Р Е Ш Е Н И
Е
№
12.04.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
състав
На шести октомври 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар:
….
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
АЛЕКСАНДЪР Г.
гр. дело № 5210 по описа за 2019 година.
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ
(отм.) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г.Ж.З.
твърди, че бил потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента И.Д.К., с
ответното застрахователно дружество.
Ищецът бил
внук на починалия .... Позовава се на Тълкувателно решение №1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС за обосноваване на материалната си легитимация
за получаване на обезщетение вследствие смъртта на дядо си. Твърди, че били
изключително близки. Между тях съществували чувства на обич и привързаност,
дядото се грижил за своя внук като за
свой син. Макар да не живели в едно домакинство, ищецът често ходил на гости на
дядо си, както и последният често посещавал внука си. Ищецът ... изпитвал любов
и уважение към своя дядо, който бащински се грижил за него и помагал в
отглеждането и възпитанието му. Отношенията им с починалия били изключително
близки, били много привързани един към друг. Скръбта на ищеца ... била
неизмерима и му причинила неимоверни страдания. Ищецът много трудно преживявал
загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищецът
всекидневно общувал с дядо си и разчитал на неговата подкрепа в различни
житейски ситуации. Връзката между ищеца и ... ... била изключително силна и
внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката
на ищеца. Същият претърпял и продължава да търпи и към момента на предявяване
на исковата молба в съда негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Ищецът бил много близък с дядо си, съществувала е особена връзка на
привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли.
Загубата на дядо му нарушила обичайния начин на живот на ищеца, който
продължавал да страда от загубата на дядо си.
Ищецът излага
следните обстоятелства относно настъпилата смърт на дядо му:
На 13.10.2014
г., около 9:20 часа, по път 6620, км. 1+960, в посока от запад на изток, към
гр. Стара Загора се движел л.а. „……, управляван от ... - дядо на ищеца. Пътните
условия били отлични - сухо време, през светлата част на денонощието, с
нормална видимост. Автомобилът, управляван от ... се движел в предназначената
за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната
лента за движение - северната, се движел автобус „... Маго 59-12“ с рег. № ..,
управляван от водача И.Д.К.. Автобусът се движел със скорост около 62 км/час,
като пред него на разстояние около 20 метра имало други автомобили, движещи се
в северната лента. Движещите се пред автобуса автомобили намалили скоростта си
на движение, при което водачът на автобуса, за да избегне удар в
преднодвижещото се превозно средство, задействал спирачната система и отклонил
управляваното от него ППС в насрещната лента за движение - южната. В това време
автомобилът, в които пътувал пострадалият ..., се намирал на около 33 м от
автобуса, в южната лента, предназначена за движението му. Тъй като
управляваният от водача И.К. автобус внезапно навлязъл в южната лента,
предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в момента се движел
л.а. „…..“, управляван от ... ..., последният нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП. При това движение автобусът се блъснал отпред
в лявата странична част на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът се
завъртял около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка и се
установил в покой обратно по посоката си на движение. Причина за възникване на
произшествието била навлизане на автобуса в насрещната за него пътна лента,
където към този момент се е движил насрещно л.а. „…..“. След инцидента на
мястото спрели движещите се след автобуса автомобили и слезлите пътници, които
се опитали да окажат помощ на пострадалия .... ... бил заклещен от колонката на
предната лява врата и не можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на
помощ успели да влязат в автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали
седалката на ... назад, но въпреки положените усилия не могли да го извадят. На
мястото пристигнали служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП
и медицинска помощ. След като срязали шофьорската врата успели да извадят
пострадалия ... и го откарали в ЦСМП - Стара Загора, където въпреки проведеното
лечение по-късно същият починал.
От съставения
във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от
представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към
датата на ПТП – то за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача И.К., имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД по застрахователна
полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015 г.Съгласно разпоредбата на §22
от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс.
За станалото
ПТП били образувани пр. пр. № 4150/2014 г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП
№523/2014 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора.
За извършеното деяние виновния водач И.Д.К. бил предаден на съд по НОХД
№187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора. С влязла в сила Присъда № 25 от
02.06.2015 г., постановена по НОХД № 187/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора,
потвърдена с Решение №137 от 09.11.2015 г. постановено по ВНОХД № 298/2015 г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена частично с Решение № 20 от
05.02.2016 г., постановено по КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО,
същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа,
западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС -
автобус „... Маго 59-12“, с рег. № СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по
ЗДвП, а именно:
- чл.23, ал.1
от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, и
- чл.25, ал.2
от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея“
и по
непредпазливост причинил смъртта на ..., ЕГН **********, като след деянието
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради
което и на основание чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. с чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на една
година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ било отложено с изпитателен срок от четири
години, като подсъдимият били лишен от право да управлява МПС, за срок от
четири години, считано от началото на изпълнението на това наказание.
От протокол
за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза
№559/13.10.2014г. било видно, че не било установено съдържание на етилов
алкохол в кръвта на .... В хода на досъдебното производство била изготвена
съдебномедицинска експертиза на труп № 297/2014 г. от 14.10.2014г. от
заключението на която ставало ясно, че при огледа и аутопсията на ..., на 74г.
били установени: съчетана травма от автозлополука - счупване на черепа;
контузия на меките мозъчни обвивки; оток на мозъка; кръвонасядане на меките
черепни обвивки; счупване на лицеви кости вляво (очница и скула); множество охлузвания,
кръвонасядане, разкъсно-контузни и порезни рани в лявата лицева половина;
счупване на I-V ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура;
счупване на двете ключици; контузия на средостението; счупване на лявата
мишнична кост; счупване на лявото коленно капаче; множество охлузвания по
гръдния кош вляво; разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на левия
горен крайник и долните крайници; кръв в стомаха. Смъртта била настъпила
вследствие черепно-мозъчна травма. Механизмът на причиняване бил от действието
на твърди тъпи предмети, условие за каквито имало в купето на лек автомобил при
автозлополука. Според експертизата порезните рани били причинени от действието
на предмети с режещи ръбове, каквито са парчета счупено стъкло. Сочи се, че
смъртта не била настъпила бързо, но била неизбежна поради тежестта на
черепно-мозъчната травма.
Във връзка с
описаното ПТП и настъпилата вследствие на него смърт на ... било образувано гр.
д. № 7847/2016 г. по описа на СГС, по което неговите наследници по закон - били
предявили своите претенции срещу ответното застрахователно дружество за
заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на техния близък роднина. По посоченото гражданско дело
било постановено Решение № 5818 от 09.08.2017 г., влязло в законна сила на
23.11.2018 г., изменено с Решение № 688 от 22.03.2018 г., постановено по в. гр.
д. №6016/2017г. по описа на Апелативен съд - ..., като с Определение №667 от
23.11.2018 г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018 г. по описа на ВКС, ТК,
II ТО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В
описаните решения съдилищата категорично и обосновано били приели, че в
конкретното ПТП не било налице съпричиняване от страна на ... - обстоятелство,
което се ползвало със силата на пресъдено нещо.
Ищецът се
позовава на чл.300 от ГПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Оттук извежда предпоставките на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и на това основание
претендира обезщетение вследствие смъртта на дядо си. Твърди, че вследствие на
противоправното си поведение, водачът И.Д.К. му причинил вреда – загуба на
много близък за него човек - неговия дядо. Инцидентът белязал завинаги живота
му, лишавайки го от обичта, подкрепата и грижите на дядо му ... .... Безспорно,
претендиралите от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, били в
пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 13.10.2014г. Обезщетението се
дължало поради конкретните и доказани болки и страдания, претърпени от ищеца,
като ищецът счита, че в случая претендирата сума е паричен еквивалент,
необходим за обезщетяване на болките, страданията и другите морални вреди,
които били претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Претендира се да бъде осъден ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., район „Възраждане“, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света ...“ №7, ет.5, представлявано от представителите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д., да заплати на ищеца Г.Ж.З., с ЕГН **********,***,
в качеството му на ***нук на ..., с ЕГН **********,*** Загора, сумата от 10 000
лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
13.10.2014 г., при което починал дядо му - ..., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.10.2014 г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Сочи банкова
сметка в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З. по
която да бъдат заплатени.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК Застраховане“ АД е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.Счита същите за
недопустими, поради това че не била изпълнена процедурата на чл. 498 КЗ.
По същество,
излага следните съображения:
В конкретния
случай не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следвало да се ангажира същата за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца.
Оспорва
механизма на настъпилото ПТП. Счита, че соченият от ищеца в исковата молба
механизъм на възникване на процесния пътен инцидент не отговарял на
действително реализиралия се.
Оспорва
изключителната вина на водача К.. Прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия, който имал възможност да наблюдава автобуса и имал възможност
да предотврати произшествието чрез спиране, но закъснял с реакцията си и
допринесъл за настъпването на резултата. Отделно от това ... управлявал МПС –
то без поставен обезопасителен колан, с
което нарушил нарушил разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП. Пострадалият
създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при
доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалявало
съразмерно с доказания процент на съпричиняване.
Оспорва
предявения иск за неимуществени вреди и по размер, който счита за прекомерно
завишен. Претендираното обезщетение от 10 000 лева не съответствали на степента
и характера на вредите. Застрахователното обезщетение не следвало да бъде
източник на обогатяване на третото увредено лице. На отделно основание, счита
предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Позовава се на Тълкувателно
решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., ОСНГТК, ВКС
Не без
значение бил и факта, че по гр. д.
7847/2016г., СГС с влязло в сила решение на всеки от преките наследници на
починалия било изплатено обезщетение в размер на по 130 000 лева. Прието било
за доказана изключителна връзка между починалия и преките му наследници, което
от своя страна изключвало такава връзка между дядо и внук. В Тълкувателното
решение се говорило за доказана изключителна връзка, само роднинска връзка не
било достатъчно основание за присъждане на обезщетение.
Оспорва и
акцесорния иск за лихви, както размера им, така и началния момент, от който
същите се претендирали, по аргумент за неоснователност на главния иск.
С оглед
гореизложеното, счита, че не били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, като застраховател по застраховка
,,Гражданска отговорност”, поради което, моли съда да приеме исковете за
неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.
Претендира
разноски.
В съдебно
заседание, ищецът не се явява, като вместо него се явява пълномощникът му
адв.Златанов, който поддържа исковете изцяло. Пълномощникът на ищеца адв.З.
представя подробна писмена защита, като поддържа претенцията изцяло и
претендира направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете, като неоснователни, по изложените в отговора съображения за това.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от
приложеното НОХД 187/2015г. на ОС – Стара Загора с влязла в законна сила присъда № 25 от
02.06.2015 г. по същото, потвърдена с решение №137 от 09.11.2015 г. по ВНОХД №
298/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменено частично с решение №
20 от 05.02.2016 г., постановено по КНОХД № 1663/2015 г. по описа на ВКС, I НО,
И.Д.К. е бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа,
западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС -
автобус „... Маго 59-12“, с рег. № ……, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а
именно: чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“, и чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея“ и по непредпазливост причинил смъртта на ..., ЕГН **********, като след
деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„б“, вр. с чл.343, ал.1, б.„в“,
вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца,
изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от четири години, като
е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от четири години. И.Д.К. е бил
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, както и е бил оправдан по обвинението да е нарушил чл.15,
ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл. 6, ал.1, чл.68, ал.1, чл.75, ал.1 и
чл.94, ал.4 ППЗДвП.
За изясняване
на обстоятелствата относно механизма на ПТП – то, с оглед възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, е допусната съдебна
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, съгласно заключението по
която (неоспорено от страните, което
съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по
делото), произшествието е настъпило около 9,30часа на 13.10.2014г., на път
6620, км. 1+960, на изхода на гр. Стара Загора в посока с. Богомилово. Пътят е
двулентов за двупосочно движение.
Автобус ... се е движили в посока запад, към с.Богомилово, а в
противоположна посока се е движил л.а.“…..“.
Пред автобуса са се движили леки
автомобили в колона, които са започнали интензивно спиране, като автомобилът
пред автобуса е спрял внезапно в дясно, с частично излизане на банкета. Водачът
на автобуса също предприел аварийно спиране
и едновременно с това завил наляво, при което навлязъл в лентата за
насрещно движение. Водачът на л.а. „...“ е възприел навлизането на автобуса в
неговата лента и е предприел аварийно спиране. В хода на спирането на двете МПС
е настъпил удар между предните леви им състави.След удара л.а. … се е завъртял
обратно на часовниковата стрелка и е бил отхвърлен в дясно от пътя считано
спрямо неговата първоначална посока на движение. Автобусът е продължил
праволинейно напред и в ляво и е спрял на мястото, където е бил намерен от
разследващите. на превозните средства.
Вещото лице – автоексперт е изчислило, че
към момента на удара скоростта на автобуса е била 47,1 км/ч, а на лекия
автомобил – 43,3км.ч.
Причините за настъпване на процесното ПТП
са: 1.Движение на автобуса на недостатъчна дистанция от движещия се пред него
автомобил. Дистанцията не е била съобразена със скоростта на движение.
2.Навлизане на автобуса в лентата за
насрещно движение при наличие на автомобил, който се движи по нея.Спасителната
маневра, предприета от водача в момента, в който е преценил, че няма да може да
спре зад движещия се пред него автомобил е неправилна.
Автоекспертът е посочил още, че водачът на
лекия автомобил ... е предприел действия за предотвратяване на произшествието,
като е задействал спирачната система, като посоката на следите показвала, че
той е завил волана на дясно преди да започне ефективното спиране.
Пак според същото заключение, вещото лице
– съдебен лекар пък е посочило, че от описанието при извършената аутопсия
можело да се направи извод, че ... е бил с обезопасителен колан, задействан при
процесното ПТП, предвид характерните охлузвания в предната и страничната
повърхност на гръдния кош, които се получават при поставен такъв колан.
Съдебният лекар е определил като причина за смъртта получената при инцидента
тежка черепно – мозъчна травма, като е посочил, че нито възрастта на пострадалия,
нито атеросклеротичните изменения при него, са повлияли на настъпването на
леталния изход. Вещото лице подробно е описало медицинската практика за вадене
на пострадал от МПС, като е заключило, че в случая няма никакво значение начина
на изваждане на пострадалия от катастрофиралия автомобил, тъй като водеща е
била мозъчно – черепната травма. Изваждането от катастрофирал автомобил би имал
значение за летален изход единствено при тежки гръбначномозъчни травми, тежки
коремни травми с увреждане на паренхимен орган, при открити счупвания на големи
тръбести кости и артериално кървене на пострадал при ПТП. При пострадалия в
конкретния случай липсват такива увреди. Черепно-мозъчната травма налага бърза
евакуация, мониториране, образна диагностика и впоследствие своевременна
реанимация, които биха дали шанс за живот.
Гореописания механизъм на ПТП се
потвърждава и от показанията на свидетеля И.Д.К./водач на автобуса/, чиито
показания съдът кредитира като непосредствени, кореспондиращи с останалите
ангажирани по делото доказателства. Според свидетеля: “Участвах в ПТП. Аз съм
автобусен шофьор във фирма ЕТ„Леонидов“ на редовна линия гр.Сливен-гр.Стара
Загора-гр.Пловдив шофирах, като на излизане от гр.Стара Загора в посока
гр.Пловдив претърпях ПТП, това беше на 13.10.2014г. към 9,30часа през деня.
Пред мен стана меле от автомобили и аз се принудих да използвам рязко
спирачките рязко, вследствие на това влязох в насрещното платно и катастрофирах
с един лек автомобил. Слязох от автобуса, след като проверих дали всичко е
наред с пътниците в автобуса и отидох до лекия автомобил, за да помогна. В
леката кола бяха възрастна мъж и жена. Жената беше от дясно на седалката до
шофьора, като я извадих през прозореца, а той беше от вътрешната страна, а зад
него имаше друг човек.После този човек, който беше водач на лекия автомобил той
почина. Жената имаше предпазен колан, а мъжът дали е имал предпазен колан не
мога да кажа, зад него имаше друг мъж, може да го е откопчал, всичко е можело
да стане. Този възрастния мъж знам, че пожарната и линейката като дойдоха го
извадиха от колата, но как са го извадили, не мога да кажа.“
Видно от представеното по делото
удостоверение за родствени връзки, ищецът Г.Ж.З. е внук на починалия при произшествието
....
За претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие
загубата на дядо си, са допуснати гласни доказателства, като според показанията
на свидетелката … /майка на ищеца/:“ Аз от 1992г. съм отишла в Гърция да
работя, а детето ми беше оставено на моите родители да го гледат. Бях в Гърция
до 1996г., след което си дойдох за няколко месеца в Република България, за да
взема детето и заедно заминахме за Гърция, то да учи там, но той не искаше там
да учи и искаше при баба си и при дядо си в България. Аз имам едно дете и то се
казва Г.Ж.З., той ходеше на училище в гр..... Той беше много близък с дядо си и
баба си, тъй като те са го отгледали от малък до голям. Баща ми също беше
привързан към Г.. Те се грижеха един за друг. Каквото трябва да се свърши в
къщи, Г. го вършеше, тъй като те живееха
в една къща в с…., това е къщата на моите родители. На брат ми децата и те бяха
там, всичките деца се грижиха за моите родители, както и едните и другите. Г.
беше на 23г., когато почина баща ми. Г. беше студент в гр.... и той много
трудно прие смъртта на дядо си. Той направи едно прекъсване и беше много тъжен,
беше много съсипан. Сега към момента синът ми си живее в собствено жилище в с…..
Ние сме много обвързани, родители и деца. Майка ми в момента е болна и всеки
ден се грижа за нея и Г. също се грижи за нея. Средното си образование Г.
завърши в гр…..“
Според показанията на .. ...а/без родство/: “Познавам
семейството на ..., ние сме комшии, една улица ни дели в с...., като комшии сме
в много добри отношения. ... ... беше много услужлив човек и си гледаше децата.
... кога почина, но годината не си спомням, но са минали около пет години от смъртта
му. Познавам Г.. Той там в махалата до нас израсна при баба си и дядо си. …,
родителите на Г. заминаха на работа в Гърция и детето остана при баба си и дядо
си. Преди да тръгне на училище Г. ходи в Гърция, но неможа да свикне там и го
върнаха в Република България. Г. докато навърши осемнадесет години, ходеше на
училище в гр..... Дядо му ... всеки ден го караше на училище и го вземаше от
училище. След като завърши основното училище Г. замина да учи в гр.Велинград,
той учеше за лесничей, но не помня кога се върна от гр…. в с….. Той само едно
лято стоя в с.... и след това го приеха студент в гр.... в „Лесотехническия
университет“. През това време баба му и дядо му се грижеха за него. Те му
подготвяха храна и багаж и даже и средства са му давали. Дядо му непрекъснато
си говореше с него. Детето беше влюбено в дядо си. Даже и сега ми е казвал:“Как
можа да се случи това на моя дядо“. Дядо му беше изключителен човек и затова
детето беше привързано към него. Дядо му беше шофьор и Г. беше непрекъснато с
него в камиона, защото той му угаждаше и му купуваше глезотийки и затова дядо
му липсва.“
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, тъй като са безпротиворечиви, обстоятелствени и основани на
непосредствени впечатления.
По делото не е спорно, че процесното ПТП
по отношение на управлявания от И.Д.К.
автобус „... Маго 59-12“, с рег. № …, е произтекъл по време на действие на валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, със
застраховател ответното дружество - ЗАД„ОЗК Застраховане“АД-..., сключен за МПС
с ДКН … със застрахователна полица № 23113002879238, валидна от
06.12.2013г. от 00:00 часа до 23:59часа на 05.12.2014г.–според представено
извлечение.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно §22 ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. В случая с оглед данните, че застрахователния договор е бил
сключен на 06.12.2013г., т.е. при действието на отменения КЗ и липса на данни
за друго уговорено, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото
производство / определение № 2852/10.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3690/2016 г. на
САС, определение № 3302/04.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4222/2016 г. на САС,
решение № 367 от 06.02.2017 г. по гр. д.
№ 11387 /
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД е поело задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, не
е спорно обстоятелство по делото.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г.
по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда (както е в случая), споразумение или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са
задължителни за гражданския съд. В гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда, респ. споразумение или решение.
Следователно в случая със задължителна за настоящия
съдебен състав сила е установено виновното и противоправно поведение на водача на автобус „... Маго 59-12“, с рег. № СН
4889 АК И.Д.К., вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на
дядото на ищеца.
Съгласно тълкувателно решение 1/2016г. от 21.06.2018г.
по тълк. д. 1/2016г. на ОС на НГТК материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения бабите, дядовците и внуците са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Именно в случая се установяват по безспорен начин точно
такива житейски обстоятелства по делото –дядото е имал ключова роля при
полагането на непосредствените грижи за ищеца, живели са в едно домакинство в
с. ... и са имали много силна емоционална връзка.Тази връзка, установена от
свидетелските показания по делото, си има и своето житейско и логично обяснение,
предвид факта, че майката на Г.Ж.З. е била на работа в Гърция в периода от
1992г. до 1996г., когато ищецът – роден 1990г. още като малко дете е отгледан
от баба си и дядо си по майчина линия с присъщата на родители грижа в дома им в
с..... Ищецът трудно понесъл кончината
на дядо си, като понастоящем продължава да се грижи за баба си, тъй като живее
в с.....
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по безспорен
начин се доказаха предпоставките на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране на
отговорността на застрахователя в случая.
Що касае размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които
е причинена смъртта на ... (ПТП),
от родствената му връзка с ищеца (дядо и внук) и от установените по делото
силни по интензитет и продължителност болки и страдания от загубата, причинени
на ищеца (обсъдени подробно по - горе), съдът приема, че справедливото
обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено на 10 000 лева – така,
както е поискано от ищеца.
По отношение на възражението за
съпричиняване, направено от ответното дружество, съдът намира следното:
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. В случая по делото няма данни за такова противоправно поведение от
страна на ищеца. Нещо повече, според заключението на назначената по делото съдебна комплексна автотехническа и
медицинска експертиза категорично ...
не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП – то чрез аварийно спиране, като ударът е
настъпил в опасната зона за спиране на лекия автомобил, за разлика от водача на
автобуса. От заключението се установява още, че ... е бил с обезопасителен
колан, че вследствие на ПТП – то е получил тежка черепно – мозъчна травма
несъвместима с живота, така че за леталния изход не е оказало влияние нито
начина, по който е бил изваден пострадалият от автомобила, нито възрастта му,
нито пък атеросклеротичните
изменения, които е имал. Оттук следва
неоснователността на възражението на ответника за каквото и да е било
съпричиняване от страна на починалото лице.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 13.10.2014г. до изплащането й (арг. чл. 223, ал. 2, изр. 1-во от КЗ /отм./. и
решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК.).
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноските за процесуално
представителство в размер на 830лева съобразно представения списък за
разноските на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка *** – адв.З..
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното застрахователно дружество следва да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 400 лева –
дължима държавна такса по делото за уважената претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., район Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул.Света ... № 7, ет.5, да
заплати на Г.Ж.З. , ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 000/десет
хиляди/ лева - обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие смъртта на дядо му ..., настъпила на 13.10.2014
г. в резултат на ПТП, причинено от И.Д.К.,
при управление на автобус „... Маго 59-12“, с рег. № ….., застрахован по
договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите,
сключен със застрахователна полица
№ 23113002879238, валидна от 06.12.2013г. до 05.12.2014 г., със застраховател ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2014г. до окончателното й заплащане,
както и 830/осемстотин и тридесет/лева направени по делото разноски от ищеца - могат
да бъдат заплатени по посочена от ищеца банкова сметка ***.39 от Закона за
адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З.
.
ОСЪЖДА „„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., район
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.Света ... № 7, ет.5, да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт, сумата в размер на 400/четиристотин/ лева – дължима
държавна такса за разглеждане на претенцията.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: