№ 934
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206046 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 590752-F605966/03.08.2021 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Екстрийм
вижън“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО вр. пар. 25, ал. 1 от
Преходните и заключително разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
(ЗМДВИП).
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с
допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, съдържащо се в
разминаването на нарушената норма от акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и постановлението и липсата на пълно описание на нарушението.
Евентуално се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебните
пледоарии се поддържат възраженията от жалбата.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив моли съда да се потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Обсъжда подробно възраженията за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На свидетеля А.Р. - ***, била възложена със заповед за възлагане на ревизия №
1
Р-16001620007916-020-001/15.12.2020 г. с обхват ЗКПО за 2019 г. и ДДС 2019-2020 г.
Служителят извършил проверка в програмния продукт на НАП, при което констатирал,
че дружеството „Екстрийм вижън“ ЕООД е данъчно-задължено лице по смисъла на чл.
2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Като такова лице то не било подало с ТД на НАП – Пловдив
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2019 г. в
законоустановения срок до 30.06.2020 г., включително, доколкото със ЗМДВИП така
бил определен срокът предвид епидемиологичната обстановка в страната. Установил,
че дружеството било извършвало дейност през финансовата 2019 г., като е отчело
обороти по ЕКАФП и по банков път в размер на 174 257,50 лв. и не попада в
изключенията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Констатираното от служителя било
инкорпорирано и описано в съставен от него протокол № 1562188/08.03.2021 г.
Декларацията била подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 17.02.2021 г.
с вх. № 1600И1042069. Нарушението е извършено на 01.07.2020 г. и установено на
08.03.2021 г.
За подаването на декларацията на дружеството жалбоподател отговаряла
счетоводна кантора и по-конкретно свидетелката В. Т.. В хода на проверката към
неустановена дата служителят на приходната агенция се свързал със счетоводителката
и й посочил, че не е била подадена декларация по ЗКПО. Последната погледнала
документите, които винаги разпечатвала след като ги подаде към институциите и
разбрала, че по грешка е разпечатала декларация, отнасяща се за 2018 г., тъй като във
входящия й номер се съдържала като година 2019, която всъщност била годината на
входиране на декларацията, а не периодът, за който се отнася.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН №
F605966/08.03.2021 г. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Актът е съставен
в присъствието на свидетел и упълномощен представител на управителя на
дружеството. В тридневен срок от съставянето му е подадено писмено възражение от
дружеството против съставения акт, свързано с допускането на техническа нередност
при запис на декларацията и подаването й в срок, поради наличието на обявено
извънредно положение, а като потвърждение на това се сочи подаването на годишен
отчет до НСИ и до Агенцията по вписванията в срок.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото
нарушение на основание чл. 261, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
А.Р. - актосъставител, и В. Т., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, възражение вх. №
70-00-3350/16.03.2021 г., писмено пълномощно, отчет за приходите и разходите за 2019
г., счетоводен баланс към 31.12.2019 г., оборотна ведомост за 2019 г., протокол №
1562188/08.03.2021 г., годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. №
1600И1042069/17.02.2021 г., заявление Г2 с вх. № 20200923145603/23.09.2020 г.,
справка за предприятието вх. № 14577994/2019/ИФ2 от 22.05.2020 г., счетоводна
справка за 2019 г., справка от информационна система на НАП, оправомощителна
заповед № ЗЦУ-1149/25.02.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че направил справка
от информационната система на НАП, чиито резултати били свързани с
констатираната липса на подадена ГДД. Показанията му съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по
делото писмени доказателства, като подадената ГДД, поради което им дава вяра.
2
Същевременно те съответстват и на показанията на свидетелката В. Т., които съдът
също намира за добросъвестно дадени, подробни и съответни на обективната истина. И
двамата свидетели сочат, че са осъществили контакт и са изяснили липсата на подадена
декларация, а казаното от Т. е потвърждение на подаденото именно от нея писмено
възражение срещу акта.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него, както е и сторил още към датата на съставяне
на акта чрез представителя си. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави
в присъствието на свидетел и представител на нарушителя, в случая упълномощено от
управителя лице, а именно свидетелка В. Т..
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за подаването на ГДД в
законоустановения срок.
Неоснователно е възражението, свързано с нарушаване на правилата относно
съдържанието на актовете от административнонаказателното производство. Първо, не
се установява твърдяното несъответствие между АУАН и НП относно нарушената
разпоредба – тя все е чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО вр. пар. 25, ал. 1 от ПЗРЗМДВИП.
От друга страна, дори и да имаше такова разминаване, то е допустимо и желано от
закона, който не само предоставя на наказващия орган правото да приложи правилно
материалния закон, но и го задължава, стига да бъде установено по безспорен начин
извършването на нарушителя, неговата самоличност и вина. И на второ място, не се
открива непълнота относно описанието на самото нарушение, датата и мястото на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено. Същото възражение
впрочем е и бланкетно и не съдържа конкретно посочване на нарушение. Колкото до
неописване на доказателствата, което е сторено в НП, това принципно не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
3
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Като местно юридическо
лице дружеството жалбоподател отговаря на изискването за данъчно задължено лице
по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно съгласно пар. 25, ал. 1 от ПЗРЗМДВИП
позволява на лицата да подадат декларациите си по чл.92 от ЗКПО до 30.06.2020 г.
предвид обявеното извънредно положение в страната.
От обективна страна жалбоподателят е подал пред ТД на НАП - Пловдив
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като същата е била за данъчната 2019
година, след законоустановения срок. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО този вид данъчни
декларации се подават в срок до 31 март на следващата година, а с въвеждането на
извънредното положение срокът е регулиран до 30.06.2020 г. съгласно пар. 25, ал. 1 от
ПЗРЗМДВИП, следователно срокът за изпълнение на задължението е бил до 30.06.2020
г. Процесната декларация е подадена пред ТД на НАП - Пловдив на дата 17.02.2021 г.,
т.е. след законоустановения за това срок и е приета с вх. № 1600И1042069/17.02.2021 г.
Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на
данъчната декларация без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение,
нарушението е довършено. Следователно, подавайки годишната си данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО на 25.06.2018 г., жалбоподателят е осъществил състава
на административното нарушение по чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО. Тъй като се касае
за обективна отговорност на юридическо лице, то не подлежи на изследване въпросът
за вината.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, която предвижда, че данъчно
задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не
посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на
дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване
или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв. Настоящият случай касае именно неподаването на декларация в срок, но все
пак подаването на такава, т.е. хипотезата на второто предложение от санкционната
разпоредба.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН. Същевременно обаче съдът намира, че са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
4
регламентирано в ЗКПО. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност и
контрола върху данъчно задължените лица. Не се изисква щета, която да настъпи от
нарушението. Целта на ЗКПО е гарантирането на фиска, като в закона са чувствително
засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които
увреждат фискалните интереси на държавата. Приложима в случая е обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК, която определя маловажния случай като онзи, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. По
настоящото делото съдът прецени, че са налице достатъчни данни да обосноват
маловажност на случая и го разграничават от обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Налице са данни за добросъвестно поведение от страна на дружеството
жалбоподателя по изпълнение на задълженията за обявяване на отчета за приходите и
разходите за 2019 г. и баланса пред държавните органи – ТР към АВ и Националния
статистически институт. Същевременно са налице и данни за категоризиране на
поведението на ръководните органи на дружеството и неговите представители като
обусловено от собствени подбуди за отстраняване на неправомерното състояние,
създадено от неподадената ГДД. Това именно е депозиране на декларацията на
17.02.2021 г. преди датата на откриване на нарушението на 08.03.2021 г. Не се
установи в тази връзка кога е бил проведен разговор между актосъставителя и
свидетелката Т., а дори и това да е било преди датата на подаване на декларацията,
последната не е била законен представител на дружеството и не може безусловно да се
приеме, че му е било известно нарушението. Още повече че в НП и АУАН е изрично
отбелязано, че нарушението е открито на 08.03.2021 г., а не по-рано. Не може да се
пренебрегне и неволността в грешката на свидетелката в условията на
епидемиологична обстановка и извънредно положение в страната. Оттук и взети
предвид в цялост данните по делото обуславят извод за по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението на деянието и дееца.
Колкото до последния следва също да се отбележи, че към настоящия момент спрямо
него не е било образувано административнонаказателно производство пред приходната
агенция и същият има безупречна история пред нея по изпълнение на задълженията си.
В тази връзка представената разпечатка от информационната система на НАП не може
да подкрепи обратния извод. Всъщност разпечатката съдържа два записа, единият от
които касае разглежданото наказателно постановление. Другият запис действително е
свързан с прекратяване на производство, но касае същата проверка на дружеството и е
издаден на същите дати на издаване на актовете, разглеждани в настоящото дело.
Отделно от това от самата справка не може да се направят заключения за основанието
за прекратяване на производството и дали то касае приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
размера, в който са претендирани от 150 лв., който се явява под минималния размер на
адвокатското възнаграждение за представителство по административнонаказателни
дела обжалваемия интерес, равняващ се на размера на наложена санкция, по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 Г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
5
който е отбелязано, че възнаграждението е изплатено в брой.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност, поради което наказателното
постановление следва да се отмени и да се предупреди жалбоподателят, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Следва само
фрагментарно да се посочи, че въпреки горния извод, наказателното постановление е
съобразено с процесуалния и материалния закон, а определената санкция в минимума
за юридическите лица от 500 лв. за нарушението съдът намира за законосъобразна и
справедлива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. чл. 4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 590752-F605966/03.08.2021 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Екстрийм
вижън“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗКПО вр. пар. 25, ал. 1 от Преходните и
заключително разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителят „Екстрийм вижън“ ЕООД, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪДЖА Национална агенция по приходите да заплати на „Екстрийм вижън“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 150 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6