№ 13309
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110103110 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. А. срещу И. Д. В., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове за следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33775/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: сумата от 3 000 лв. – главница по Договор за заем от 04.12.2015 г.,
ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1 380.82 лв.
– мораторна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 18.06.2023 г. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че на 04.12.2015 г. е сключил Договор за заем с **** за сумата от 3
000 лв., която трябвало да му бъде върната в срок до 04.12.2018 г. Излага, че сумата не му
била върната в договорения срок, а длъжникът починал и оставил като наследник по закон
своята дъщеря – ответницата. Счита, че му се дължи и законната лихва за периода на забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И.
Д. В., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Сочи, че договорът е
сключен между ищеца и нейния баща, но тя не дължи процесните суми, защото се е
отказала от неговото наследство още преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като отказът е произвел действие от момента на откриване на наследството.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33775/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Не следва извод за недопустимост на предявените искове с оглед развитите от ищеца
доводи, че ответницата е нелегитимна страна, доколкото процесуалната легитимация на
ответника се определя от твърденията на ищеца, а в случая в исковата молба са изложени
твърдения, обуславящи такава за В.. Освен това въпреки последващите възражения на
ищеца, че ответници би следвало да са други лица, в крайна сметка съдът не е десезиран от
разглеждането на предявените срещу нея искове чрез извършен от ищеца отказ от исковете
или тяхното оттегляне. Ето защо исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по
начина, по който са предявени.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца при условията на главно и
пълно доказване на следните предпоставки: наличието на валидно сключен Договор за заем
от 04.12.2015 г. с **** и неговото съдържание; реалното предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя; изискуемост на главното вземане; изпадането на заемателя в
забава; размера на обезщетението за забава; качеството на ответницата на наследник по
закон на заемателя..
В случая с Определение № 10290/07.03.2024 г. е обявено за безспорно сключването на
Договор за заем от 04.12.2015 г. между ищеца и ****, а от представения договор е видно, че
той е сключен за сумата от 3 000 лв. С протоколно определение от 13.06.2024 г. е обявено за
безспорно предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Безспорно е също
така, че заемателят е починал, а ответницата е негова дъщеря.
От друга страна, от Съдебно удостоверение с изх. № 3404/16.01.2023 г., издадено по
гр. д. № 1785/2023 г. по описа на СРС, 149 състав, се изяснява, че ответницата е подала
заявление с вх. № 8520/12.01.2023 г., с което се е отказала от наследството на наследодателя
****, и който отказ е вписан в особената книга на съда под № 88/13.01.2023 г. Съдът намира,
че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, доколкото в
случая не се твърди от ищеца и не се доказва наследството да е било прието преди това,
настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство ответницата се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения, с което тя не само престава
да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 от ТР №
148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.
По изложените съображения съдът намира, че ответницата не е материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията на ****, поради което предявените срещу нея
2
искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответницата. Неоснователно е възражението на ищеца, че не дължи разноски, защото не е
знаел за отказа от наследство, доколкото отговорността за съдебни разноски е обективна.
Освен това в случая още във възражението по чл. 414 ГПК ответницата /тогава длъжник/ е
заявила, че е направила отказ от наследство, и е представила съдебно удостоверение в
подкрепа на възражението си. Следователно при полагане на минимална грижа, независимо
че възражението не подлежи на връчване на заявителя, той би могъл да се запознае с него и
с приложеното доказателство и да не предявява установителни искове за вземанията по
заповедта, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че незнанието му за
извършения отказ от наследство по никакъв начин не го освобождава от отговорност за
неоснователно предизвикания правен спор.
В случая ответницата е доказала извършването на разноски за исковото производство
в размер на 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Във връзка с релевираното от
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност и предвид Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че посочените в НМРАВ размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като
ориентир. Съобразявайки вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в случая заплатеният
от ответницата адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. е прекомерен и непропорционален,
защото делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност – негов предмет са
само два обективно кумулативно съединени иска – за заемна сума и мораторна лихва,
интересът от които възлиза общо на 4 380.82 лв., събрани са малко по обем писмени
доказателства, проведено е само едно редовно открито заседание, в което не са събирани
никакви доказателства, както и спрямо извършената от нейния процесуален представител
работа, изразяваща се в подаване на отговор на исковата молба и явяване в общо две
открити заседания, в едно от които ход на делото не е даден. Ето защо съдът намира, че
ищецът дължи на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от С. С.
А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
33775/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: сумата от 3 000 лв. – главница по
Договор за заем от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 1 380.82 лв. – мораторна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 18.06.2023
г.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. – разноски за
исковото производство.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4