Решение по дело №306/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ф. А. М. от [населено място], [община], [област], против Решение № 18/20.03.2025 г., постановено по АНД № 9/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-0303-000498/31.12.2024 г., издадено от началник РУ – Момчилград в ОДМВР, с което на Ф. А. М. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН]: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по т. 2 на основание 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите.

Излага съображения, че в случая не било доказано по безспорен и категоричен начин, че е извършил вмененото му административно нарушение.

Сочи, че на процесната дата действително управлявал собственото си МПС и при движение на заден ход било възможно да е имал съприкосновение с друго превозно средство, но касаторът не разбрал да е настъпило ПТП, тъй като нямало удар или звук от такъв. По пострадалото МПС нямало видими следи от произшествие, поради което били налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 18/20.03.2025 г., постановено по АНД № 9/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество като отмени Наказателно постановление № 24-0303-000498/31.12.2024 г., издадено от началник РУ – Момчилград в ОДМВР, с което на Ф. А. М. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН]: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по т. 2 на основание 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – Началник РУ - Момчилград в ОДМВР – Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчена от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Кърджали, чрез прокурор Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира съображения, че районният съд е изложил мотиви, които съответстват на наличните доказателства и обосновават извода, че процесните нарушения са безспорно осъществени от жалбоподателя.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и необоснованост, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 24-0303-000498/31.12.2024 г., издадено от началник РУ – Момчилград в ОДМВР, с което на Ф. А. М. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН]: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по т. 2 на основание 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на всяко административно нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че кредитира показанията на св. Ш. Х., И. Т., Р. Р. и Л. Х., тъй като кореспондират по между си и с останалите доказателства по делото и част от същите са очевидци на случилото се.

В заключение, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Ф. А. М. от [населено място], са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основание, следва да се отбележи следното:

Касационният състав счита, че правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел, че вменените на Ф. А. М. административни нарушения са доказани по несъмнен и категоричен начин, респ. въведените в жалбата възражения за недоказаност на нарушенията, аргументирани с доводите за неправилно извършена от районния съд преценка на събраните по делото доказателства, се явяват неоснователни.

Процесният АУАН е издаден за това, че на 05.12.2024 г. в [населено място], [улица], Ф. А. М. , управлявайки лек автомобил „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад него е свободен, вследствие на което блъска предната част на паркиран зад него лек автомобил „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер], собственост на Л. А. Х. от [населено място], при което настъпва ПТП с материални щети по автомобилите. Водачът Ф. М. напуска мястото на произшествието, нарушавайки задълженията си като участник в ПТП. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Така описаните нарушения са пренесени и в Наказателно постановление № 24-0303-000498 от 31.12.2024 г., издадено от началник РУ – Момчилград в ОД на МВР гр. Кърджали, с което по т. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, по т. 2 са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Вменените на Ф. А. М. административни нарушения се установяват по категоричен начин от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели Ш. М., Л. Х., Р. М. и И. Т., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН Серия GA № 3229718/05.12.2024 г. и Протокол за ПТП № 1483549/05.12.2024 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелят Ш. М. категорично и последователно сочи, как чул лек удар, при което възприел паркирания на св. Л. лек автомобил „[марка]“ да се „лашка“ напред - назад. В непосредствена близост до него видял друг лек автомобил, който, след като свидетелят тръгнал към колите, тръгнал внезапно. Запомнил номера и се обадили на [тел. номер]. Св. Х. сочи, че на релевантната дата бил извикан от Ш. М., който му казал, че лекият му автомобил е бил ударен от друга кола, която напуснала мястото. Констатирал, че предната решетка на автомобила е счупена. Поискал номер от Ш. и се обадил на [тел. номер]. Св. Т. излага доводи, че след като открили Ф. М. и огледали двата автомобила, констатирал, че мястото на ожулването и спукването на решетката на автомобила „[марка]“ съвпадало като ниво с автомобила на жалбоподателя, на който имало съответната драскотина.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.

По т. 1 от НП:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачът на ППС, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В конкретния случай от съдържанието на съставения АУАН и издаденият Протокол за ПТП, се установява по несъмнен начин, че Ф. М. като водач на лек автомобил, при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад него е свободен, вследствие на което блъска предната част на паркиран зад него лек автомобил „[марка] [модел]“ с рег. № [рег. номер]. Отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които са достатъчни за индивидуализацията му. Горното административно нарушение е било подведено под санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, който нарушава правилата за движение назад.

По т. 2 от НП:

Както се посочи по-горе в решението, вмененото на касатора административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП /т. 2 от НП/ е безспорно установено, което се доказва по безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, поради което и въведените в касационната жалба доводи за недоказаност на нарушението се приемат от настоящата инстанция като неоснователни, за което релевантни съображения бяха изложени по-горе в решението.

Посочената разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП регламентира, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Посочената норма въвежда задължение за участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на пътнотранспортното произшествие е резултат от поведението на касатора Ф. М. като водач на МПС, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба. Въззивният съд правилно е счел, че самоволното напускане на мястото на произшествието от страна на С. представлява нарушение на неговите задължения като участник в ПТП, регламентирани в посочената правна норма. Настоящият състав намира за неоснователни въведените в касационната жалба доводи, че М. не е бил наясно относно настъпването на произшествие между управляваният от него автомобил и паркираният такъв, собственост на св. Л. Х.. Показанията на св. Ш. М. категорично опровергават защитната теза на касатора. В този смисъл, настъпването на произшествието е било съпроводено с удар, който е бил възприет на разстояние от няколко метра от свидетеля, поради което няма как Ф. да не е разбрал, че е ударил паркираното зад него МПС. Аргумент в тази насока е и поведението на жалбоподателя, който след удара първоначално е спрял до автомобила на свидетеля, след което убеждавайки се, че в него няма водач, е напуснал мястото.

В тази връзка действащата към датата на осъществяване на административното деяние разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

По изложените съображения, съдът приема депозираната касационна жалба от пълномощника на Ф. А. М. от [населено място], [община] за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Ф. А. М. от [населено място], [община], да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/20.03.2025 г., постановено по АНД № 9/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Ф. А. М. от [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.