултат от
финален тест 87,10% и му е поставена оценка „В“. Посоченото съответства на
уговореното в чл.4 от договора за повишаване на квалификацията курсът
„Basic Shift Management Class“ да е с продължителност от три дни.
От страна на ответника е заявено възражение, че обучението не е било
проведено изцяло, а само отчасти, в рамките на три дни, в помещения на
работодателя от негови служители, като в следващите три месеца не е била
определена дата за останалата част от обучението.
6
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.5 от договора, за
работодателя е налице задължение да проведе втория курс „Advanced Shift
Management Course“ в срок до шест месеца след завършване на курса „Basic
Shift Management Class“, което в случая означава – в срок до 09.12.2023 г.
Страните обаче не спорят, че с молба вх. № 165/21.09.2023 г. и
следователно – преди посочения срок, В. Х. Д. е уведомил „С Б“ ЕООД, че
считано от 22.09.2023 г. прекратява едностранно трудовото си
правоотношение. При това положение не може да се приеме, че е налице
неизпълнение от страна на работодателя на задължението му да проведе в
срок обучението.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да се уважи.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 60 лв. разноски за заплатена държавна такса по делото.
Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение в размер на сумата
450 лв., за заплащане на която не са представени доказателства. По делото не е
представен договор за правна защита с уговорен начин на плащане на сумата в
брой, който да се приеме за разписка, нито разписка, нито доказателства за
плащане по банков път, с оглед на което и по арг. от задължителните
разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в полза на
ищеца не следва да се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на „С Б“ ЕООД, ЕИК
********* , на основание чл.234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД, сумата 1 500 лв.,
представляваща неустойка по чл.13 от договор за повишаване на
квалификация от 19.04.2023 г., сключен към трудов договор №
721269/20.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
05.01.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на „С Б“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 60 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8