На основание §2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да движи по досегашния ред на ГПК от 1959 г./отм./ С решение № 26/10.03.2008 г. , постановено по гр.д. № 89/07 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Емин Хасан Хюсмен, против Всестранна кооперация “Прогрес” ,с. Фотиново,община Кирково,искове с правно основание чл.108 от ЗС,чл.109 от ЗС и чл.431,ал.2 от ГПК /отм./, за собственост на недвижим имот,представляващ нива с площ 1 821 кв.м.,находяща се в землището на с.Хаджийско, ЕКАТТЕ 77092,община Кирково,представляващ имот № 013193 по картата на землището ,парцел №193 от масив 13 в местността “Кара гьоз “,при граници на имота : имот № 013067-нива на кметство Фотиново ,имот № 012172-населено място на кметство Фотиново и имот № 013192 –др. селищна територия на кметство Фотиново . Съдът е осъдил ищеца да заплати по сметка на МРС разноски по делото в размер на 30 лв.,представляващи възнаграждение за в.л Ищецът е осъден да заплати и на ответника направените разноски в размер на 500 лв. Настоящото въззивно производство е образувано по повод депозирана от ищеца в първоинстанционното производство,въззивна жалба. В същата се твърди,че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се съображения,че решаващият съд при постановяване на своя акт е изложил неясни разсъждения и съображения,които не само не били подкрепени от никакви доказателства,а дори били в пълно противоречие със събраните по делото. Твърди се,че съдът изобщо не бил обсъдил представените писмени доказателства и заключението на вещото лице. Твърди се също,че съдът не обсъдил и доводите ,изложени в представената по делото писмена защита,което съставлявало съществено процесуално нарушение. Били смесени тенденциозно понятия за държавна,общинска и кооперативна собственост,а незаконното и законното строителство били приравнени. Съдът не бил обсъдил как, след като е приел,че няма новообразуван имот № 013193,същият е отбелязан на скица и е бил обект на прехвърлителна сделка. С оглед на изложеното,жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и постанови друго,с което уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят,чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата,ВК “ Прогрес “ ,с. Фотиново,чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от това е допустима ,поради което подлежи на разглеждане по същество. Първоначално,с исковата си молба,ищецът е предявил пред компетентния районен съд, иск с правно основание чл.108 от ЗС ,с който цели да бъде установено по отношение на ответника,че е собственик на недвижим имот ,представляващ нива с площ 1 821 кв.м.,находяща се в землището на с. Хаджийско,общ. Кирково ,представляваща имот с № 013193 по картата на землището ,парцел 193 от масив 13 в местността “Кара гьоз” при граници : имот № 013067,имот № 012172-населено място на кметство Фотиново и имот № 013192,съгласно нот.акт № 90,т.2,рег. № 2795,н.д. № 290 на Нотариус Григоров, и да бъде осъден ответникът да отстъпи собствеността и предаде владението върху част от същия имот в размер на 170,40 кв.м.,върху която част от имота, от ответника е построена едноетажна масивна сграда ,състояща се от търговска зала със складово помещение,зала за посетители,барбюфет и складово помещение-представляваща магазин с пивница. Ищецът е предявил и иск с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК /отм./ ,с който цели да бъде отменен нот.акт № 53,т.І,рег. № 140,н.д. № 50 /2004 г. на нотариус Бъчваров с район на действие района на РС, гр. Момчилград . В обективно съединение с посочените искове,ищецът е предявил и иск с правно основание чл.109 от ЗС,с който цели да бъде осъден ответникът да събори за своя сметка сградата , както и да преустанови всички неоснователни действия , с които му пречи да упражнява правото си на собственост. Решаващият съд се е произнесъл по съществото на така приетите от него за надлежно предявени искове, като е постановил изцяло отхвърлително решение,което е и предмет на настоящата въззивна проверка. Настоящата инстанция като инстанция по същество обаче намери стоящата в основата на производство,искова молба досежно предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС,за нередовна. В дадения надлежен срок, ищецът конкретизираха своята претенция по следния начин, а именно да бъде осъден ответникът да събори за своя сметка сградата , както и да преустанови всички неоснователни действия - навлизане и преминаване през собствения на ищеца недвижим имот,на лица работещи към ответника,както и ползване от същите лица на постройката,представляваща “магазин-пивница” ,построена в него,с които действия му пречат да упражнява правото си на собственост.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС. Иде реч за т.н. ревандикационен иск,за уважаването на който, ищецът следва да докаже ,че е собственик на спорния имот,че ответникът е във владее на същия,и че последният го владее без правно основание. Недоказването само на една от тези предпоставки е основание за отхвърляне на претенцията с посоченото правно основание. В аспекта на изложеното в настоящото производство е установено ,че по силата на извършена на 21.08.2006 г.,покупко-продажба,изповядана с нотариален акт № 90,т. ІІ,лрег. № 2795,н.д. № 290 на Нотариус Г. Григоров, с рег. № 459 на НК ,с район на действие РС,гр. Момчилград,ищецът е станал собственик на недвижим имот,съставляващ нива с площ 1 821 кв.м.,находяща се в землището на с.Хаджийско, ЕКАТТЕ 77092,община Кирково, представляваща имот № 013193 по картата на землището ,парцел № 193 , масив № 13 в местността “Кара гьоз” , ІХ категория, при граници на имота - имот № 013067-нива на кметство Фотиново , имот № 012172 - населено място на кметство Фотиново и имот № 013192 –др. селищна територия на кметство Фотиново. Установено в производството е и, че ответникът Всестранна кооперация “Прогрес”, с. Фотиново, е във владение на недвижим имот, съставляващ “магазин с пивница” ,състоящи се от търговска зала със складово помещение,зала за посетители,барбюфет и складово помещение,всичко със застроена площ 170.40 кв.м.,представляващ едноетажна масивна сграда,находяща се в с. Хаджийско,общ. Кирково ,построена през 1990 г. И тук основният въпрос се свежда до това ,дали ответникът владее тази недвижим имот на самостоятелно правно основание . Отговорът на този въпрос е значим за изхода на всеки от предявените в обективно съединение искове,както за тези с правно основание чл.108 от ЗС,чл.109 от ЗС,така и за иска по чл.431,ал.2 от ГПК /отм./ ,доколкото последният разбира се е предявен при условията на евентуалност. За да отговори на този въпрос настоящата съдебна инстанция,действаща в това производство като въззивна ,въз основа на събраните от решаващия съд доказателства, а и от събраните непосредствено в това производство нови такива доказателства,изгради своето становище ,а именно : Видно от приложения по делото нотариален акт № 53 от 06.12.2004 г., т.І, рег. № 140,н.д. № 50 /2004 г. на нотариус Н. Бъчваров,с рег. № 416 на НК, с район на действие РС, гр. Момчилград ,ответникът в настоящото производство Всестранна кооперация “Прогрес”,с. Фотиново , е била призната за собственик на недвижим имот : “Магазин с пивница” ,състоящи се от търговска зала със складово помещение,зала за посетители,барбюфет и складово помещение,всичко със застроена площ 170.40 кв.м.,представляващ едноетажна масивна сграда,находяща се в с. Хаджийско,общ. Кирково , построена през 1990 г.,в неурегулиран поземлен имот,намиращ се в урбанизираната територия на с.Хаджийско,общ. Кирково ,при граници на имота: изток и север –имот на Х.Хюсмен ;запад-трафопост и общинска земя,юг-път и площадно пространство – общинска земя. В цитирания акт ,съобразно разпоредбата на чл.483 от ГПК /отм./,ответникът е представил писмени доказателства ,между които и Протокол на приемателна комисия за приемане на завършен обект и въвеждане в действие - Акт обр. № 16/20.12.90 г. ,както и извлечение от сметка 203 при ВК “Прогрес” ,с. Фотиново. Обстоятелството,че приемането на обекта и неговото въвеждане в действие е извършено с изискуемият се от действащата към онзи момент Наредба № 6 от 25.12.1988 г. за държавно приемане на обекти по капитално строителство /отм./ , Протокол на приемателна комисия , образец 16,така получилият гражданственост Акт 16 , се установява и от заключението на вещото лице инж. А.Христова / л.45 от първоинстанционното дело/. Заключението на вещото лице подкрепя и обстоятелството,че обектът след надлежното му приемане и въвеждане в действие през 1990 г. , е бил включен в баланса на кооперацията-ответник,а представеното към цитирания нотариален акт,извлечение от сметка 203 на същата кооперация навежда на извода ,че същият продължава да фигурира в счетоводния баланс на ответника. Тези констатации , преценени през призмата на разпоредбите на чл.35 ,ал.2 и чл.40,предл. 1 от цитираната Наредба № 6 / 25.12.1988 г. ,в сила до 1993 г.,т.е. обхващаща периода на построяване,приемане и въвеждане в действие на спорния имот -1990 г.,съгласно които разпоредби решението за приемане /въвеждане в действие/ на обекта, обективирано в протокол обр. 16, може да се вземе само ако се установи,че обектът е изпълнен съгласно проектите и сметните документи, доказана е функционалната му пригодност и са спазени съответните нормативни актове. Последното навежда на извода,че доводът на ищеца в първоинстанционното производство,жалбодател в настоящото,че търговският обект “магазин с пивница” е незаконен,като построен без строителни книжа и разрешения,се явява неоснователен и недоказан. Законовата презумпция остана необорена,т.е. следва да се приеме ,че обстоятелството ,че за обекта е издаден Акт 16,предполага,че изграденият и въведен в действие обект е построен при спазване на съществуващите нормативни документи /в това число и Закона за собствеността/ ,и че за същият са издадени необходимите проекти и разрешения . Или следва да се приеме,че ответникът владее имота , предмет на спора ,на самостоятелно правно основание . Или като не е налице макар и само една от предпоставките на иска по чл.108 от ЗС,то е налице основание за отхвърляне на претенцията изцяло. Така формираният извод,с оглед евентуалността на предявяването му, не налага произнасяне по иска с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК /отм./. По иска с правно основание чл.109 от ЗС. Същият предполага ,че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Безспорно е , че съществуването отделно и независимо на собственост върху сграда , без собственост върху земята под нея, е законово легитимирана форма на собственост . Поради което установеното наличие на собственост върху самостоятелна постройка, задължава собственикът на земята под нея, да се съобразява със законовото ограничение,формулирано в разпоредбата на чл.64 от ЗС, съобразно което собственикът на постройката може да ползва земята доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение. В аспекта на изложеното съществуването на сградата-обект “магазин с пивница” , собственост на ответника по делото, не съставлява незаконно действие ,което да пречи на собственика на земята и да обосновава неговото искане ответникът за своя сметка да събори сградата. В този смисъл навлизането и преминаване през собствения на ищеца недвижим имот,на лица работещи към ответника,както и ползването от същите лица на постройката,представляваща “магазин-пивница” ,построена в него,не могат да бъдат квалифицирани като действия,които му пречат да упражнява правото си на собственост. Това е едно законово обусловено ограничение ,което следва да бъде търпяно от собственика на земята. В своята съвкупност изложените доводи навеждат на извода за неоснователност и на предявената претенция с правно основание чл.109 от ЗС. С оглед изложеното , първоинстанционното решение,с оглед на крайния му целен резултат, се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. И при този изход на делото разноски пред настоящата инстанция,не се търсят и доказват от ответника по жалбата,поради което и не се дължат. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/ 10.03.2008 г.,постановено по гр.д. № 89/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |