20.10.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Михаил Крушовски
като разгледа докладваното от съдия Иван Демиревски касационно административнонаказателно дело № 218 по описа за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63
ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба и частна касационна жалба от „Ф.Д.“ ООД, с адрес ***, представлявано от управителя К.И.,
действащ чрез процесуален представетил по пълномощие адв. К. П., срещу Решение № 112/19.05.2022 г., постановено по АНД № 902/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено НП № 197/09.08.2021 г., издадено от За директор на РИОСВ София, с което на „Ф.Д.“ ООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.И. е
наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на
основание чл. 134 ал. 2 т. 4 пр. 1 от ЗУО и дружеството е предупредено, че в
едногодишен срок може да му бъде наложено административно нарушение, ако
извърши нарушение от същия вид. Претендира се
отмяна
на решението и се претендират разноски пред двете инстанции.
Касаторът не се представлява в
съдебното заседание по делото. Приета е молба - становище от адв. П., в която
се поддържа в цялост подадената касационна жалба, поддържа искането за
присъждане на разноски пред двете инстанции.
РИОСВ – София се
представлява в съдебното заседание по делото от упълномощения Н. С.. Моли да се остави в сила решението
на ДРС. В случай, че жалбата бъде уважена, разноските да бъдат в минимален
размер.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, като счита че е допуснато
нарушение на процесуалния закон.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е от страна с
право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, и
отговарят на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 197/09.08.2021
г., издадено от Н.
М., оправомощен да
изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София със Заповед №
РД-67/22.06.2021
г. на Директора на РИОСВ – София, с което на „Ф.Д.“ ООД, на основание
чл. 136 ал. 2 т. 4 пр. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 7 000.00
лева за това, че не е
изпълнило условие 7.10.2. от Решение № 16-ДО-165-07 от 13.01.2020 г. на
Директора на РИОСВ за разрешаване на дейности по третиране на отпадъци, а
именно: „В срок до 3 /три/ месеца от получаване на настоящето Решение, РИОСВ да
бъде писмено уведомена /да бъдат представени договори за предаване на отпадъци,
приемо – предавателни протоколи, идентификационни документи, фактури, отчетни
книги или др. документи, доказващи предаване на отпадъци/ за предприетите мерки
по закриване дейността на дружеството на площадка с местонахождение: област
Кюстендил, община Дупница, с. Джерман, ЕКАТТЕ 20763, местност „А.“, ПИ №
051039, с площ 2 832 кв.м.“
Условие 7.10.2 от Решение № 16-ДО-165-07/13.01.2020 г. на директора на
РИОСВ е поставено във връзка с прекратяване на дейностите по третиране на
отпадъци от дружеството на посочената площадка /обозначена като площадка № 2 от
разрешението за дейности с отпадъци/ и заличаването й от разрешителния
документ.
Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 03.12.2020 г., служители на РИОСВ
извършили проверка в деловодната система на РИОСВ – София за наличието на
документация, предоставена от „Ф.Д.“ ООД относно изпълнението на условие
7.10.2., отразена в Протокол № 27/03.12.2020 г. на инспекцията и констатирали,
че в деловодната система на РИОСВ – София не е постъпвала /входирана/ никаква
документация от „Ф.Д.“ ООД във връзка с изпълнение на условие 7.10.2. от
Решение № 16-ДО-165-07/13.01.2020 г. на директора на РИОСВ в дадения тримесечен
срок за изпълнение /от 12.06.2020 г. до 14.09.2020 г./. Такива не са получени и
до деня на извършение последващ контрол – 03.12.2020 г. Не са представени
договори за предаване на наличните отпадъци от обекта /отпадъци от хартиени и
картонени опаковки с код 15 01 01, пластмасови опаковки с код 15 01 02,
композитни/многослойни опаковки с код 15 01 05 на лица, притежаващи документи
по чл. 35 от ЗУО за дейности със съответния код отпадъци съгласно Наредба № 2
за класификация на отпадъците, приемо – предавателни протоколи, фактури, копия
от отчетните книги на дружеството, в които да са отразени данни за извършеното
предаване.
На 03.12.2020 г. от експети на РИОСВ
– София е извършена и проверка на място на площадка № 2 /ПИ № 051039 в м.“А.“/,
отразена в КП № ККФОС-ЛД-28/03.12.2020 г. В същият е упоменато, че „Ф.Д.“ ООД е
почистило обекта от наличните на него отпадъци в изпълнение на условие 7.10.1 –
на площадката не са налични никакви отпадъци.
Протоколът е връчен на присъствалият
на проверката К.И. – управител на фирмата.
Във връзка с отразените в КП № 27/03.12.2020 г. констатации, представляващият дружеството, бил поканен да се яви в инспекцията на 10.02.2021
г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На 10.02.2021
г. той не се явил в РИОСВ – София и
в негово отсъствие е съставен АУАН № 35/22.08.2021 г., който
му е изпратен за връчване чрез Кмета на Община Дупница. Представляващият
дружеството е получил акта на 07.05.2021 г. видно от подписа му. Срещу същия е
подадено възражение с вх. № 9580/12.05.2021 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в
което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред въззивния съд са разпитани Л. И. Д.
(актосъставител) и С. Г. И. (свидетел на съставянето на акта), които потвърждават
изложените фактически обстоятелства, относими към процесното
деяние.
Въззивният съд е приел от правна страна, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – процесният АУАН е съставен от лице,
притежаващо правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за
предявяване и връчване на процесния АУАН, както и за връчване на наказателното
постановление. Дружеството - нарушител не е било лишено от възможността да
направи възражения по акта. Описанието на нарушението и обстоятелствата във
връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита
на дружеството. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че при
посочените в атакуваното НП условия, „Ф.Д.“ ООД не е изпълнило условието
визирано в т. 7.10.2 от Решение № 16-ДО-165-07/13.01.2020 Г. на Директора на
РИОСВ. Приел е обаче, че са налице материалноправните предпоставки за
приложение на § 1 т. 4 от ЗАНН, както и че целите на наказанието биха били
постигнати и с предупреждение по чл. 63 ал. 2 т. 2 от ЗАНН. По изложените
съображения въззивният съд е отменил наказателното постановление и е
предупредил дружеството, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените в жалбите касационни основания настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. По същество приема следното:
Правилен е изводът на
въззивния съд, че „Ф.Д.“ ООД не е изпълнило процесното
задължително условие.
Съгласно чл. 136
ал. 2 т. 4 пр. 1
от ЗУО налага се имуществена санкция в
размер от 7 000 лева до 20 000 лева, на ЕТ или
юридическо лице, което не
изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35 ал. 1 т. 1 от ЗУО. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „Ф.Д.“ ООД
е било адресат на задължителното условие 7.10.2.
по Решение № 16-ДО-165-07/13.01.2020
г., както и че същото не е било изпълнено в срок до 03.12.2020 г. Именно това са
релевантните факти, които обуславят приложението на предвидената в чл. 136
ал. 2 т. 4 пр. 1
от ЗУО санкция. Предписаното
на дружеството условие е
конкретно, с ясно зададени параметри и естество
на необходимите за предприемане действия. Функцията на визираната в
разпоредбата на чл.
136 ал. 2 т. 4 пр. 1
от ЗУО санкция е да обезпечи изпълнението на дадено условие
от компетентен административен орган, а в случай на неизпълнение, да бъде
наложена глоба, респективно имуществена санкция на адресата на
задължението. По делото е безспорно доказано извършването на процесното
административно нарушение. От събраните писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупността им, се установява по несъмнен начин, че РИОСВ не е писмено уведомено за предприетите мерки по закриване
дейността на дружеството в с. Джерман, м. „А.“, ПИ № 051039, с площ 2 832
кв.м.
Не са налице условията за приложението на чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
станало известно на РИОСВ – София на 03.12.2020 г. – деня на извършения
последващ контрол.
Настоящият
касационен състав не споделя извода на районния съд за наличието на
маловажен случай. Действително, с оглед спецификата на процесните
обществени отношения и в частност на задълженията на физическите и юридическите
лица за изпълнение на заложените условия по третиране на отпадъците, извършеното
нарушение не се отличава с ниска степен на обществена опасност. Същевременно обаче, доколкото решението на ДРС се оспорва само и единствено
от нарушителя, касационният съд е ограничен до преценка основателността на
жалбата.
С оглед забраната за влошаване правното положение на нарушителя, КнАС ще
остави в сила решението на ДРС като краен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните
имат право на разноски, като присъждането е по реда на АПК. Нормата на чл. 143
ал. 1 от АПК, която се явява приложимата в настоящия случай предвижда, че при
отмяна на обжалвания акт жалбоподателят има право на разноски. Въззивният съд е
отменил процесното НП, оспорващата страна е претендирала разноски, размерът им
е доказан, поради което са налице процесуалните предпоставки за присъждането
им. Като не е присъдил разноски на жалбоподателя, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови
нов, с който РИОСВ – София бъде осъдена да заплати на дружеството – касатор
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв. – адвокатско
възнаграждение. Разноски за касационната инстанция не се дължат, доколкото
касационната жалба не се уважава.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2
изр. 1 пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112/19.05.2022 г., постановено по
административнонаказателно дело № 902/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОТМЕНЯ Разпореждане на ДРС
постановено по АНД № 902/2021 Г., с което е оставена без уважение молбата на „Ф.Д.“
ООД за изменение на Решение № 112/19.05.2022 г., в частта за разноските и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА РИОСВ – София, с адрес: гр.
София 1618, п.к. 332, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, ет. 10, да заплати на „Ф.Д.“ ООД,
със седалище и адрес на управление“***, съдебни разноски за първата инстанция в
размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението е окончателно.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.