Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 04.01.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и осми ноември

две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря  Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 1690 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Р.А., действащ чрез своята майка и законен представител Н.И.Н. срещу З. „А.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.11.2015 г. около 11  ч. в с. Кладница, л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег.№ *******, управляван от А.Г.С. *** с посока ул. „Лале“ към центъра на селото и на кръстовището на равнозначни пътища с ул. „Кракра“ не пропуска навлизащият по нея, в кръстовището от дясната му страна велосипед марка „BYOX“, марка TVCANA, управляван от ищеца и става причина за ПТП с него. Твърди се, че вина за ПТП има водача С.. Поддържа се, че вследствие на ПТП ищецът е получил инфракция на първия пръст на лявото стъпало,охлузвания по левия лакът, двете колене и дясна подбедрица. Извършена е първична хирургична обработка-гипсова имобилизация. Твърди се, че ищецът е изпитвал силни и интензивни болки, като общият възстановителен период е продължил между 2-3 месеца. Поддържа се, че вследствие на инцидента ищецът се е почувствал подтиснат и уплашен от преживяното, изживял стрес, поради който изпитва страх от коли. Твърди се, че по отношение на л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег.№ ******* е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № 11115000591087, със срок на действие от 27.02.2015 г. до 26.02.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в причинно-следствена връзка от ПТП осъществено на 14.11.2015  г. в с.Кладница, виновно причинено от водача А.Г.С. управлявал л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег.№ *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11115000591087, със срок на действие от 27.02.2015 г. до 26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-14.11.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат М.Н., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.

Оспорва иска по основание и размер. Заявява искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Оспорва отговорността на водача А.Г.С. с твърдението, че той не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП.Заявява евентуално възражение за изключителен принос на вредоносния резултат от стана на пострадалия. Оспорва исковата претенция по размер с твърдението, че същата е завишена. Оспорва претенцията за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която представя писмено доказателство, установяващо механизма на ПТП. Поддържа исковата молба в останалата част. Моли да се отдели като безспорно наличието на застрахователно правоотношение.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора. Не възразява да се отдели като безспорно наличието на застраховка гражданска отговорност, сключена междуГ.Г. и ответното дружество. Заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10/2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 14.11.2015 г., наказателна преписка по протокол за ПТП № 10/2015 г., от показанията на свидетеля-очевидец А.Г.С.-водачът на процесния автомобил, както и от не оспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 14.11.2015 г. около 11 часа л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег. № *******, управляван от свидетеля С. *** в посока към центъра на селото. В този момент велосипедистът В.А.-ищеца по делото на 9 години се движел по ул. „Кракра“ в посока към ул. „Цар Самуил“, като навлязъл в кръстовището от дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Настъпил удар на предна дясна част на лекия автомобил /десния край на предна броня/ и задната част на велосипеда на височина на увреждането по бронята на лекия автомобил, както и удар по левия педал, където е бил крака на детето. Следствие на удара,  детето е паднало върху предната част на автомобила, след което с велосипеда са отхвърлени напред. Процесното ПТП е настъпило, вследствие на непропускане от страна на водача на лекия автомобил на десностоящия навлизащ в кръстовището велосипедист. Същото не би настъпило при положение, че водачът на лекия автомобил е подходил към кръстовището със скорост от около 21 км/ч. Установява се, че скоростта на автомобила в момента на задействане на спирачната система е 28,4 км/ч.

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег.№ ******* е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № 11115000591087, със срок на действие от 27.02.2015 г. до 26.02.2016 г.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: инфракция /фрактура/ на първи пръст на ляво ходило, охлузвания на левия лакът, двете колена и дясна подбедрица, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че през първите 10-15 дни, когато започва процеса на зарастване на костите, болките и страданията са били с по-голям интензитет, като във времето постепенно са намалявали.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Н.И.Н. - майка на ищеца. Свидетелката установява, че работи в травматологията в Пирогов и на 14.11.2015 г. баща й докарал сина й при нея, след станало ПТП. Детето било ревящо, много уплашено, имало охлузвания по цялото тяло. След преглед се установило счупване на палеца на крака, а след това бил поставен гипс за 45 дни. Детето било много уплашено, плачело, близо две седмици спяло при майка си, тъй като сънувало кошмари. И днес го е страх да пресича и да се вози в кола. На колело все още не се е качил, вече почти две години. Буди се нощем от уплах. Имал болки през възстановителния период. Доста време пил обезболяващи. Първите 7 до 10 дни само лежал, не ставал. Два месеца не ходил на училище. Преди злополуката спортувал футбол, но от тогава не е ходил. Ходел с патерици. На 45 ден гипсът бил свален, до тогава бил с патерици и след това една седмица още, докато се раздвижи крака.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.11.2015 г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от ответника.

С писмените доказателства и заключението на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни повреди на ищеца, довели до болки и страдания. Със заключението на СМЕ се установява и пряката, причинна връзка между процесното ПТП и травматичните увреждания на ищеца.

Безспорно се установява, че водачът на лекия автомобил е нарушила нормите на чл. 47 и чл.48 от ЗДвП, съобразно които водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.

Безспорно се установява, че водачът на процесното МПС не се е движил със скорост, която да му позволи да спре и да пропусне ищеца, който в случая е приближавал от дясната му страна и е бил с предимство. Водачът е следвало да управлява автомобила със скорост от порядъка на 21 км/ч, вместо с установената от 28,4 км/ч., при което положение е бил в състояние да предотврати произшествието.

Деянието не е случайно, тъй като появата на участник в движението на кръстовище от дясната страна на водача, не е непредвидимо обстоятелство, а както се установява произшествието е било и предотвратимо.

В правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по смисъла на чл. 15 НК.

Както бе посочено налице е предходно виновно поведение на водача на автомобила, изразяващо се в неспазване на правилата за движение, установени в нормите на чл.чл.47, 48 от ЗДвП и предотвратимост на произшествието, в случай, че водачът бе управлявал автомобила със скорост от порядъка на 21 км/ч.

В резултат на виновното поведение на водача л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег.№ ******* и в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от него за ищеца са настъпили травматични увреждания- инфракция /фрактура/ на първи пръст на ляво ходило, охлузвания на левия лакът, двете колена и дясна подбедрица, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.

По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като към датата на произшествието тези суми са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни повреди на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки, че през първите 10-15 дни, когато започва процеса на зарастване на костите, болките и страданията са били с по-голям интензитет, като във времето постепенно са намалявали. Взема предвид обстоятелството, че се касае за 9 годишно дете към датата на произшествието, което било много уплашено, плачело, близо две седмици спяло при майка си, тъй като сънувало кошмари, буди се нощно време от уплах. Има страх от пресичане и от возене в кола. На колело не се е качвало от деня на произшествието, че през първите 7 до 10 дни само лежал, не ставал. Два месеца не ходил на училище. Преди злополуката спортувал футбол, но от тогава не е ходил.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 26 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното предявения иск ще следва да бъде уважен в пълен размер.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-14.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

По въпроса за разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на сумата от 400 лв.- депозити вещи лица.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017 г. адвокат Я.Д. е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение.

При материален интерес от 26 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1 310 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважения иск, а именно: 1040 лв.

При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.Р.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н.И.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Я.Д.Д. сума в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в причинно-следствена връзка от ПТП осъществено на 14.11.2015  г. в с.Кладница, виновно причинено от водача А.Г.С. управлявал л.а.м. „ВАЗ 2103“ с рег.№ *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11115000591087, със срок на действие от 27.02.2015 г. до 26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-14.11.2015 г. до окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 400 лв. /четиристотин лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 310 лв. /хиляда триста и десет лв./

ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1040 лв. /хиляда и четиридесет лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: