Номер 235322.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София10-ти граждански
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503330 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на И. Н. А. и трето лице Р. С. П. срещу
определение от 27.01.2020г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 14460/18г. в
частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на иска с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
Жалбоподателите излагат, че обжалвания от тях съдебен акт е недопустим и
незаконосъобразен. Поддържат, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 от
ГПК и претендираното от тях субективно право трябва да бъде разгледано от съда. Съдът е
нарушил правото им да защитят правото си на собственост. Неправилно
първоинстанционният съд цитира решение от 12.07.2007г. по гр.д. № 63/05г. на СГС, което
не е представено и не може да се ползва по настоящото дело. Ищецът е добросъвестна
страна и всички недобросъвестни действия на недобросъвестната страна не могат да му се
противопоставят. СГС неправилно прилага ТР на ВКС от 2018г. относно придобиване по
давност на правото на собственост. Продажбата на ап.1, бл.75 е станала при документна
измама и съучастие на ЧСИ и купувачът няма права, тъй като решението по гр.д. № 63/05г. е
вписано в АВ и се ползва с доказани привилегии за ищеца и третото лице помагач. Има и
вписан наемен договор.
Затова молят въззивния съд да отмени определението на СГС в обжалваната част и да
постанови друго, с което предявеният иск да бъде разгледан.
Съдът след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима като
предявена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, каквато е И. А. и срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Частната жалба е недопустима по отношение Р. П., доколкото той не е страна в процеса.
Той няма качеството на трето лице помагач, защото не е конституиран по реда на чл.219 от
1
ГПК. Поради това подадената от него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
За да прекрати производството по делото СГС е приел, че искът по чл.124 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗС е недопустим, тъй като липсва правен интерес и на основание чл.299
от ГПК.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
Частната жалба на И. А. е неоснователна.
Предявеният от нея иск по чл.124, ал.1 от ГПК е положителен установителен, чрез
който се търси защита на претендираното от нея право на собственост на основание
давностно владение. С решение от 11.03.2003г. по гр.д. № 16439/81г. е допуснат до делба
процесния недвижим имот, като искът за делба на Ив. А. е отхвърлен. С решение от
12.07.2007г. по гр.д. № 63/05г. на СГС е отменено горното решение досежно кои са
съделителите и техните квоти в съсобствеността. Потвърдено е в частта, в която искът за
делба на И. А. е отхвърлен. Решението на СГС е влязло в сила на 27.04.2010г. ПРоцесният
недивижим имоте изнесен на публична продан и с постановление за възлагане е възложен
на „Кайлас Строй“ ЕООД. Видно от мотивите му на решението от 12.07.2007г., че в
процеса са разгледани възраженията на Ив. А. за придобиване на имота на основание
завещание и давностно владение. С това решение на СГС е приключила първата фаза на
делбата и с него са решени със сила на пресъдено нещо въпросите относно съделителите,
между които ще се извърши делбата, имотите, за които ще се извърши и частта на всеки
съделител от подлежащото на делба имущества. Разрешен е и въпросът за правото на
собственост върху делбения имот. С решението от 12.07.2007г. на СГС са разгледани
възраженията на Ив. А. относно придобиването от нея на процесния недвижим имот по
давност и на основание саморъчно завещание. Това са общи факти, които съгласно
установената съдебна практика по приложението на чл.297 и чл.299 ГПК, според която със
сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според
чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните
правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България,
при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен
да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава
въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшимост е
приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато
между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да
се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В
отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която
следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава
2
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване
на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или
за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с
влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо./ Р № 314/15.01.2018г. по гр.д. №
4301/14г., IV г.о. на ВКС, Р № 178/02.01.2019г. по гр.д. № 4579/17г., III г.о. на ВКС/.
Валидността на саморъчното завещание, оставено в полза ва жалбоподателя А. и
придобиването на имота от нея по давност са общи факти, за които решението от
12.07.2007г. има преклудиращо действие. Затова тя може да позове на придобивна давност
за период след влизането му в сила.
Разгледаните възражения- правоизключващи и правопогасяващи, направени от
жалбоподателя А. не могат да бъдат разгледани в нов процес. Поради това и Ив. А. не
може да предяви положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
като се позовава на давностно владение, защото той е недопустим. Налице е отрицателна
процесуална пречка за съществуването и упражняването на правото на иск.
От друга страна искът е предявен срещу ответници, които не са собственици на имота.
Поради което те не са надлежна страна по делото. Пасивната процесуална легитимация е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на
правото на иск. Тя принадлежи на купувача от публичната продан, който не е страна по
делото и спрямо който постановяван съдебен акт ще му бъде непротивопоставим.
Поради изложеното определението на СГС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.01.2020г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д.
№ 14460/18г. в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Р. С. П. като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4