РЕШЕНИЕ
№ 2323
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110108207 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от ***, със седалище и адрес на управление: с. *** срещу
„*** със седалище и адрес на управление гр. ***“, искове, както следва:
- с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „***одобрени с
Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8360,00 лева, представляваща неустойка за продължително нерегламентирано
прекъсване по вина на ответника на осигуряването на електрическа енергия за обект с
абонатен № ***, находящ се в с. *** за периода от 03.07.2021 г. до 28.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1643,12 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби
вследствие продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на
осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с. ***,
изразяващи се в заплатени от ищеца суми в размер на 200,00 лева на „***ООД за извършено
обследване на електрическото трасе и в размер на и 1443,12 лева на *** за отстраняване на
повредата на електрическото трасе, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е налице облигационна връзка
по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ***
за обект с абонатен № ***, находящ се в с. *** На 18.05.2014 г. ищецът установил, че липсва
електрозахранване в посочения обект и подал жалба до ответника, като с писмо от
11.06.2014 г. последният го уведомил, че причината била установена кабелна повреда по
мрежа ниско напрежение, която не е собственост на електроразпределителното дружество.
За липса на електрозахранване в обекта ищецът уведомил ответното дружество и през 2019
г. и 2020 г. Тъй като проблемът продължавал, през 2021 г. завел иск, по който с влязло в сила
1
Решение № 534 от 24.11.2022 г. по т. д. № 479/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ***
било осъдено да заплати на ищеца сумата от 43 830 лева, представляваща неустойка,
дължима в полза на потребител за вреди, настъпили в периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021
г. от липса на електрическа енергия за жилищен обект, находящ се в с. ***, с абонатен №
***. Сочи, че според съдебно-техническите експертизи, причината за липса на
електроенергия в имота било лошото изпълнение на муфирането на новия кабел към стария
при преместване на електромерното табло от електроразпределителното дружество през
2014 г.
Излага, че въпреки че „** имало задължението да установи повредата и да възстанови
електрозахранването, дружеството бездействало, поради което на ищеца се наложило на
10.01.2022 г. да възложи извършване на обследване на електрическото трасе на „*** за което
заплатил сумата от 200,00 лева, и на 28.01.2022 г. - ремонт на трасето на „***, за което
заплатил сумата 1443,12 лева.
Позовава се на чл. 49, ал. 1 от Общите условия на ответното дружество, като счита,
че същото му дължи обезщетение в размер на 8360,00 лева за оставането на процесния обект
без електрическа енергия по вина на „*** за период от 209 дни – 418 периода по 12 часа.
Счита, че поради системно бездействие и неизпълнение на договорните задължения на
ответника, отговорността на същия следва да бъде ангажирана и за обезщетяване на ищеца
за платените от него суми за възстановяване на електрозахранването.
Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника***който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че СТИ на
обекта на ищеца е монтирано над разпределителна касета РК-3 пред имота, захранена с
подземна кабелна мрежа ниско напрежение (НН), която представлява стълбово отклонение
от стълб № 4 на клон № 1 на въздушна мрежа НН от БКТП 12 ***. Твърди, че собственост на
ответното дружество са единствено БКТП ******и въздушна мрежа ниско напрежение с.
***. Заявява, че кабелната мрежа ниско напрежение (подземна) от стълб № 4 до
разпределителната касета пред *** по плана на с. ***, представлява частна мрежа, която не е
собственост на *** Сочи, че същата е собственост на лицето ***, поради което дружеството
не може да носи отговорност за авариите, възникнали по нея.
Оспорва да е възникнала авария по вина на ответното дружество, вследствие на която
обектът на ищеца да е останал без електрозахранване за периода от 03.07.2021 г. до
28.01.2022 г. Позовава се на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ.
Заявява, че дори да бъде установено, че представители на ответното дружество са
преместили електрическото табло, то това действие не е било противоправно, доколкото е
доказана необходимостта от присъединяване на нов потребител. Счита още, че не е налице
причинно-следствена връзка между действието на преместване на електрическото табло и
липсата на захранване за процесния период.
Оспорва да е възникнала необходимост от ремонт; поддържа, че Констатация от
28.02.2022 г., изготвена от *** има характер на частен документ и не следва да бъде
кредитирана.
Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът „***“ ООД се представлява от адв. П. П. от АК - Варна.
Поддържа исковата молба, оспорва депозирания писмен отговор на същата.
В съдебно заседание ответната страна „*** се представлява от адв. Н. Б. от АК -
Варна. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват. За да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка,
необходимо е да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
2
сключено между страните договорно правоотношение с неустоечна клауза и виновно
неизпълнение от страна на ответника.
В случая безспорно по делото е, че страните се намират в облигационна връзка по
силата на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи
на ответното дружество за процесния обект при публично известни ОУ. Съгласно чл. 49, ал.
1 на относимите за процесния период ОУ, одобрени с Решение ОУ-060/07.11.2007 г.,
изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в случай че
потребителите останат без електрическа енергия по вина на „*** повече от 24 часа след
получаването от дружеството на уведомление от потребителя, *** заплаща обезщетение на
потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без
осигурена електрическа енергия. Така предвиденото обезщетение има характера именно на
неустойка, като за активирането на клаузата е поставено и допълнително условие –
уведомление на дружеството от потребителя за оставането му без електрическа енергия.
Видно от Жалба от 23.05.2014 г. и искания с вх. №№ ***/13.08.2019 г. и
***/21.01.2020 г., със същите ищецът е уведомил ответното дружество за оставането на
процесния обект без ел. енергия.
Със служебно известно на съда влязло в сила Решение № 534/24.11.2022 г.,
постановено по т. д. № 479/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, *** е осъдено да
заплати на „***“ ООД неустойка, дължима в полза на потребител за вреди, настъпили в
периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. от липса на електрическа енергия, доставена до
обект с абонатен № ***, находящ № се в с. ***, обл. Варна, ***породена от неотстранена
авария след уведомяване с първоначален сигнал от 23.05.2014 г., последван от искания от
13.09.2019 г. и 21.01.2020 г. за възстановяване на нарушено по вина на разпределителното
дружество захранване при преместване на таблото с електромерите на друго място, за
захранване на друг потребител през 2014 г., на основание чл. 49, ал. 1 от ОУ на ответното
дружество. Т.е. виновното поведение на „*** за оставане на процесния обект без ел. енергия
за периода от 02.07.2018 г. до 02.07.2021 г. – датата, непосредствено предхождаща началната
дата на исковия период по настоящото производство, е установено със силата на пресъдено
нещо. При това положение, доколкото ответникът не твърди да е възстановил захранването с
ел. енергия на обекта на ищеца, съдът приема, че виновното му неизпълнение продължава и
през периода 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
Неоснователен е доводът на ответната страна, че отговорността на дружеството в
случая не може да бъде ангажирана, тъй като констатираната повреда е в подземна кабелна
мрежа ниско напрежение, намираща се след разпределителната касетка РК-3 на ТП № 12,
следователно след границата на собственост на ***на електрическите съоръжения. С чл. 29,
ал. 1 от относимата към процесния период Наредба № 6 от 24.02.2014 г. към чл. 116, ал. 7 от
ЗЕ, е уредено, че когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на
оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на
собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите
клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В същия
член на Наредбата изрично са предвидени и местата, където могат да бъдат монтирани
електромерните табла: електромерните табла се монтират до или на границата на имота на
клиента, на място, определено от оператора на разпределителната мрежа (ал. 5); операторът
на разпределителната мрежа може да монтира електромерните табла и захранващите им
електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него
място в общите части на сградата (ал. 6); операторът на разпределителната мрежа може да
монтира електромерни табла и захранващите им електропроводни линии на фасадите на
сградите на клиентите (ал. 7). Така определените с Наредбата места на монтаж на
електромерните табла са в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, съгласно
която електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на
3
клиентите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат
за тяхна сметка и са тяхна собственост. В случая, както се установява от Протокол за
извършени СМР с изпълнител „***възстановил захранването с ел. енергия на процесния
обект, разстоянието от електромерното табло до имота на ищеца е 16 м. От Констатация на
„***изготвена след оглед на обекта с технически средства на ел. лаборатория „*** ЕООД, се
установява, че повредата, довела до липса на ел. захранване в обекта, е именно в областта на
тази 16-метрова кабелна мрежа. Т.е. съобразно цитирания чл. 117, ал. 7 от ЗЕ,
дефектиралият кабел ниско напрежение, намиращ се извън имота на ищеца, не е
собственост на последния, съответно и поддръжката му не е негов ангажимент. Както е
посочил самият ответник в отговора на исковата молба, собственик на въпросната кабелна
мрежа ниско напрежение е **** който в съответствие с чл. 117, ал. 8 от ЗЕ е дал съгласие, по
искане на ***, дружеството да използва мрежата му за присъединяване на свои клиенти. С
така даденото съгласие обаче собственикът на мрежата не се е задължил спрямо клиентите-
потребители - респективно и спрямо ищеца, а спрямо самото електроразпределително
дружество, с което е сключил договор за предоставяне на мрежата си (Определение № 746 от
26.03.2024 г. по т. д. № 1525/2023 г., ВКС, I ТО). С оглед на това, и отговорността в
отношенията с ищеца да осигури ремонт на мрежата в тази част, било то и за сметка на
собственика й, е на ответното дружество.
Налице е виновно неизпълнение от страна на ответното дружество, довело до
оставане на обекта на ищеца без ел. енергия за продължителен период от време, при което
следва да бъде приложена предвидената в чл. 49, ал. 1 от ОУ санкция. Доколкото, както
беше посочено по-горе, исковият период е пряко продължение на периода, обхванат от
Решение № 534/24.11.2022 г. по т. д. № 479/2022 г. на Окръжен съд – Варна, съдът намира, че
за целия период следва да бъде определена неустойка по правилото за начисляване на 20
лева за всеки следващ период от 12 часа. Не следва да бъде начислявана обаче неустойка за
дата 28.01.2022 г., тъй като на същата захранването с ел. енергия на процесния обект е
възстановено, като не са представени доказателства, а не са наведени и твърдения за часа на
възстановяване – съответно не е доказано наличието на допълнителен период от 12 часа за
тази дата.
При така установеното, искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на „***, се
явява основателен и следва да бъде уважен до сумата от 8320 лева (208 дни х 2 периода от 12
часа х 20 лева), като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 8360 лева
следва да бъде отхвърлен.
Присъждането на договорената между страните неустойка не лишава изправната
страна от правото да търси обезщетение в по-голям размер – чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Съдът намира, че в конкретния случай предприетият от ищеца ремонт на
дефектиралата кабелна мрежа е пряка последица от противоправното бездействие на
ответното дружество, с оглед на което заплатените за него суми следва да бъдат
квалифицирани като претърпяна загуба.
Видно от Фактура № ***, издадена на 10.01.2022 г. от ***за услуга: откриване на
кабелна повреда и транспорт до с. ****, с получател „****“ ООД, и фискален бон от същата
дата, платени от ищеца са 200 лева.
Видно от Фактура № ****, издадена на 28.01.2022 г. от „*** за услуга: изпълнени
СМР на обект ел. монтажни работи – къщи в с. ***, с получател „***“ ООД, и месечно
извлечение от разплащателна сметка, платена е сумата от 1443,12 лева с вкл. ДДС.
Предявеният иск по чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен изцяло и следва да бъде
уважен.
4
Предвид основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните
такива за осъждане на ответното дружество да плати присъдените суми ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора разноски се следват и на двете страни, съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 400,40 лева –
внесена държавна такса, и 1920,37 лева – платено по Б. път адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. Представени са доказателства за заплащане на горните разноски. Съответно,
съразмерно с уважената и част от исковете, на страната следва да бъде присъдена сумата от
2311,49 лева.
Ответната страна претендира платено по Б. път адвокатско възнаграждение в размер
на 1560,00 лева с вкл. ДДС. Представено е платежно нареждане за извършения Б. превод.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на дружеството следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 6,24 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на *** одобрени с
Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г.,***, със седалище и адрес на управление гр.
***да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ.
А*** сумата от 8320,00 лева (Осем хиляди триста и двадесет лева), представляваща
неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на
осигуряването на електрическа енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с***, за
периода от 03.07.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. *** срещу „**** със седалище и адрес на управление гр. ***, иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ОУ на ***, одобрени с Решение ОУ –
060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка за
продължително нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на осигуряването на
електрическа енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с. ***, за периода от
03.07.2021 г. до 28.01.2022 г., в частта за разликата над 8320,00 лева до пълния претендиран
размер от 8360,00 лева, както и за дата 28.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД „***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. *** сумата от 1643,12 лева (Хиляда шестстотин четиридесет и три лева и 12 ст.),
представляваща обезщетение за претърпени загуби вследствие продължително
нерегламентирано прекъсване по вина на ответника на осигуряването на електрическа
5
енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в * изразяващи се в заплатени от ищеца
**суми в размер на 200,00 лева на „***за извършено обследване на електрическото трасе и в
размер на 1443,12 лева на „***за отстраняване на повредата на електрическото трасе, ведно
със законната лихва върху общата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „* със седалище и адрес на управление гр.
В***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. ***,
сумата от 2311,49 лева (Две хиляди триста и единадесет лева и 49 ст.), представляваща
сторени в производството разноски, включващи държавна такса и платено по Б. път
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление гр. ***
сумата от 6,24 лева (Шест лева и 24 ст.), представляваща сторени в производството
разноски, платено по Б. път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6