Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                                            № 174

гр. Севлиево, 29.08.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов

 

при участието на секретаря П.Г. сложи за разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 548 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, като се претендира и законната лихва от исковата молба до окончателното издължаване на сумите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от С.И.А., с ЕГН **********, с адрес *** срещу "ВАЛВЕС 2016" ЕООД /с предишна фирма „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Еделвайс“ № 8, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Е. В.. В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на сключен трудов договор от 11.02.2015 г., ищцата изпълнявала длъжност хигиенист при ответника. По договора бил уговорен 20 дни платен годишен отпуск, от които били ползвани 6 дни, а неползвани 14 дни. Ответника не изплатил на ищцата дължимото й трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и дължимото й обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение на 08.04.2016 г.. Предвид изложеното ищцата иска осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 382,91 лв. – дължимо трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и сумата от 317,00 лв., обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, по трудов договор от 11.02.2015 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.06.2016 г. до окончателното заплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор и не е изразил становище по иска.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от трудов договор № 36 от 11.02.2015 г., че ищцата е работила при

„ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД, с ЕИК *********. С посочения договор ищцата и ответника са се съгласили първата да изпълнява длъжността „хигиенист” при ответника, при работно време 8 часа, а ответника да заплаща на ищцата по 360,00 лева основно месечно трудово възнаграждение и 18,00 % допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Основният платен годишен отпуск е определен в договора в размер на 20,00 дни.

От заповед № 51/08.04.2016 г. на „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД, връчена на ищцата на 08.04.2016 г., се установява, че на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и по взаимно съгласие на страните, трудовият договор с ищцата е бил прекратен, считано от 08.04.2016 г., като в заповедта работодателят е посочил, че следва да се изплати на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ — 14 дни.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

От заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза и изслушването на същото в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства : за месец април 2016 г. на ищцата е начислено трудово възнаграждение, в размер на сумата 97,62 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, в размер на сумата 285,29 лева или общо вземания на стойност 382,91 лв.. Няма данни начислените суми да са изплатени.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2  КТ следва ищцата да докаже наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между нея и ответника; изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила от ищцата и размера на дължимото възнаграждение. От друга страна, работодателят следва да докаже, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.

По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника. Същият извод следва и от трудов договор № 36 от 11.02.2015 г., и от заповед № 51/08.04.2016 г. на „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД, от които се установи, че ищцата е работила при ответника, през исковия период, до 08.04.2016 г.. Няма спор относно изпълнението на задължението за предоставяне на работна сила от ищцата, като това обстоятелство се установи и от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, съобразно което работодателя е начислил възнаграждение за изпълнение на трудовите задължения на ищцата до прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза и  размерът на дължимото на ищцата вземане за трудово възнаграждение  - 97,62 лева. Не се спори по делото и, че  работодателя – ответник не е изпълнил задължението си  да заплати дължимото трудово възнаграждение, в посоченият размер, като последното обстоятелство, е видно и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, съобразно което няма данни за плащане на начислените суми. За посочената сума се е осъществил фактическият състав, обуславящ основателността на иска по чл. 128, т. 2  КТ, поради което искът подлежи на уважаване в посоченият  размер, а до пълният му предявен размер, следва да бъде отхвърлен като неосноватален, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата. На основание чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, върху уважената част от претенцията по чл. 128, т. 2  КТ.

Налице са предпоставките за уважаване и на иска по чл. 224, ал. 1 КТ – наличие на прекратено трудово правоотношение и неизползвани 14 работни дни платен годишен отпуск, установен размер на обезщетението в размер на сумата 285,29 лева. Искът е основателен до размер от сумата 285,29 лева, в който следва да бъде уважен, а до пълният му предявен размер, следва да бъде отхвърлен като неосноватален, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата. На основание чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, върху уважената част от претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение и неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 100,00 лева по исковете, от заплащането на която ищцата е освободена – по 50,00 лв. за всеки един от исковете, както и направените от бюджета на съда разноски за съдебно - счетоводна експертиза в размер на 60,00 лв., или общо 160,00 лева.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата би имала право на разноски, но същата не е доказала заплащането на такива, поради което разноски не следва да й се присъждат. Ответника не е претендирал разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат.

С оглед изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 КТ, "ВАЛВЕС 2016" ЕООД /с предишна фирма „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Еделвайс“ № 8, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Е. В., да заплати на С.И.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 97,62 лева, представляваща дължимо неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2016 г., по трудов договор от 11.02.2015 г., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.06.2016 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен от С.И.А. срещу "ВАЛВЕС 2016" ЕООД /с предишна фирма „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД/, с ЕИК *********, за разликата над 97,62 лева до пълния предявен размер от 382,91 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, "ВАЛВЕС 2016" ЕООД /с предишна фирма „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Еделвайс“ № 8, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Е. В., да заплати на С.И.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 285,29 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 14 работни дни платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.06.2016 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, предявен от С.И.А. срещу "ВАЛВЕС 2016" ЕООД /с предишна фирма „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД/, с ЕИК *********, за разликата над 285,29 лева до пълния предявен размер от 317,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ВАЛВЕС 2016" ЕООД /с предишна фирма „ДКЦ АКТА МЕДИКА КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧЕС“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Еделвайс“ № 8, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Е. В., да заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, в общ размер 160,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: