Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 18,04,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело № 4583 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В.В.Х.и Е.В.В./конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец- Д.Г. В./ срещу З.Л.и. АД, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях по ½ част от сумата от 35000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали за Д.В. по повод настъпило на 27,09,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 26,01,2018год. до изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 27,09,2017год., около 11,30часа, в гр.Бяла Слатина лек автомобил с марка Пежо, модел 206, с рег.№********, управляван от В.Ц.А.при движение на заден ход, в района на кръстовището на ул. „Любомир“ и ул. „Сладница“ става причина и реализира ПТП с пешеходеца Д.Г. В.. В резултат на произшествието на ищеца са причинени неимуществени вреди , подробно описани в исковата молба. Поддържа вина за произшествието да има водачът на лек автомобил Пежо, за който при ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност. Заявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, по която липсва произнасяне.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелството произшествието да е причинено само в резултат на поведението на водача на МПС. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който нарушил правилата за движение по пътищата.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорен между страните и от
представените доказателства- Констативен протокол № 15462/17,10,2017год., се
установява фактът на настъпило на 27,09,2017год., около 11:30 часа, в гр. Бяла Слатина, на кръстовището ул. „Любомир“ и ул.“Сладница“
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил с марка „Пежо“, модел „206“,
с рег. № ********, управляван от В.Ц.А.и Д.Г.В., в качеството на пешеходец./ от ответната страна се
оспорва произшествието да е настъпило само по вина на водача на лек автомобил/.За реализиране на
произшествието сочи и приложен по делото фиш
за спешна медицинска помощ, от който е видно Д.В. да е прегледана по
спешност на 27,09,2017год. като е
посочено травматичните увреди да са причинени от ПТП на същата дата
27,09,2017год..
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство №617/2017 по описа
на РУ Бяла Слатина.
От приложената справка от информационен център към Гаранционен фонд е видно наличието на застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с
ответното дружество към датата на застрахователното събитие – 27,09,2017год.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП пострадалата
е получила следните травматични увреждания:
- счупване на дясното
коленно капаче;
- разкъсноконтузни рани на
главата;
- охлузване на двете длани;
Причинените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието. Охлузванията и
раната на главата са причинили болки и страдания с най-голям интензитет
непосредствено след ПТП като във времето
болките и охлузванията са отзвучали до
десетия ден, а счупването на капачката на коляното до края на втората седмица. За възстановяване на счупването на
коленната капачка без разместване е
назначена имобилизация с гипсова лонгета, която се сваля на 30 ден, след което се препоръчва раздвижване на крайника. Предвид характера на счупването не
се препоръчва оперативна
интервенция. Общият възстановителен
период е около 2 месеца.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд. акт, се установява механизма на ПТП, според който на 27,09,2017год. при движение на заден ход на кръстовище между ул. „Сладница“ и ул. „Любомир“, в гр.Бяля Слатина, с посока на
движение назад в посока ул. „Любомир“, лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ********, участва в пътнотранспортното
произшествие с намиращият се зад него пешеходец, който пресича пътното платно.
ПТП е възникнало в светлата част на денонощието, при добра видимост. Скоростта на движение на лекия автомобил при извършване на маневрата назад е била около 5 км/ч.. Липсват данни за ограничена видимост на водача на автомобила, който е имал възможност да възприеме пешеходеца, чрез страничните или огледалата намиращи се в купето на автомобила. Няма данни за вертикална или хоризонтална пътна маркировка в района на произшествието. Мястото на удара между лек автомобил Пежо и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на ул.Сладница е на около 1 метър вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила и по дължина на платното за движение е на около 10 метра след кръстовището с ул. Любомир по посока на движение на автомобила. Причина за произшествието са субективните действия на водача на МПС, който е потеглил в момент, когато зад автомобила се е намирала пострадалата пешеходка.
Анализирайки и съпоставяйки наличните данни, вещото лице обосновава извод, че водачът е можел да предотврати настъпването на
ПТП, при условие, че си осигури добра видимост и не предприема движение назад. Пешеходката
е имала възможност да предотврати ПТП
като не се движи върху платното за движение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетел-Д.Х.Х., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с
пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла
в сила наказателна присъда, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на
чл. 300 от ГПК относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, наличието
на всички елементи от фактическия
състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване в рамките на настоящия
спор, при тежест на доказване за ищеца.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено осъществено
противоправно деяние от водача на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „206 – В.Ц.А., съобразно следните законови разпоредби:
- чл. 40 от ЗДвП, съгласно който преди да
започне движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време
на движението си назад е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да
осигури лице, което да му сигнализира
за опасности /което в конкретния случай не е сторено и
извършената маневра не е обезопасена/;
- чл. 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да намалят
скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена. Ето
защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 25000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази
характера на причинените травматични увреждания – счупване на дясно
коленно капаче без разместване, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и разкъсно-контузни рани на главата и охлузване на двете
длани, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Съдът съобрази и общият
възстановителен период от около 2 месеца. От значение
за определяне на размера на
дължимото обезщетение е и фактът, че не е била необходима и не е проведена
оперативна интервенция. Съдът взе предвид и възрастта на пострадалия към датата
на ПТП /84 г./- утежняващ възстановяването фактор, както и последиците в
психологичен план, тъй като при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия, което се установява и от събраните гласни
доказателства. Установи се да е имала нужда от чужда помощ около 3 месеца,
както и обстоятелството, че в период от около шест месеца е ползвала помощни
средства/патерици/ и изпитвала болки при движение. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл. 266, ал. 1, т. 1, б."а" от КЗ /отм./, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно по делото
съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, макар и неуточнено съобразно правилата на
чл.154 от ГПК. Неустановено е пострадалата да е навлязла в платното за движение
без да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка – нарушение на чл.
113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като от
САТЕ се установи, че преди потегляне на автомобила назад същия е спрял, поради
което не би могло да се вмени задължение на пострадалата да предвиди
увреждащата маневра. Не се установи да е пресичала пътното платно на
необозначено място, тъй като само от мястото на удара не може де се обоснове
извод дали пострадалата е пресичала платното за движение перпендикулярно на
движение на автомобила или се е движила успоредно на тротоара. Съобразно чл.
154 от ГПК ответникът не е провел пълно доказване на сочените факти.
Новоконституираните страни като
наследници на пострадалата, на осн.чл.5, ал.1 от ЗН
следва да получат по ½ от дължимото обезщетение или всеки сума в размер
на 12500,00лв.
Предвид
основателността на исковите
претенции
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и
датата на депозиране на молбата пред
застрахователя на 26,10,2017год. е дължима от 27,01,2018год. до изплащане
на вземането.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 1000,00лв. –
държавна такса и 269,80лв. от общо 380,00лв.-в.л.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 78,40лв.,
от общо 280,00лв., от които 100,00лв.– юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр.чл.25, ал.1 от НЗПП, 180,00лв. –
депозит за СЕ.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. Я. Д. Д.
се дължи адв. хонорар съобразно уважената част от исковата претенция в размер
на 1121,80лв. от общо 1580,00лв., определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на В.В.Х., с ЕГН ********** и Е.В.В., с ЕГН ********** /конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на
първоначалния ищец- Д.Г. В.,
с ЕГН **********/, със съд. адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 12500,00лв. за всеки/ общо 25000,00лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д.Г.В., по повод възникнало на
27,09,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата
от 27,01,2018год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над
12500,00лв.-неимуществени вреди за всеки до пълните предявени размери от 17500,00 като
неоснователни.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1269,80лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.Х., с ЕГН ********** и Е.В.В., с ЕГН **********
/конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на
първоначалния ищец- Д.Г. В.,
с ЕГН **********/, със съд. адрес: *** да заплатят на
З.„Л.и.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 78,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на адв. Я.
Д. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 1121,80лв.
– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: