Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХVІ-ти
състав, в публично заседание на девети ноември , през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Кипров
при
участието на секретаря Деница Кръстева , разгледа докладваното от съдия Кипров административно дело № 2160 по описа на съда
за 2021 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Б. 2012“
ЕООД , представлявано от управителя В.С.М., против мълчалив отказ на главния архитект на Община Варна по искане с
рег. № АУ083488ВН/12.08.2021 г. за издаване на разрешение за поставяне на
преместваеми обекти по чл. 13, ал.3 от
ЗУЧК. Наведени са доводи за материална
незаконосъобразност на оспореният отказ, тъй като адм. орган бил длъжен, но не е действал в условията на обвързана компетентност, въпреки
наличието на одобрена от министъра на туризма схема. Твърди
се още и неспазване на установената форма на адм.
акт, предвид липсата на мотиви. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на оспореният отказ
и връщане на преписката на адм. орган за извършване на поисканата адм. услуга,
както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата
се поддържа от упълномощения адвокат Н. Й.,
включително с представената от нея писмена
защита с.д. 16603/11.11.2021 г., в която са изложени аргументи и за
допуснати от адм. орган съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Ответникът – Главният архитект на Община Варна, чрез
представената от упълномощения юрисконсулт С. молба с.д. 15942/29.10.2021 г. изразява становище за
недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност претендира за
неоснователност и присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното :
На 16.10.2020 г. е сключен между Министерски съвет на
РБ и „Б. 2012“ ЕООД концесионен договор
за морски плаж „Кабакум-Север 2“ , съгласно който „Б. 2012“ ЕООД получава за срок от 20 години правото на концесия по отношение на същият морски плаж. Въз основа на този договор
е одобрена на 4.08.2021 г. от министъра на туризма схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения , в това
число допълнителни търговски площи по чл. 10, ал.8 от ЗУЧК за морски плаж „Кабакум-Север
2“ Варна. С подадено от „Б. 2012“ ЕООД до кмета на община Варна заявление с
рег. № АУ083488ВН/12.08.2021 г., към което са приложени концесионния договор и
одобрената от министъра на туризма схема е поискано издаването за срока на
действие на концесионния договор на разрешение за поставяне на преместваеми
обекти на територията на морски плаж „ Кабакум -Север 2“ , а именно : за водно
спасяване и обезопасяване, здравно и медицинско обслужване, санитарно-хигиенно
поддържане, спортно-развлекателна дейност и бързо обслужване. В отговор е
изпратено до управителя на „Б. 2012“ ЕООД писмо на зам. кмета на община Варна с
рег. № АУ083488ВН_001ВН/19.08.2021 г., в което е
посочено, че приложената към заявлението схема не е одобрена от главния архитект
на община Варна, поради което заявената адм.
услуга не може да бъде изпълнена. Следва подаването до Община Варна на
молба от „Б. 2012“ ЕООД с рег. № АУ083488ВН_002ВН/30.08.2021 г. , в която е изразено становище, че
схемата за поставяне на преместваеми обекти на територията на морските плажове
подлежи на одобряване от министъра на туризма, а не от главния архитект на съответната
община, поради което приложената към заявлението схема е достатъчна за издаване
на исканото разрешение. Така подадената
от „Б. 2012“ ЕООД молба е изпратена за становище
от главния архитект на община Варна с писмо рег. № АУ083488ВН-003ВН/1.09.2021 г. на директора на дирекция „Управление
на сигурността и контрол на обществения ред“. Съставен е от главния архитект на
община Варна отговор с рег. № АУ083488ВН_004ВН/15.09.2021г., който е изпратен на директора на
дирекция УСКОР с копие и до „Б. 2012“
ЕООД. В отговора е изразено становище, че след одобряването на схеми по реда на
чл.13, ал.3 от ЗУЧК от министъра на туризма, поставянето на преместваеми обекти
се разрешава от главния архитект на
общината въз основа на схемата и ред други документи с оглед функционалната
компетентност на двете институции. С оглед последното, в становището е изразено
искане за представяне на действащ към момента документ по силата на който е
разрешено изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използването
на обектите /електрозахранване, водоснабдяване и заустване на отпадните води/,
както и проектната документация да се
окомплектова с инженерно-техническата част или конструктивно становище. Даденото
от главния архитект на община Варна становище е основано на приложеното в
преписката писмо на министъра на туризма с рег. № РД21015195ВН/23.07.2021 год.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното :
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл.13, ал.8 от ЗУЧК, главния архитект
на община Варна е компетентния административен орган за издаване на исканото от
жалбоподателя разрешение. При тази нормативна регламентация, подаденото в Община Варна на 12.08.2021 г. заявление на жалбоподателя е следвало да бъде разгледано
именно от главният архитект на община Варна, а не по него да се произнася зам. кмета
на община Варна, нито пък директорът на дирекция
УСКОР да изисква становище от главния
архитект. По силата на разпоредбата на чл.25, ал.1 от АПК, административното
производството се явява започнато на датата
12.08.2021 г. , а съгласно чл.13, ал.8 от ЗУЧК главният архитект на община
Варна е следвало да се произнесе в срок до 13.09.2021 год. В рамките на така регламентираният в чл. 13, ал.8 от ЗУЧК 30-дневен срок за
произнасяне от компетентния адм. орган , заявлението на жалбоподателя е било
постъпило при главния архитект на община Варна, тъй като още на 1.09.2021
г. то е било изпратено от директора на
дирекция УСКОР. Вместо да изпълни вменените му от закона правомощия да издаде в
регламентирания от закона срок или да откаже да издаде исканото разрешение ,
главният архитект на община Варна се е
ограничил само с даването на становище и то на датата 15.09.2021 г., т.е. след
изтичането на 30-дневния срок по чл.13, ал.8 от ЗУЧК. При тези
обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, на датата
13.09.2021 г. е налице обективиран в правния мир мълчалив отказ. С оглед
последното, извършените след тази дата, включително на датата 15.09.2021 г.
действия нямат правната стойност и квалификацията на такива по обездвижване на
образуваното адм. производство с цел снабдяване с посочените в становището на
главния архитект документи. Считано от датата 13.09.2021 г., срокът за съдебно
оспорване по чл.149, ал.2 от АПК изтича
на 13.10.2021 г. , а жалбата видно от датата на поставения върху нея
регистрационен номер е подадена на 20.09.2021 год. Изложените обстоятелства
налагат извода ,че е налице годен за съдебно оспорване ИАА, жалбата срещу който
е подадена в срок от легитимирано лице и при наличието на правен интерес. По тези
съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При наличието на мълчалив отказ и отсъствието на нормативна регламентация изискваща изрично
произнасяне от страна на компетентния адм. орган, липсата на мотиви не
представлява нарушение на установената
за адм. акт форма, нито пък е израз на
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По тези причини, така повдигнатите от
жалбоподателя възражения, съдът намира за неоснователни.
С оглед горното, на преценка подлежи единствено
материалната законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. При извършването на
тази преценка, съдът намира за вярна тезата на жалбоподателя, че приложимата
към казуса нормативна уредба се съдържа единствено в специалния ЗУЧК, при което са неприложими разпоредбите
на общия ЗУТ. Същевременно, именно
разпоредбата на чл.13, ал.5 от ЗУЧК, а не такава от ЗУТ, разпорежда че
временните връзки на преместваемите обекти със съществуващите мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура се вписват в разрешението за поставяне по чл.
56, ал.2 от ЗУТ. Действително, самото фактическо свързване се извършва след
издаване на разрешението за поставяне, но за да се впишат временните връзки в
разрешението, то необходимо е към
момента на издаването му същите да са документално представени по начина
посочен в становището на главния архитект – чрез проектна документация с
инженерно-техническа част или конструктивно становище. Със заявлението си
жалбоподателят е представил одобрената
от министъра на туризма схема, но тя не съдържа информация за временните
връзки, което ясно е видно от писмото на самият министър на туризма /л. 51-53
от преписката/, което е прието в Община Варна с рег. № РД21015195ВН/23.07.2021
год. При тези обстоятелства и в
противоречие с тезата на жалбоподателя, представената от него схема не е достатъчна
за издаване на исканото от него разрешение за поставяне, т.е. наличието на
одобрената от министъра на туризма схема не обуславя задължение за произнасяне от
главния архитект в условията на обвързана компетентност. Липсата на представени
проектна документация с инженерно-техническа част или конструктивно становище за временните
връзки е безспорен по делото факт - в
тази връзка, съдът не намира за правилно становището на главния архитект за
необходимостта от отделен документ касаещ разрешаване изграждането на временните връзки, тъй като вписването им в
разрешението което той е компетентен да издаде е достатъчно. Въпросната липса и
изразеният в молбата на жалбоподателя от 30.08.2021 г. негов категоричен отказ да представи проектна документация или конструктивно
становище за временните връзки противоречи на разпоредбата на чл. 13, ал.5 от
ЗУЧК, поради което оспореният мълчалив отказ е материално законосъобразен. Последното
прави жалбата неоснователна, поради което тя следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото, сторените от жалбоподателя
разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл. 143, ал.3 от АПК ЮЛ към
което принадлежи ответника има право на
разноски за осъщественото от юрисконсулт С. процесуално представителство.
Същите следва да бъдат определени в минималния размер от 100 лв., съгласно
чл.24, пр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Б. 2012“ ЕООД,
против мълчаливия отказ на главния архитект на община Варна по заявление с рег.
№ АУ083488ВН/12.08.2021 г. за издаване
на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по чл. 13, ал.3 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА „Б. 2012“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление : гр. **, представлявано от управителя В.С.М. *** за разноски по
делото сумата от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :