Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 19.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шести
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Александра
Сергева, като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №803 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №103 от 13.07.2017г., постановено по гр.д.№103/2016г.
по описа на Районен съд – Кнежа, съдът е отхвърлил иска на С.М.Г. и С.Д.Г.
против А.К.Г., К.М.Г., С.Ц.Л., Г.Ц.Л., П.Т.С., В.Г.К., Р.Г.Д., Л.Д.М., С.Д.Й., Р.В.П.,
М.В.П., Л.Н.Г. и Н.Б.Г., с правно осн. чл.79 от ЗС във вр. чл.124 от ГПК като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е С.М.Г. и С.Д.Г. да заплатят на Р.Г.Д.
направените на тази инстанция съдебни разноски от 300лв. за адвокатски хонорар.
Вдигнал
е наложената въз основа на Определение №128/16 от 17.03.2016г., постановено по
гр.д.№103/2016г. с Обезпечителна заповед за налагане на възбрана
№129/17.03.2016г. възбрана по отношение на процесните земеделски земи, като е
постановил да се заличи след влизането в сила на съдебното решение.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство С.М.Г. и С.Д.Г., чрез процесуалния им представител адв. Р.М., като
се твърди, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателствата. Неправилни били изводите на съда, че ищеца С.Г. не е наследник
по закон на общия наследодател С.Л., както и за липсата на каквито и да било
доказателства за осъществено владение на имотите. Позовава се на представения
като писмено доказателство по делото договор за продажба на наследство,
договорите за аренда на земеделските земи, както и на депозираните по делото
свидетелски показания, които установявали, че ищцата С.Г. владяла имотите
повече от десет години, в случай, че се приеме, че владението било започнало
след решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост
върху тях през 1999г. Твърди се, че към момента на евентуалното оспорване на
владението от страна на ответниците през 2010г. и 2013г., десетгодишният давностен
срок бил изтекъл. Наведен е довод, че даденото в ТР №1/2012г. тълкуване на
закона за необходимостта от доказване на факта на довеждане на намерението за
своене до знанието на ответниците наследници, не било приложимо по отношение на
ищцата С.Г., доколкото същата не била наследник на общия наследодател Г.С.Г.. Изложени
са съображения, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот, каквито се
явявали процесните земеделски земи по отношение на ищцата, била придобита при
липса на правно основание – нищожен договор поради липса на форма в процесния
случай, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполагало, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец, като
в този случай не било необходимо демонстриране на намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт, тя
имала характер на владение, а не на държане. Твърди се, че владението било
придобито от двамата ищци въз основа на нищожния договор за покупко-продажба,
но от свидетелските показания се установявало, че единствено С.Г. е владяла
имотите и е сключвала договори за наем за тях. Предвид на това се иска
обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено
друго, с което за собственик на имотите да бъде признат единия ищец, а именно С.Г..
Препис от
въззивната жалба е изпратен на въззиваемите – А.К.Г., К.М.Г., С.Ц.Л., Г.Ц.Л., П.Т.С., В.Г.К., Р.Г.Д., Л.Д.М., С.Д.Й., Р.В.П.,
М.В.П., Л.Н.Г., Н.Б.Г..
В законоустановения
срок по делото е депозиран писмен отговор от въззиваемите Н.Б.Г. и Л.Н.Г., чрез
процесуалния им представител адв. К.С. – САК, с който изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба. Наведен е довод за липсата на противоречие
на решението със събраните по делото доказателства. Твърди се, че към момента
на сключване на нищожния договор, ищецът С.Г. действително не бил имал качеството
на наследник на общия наследодател С.Г.Л., а придобил такова едва през 2013г.,
когато починал неговия наследодател М.С. Г.. Правилни били изводите на съда, че
владението върху имотите започнало да се осъществява едва през 1999г., когато
същите били възстановени, както и за това, че преди това, към момента на
сключване на нищожния договор през 1996г., същите не са били част от
наследствената маса на Г.Л.. Наведени са доводи за това, че представените
договори за аренда и наем не били доказателства за недобросъвестно владение,
тъй като съставлявали управителни действия, част от правомощията на всеки
съсобственик, които обаче не отричали правата на останалите съсобственици и не
можели да обосноват извод за несъмнено и необезпокоявано владение с цел своене.
Твърдението, че единствено С.Г. е владяла имотите било наведено за първи път с
въззивната жалба, поради което представлявало недопустимо изменение на иска.
Молят атакуваното решение да бъде потвърдено.
Плевенски окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Районен съд -
Кнежа е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на процесните недвижими имоти, въз основа на десетгодишно
давностно владение.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното решение
на РС-Кнежа е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно твърдяните
във въззивната жалба пороци, същото е правилно, поради следните съображения:
След
самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се
от Договор за покупко-продажба на наследствени права срещу задължение за
гледане и издръжка от 16.07.1992г.,
че Г.С.Г. продал на ищците С.М.Г. и С.Д.Г. наследствените си права, които има
от покойните си родители С.Г.Л. и Г.И.Л. – изцяло, срещу задължението от страна
на купувачите да полагат грижи за цялостната му издръжка и гледане до края на
живота му. Установява се, че договорът е сключен в писмена форма и е вписан в
Служба по вписванията – Кнежа под вх.№273 от 24.08.1992г.
Видно от
представените по делото удостоверения за наследници, че праводателят на ищците
по посочения договор за покупко-продажба на наследствени права е наследник по
права линия на С.Г.Л., починал на 29.01.1983г. и Г.И.Л., починала на
23.02.1980г. – техен син. Установява се, че към момента на сключване на
посочения договор за продажба на наследство срещу задължение за гледане и
издръжка, Г.С.Г. е бил единствен наследник на починалите си родители С.М.Г. и С.Д.Г..
Установява се,
че Г.С.Г. починал на 11.04.1994г.
Установява се,
че с Решение №223 от 05.12.1999г. и
Решение №223РГ от 06.12.1999г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с.***, Поземлена комисия – гр.Кнежа, е
възстановила правото на собственост на наследниците
на С.Г.Л., бивш жител ***, върху следните имоти:
1.Нива от
11.501 дка, трета категория, местност Горен Проган, имот №005073 по плана за
земеразделяне на с.***;
2.Нива от
40,600 дка, втора категория, местност Попов Геран, имот №05254 по плана за
земеразделяне на с.***;
3.Залесена
територия от 2,000 дка, трета категория, местност Писаровски рог, имот №0614258
по картата на землището на с.***, общ. Кнежа.
Видно от
решенията на Поземлена комисия – гр.Кнежа, преписката била образувана по
подадено от Г.С.Г. заявление с вх.№465бр от 18.09.1991г.
Установява се
от представеното удостоверение за наследници на С.Г.Л., че към датата на
решенията на Поземлена комисия – гр.Кнежа за възстановяване на процесните
земеделски земи през 1999г., предвид липсата на живи низходящи и възходящи
роднини, наследници по закон на общия наследодател С.Г.Л. са били низходящите
на неговите братя и сестри, които са заместили последните на основание чл.10,
ал.2 ЗН.
Установява се,
че към датата на подаване на исковата молба, както и към момента на приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд, ищецът С.М.Г., както и
ответниците А.К.Г., С.М.Г., К.М.Г., С.Ц.Л., Г.Ц.Л., П.Т.С., В.Г.К., Р.Г.Д., Л.Д.М.,
С.Д.Й., Р.В.П., М.В.П., Л.Н.Г., Н.Б.Г. се явяват наследници по закон на С.М.
Гуновски, в качеството им на низходящи на починалите на наследодателя братя и
сестри, които ги заместват на основание чл.10, ал.2 ЗН.
За установяване
на факта на твърдяното с исковата молба владение на процесните имоти, пред
първоинстанционния съд са били ангажирани писмени и гласни доказателства.
Установява се, че с Договор за наем от 15.09.2007г. ищцата С.Д.Г., в
качеството й на наемодател на земеделска земя е отдала на „Агротехно-98“ООД,
гр.София, в качеството му на наемател, процесната нива с площ от 40,60 дка, за
срок от една стопанска година.
С Договор за наем на земеделска земя от 02.09.2008г. същият поземлен
имот, представляващ нива с площ от 40,60 дка е отдаден под наем от ищцата С.Д.Г.
на „Агротехно-98“ООД, гр.София за пет стопански години, считано от 01.10.2008г.
до 01.10.2013г.
Установява се от Договор за аренда на земеделски земи от 09.10.2014г.,
че ищецът С.М.Г., отдал под аренда на С.И.А.процесните две ниви – с площ от
40,600 дка в местността „Попов Геран“ и с площ от 11,500 дка в местността
„Горен Проген“, като договорът за аренда бил сключен за срок от десет стопански
години – за периода 01.10.2014г. – 01.10.2024г.
По делото е приложено удостоверение от Общинска служба „Земеделие“ –
гр.Кнежа, от което се установява, че за стопанската 2012/2013г. имот №052054 от
40,60 дка и имот №005073 от 11,50 дка били декларирани като наем от Б.И.Т., а
за стопанските 2013/2014г. двете процесни ниви били декларирани като наем от В.П.Т.. От 2014г. до
01.10.2024г. за имотите бил сключен договор за аренда между С.М.Г., като арендодател
и С.И.А., като арендатор.
От показанията на свидетелката П.И.се установява, че същата познава
ищците, като жители на с.***. Изяснява, че била работила на длъжността „касиер“
в земеделска кооперация „Детелина“, с.***, за периода от 1996г. до 1997г.
Твърди, че ищцата С.Г. притежавала около 50дка земя, която била обработвана от
кооперацията, договорите били сключвани от Г., същата получавала и наемните
плащания. Посочва, че когато постъпила на работа в кооперацията тази земя се
обработвала вече там и към момента на напускането й все още била в
кооперацията. Твърди, че знаела, че тази земя, заедно с къщата и всичката земя
на Г.били оставени на С., тъй като същата го била гледала, както и че към
настоящия момент живеела в оставената й от него къща. Посочва, че докато
работела в кооперацията, никой от останалите роднини не бил идвал и не бил имал
претенции към обработваната там земя. Твърди, че не си спомня и не може да
индивидуализира по размер и местонахождение съответните имоти.
От показанията на свидетеля Ц.Д.се установява, че същият познава ищците
като жители на с.***, където живее. Изяснява, че работи като началник база в „Агротехно
– 98“, с.***, на което дружество С.Г. била отдала своя земя под наем, която
била обработвана там около 5 години - от 2006г. до 2011г. Посочва, че ставало
въпрос за един имот от около 40 дка в землището на с.***, като нямал спомен в
коя местност се намирал. Твърди, че договорът бил сключен с нея, както и че тя
получавала наемното плащане. Никой друг не бил идвал да иска плащане, не знаел
и не бил чувал от колеги през този период някой да имал претенции към тази
земя.
От показанията на свидетеля П.Ф.се установява, че познава ищците още от
деца, намира се в добри отношения с тях. Посочва, че знае, че С. и С.Г.
полагали грижи за негов съсед в с.***, като го гледали около 5-6 години. Има
спомени, че същият се казвал Г.С.Л., който бил починал около 1992 – 1993г.
Твърди, че чул, че ищците били сключили с него споразумение за къщата и друго
недвижимо имущество – земя. Посочва, че Г.притежавал около 50 дка земеделска
земя, представляваща ниви в землището на с.***, които се намирали в местностите
„Горен проган“ и „Попов геран“ в с.***.
Твърди, че след като Г.починал, част от земята била отдадена за обработка в
кооперацията от С. и С.. Той и П.В.обработвали тази земя, блоково, заедно с
други земи – целия масив. Всяка година изплащали наем на ищците. Твърди, че
ставало въпрос за земеделска земя от 11,500 дка в м.“Горен проган“, със съседи
от едната страна път, от другата М.К.и Х.Н.. Същата била обработвана от тях от
2001 до 2011г. През този период никой не бил идвал да предявява претенции по
отношение на тази земя, както и да иска да му бъде заплащано за обработката й.
Не знае някой да е имал претенции и по отношение на друга земя, която ищците
ползвали, както и по отношение на къщата. Наемната цена започнала от 10лв. и
стигнала до 40 лв. за декар. Нямали подписан договор, плащали си авансово и на
ръка, без издаването на документ.
От показанията на свидетеля Н. М.се установява, че познава ответниците Л.
и Н. Г., тъй като същите били негови арендодатели на земи в съседно село – ***.
Твърди, че бил виждал скици на процесните имоти, като знаел, че същите били
около 50-60 дка, единият от които около 40 дка. Изяснява, че два пъти
ответниците Г. му били предлагали да закупи техния дял от процесните имоти –
през 2013г. и 2016г. Отказал, тъй като установил, че имотите не били отдадени
под аренда при тях, а при друг арендатор. Уговорили се, че ако земята бъде
разделена и има цели имоти, може да я закупи.
От показанията на свидетеля С.М.се установява, че е в приятелски
отношения с ответниците Г.. От сина на Л.Г. знаел, че притежават земи в
землището на с.***. Знаел, че била обсъждана продажбата на тези земи, но продавачите
не били доволни от цената, която им била предложена от арендатора.
От показанията на свидетеля Б.Г.
се изяснява, че същият е син на ответника Л.Г. и племенник на ответника Н.Г..
Познавал Г.С., тъй като заедно с баща си му били ходили на гости в с.***,
когато бил десет – петнадесетгодишен. Твърди, че знаел, че баща му бил подписал
документ, с който се бил отказал от претенции за къщата на Г.С.. Документът
касаел само къщата, баща му и чичо му нямали намерение да ползват този имот и
го преотстъпили на С. и Светла да го ползват. Не знаел да има такъв отказ по
отношение на земеделските земи на Г.. Твърди, че знаел от баща си, че
земеделските земи били отдавани под аренда от другите наследници на Г.С., като
баща му и чичо му нямали претенции към рентата. Изяснява, че последните имали
намерение да продадат идеалните си части от имотите, но купувачите искали да
закупят целия имот, а баща му и чичо му не успяли да се свържат с останалите
съсобственици.
Въззивният съд намира, че незаконосъобразно показанията на всички
разпитани по делото свидетели в тяхната цялост не са били кредитирани от
първоинстанционния съд. Не са налице съществени противоречия в тях, които да ги
дискредитират изцяло, а напротив подкрепят се от представените писмени
доказателства. Въпреки че същите са слабо информативни в някои свои части, и по
конкретно относно това кои са конкретните имоти, за които свидетелите дават
показания, въззивният съд намира, че това се дължи както на изминалия период от
време за който свидетелите дават показания, така и на обстоятелството, че
процесните имоти са част от масив и нито един от свидетелите не е добивал
непосредствени впечатления относно площта и границите на имотите. Въззивният
съд не даде вяра единствено на показанията на свидетеля Б.Г., в частта им
относно наличието на подписан от баща му документ, с който се отказвал от
оставената от Г.Г.къща, но не и от земеделските му земи, предвид липсата на
каквито и да било доказателства за наличието на такъв документ, като отчете и
близката родствена връзка на този свидетел с ответниците Г. и възможната му
заинтересованост от изхода на делото.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, въззивният
съд намира от правна страна следното:
За да
отхвърли предявения иск, РС-Кнежа е приел, че към момента на произнасянето му в
полза на ищците не е изтекъл десетгодишния давностен срок на владение, както и
че липсват доказателства за осъществявана фактическа власт през този период с
изключение на договор за аренда от 2014г.
Въззивният съд намира крайните изводи на РС-Кнежа за правилни, но поради
следните съображения:
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, не е спорно между
страните, както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната
съдебна инстанция, че сключеният между ищците и Г.С.Г. договор за продажба на
наследство срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен поради липса на
форма, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Както самите ищци посочват в исковата
молба, не е спазена предвидената в чл.212 ЗЗД писмена форма с нотариална
заверка на подписите за продажба на наследство. За пълнота следва да бъде
посочено от настоящата съдебна инстанция, че доколкото се касае не за договор
за покупко-продажба, а за такъв за прехвърляне на наследствени права срещу
задължение за издръжка и гледане, същият би бил нищожен и при сключването му в
предвидената в чл.212 ЗЗД форма. Прехвърлянето на наследствени права с договор
за гледане и издръжка, извършено по реда, предвиден за продажбата им, е нищожен
/в този смисъл Решение №217 от 30.07.2010 г. по гр.д. №367/2009 г.
на Върховен касационен съд/.
На следващо място, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд,
че дори и да би бил действителен, този договор не би могъл да прехвърли права
на ищците върху процесните недвижими имоти, доколкото към момента на
сключването му през 1992г., същите не са били част от наследствената маса,
оставена от наследодателя С.Г.Л.. Реституираните имоти се явяват новооткрито
към 1999г. наследство, съгласно разпоредбата на чл.91а ЗН. Прехвърлителният ефект при
прехвърляне на наследство обхваща само тези имуществени права и задължения,
които наследникът е имал в качеството си на такъв по времето на откриването на
наследството. В случай на придобити наследствени права след прехвърляне на
наследството, същите не се считат за включени в договора за продажба на
наследството
Отделно от това, следва да бъде посочено, че купувачът на наследствени
права не придобива качеството на наследник. С решенията за възстановяване на
земеделските земи на Поземлена комисия – гр.Кнежа от 1999г., правата върху тях
са придобити в съсобственост от наследниците по закон на общия наследодател,
каквито към този момент не са били нито ищците, нито техния праводател по
нищожния договор Г.Г.вски, който към този момент вече е бил починал – през
1996г. Ищецът С.Г. също не е бил сред кръга на наследниците призовани към
наследяване към момента на откриване на наследството по отношение на
възстановените земеделски земи през 1999г. Същият е придобил качеството на
наследник на общия наследодател С.Л. едва през 2013 г., когато е заместил на
основание чл.10, ал.2 ЗН своя наследодател М.С. Г..
Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че твърдяното от
ищците придобиване и упражняване на фактическата власт върху процесните имоти е
при липса на правно основание. Следователно, за да се приеме, че двамата са
придобили качеството на съсобственици по отношение на процесните недвижими
имоти въз основа на наведеното с исковата молба придобивно основание, по делото
следва да бъде установено, че двамата съвместно са упражнявали фактическа власт
върху имотите в продължение на 10 години, явно, необезпокоявано и непрекъснато.
В тази връзка следва да бъде посочено, че съдът намира за основателни
наведените с въззивната жалба доводи за това, че в този случай според
презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи
вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец и не е необходимо
демонстриране на намерението за своене спрямо собственика.
Съгласно разпоредбата на чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Предвид дадените
задължителни разяснения с ТР№1/2012г., презумпцията по чл.69 ЗС се счита за
оборена само в случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху имота на основание, изключващо владението на останалите,
какъвто е наследникът, който се явява държател на идеалните части на останалите
наследници. В случаите на съсобственост, произтичаща от юридически факт,
различен от наследяването, а на още по-силно основание при упражняване на
фактическа власт върху изцяло чужд имот, какъвто е процесния случай, презумпцията
на чл.69 ЗС се прилага на общо основание и намерението за своене на вещта се
предполага. В такъв случай, за да бъде придобит недвижим имот по давност е
достатъчно да бъде установено от доказателствата по делото упражняване на
фактическата власт в предвидения в закона срок явно, необезпокоявано и
непрекъснато, като не е необходимо демонстриране на намерението за своене
спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт,
тя има характер на владение, а не на държане /в този смисъл Решение №262 от
29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ВКС, II г.о., Решение №2 от
11.05.2016г. по гр.д.№3532/2015г. на ВКС, II г.о./.
Неоснователни са обаче наведените с въззивната жалба доводи за неправилност
на изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за упражнена
от ищците фактическа власт върху имотите за повече от десет години. Въпреки, че
не споделя изложеното от първоинстанционния съд, че единственото доказателство
за това е представеният договор за аренда от 2014г., въззивният съд намира, че
действително от доказателствата по делото не се установява осъществявано от
ищците съвладение в продължение на предвидения в закона десетгодишен срок.
На първо място следва да бъде посочено, че представеният по делото
договор за прехвърляне на наследствени права не представлява доказателство за
предаване на владението върху процесните имоти, тъй като както вече бе
посочено, към този момент същите не са били част от наследството на С.Л., а от
друга страна в договора тези имоти не са конкретно посочени и
индивидуализирани, а е вписано само прехвърляне на цялото наследствено
имущество, като съвкупност. Не може да бъде прието за начало на давностното
владение и момента на постановяване на решенията на поземлената комисия през
1999г., доколкото, както вече бе изяснено, въз основа на тях имотите са
придобити от призованите към наследяване към този момент наследници на С.Л.,
какъвто не е бил нито един от ищците. Не са налице каквито и да било други
доказателства за това С.и С.Г. да са били въведени във владение на имотите към тези
моменти.
Доказателства за осъществявана фактическа власт са представените по
делото договори за наем и за аренда на земеделска земя, от които се установява,
че от 2007г. до 2013г. ищцата С.Г. е осъществявала фактическа власт върху имот №05254,
с площ от 40,600 дка, чрез отдаването му под наем, а считано от 2014г. такава
фактическа власт върху процесния имот е осъществявал С.Г., отдавайки имота под
аренда. Следва да бъде посочено, че неоснователно въззиваемите твърдят, че
представените договори за наем и аренда не представляват доказателства за
осъществено владение. Този аргумент е основателен, само в случаите на отдаване
на съсобствен имот под наем/аренда само от един от съсобствениците, в който
случай, не може да се приеме, че той владее, а не държи идеалните части на
останалите съсобственици, тъй като това е действие на обикновено управление на
общата вещ, което може да бъде извършено само от едно от участващите в
съсобствеността лица, в какъвто смисъл е и представената практика на ВКС. Не
така стои въпросът при отдаване под наем/аренда на изцяло чужд имот. Съгласно
чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В посочения случай,
сключвайки договор за наем/аренда на чужд имот, наемодателят упражнява
фактическа власт върху имота чрез друго лице – наемател, което не държи имота
за себе си, предвид на което има качеството на владелец по отношение на него.
В подкрепа на осъществяваната фактическа власт върху имот №05254, с площ
от 40,600 дка, чрез отдаването му за обработка, са показанията на свидетелите Ц.Д.и П.Ф.– работили в друижеството, в която е
обработвана земята, които макар и неточни в показанията си относно периода за
който са сключвани договорите и земите, които са обработвани, потвърждават, че
върху него действително е била осъществявана фактическа власт чрез друго лице.
Видно е обаче, че така установените периоди на упражняване на фактическа
власт от всеки един от ищците, спрямо нивата с площ от 40,600 дка, е по-малък
от предвидения в закона десетгодишен срок, с изтичането на който и при
наличието на останалите предпоставки, имотът би бил придобит по давност.
Не са налице категорични доказателства за упражнявана фактическа власт върху
този имот в предходен момент. Единствено в показанията на свидетелката П.И.се
твърди, че около 50 дка земя, която била прехвърлена от Г.Г.вски на С. срещу
задължение за издръжка и гледане, била дадена за обработка от последната в
земеделска кооперация „Детелина“, с.***, за периода от 1996г. до 1997г. От
посочените свидетелски показания не става ясно обаче дали се касае за същия
имот, и въобще за някой от процесните такива, доколкото Г.е прехвърлил цялото
си наследство от своите родители и по делото не е установено, че това са
единствените земеделски земи, включени в него.
От представеното по делото удостоверение от Общинска служба „Земеделие“
– гр. Кнежа се установява, че за другия
земеделски имот №005073 с площ от 11.501 дка, били сключвани договори за
аренда, считано от 2012г., без обаче да се установява кой е арендодател по тях,
а дори и да бъде прието, че с оглед депозираните свидетелски показания това са
ищците, предвидения в закона десетгодишен давностен срок за придобиване на
имота, считано от този момент не е изтекъл.
Що се касае до процесния
имот№0614258, представляващ залесена територия от 2,000 дка, по делото не са
събрани каквито и да било доказателства за осъществявана от ищците фактическа
власт по отношение на него, нито лично, нито чрез друго лице.
С оглед на гореизложените съображения, основанието, на което ищците
твърдят да са придобили процесните имоти не се установява от приобщените по
делото доказателства, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същите
правни изводи като въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид липсата на доказателства и искане за присъждане на сторени
разноски пред настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъждани в
полза на въззиваемите с оглед изхода на спора пред въззивния съд.
Предвид изложените съображения, Плевенски окръжен съд, на основание чл.272 ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№103 от 13.07.2017г., постановено по гр.д.№103/2016г. по описа на Районен съд –
Кнежа, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.