Решение по дело №247/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от А.М.И. с ЕГН **********, чрез адв. Р.И. против Решение №2153-03-8/12.01.2023 г. издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ.

Жалбоподателят посочва, че от м. 05.2020 г. не е полагал труд за работодателя си по допълнителен трудов договор с „Ч.и М.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Ц.М., със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ***. Твърди се, че за три месеца не са му били изплащани трудовите възнаграждения, поради което е подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен. Впоследствие управителят на фирмата – осигурител е сменил адреса и седалището на управление. Сочи се, че в случая се касае за недоглеждане от негова страна, тъй като не е извършвал проверка относно прекратяване на трудовия договор с „Ч.и М.“ ООД. Твърди се, че неправилно административният орган е установил фактите и обстоятелствата при извършената на „Ч.и М.“ ООД проверка, тъй като в присъствените форми, издадени от дружеството-осигурител, данните не са отразени коректно. Жалбоподателят сочи, че на 24.01.2023 г. при извършена от него справка в ТД на НАП - Варна относно актуалното състояние на трудовите му договори е установил, че все още трудовото му правоотношение с „Ч. и М.“ ООД не е прекратено, поради което е предприел действия по едностранното му прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда. Въз основа на тези съображения отправя искане за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Варна, чрез главен юрисконсулт – Е.Л. оспорва жалбата, отправено е искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага подробни съображения относно законосъобразността и съответствие с материалноправните разпоредби на оспореното решение.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между „Ч.и М.“ ООД – работодател и А.М.И. – изпълнител е сключен Трудов договор № 002/09.01.2020 г. съгласно който работникът е следвало да изпълнява длъжността техник, механик в „Ч.и М.“ ООД с работно време 1 час и трудово възнаграждение 80 лева месечно. Договорът е прекратен на 03.02.2023 г., видно от регистър на трудовите договори на жалбоподателя – л. 105. Подписана е длъжностна характеристика на 09.01.2020 г. от жалбоподателя.

От 18.06.2019 г. жалбоподателя е имал сключен трудов договор с „Елком - МД“ ООД, който не е прекратен и към момента – л.105.

Жалбоподателят е представил пред „Елком - МД“ ООД следните болнични листи:

№ Е20212129475 с период на временна неработоспособност от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г., включително;

№ Е20211965064 с период на временна неработоспособност от 11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., включително;

№ Е20213476694 с период на временна неработоспособност от 16.12.2021 г. – 14.01.2022 г., включително;

№ Е20213476783 с период на временна неработоспособност от 15.01.2022 г. – 13.02.2022 г.

№ Е20221757701 с период на временна неработоспособност от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г., включително

По посочените болнични листи на жалбоподателя са изплатени обезщетение в общ размер на 2972,23 лева, като от тази сума е извадена сумата от 84,66 лева, тъй като м.12.2021 г. в „Ч.и М.“ ООД са отразени от 20 работни дни от тях неплатен отпуск – 3 дни, който се равнява на 84,66 лева /3 х 28,22 лева/ - л.37 от адм. преписка. Поради това е определена сумата от 2887,55 лева за възстановяване. В този смисъл е становище от процесуални представител на ответника – л.103-104.

Въз основа на Сигнал с вх. № 1029-27-2183/12.08.2022 г. и Заповед № ЗР-5-03-01184379/23.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Ч.и М.“ ООД. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-01235353/11.11.2022 година. От М.Р. - старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Варна е установено, че лицето А.М.И. работи по трудов договор в „ЕЛКОМ-МД“ ООД с ЕИК *********, гр. Варна, като осигурителят е представил удостоверение Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ към Болничен лист: № Е20212129475 с период на временна неработоспособност от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г., включително; № Е20211965064 с период на временна неработоспособност от 11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., включително; № Е20213476694 с период на временна неработоспособност от 16.12.2021 г. – 14.01.2022 г., включително; № Е20213476783 с период на временна неработоспособност от 15.01.2022 г. – 13.02.2022 г. № Е20221757701 с период на временна неработоспособност от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г., включително. За периодите на временната неработоспособност на И. били изплатени обезщетения от фонд „Общо заболяване и майчинство“. От длъжностното лице при ТП на НОИ - Варна е констатирано, че лицето А.И. е осигурявано и от втори работодател, като за периодите на временна неработоспособност е упражнявал трудова дейност за „Ч.и М.“ ООД. В хода на проверката за периодите на болничните листи били събрани присъствени форми, разчетно-платежни ведомости и дневник за регистрирани болнични листове, в който не били вписани болнични листи на И.. Установено е, че в Електронния регистър на болничните листи и решенията по обжалването им са налични данни за издадени втори екземпляри на представените от А.И. болнични за периода от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г. и от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г. /л. 117 от делото/, но не били представени пред „Ч.и М.“ ООД. Тези установявания мотивирали длъжностното лице да даде заключение, че И. следва да възстанови получените от него обезщетения за временна нетрудоспособност. Въз основа на обективираните в констативния протокол факти и обстоятелства ръководителят на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване издал Разпореждане №РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г., с което е разпоредено А.М.И. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 02.11.2021 г. до 26.08.2022 г., в размер на 2 887,55 лв. – главница. Разпореждането е връчено на 01.12.2022 г. лично от А.И..

С Жалба вх. № 1023-03-263/12.12.2022 г. /л.43/ постановеното разпореждане било оспорено в срок. Приемайки изцяло мотивите на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, директорът на ТП на НОИ – Варна е издал оспореното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил жалбата.

В съдебното производство са приети и приложени следните доказателства: с жалбата са представени банкови извлечения от сметката на жалбоподателя, болнични листи, епикризи, заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с „Ч.и М.“ ЕООД.

От страна на ответника е представена жалбата срещу постановеното Разпореждането за възстановяване на неоснователно получените обезщетения, трудовите договори, които жалбоподателят е сключил с „Транслоджистик България“ ООД и „Ч.и М.“ ООД, длъжностна характеристика за длъжността „механик“, на която е назначен А.И. в „Ч.и М.“ ООД, банковите извлечения от сметката на жалбоподателя, епикризи и болничните листи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 17.01.2023 г., а жалбата е подадена на 27.01.2023 г., в законоустановения 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна – адресат на акта, поради което съдът намира жалба за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт.

Разпореждане № РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г. е издадено от компетентен орган - ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Варна, съобразно чл.114, ал.3 от КСО.

Решение № 2153-03-8/12.01.2023 г., е издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, който съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО, вр. ал.1, т.2, б. „д“ от КСО е материално и териториално компетентен орган. Процесното решение е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 117, ал. 3 от КСО.

В разпореждането за възстановяване на неоснователно получени обезщетения за временна неработоспособност е посочено, че същото се издава на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО и в нарушение на чл.46, ал.3 от КСО на А.М.И. неоснователно са изплатени 2887,53 лева, представляваща парично обезщетение при нетрудова злополука, поради което е разпоредено жалбоподателя да възстанови добросъвестно полученото обезщетение при нетрудова злополуката за периода от 02.11.2021 г. до 26.08.2022 г. в размер на 2887,55 лева – главница. Жалбоподателят не оспорва изчисляването на сумата и не е възразил срещу справката от ответника – л.103-104, относно начина на изчисляване на сумата.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО предвижда, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. В настоящия случай нито от страна на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, нито директорът на ТП на НОИ – Варна са посочили точно коя хипотези е налице. От мотивите също не може да се установи, в коя от трите точки на чл.114, ал.2 от КСО попада процесния случай. Допуснато е съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Основният спорен между страните въпрос е наличието на правоизключващия юридически факт, установен в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Съгласно посочената разпоредба парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Целта на законодателя е в случаите на възникване на съответния осигурителен риск, паричното обезщетение за временна неработоспособност да замести трудовото възнаграждение. Именно поради това законодателят е приел за недопустимо да се получава едновременно трудово възнаграждение и парично обезщетение за периода на временна неработоспособност.

Осигуряването възниква от деня, в който лица започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването , по арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО. Същият смисъл е залегнат и в легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ - §1, т.3 от ДР на КСО, според която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лице подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. При последователно тълкуване на посочените разпоредби се налага извод, че наличието на сключен трудов договор между търговското дружество и физическото лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето реално не упражнява трудова дейност в изпълнение на договора. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. Подадените данни представляват индиция единствено за осъществяване на трудова дейност, но не доказва реалното полагане на труд, тъй като декларирането не се ползва с презумпция за вярност, поради обстоятелството, че подлежи на корекция, така например предвидена е възможност в производство по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО от компетентен орган в съответното ТП на НОИ, да се дадат задължителни предписания на „Ч.и М.“ ООД за заличаване на данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По отношение на преценката дали е налице основание за задължително осигуряване, от съществено значение е дали лицето реално е упражнявало трудова дейност, а не дали му е изплащано трудово възнаграждение. В тази връзка жалбоподателят не е длъжен да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявал трудова дейност през периода, за който е във временна неработоспособност. В тежест на административния орган е да докаже по категоричен начин, че лицето е полагало труд в полза на осигурителя си. В тази връзка следва да се отбележи, че от страна на ответника не са представени, а и не е поискано да бъдат събрани доказателствата за реалното упражняване на трудова дейност от осигуреното лице. Обратното, от анализа на доказателствата, събрани в ход на настоящото производство, по категоричен начин се доказва липсата на извършване на трудова дейност, за да възникне правото на осигуряване.

В „Ч.и М.“ ООД жалбоподателят е бил назначен на длъжност „механик“. При изпълнение на служебните си задължения, съгласно длъжностната характеристика /л. 52 - 53 от делото/, една част от задълженията на осигурено лице в качеството на махеник са били да осигурява безаварийна и надеждна работа на механично, технологично и подемно-транспортно оборудване и да извършва междуремонтно обслужване на оборудването. Тези действия са напълно несъвместими с поставените диагнози в: Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД където е постъпил на 11.11.2021 г. и изписан на 15.11.2021 г. с първоначална диагноза по ИЗ № 2996/2021 г., счупване на стъпалото без счупване на глезена и проведено лечение - оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, след което при допълнително изследване е установена фрактура на ляв глезен, поради което е фиксирана фрактурата с метална остиосинтеза плака и винтове, статуса при изписване е бил – спокойна оперативна рана и Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД където е постъпил на 26.07.2022 г. и изписан на 29.07.2022 г. с диагноза – последици от травми на долен крайник и проведена оперативна процедура на таза и долния крайник със среден обем на сложност, като е извършено отстраняване на имплантирани уреди от тарзални и метатарзални кости, статуса при изписване е бил - спокойна оперативна рана.

Епикризите на са оспорени от ответника. В случая не са необходими специални знания, за да се приеме, че жалбоподателя е нямал физическа възможност да осъществява трудова дейност при „Ч.и М.“ ООД, защото съгласно сключения трудов договор и длъжностна характеристика се е изисквало да бъде с добра двигателна дейност, тъй като е следвало като механик на първо място да осигурява безаварийна и надеждна работа на механообрудването и подемно – транспортните съоръжения. Също така съгласно длъжностната характеристика се е изисквало да контролира натоварването на оборудването и предлага график за извършване на ремонтни работи, да участва в съставяне на годишните графици за ремонта на механичното, технологичното и подемно – транспортно оборудване, тоест от жалбоподателя се е изисквало и да съставя писмени документи. Ответникът не е ангажирал доказателства за такива писмени документи, от които да може да се направи извод, че е извършвана трудова дейност, за периода на болничните листи.

Не са изложени и мотиви, въз основа на които органът приема, че и в периодите 11.11.2021 г. – 15.11.2021 г. и 26.07.2022 г. – 29.07.2022 г., в който жалбоподателя е бил в болнично заведение е полагал труд при „Ч.и М.“ ООД.

Видно от разчетно – платежни ведомости издадени от „Ч.и М.“ ООД /л.41-55 от адм. пр./ в тях е посочено, че изплащане на сумите по трудовото възнаграждение е извършено по дебитни карти. От жалбоподателя са представени извлечения от банковата му сметка в Експресбанк, след преобразуване Банка ДСК, които не са оспорени от ответника. Видно от същите е, че по банковата сметка на жалбоподателя през процесния период не са постъпвали суми, представляващи трудово възнаграждение от „Ч.и М.“ ООД. Ответникът не е оспорил, че това е сметката, по която жалбоподателя е следвало до получава трудово възнаграждение. Също така не сочи, че жалбоподателя е имал друга банкова сметка ***, че в брой е получил трудовите възнаграждения. В тази връзка решаващият орган, в лицето на директора на ТП на НОИ – Варна, не е изпълнил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 35 от АПК, а именно да изясни релевантните за спора факти и обстоятелства, което е довело до издаване на незаконосъобразен акт.

С оглед посочените факти от ответника, че жалбоподателя е извършвал трудова дейност при „Ч.и М.“ ООД за периодите на болничните листи е следвало ответника да установи предпоставките на чл.114, ал.1 от КСО, съответно да докаже, че жалбоподателя недобросъвестно е получил сумите за осигурителни плащания. Липсват мотиви за обосноваване на недобросъвестност.

Добросъвестността е правно начало, което изисква точно съотношение между права и задължения и тяхното изпълнение в съответствие със законовите разпоредби. КСО не съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство. Но такова може да бъде извлечено от трайната и непротиворечива съдебна практика, която приема, че добросъвестност при получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност е налице, когато осигуреното лице е имало съзнанието и убеждението, че тези суми му се дължат. Съответно недобросъвестно ще е осигурено лице, което е знаело или предполагало, че няма право да получи обезщетение поради наличието на определени обстоятелства, както и релевантни факти, които са декларирани неправилно. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. В настоящото производство не се установява недобросъвестност на лицето, получило обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Не са установени доказателства, че жалбоподателя е осъществявал трудова дейност при „Ч.и М.“ ООД за времето на временна нетрудоспособсност установена с процесните болнични листи. Добросъвестното поведение се потвърждава и от извършените действия от жалбоподателя да се снабди с документи от „Ч.и М.“ ООД, но те са останали неуспешни поради липса на отговор от страна на дружеството. Жалбоподателят е осъществил връзка по електронна поща на 12.06.2023 г. с Д. М., управител и представляващ на „Ч.и М.“ ООД видно от извадка от електронна поща – л.130, с искане за представяне на документи относно съдебното удостоверение, но такива не са представени. След това на 04.07.2023 г., чрез пощенски оператор „Спиди“ – л.134 е изпратил Съдебното удостоверение за снабдяване с информация от втория работодател „Ч.и М.“ ООД за получаваните трудовите възнаграждения от жалбоподателя, като пратката е изпратена на адрес гр. Шумен, ***където до 21.07.2023 г. е било седалище и адреса на управление на търговското дружество. Пощенската пратка на 06.07.2023 г. е доставена в офис на „Спиди“ в гр. Шумен, но не се е явило лице, което да я получи. Доказателство за невъзможност да се осъществи контакт с „Ч.и М.“ ООД е и писмо изх. № 21080872/01.12.2021 г. издадено от директор на ДИТ – Шумен до А.М.И., в което е посочено, че във връзка с подаден сигнал в ДИТ – Шумен са изискани документи от „Ч.и и М.“ ООД, но не са представени такива – л. 70.

След съвкупна преценка на доказателства съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставки, визирани в чл. 46, ал. 3 от КСО, а именно, че през периода на процесните болнични листи жалбоподателя е упражнявал трудова дейност в „Ч.и М.“ ООД, която да е основание за осигуряване за общо заболяване в „Ч.и М.“ ООД през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Липсват и доказателства за недобросъвестно поведение на осигуреното лице при получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради което се налага извод, че не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. В конкретния случай административният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми в издаденото от него разпореждане. Директорът на ТП на НОИ – Варна като не е съобразил това при постановяване на решението, с което е потвърдил разпореждането, е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева, тъй като е осигурено лице /чл.120, ал.1 от КСО/ и 10 лева такси за съдебни удостоверения. Издадена е фактура № **********/19.01.2025 г. от ДЗЗД “Адвокатска кантора П. и Ж.“, за предоставена услуга на А.М. обжалване и представителство пред Адм. съд – Варна за сумата от 720 лева с ДДС, дружеството е регистрирано по ЗДДС, с ЕИК по ДДС BG *********, поради което на основание §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. правилно е начислено и ДДС върху сумата от 600 лева. Сумата от 720 лева е заплатена от жалбоподателя, чрез банков превод на 20.01.2023 г. От ответника не е направено възражение за прекомерност. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, администрацията към която се числи ответника - ТД на НОИ – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 740 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и сторени разноски.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно поради което съдът го оставя без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от А.М.И., ЕГН **********, Решение №2153-03-8/12.01.2023 г. издадено от директор на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата от А.М.И. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г. издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл.114, ал.2 и 3 от КСО е задължен да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради злополука - нетрудова, за периода от 02.11.2021 г. до 26.08.2022 г. в размер 2887,55 лева – главница.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да заплати в полза на А.М.И., ЕГН ********** сумата от 740 лева (седемстотин и четиридесет лева).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: