Решение по дело №3103/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Ж. М. А., [ЕГН] от гр.Варна, чрез адв. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001653 от 17.12.2024 г. издадена от началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „********“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Заповедта се оспорва с основанията на чл.146,т.3 и т.4 от АПК- постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва изложената в акта фактическа обстановка. Сочи, че към момента на предоставяне на автомобила на водача В. Д. с договор за наем, не е знаел, че той е загубил правоспособност. Сочи, че от съдържанието на акта не става ясно кога и по какъв начин водачът е загубил правоспособност. Отделно сочи, че не е посочено в коя от хипотезите на чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП е приложена принудителната административна мярка. Сочи, че срещу него не е съставен АУАН, което е предпоставка за налагането на ПАМ. Счита , че е нарушен принципът за съразмерност съгласно чл.6 от АПК и е накърнено правото му на собственост гарантирано с чл.1 на Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи, че водачът не е бил лишен от правоуправление, поради което приложената мярка е в нарушение на закона. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – началникът на група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ оспорва жалбата чрез процесуален представител. Счита, че се установяват материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. В. П. Д. e съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 3378715/15.12.2024 г. , за това че на 07.12.2024 г. около 18:50 часа в гр.Варна, ул. А. В., посока [улица], управлява лек автомобил „*******“ с рег. № [рег. номер], собственост на Ж. М. А., след като след извършена справка в АИС „АНД“ и „БДС“-МВР било установено, че В. Д. е неправоспосочен, тъй като е изгубил правоспособност по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001653 от 17.12.2024 г. от началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „*******“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

С административната преписка е представена Справка за нарушител/водач, видно от която с влезли в сила НП са отнети всички контроли точки на В. П. Д., както следва:

НП № 20-0819-003446/06.10.2020 г. издадено от наказващ орган в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна- влязло в законна сила на 16.03.2022 г., с отнети 14 контролни точки;

НП № 23-0253-000750/02.11.2023 г. издадено от наказващ орган в РУ Девня при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 24.01.2024 г. ,с отнети 10 контролни точки;

НП № 24-0819-000951/25.04.2024 г. издадено от наказващ орган в сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 05.09.2024 г., с отнети 10 контролни точки;

НП № 24-0819-001244/12.06.2024 г., издадено от наказващ орган в сектор „Пътна полиция“ – Варна, влязло в законна сила на 05.09.2024 г., с отнети 10 контролни точки.

По делото е прието писмо от зам.-председателя на Районен съд-Варна, от което се установява , че по жалби срещу НП № 24-0819-001244/12.03.2024 г., НП № 24-0819-000951/25.04.2024 г. и НП № 20-0819-003446/06.10.2020 г. са образувани АНД № 904/2025 г., АНД № 906/2025 г. и АНД № 725/2025 г., производствата по които са висящи пред съда.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 18.12.2024 г. Жалбата е подадена на 27.12.2025 г. видно от представен пощенски плик. Подадена е в законоустановения преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а,б.“а“ от ЗДвП.

С т. 1.3 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2а от ЗДвП на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма.

Според текста на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП регламентира две хипотези на прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство": първата - когато то е управлявано от лице, неправоспособен водач и това лице е собственик на пътното превозно средство, и втората - когато това лице не е собственик на пътното превозно средство. В случая е установена втората хипотеза, а при нея, както и при първата, ПАМ се налага на собственика.

Предвид изложеното се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като е предал с договор за наем от 20.10.2024 г. процесния автомобил в държане и ползуване от В. П. Д., то той като собственик на веща не може да отговаря за чужди действия.

Процесната ПАМ не е предвидено да се налага на собственик, предоставил за ползване автомобила си на неправоспособно лице, а на собственик, чийто автомобил се управлява от неправоспособно лице, т. е. достатъчно е обективно да се установи управлението на автомобила от неправоспособно лице.

В случая е налице нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неяснота и непълнота на вмененото нарушение, за което е приложена новелата на чл. 22 от ЗАНН.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка, по своя правен характер, представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и следва да отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта. Настоящият състав намира, че заповедта не е мотивирана, като не са посочени фактическите основания за налагането /, а с оглед доказателствената тежест административния орган не доказа наличието на фактическите и правни основания за издаването /. В съдържанието на заповедта само е посочено, че водачът на автомобила е неправоспособен, тъй като е изгубил правоспособност по смисъла на чл.157,ал.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки. Никъде не е посочено с кои влезли в сила наказателни постановления са отнети всички контроли точки, и водачът на МПС В. Д. е изгубил правоспособност в хипотезата на чл.157,ал.4 от ЗДвП.

Липсата на описание на нарушението, което фактически е обусловило налагането на ПАМ, препятства съдът да извърши преценка за наличието на фактическото основание за налагане на ПАМ, тъй като не става ясно дали реално и за какъв период от време водачът В. Д. е бил лишен от правоспособност т. е дали към 17.12.2024 г. същият е бил неправоспособен водач. Едва с изпращане на административната преписка до съда, е посочено въз основа на кои наказателни постановления и колко на брой контролни точки, са отнети от водача В. П. Д..

Предвид гореизложеното заповедта е незаконосъобразна като неотговаряща на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това е съществено нарушение на административно-производствените правила и изискването за съдържание на административния акт, което на основание чл. 146, т. 2 АПК е основание за неговата отмяна.

Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал. 3 на посочения член е делегирано правото на министъра на вътрешните работи с наредба да определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Според ал. 4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В сега действащия нормативен акт - Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение ( наричана по-долу Наредбата) , законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Регламентирано е, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление - чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а според чл. 3, ал. 2 от същата, "при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. "

Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимия им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3, ал. 1 от Наредбата нарушения. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

По отношение на три от посочените от ответника наказателни постановления, с които са отнети контроли точни на В. Д. са ангажирани доказателства за обжалване по реда на чл. 63 от ЗАНН. Обстоятелствата дали наказателните постановления са връчени редовно не може да се изследва самостоятелно в производството по обжалване на наложената принудителна административна мярка. Въпросът за допустимостта на жалбите срещу наказателните постановления и за влизането им в сила подлежи на разглеждане в административнонаказателно производство по обжалването им.

Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът на МПС да е изгубил правоспособност, поради отнети 39 контролни точки с влезли в сила и подлежащи на изпълнение наказателни постановления. По аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, при събраните доказателства за образувани и висящи съдебни производства пред районния съд по оспорване на три от наказателните постановления, с които са отнети 34 контролни точки на водача В. П. Д., тази предпоставка не е установена. Това води до извод за издаване на оспорената заповед и в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения, жалбата е основателна и оспореният административен акт следва да се отмени.

Предвид изхода на спора и поради своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 1210.00 ( хиляда двеста и десет) лева, от които 1200,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие от 26.02.2025 г. и 10 лв.- платена държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд - Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001653 от 17.12.2024 г. издадена от началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на Ж. М. А., [ЕГН] на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „*******“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да плати на Ж. М. А., [ЕГН] сторените по делото разноски в размер на 1210,00 ( хиляда двеста и десет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.