Р Е Ш Е Н И Е
№ 260728 17.05.2021г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
На петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Николова
гражданско дело № 730 по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление: ……………., представлявано от С.Н.А. и П.В.Д. – изп. директори, пълномощник – юриск. К.Ю.З., срещу Т.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3 148.65 лв. /три хиляди сто четиридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, от които 3 133.65 лв. - главница, представляваща регресно вземане срещу виновния водач, управлявал лек автомобил ”…………”, рег.№ ……….., без да валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, за изплатено от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД на “ДЗИ – Общо застраховане“ АД обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № ……………, със срок на валидност от 24.10.2014г. до 24.10.2015г., по щета № …………….., за имуществени щети по лек автомобил “……………“, с per.№ ……….., застрахован по имуществена застраховка “Каско“, обективирана в застрахователна полица № ……………, на “ДЗИ – Общо застраховане“ АД, което дружество е възстановило на собственика на увреденото МПС вредите, причинени от К. в резултат на ПТП, станало на 09.10.2015г., около 17.00 часа, в гр.Б., на ул.“С.С.“ – на 100 м. след № ….. и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-22.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6557/2020 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2015 г. около 17 ч., ответникът, като водач на лек автомобил …….., модел ………., с peг. № ………, виновно предизвикал ПТП с лек автомобил марка “……….“, с per.№ …………... За управлявания от ответника автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по застрахователна полица № ……………, със срок на валидност от 24.10.2014г. до 24.10.2015г., по която е заведена щета № ……………... Застрахователят е изплатил нанесените щети в размер на 3 133.65 лв. на “ДЗИ – Общо застраховане“ АД, което дружество е възстановило на собственика на увреденото МПС вредите, причинени от К. в резултат на ПТП-то. Тъй като при управление на автомобила ответникът е бил неправоспособен водач, поради отнето свидетелство за управление на МПС, в исковата молба се сочи, че е налице основание за възникване на регресната му отговорност към застрахователя. Ангажирани са доказателства. Моли се за допускане до разпит на свидетел и назначаване на САТЕ.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с който се исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че към датата на процесното ПТП ответникът не е бил неправоспособен водач, както се сочи от ищеца. СУМПС на същия е било отнето временно, поради непредставяне на компетентните органи на доказателства за валидна застраховка Гражданска отговорност. Сочи се, че не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на водача, тъй като не попада в хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, респ. не е загубил правоспособността си. Не се оспорват механизма на настъпване на вредите и техния размер. Направени са доказателствени искания. Оспорват се констатациите в издадения АУАН.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представената по делото застрахователна полица № ……………, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по повод сключена сключената застраховка “Гражданска отговорност” на собствения на ответника Т.Д.К. лек автомобил марка ”………..”, рег.№ …………., със срок на валидност на полицата от 24.10.2014г. до 24.10.2015г.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 09.10.2015г., около 17:00 часа в гр.Б., на ул.“С.С.“ – на 100 м. след № ………., е било осъществено ПТП от ответника К., който предприел забранена маневра при управлението на лек автомобил рег. № ………… и е станал причина за ПТП с движещия се автомобил марка “……….“, с per.№ …………, за което е съставен протокол за ПТП № …………/09.10.2015 г. Видно от отбелязването направено в съставения протокол за ПТП, както и от изисканата справка от сектор “Пътна полиция” – ОДМВР гр. Бургас, към датата на инцидента ответникът е бил с отнето свидетелство за управление на МПС.
От представената от ОДМВР информация и приложена Заповед за прилагане на ПАМ от 06.07.2015 г. се установява, че на 04.07.2015 г. на ответника е бил издаден АУАН за това, че управлява МПС без сключен договор за застраховка Гражданска отговорност. С цитираната заповед на К. е наложена санкция по чл. 171, т.1 ЗДвП – временно отнемане на СУМПС – до представяне на сключена валидна застраховка. Върху документа е направено отбелязване, че СУМПС е върнато на 12.10.2015 г.
Съдът, като взе предвид установената
фактическа обстановка и съобрази разпоредбите на закона, направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. В случая застрахователят е обосновал регресното си право на предпоставките на чл. 274, ал. 2 КЗ, а именно, че водачът е бил с отнето свидетелство за управление към момента на настъпване на ПТП. С оглед направеното оспорване в тежест на ответника е да установи, че е притежавал такова, респ. че същото не е било отнето. По делото не е проведено пълно и главно доказване в тази посока. Напротив, от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че със Заповед за прилагане на ПАМ от 06.07.2015 г. на водача К. е наложена санкция по чл. 171, ал.1, т. 1 ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, както и че същото е върнато на лицето на 12.10.2015г. /след процесното ПТП/. Също така, видно от протокол за ПТП от 09.10.2015 г. неговият издател, въз основа на извършена проверка е отбелязал, че към момента на настъпване на събитието водачът на лек автомобил рег. № ………… е с “отнето” свидетелство за управление. В тази си част протоколът представлява официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно в рамките на неговите правомощия в установените форма и ред, и същият разполага с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно въпроса за отнемането на СУМПС. Това е така, доколкото в рамките на законоустановените правомощия на контролните органи се включва проверката на свидетелството за управление на МПС, неговата валидност, отнемане и изземване съгласно чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДвП, вр. чл. чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства.
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се управлява от правоспособен водач, а правоспособността му се удостоверява именно чрез издаденото по реда на чл.159 от ЗДвП свидетелство за управление. Съгласно разпоредбата на чл. 150 а ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По смисъла на чл.274, ал.2 КЗ “без свидетелство” означава, че водачът вообще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл.171, т. 1 или т.4 от ЗДвП. Посоченото следва изискването на закона за надлежно ползване / управление на МПС и именно затова в разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 КЗ изрично е предвидена отговорността на застрахователя в хипотезата на отнето СУМПС, било то и временно.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че за застрахователя е възникнало правото да претендира от прекия причинител на вредите изплатеното на увредения обезщетение съгласно чл. 274, ал. 2 КТ, тъй като към датата на настъпване на произшествието ответникът е бил с отнето СУМПС. С оглед ангажираните и неоспорени доказателства – доклад по щета, експертиза, регресна покана, ликвидационен акт - искът се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер от 3148.65 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед направеното от двете страни искане за присъждане на разноски и предвид изхода от делото, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата по направените от ищеца разходи от 212.98 лв. за настоящото производство и 112.97лв. – в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че в полза на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: ………….., със седалище и адрес на управление: ………….., представлявано от С.Н.А. и П.В.Д. – изп. директори, пълномощник – юриск. К.Ю.З., съществува вземане в размер от 3 148.65 лв. /три хиляди сто четиридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, от които 3 133.65 лв. - главница, представляваща регресно вземане срещу виновния водач, управлявал лек автомобил ”………..”, рег.№ …………., без да валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, за изплатено от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД на “ДЗИ – Общо застраховане“ АД обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № ……………., със срок на валидност от 24.10.2014г. до 24.10.2015г., по щета № …………………, за имуществени щети по лек автомобил “……………“, с per.№ …………, застрахован по имуществена застраховка “Каско“, обективирана в застрахователна полица № ……………., на “ДЗИ – Общо застраховане“ АД, което дружество е възстановило на собственика на увреденото МПС вредите, причинени от К. в резултат на ПТП, станало на 09.10.2015г., около 17.00 часа, в гр.Б., на ул.“С. С.“ – на 100 м. след № ….. и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-22.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6557/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА Т.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: …………………, представлявано от С.Н. А. и П.В.Д. – изп. Директори, сумата от 212.98 лева (двеста и дванадесет лева и 98 ст.) представляващи съдебно-деловодни разноски по делото и сумата от 112.97 лв. (сто и дванадесет лева и 97 ст.) – разноски по ч.гр.д. № 6557/2020 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.