№ 127
гр. Горна Оряховица , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200001 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на СТ. Г. ИЛ. против Наказателно
постановление/НП/ № 20-0268-001458 от 15.10.2020 г. на Началник сектор
към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.К..
С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 281763/
08.10.2020год. /, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП на Г. е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв. Санкцията е наложена за виновно
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП.
В законоустановения срок СТ. Г. ИЛ. обжалва пред ГОРС
горепосоченото наказателно постановление. В жалбата сочи, че изложената
фактическа обстановка в НП не съвпада с действителността и моли
издаденото НП да бъде отменено. В хода по същество се посочва, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на автомобил, спрял неправилно на пътното
платно, което обстоятелство не било описано в НП.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалб. Г.
се явява и се представлява, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище.
1
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема
за установено следното:
На 08.10.2020 г. жалб. СТ. Г. ИЛ. управлявал лек автомобил
„Мерцедес” с рег.№ ВТ **** АР на прав участък по ПП 1-4 км.150 в посока
гр.Варна, който пътен участък е онагледен от вещото лице А./вж.снимка л.1
на л.58 от делото/. Отпред по посоката му на движение се предвижвал друг
автомобил, управляван от свидетеля ИВ. КР. В./СЗ 22.06.21г./, който бил
принуден да намали управляваното МПС с рег № СВ ****РХ/сн.-л.59 от
делото/ поради създадена ситуация на пътя с други превозни средства/“един
тир изпреварваше един джип и ние намалихме..“-из показанията на св.В./.
Неговият автомобил бил ударен от колата, управлявана от жалбоподателя Г..
След получен сигнал в РУ-Г.Оряховица за станалото ПТП, свидетелите
Г.Г./СЗ 11.05.21г.-л.40/ и Г. Г./СЗ 01.06.21г.-л.49/ посетили мястото на ПТП,
изслушали водачите на двата автомобила, след което актосъставителят Т.Д. в
присъствието на св.Кр.И./СЗ 16.03.21г./ съставил на водача Г. АУАН №
281763/ 08.10.2020год. /л.5 от делото/, в който е описано, че е нарушена от
жалбоподателя разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП. По-конкретно е описано,
че Г., като водач на МПС лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ ВТ **** АР, не
се движел на такова разстояние зад движещия се пред него и намаляващ
скоростта си на движение лек автомобил с рег.№ СВ ****РХ и реализирал
ПТП, блъскайки го отзад. В съдебно заседание актосъставителят посочва, че
поддържа констатациите по съставения от него АУАН. Полицейските
служители посочват, че са посетили мястото на ПТП и са възприели мястото
на сблъсъка, както и деформациите по двата автомобила/предна част на
автомобила на жалбоподателя и задна част на автомобила, управляван от
св.В..Направени са и снимки на ударените ППС/л.59-60 от делото/.
Свидетелят Г.Г./л.40/ посочва също така, че жалбоподателят е бил изпробван
за алкохол, като пробата била в положителна, но впоследствие не е
установено наличие на алкохол при изследваната кръвна проба. В тази насока
е изискана и приложена справката на л.39 от делото. Свидетелят В. посочва,
че преди произшествието не се е намирал в спряло положение, а е намалил.
Жалбоподателят твърди, че автомобилът, управляван от В. е бил спрял на
платното за движение/СЗ 01.06.21г.-л.49/. Вещото лице, съдейки по
2
свидетелските показания, пояснява в съдебно заседание, че скоростта на В.
следва да е била или близко до нулата или 10-15 км./ч. Не е категоричен.
Второто противоречие, очертаващо се между свидетелските показания на В. и
обясненията на жалб. СТ. Г. ИЛ. касае процесния пътен участък и неговата
топография. Това място е онагледено от експертизата, изготвена от ВЛ
А./л.58 от делото, сн.1/.Според жалб.Г. след завой е настъпил удара в
спрялото ППС на В.. Според В. участъкът е бил прав. Полицейските
служители са възприели на място пътния участък и са положили усилия да го
идентифицират по точен начин, описвайки км.150 в посока Варна. Тези техни
възприятия изцяло кореспондират с показанията на св.В., поради което се
кредитират от съда. Като защитна версия относно евентуално затруднение
във възприятието, свързано със завой следва да се приеме заявеното от
жалбоподателя, че влизайки в завой е видял спрял на пътя автомобил. Бил е
съставен и приложения по делото протокол за ПТП/л.6/. Актът не е подписан
от жалб. Г. /л.5 от делото/, тъй като същият е отказал, което е удостоверено с
подписа на свидетел.
Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на
делото НП№ 20-0268-001458 от 15.10.2020 г. на Началник сектор към
ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.К. /л.4 от делото/. Постановлението
било връчено на жалбоподавателя на 22.12.2020г., видно от неразделната
разписка към него. Жалбата против него е депозирана до
административнонаказващият оран на 23.12.2020г. /л.3/, т.е. в
законоустановения 7-дневен срок.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗДвП е наложена
санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против
издаденото НП е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са
общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока, предвид което
жалбата се разгледа по същество. Проверявайки поотделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
3
При съставяне на АУАН № 281763/ 08.10.2020год. са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При издаване на обжалваното НП е описано правилно извършеното от
жалбоподателя СТ. Г. ИЛ. нарушение. Текстовото описание съответства на
цифрово изписаното в АУАН нарушение, а именно- по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
В случая административнонаказващият орган/АНО/ правилно е
квалифицирал нарушението, тъй като това задължение – описано в чл.23 ал.1
от ЗДвП, изисква водачът на ППС да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Вещото лице не е
категорично дали автомобилът на В. е бил със скорост нула или минимална
такава, но от показанията на В. безспорно се установява създадена пътна
обстановка, наложила намаляване на скоростта. Дали той е силно намалил
скоростта си на движение или дори е спрял рязко е без значение, предвид на
факта, че правната норма описва и двете поведения на ППС, движещо се пред
друго превозно средство. Във всички случаи водачът на ППС, което се
намира отзад следва да съблюдава такова разстояние, че да може да спре и да
избегне удряне в него, съгласно текста на чл.23 ал.1 от ЗДвП и при
намаляване на скоростта и при спиране на преднодвижещ се автомобил.
Съдът намира, че автомобилът на св.В. се е движел, така, както е описано в
АУАН и НП, макар и със силно намалена скорост, базирайки се на неговите
показания, които не се изключват от вещото лице, което притежава
необходимите специални знания, за да направи и обоснове този
извод.Противно на твърдяното от защитата, ВЛ А. не е категоричен, че
автомобилът на В. е бил спрял непосредствено преди удара.
По делото не се спори, че ударът е реализиран от жалбоподателя,
който е управлявал движещ се отзад спрямо ППС, управлявано от В.. Няма
изразени и съмнения, че изобщо е настъпил удар. В случая съдът кредитира
показанията на полицейските служители като точни и последователни, дадени
от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на В.
спрямо тези на полицейските служители относно топографията на пътя са
безпротиворечиви, поради което се кредитират изцяло от настоящата
инстанция.Пътният участък е бил прав и жалбоподателят е имал видимост,
4
както и възможност при спазване на задължението си по чл.23 от ЗДвП да
отреагира при създадената ситуация, избягвайки удара в предното ППС,
когато последното намали или дори спре.
Съдът намира, че правилно е описан текста, който е нарушен и
основанието, на което е наложено наказанието – чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП.
Санкционната разпоредба изисква неспазване на дистанция и причиняване на
ПТП по тази причина. Дистанцията пряко зависи от поддържаната скорост-
ако водачът намалява скоростта спрямо движещото се преди него ППС ще
успява да поддържа и необходимата дистанция. Обратно-ако ускорява ще
застигне по-бързо предното ППС. Нормата не е поставила изискване за
конкретна скорост, но постиганата чрез правилно подбрана скорост
дистанция е изискуемо условие за спазване на задължението по чл.23 ал.1 от
ЗДвП, което жалбоподателят не е изпълнил щом не е успял да предотврати
удара с преднодвижещото се ППС. При издаване на процесното НП,
административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си, предвидени
в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства. Фактическата
обстановка описана в АУАН и в НП е пресъздадена точно и коректно, без
възможности за объркване или превратно тълкуване.
В тази връзка издаденото НП се явява законосъобразно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено. Във всички случаи водачът на ППС,
което се намира отзад следва да съблюдава такова разстояние, че да може да
спре и да избегне удряне в него, съгласно текста на чл.23 ал.1 от ЗДвП и при
намаляване на скоростта и при спиране на преднодвижещ се автомобил. При
приближаване Г. е следвало да избегне удара, ако бе спазвал необходимата
дистанция. Несторвайки това, той е осъществил административното
нарушение, обхванато от правната норма на чл.23 от ЗДвП, като в тази насока
същият следва да понесе административнонаказателна отговорност по реда на
чл.179, ал.2 предложение 2 от ЗДвП.
Относно размера на наложената санкция: Видно от санкционната
норма, предвидената глоба е в абсолютно определени граници, като размера
на същата е 200лв., каквото наказание е наложено на жалбоподателя. Липсва
възможност за налагане на по-леко от предвиденото и наложено наказание.
Всичко изложено мотивира извод за потвърждаване на обжалваното НП.
5
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 20-0268-001458 от
15.10.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-
К.К., издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 281763/ 08.10.2020год., с което на СТ. Г. ИЛ. на основание
чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., като
законосъобразно.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6