РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Русе, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500084 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. Г., депозирана чрез адв.Г. П. от
АК-Русе, против Решение № 1628 от 29.11.2024 г., постановено по гр.дело №
1518/ 2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което бил уважен предявеният
срещу нея отрицателен установителен иск от Д. Б. Д. и К. Т. Д., че тя не е
собственик на 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор
63427.2.4869, находящ се в гр. Р. по ул.”С. С.” № *, както и бил отменен
издаденият на 05.03.2024 г. в нейна полза нотариален акт за собственост от
Нотариус рег. № 412 на НтК. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустим
иск, тъй като за насрещната страна липсва правен интерес да оспорват правата
й върху недвижимостта. Наведени са доводи за неправилност на решението,
поради необоснованост и незаконосъобразност.Иска се то да бъде отменено, а
исковете да бъдат отхвърлени.Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна Д. Б. Д. и К. Т. Д., представлявани от адв.К. К. от
АК-Русе, своевременно са подали отговор на въззивната жалба. Считат
същата за неоснователна.Молят първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Търсят се разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
1
което е допустима.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Пред районния съд Д. Б. Д. и К. Т. Д. са предявили срещу М. Д. Г. иск да
бъде признато за установено, че тя не е собственик на 336/1010 ид.части от
поземлен имот с идентификатор 63427.2.4869, с административен адрес: гр. Р.,
ул.“С. С." № *, подробно описан в исковата молба, както и да бъде отменен
издадения Нот.акт за собственост върху недвижим имот № 24 том I дело №4
/05.03.2024 г. на Нотариус peг.№ 412 на НтК, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№
22527/07.03.2024 г., акт №125, том 6.
С отговора на исковата молба ответницата е навела доводи, невъзприети
от първоинстанционния съд и поддържани от страната във въззивната жалба,
за недопустимост на главния иск, поради липса на правен интерес за ищците
да оспорват правото й на собственост в процесната недвижимост.
Настоящият състав намира възражението за неоснователно.
Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е
установяване на обстоятелствата, на които ответникът основава
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост в неговия
партимониум. Съгласно дадените разяснения в ТР № 8/2013 г. по тълк.дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от
отрицателен установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, т.е. без да предявява и
положителен установителен за собственост, както и при евентуалната
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег,
индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на
собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи.
Ответникът е този, който е длъжен да доказва, изчерпвайки в процеса всички
основания, на които е могло да се породи съществуването на отричаното от
насрещната страна право на собственост или друго вещно право. Само това
негово право на собственост се обхваща от предмета на спора. За ищеца е
достатъчно да възрази, че такова право не е възниквало или е било погасено.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които последният се изразява и чрез които всеки
от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. Наличието на правен интерес се преценява
2
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат.Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на
самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от
предмета на спора.
В процесния случай съпрузите Д. Б. Д. и К. Т. Д., в брачно
правоотношение от 08.10.1972 г./л.5/, са ангажирали доказателства, че двамата
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на
влязло в сила на 12.08.2013 г. постановление за възлагане на имот на ЧСИ рег.
№ 760 на КЧСИ по изп.дело № 816/2012 г., надлежно вписано в СВ-Русе, по
което длъжник е била ответницата, а впоследствие и по покупко-продажба от
27.06.2019 г., припадащите се общо 618/1010 ид.части от земята на 6 броя
самостоятелни промишлени сгради, построени в процесния имот с
идентификатор 63427.2.4869, находящ се в гр. Р., пет от които изцяло тяхно
притежание, а от шестата / с идентификатор 63427.2.4869.2/ те имат ½ ид.част
/л.7-л.11/. Съсобственик по отношение на последната постройка се явява
лицето Ц. Д. Г., син на М. Г.. Същият притежава 54/1010 ид.части от
земята/л.15/. Собственик на останалите 327.60/1010 ид.части от поземлен
имот с идентификатор 63427.2.4869 по реституция е лицето А. Г. Д. /л.13 и
л.14/, починал на 20.12.1993 г., наследен от своята съпруга /починала на
21.11.2012 г./ и от сина им Г. А. Д.. Последният притежава по наследство от
двамата родители и намираща се там четириетажна масивна производствена
сграда, според АДС № 7551/ 29.10.1981 г. от 289 кв.м. Между страните няма
разногласие по въпроса, че в случая за процесния имот е налице
„хоризонтална етажна собственост“, тъй като в съсобствено дворно място има
две или повече сгради с различни собственици, поради което, съгласно чл.38
ал.1 ЗС, земята представлява обща част и няма самостоятелно юридическо
съществуване.
На 05.03.2024 г. М. Д. Г. се снабдила с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, по силата на който била призната за собственик по давностно
владение на недвижим имот, съставляващ 336/1010 ид.части от поземлен имот
с идентификатор 63427.2.4869 и административен адрес: гр. Р., ул.“С. С.“ № *,
с площ от 1010 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана.
Преди това, на 20.12.2023 г. с Нот.акт № 64 , том ІІ, дело № 232 на
Нотариус рег.№ 762 на НтК, с вх.рег.№ 15912 от същата дата на СВ-РРС,
ответницата била призната за собственик по давностно владение на сграда с
идентификатор 63427.2.4869.1, върната по реституция на А. Г. Д., но в
документа записана с площ от 336 кв.м. В хода на производството става ясно,
че наследникът на това лице е предприело действия да защити правата си,
подавайки жалба пред РРП.
Преди това, на 08.02.2023 г. с Нот.акт № 17, том І, дело № 15 на
3
Нотариус рег.№ 762 на НтК, с вх.№ 1231 от същата дата на СВ-РРС, М. Д. Г.
била призната за собственик по давностно владение на трафопост, явяващ се
самостоятелен обект на две нива в сграда с идентификатор 63427.2.4869.1, с
площи на нивата от 21,85 кв.м и 34,38 кв.м.
Тезата на ищците е, че снабдявайки се с нотариален акт за собственост
върху общото дворно място, М. Г. е оспорила тяхното право на собственост в
имота, което и обуславя правния им интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск. Настоящият състав споделя това виждане. На първо място,
вярно е изложеното в отговора на въззивната жалба, че никъде в документа за
собственост от 05.03.2024 г. не се сочи, че спорните 336/1010 ид.части се
явяват припадащи се към някоя от постройките в терена-в частност на сграда с
идентификатор 63427.2.4869.1. Доколкото дворното място е обща част, в
режим на етажна собственост, то действителните права на етажните
собственици се установяват едновременно за всички тях в производство по
реда на чл.40 ЗС, каквото в случая няма проведено/ Решение № 89 от
17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 764/2014 г., II г. о., ГК/.Едностранното
изчисляване от ответницата на процесните идеални части не по установения в
закона ред, допълнително обуславя правния интерес на съпрузите Д.и да
предявят иска по чл.124 ал.1 ГПК.
Правилни са изводите на основния съд, че събраните в хода на
производството гласни доказателства не установяват М. Г. да е упражнявала
фактическата власт върху реална част от поземления имот, необезпокоявано в
продължение на десет години, за да придобие по давност идеална част от
него.Трайна и последователна е практиката на ВКС, че при хоризонталната
етажна собственост е налице неделимост на земята като принадлежност към
сградата, поради което тя не може да се придобива по давност, респективно е
неделима /обща/ част по предназначение си и за нея е недопустима делба / т.1
б.“д“ на ППВС № 2/1982 г./. Тя следва да остане прилежаща част на всеки
един от застроените обекти, респективно не може да бъде придобита по
давност /в този смисъл напр. Решение № 145 от 11.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1986/2013 г., II г. о., ГК/. Като е достигнал до същия извод,
първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение,
което следва да бъде потвърдено. Предвид изложените правни доводи по
отношение на главния иск, съставеният нотариален акт за собственост на
недвижими имот, по силата на който М. Д. Г. е била призната за собственик по
давностно владение на 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор
63427.2.4869, законосъобразно е бил отменен по реда на чл.537 ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора, в тежест на въззивницата са направените от
насрещната страна разноски пред тази инстанция.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1628 от 29.11.2024 г., постановено по
гр.дело № 1518/2024 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“З. С.“ № **, бх. *, ет.
*, ап. **, да заплати на Д. Б. Д., ЕГН **********, и на К. Т. Д., ЕГН
**********, двамата от гр.Р., ул.“Д. Ц." № **, вх.*, ет. *, ап. *, със съдебен
адрес: гр. Р., ул.“А.“ № **, чрез адв.К. К. от АК-Русе, сумата от 1 200 лв.-
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5