Решение по дело №2157/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1592
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040702157
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   1592                  от 17.11.2020 г.                           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

                                      

  Председател: Лилия Александрова   

       Членове: 1. Станимир Христов

                                            2. Галя Русева

 

при секретаря: И. Г.

и прокурора: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2157 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).      

            Образувано е по касационна жалба на „Елмаркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.„Индустриална“ № 94, представлявано от управителя С.Г.В., подадена чрез пълномощника адв. К., против Решение № 260084/20.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 2290/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № № 409-F533380/21.04.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на закона. Сочи се, че задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски за м.09.2019 г. е погасено чрез плащане, поради което е неправилен и необоснован изводът на районния съд, че с плащането са погасени други, по-стари задължения. Обосновава се и приложение на чл. 28 ЗАНН с мотива, че размерът на наложената имуществена санкция далеч надхвърля размера на неизпълненото задължение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и сочи нови доказателства –копие на платежно нареждане от 22.10.2020 г. за сумата от 56,82 лв., внесена от касатора по сметка на ТД на НАП Бургас, с основание „здравни осигуровки м.09.2019 г.“. Претендира се уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът – ТД на НАП - гр. Бургас, оспорва касационната жалба като неоснователна в депозиран по делото писмен отговор и моли да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно законосъобразно. Представя нови писмени доказателства – справка за общите непогасени публични задължения на касатора към 28.09.2020 г. Оспорва обстоятелството, че задължението е погасено. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с.з. ответникът не изпраща представител, редовно уведомен.        

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С процесното наказателно постановление отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че в качеството си на осигурител съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КСО е изплатил трудовите възнаграждения за м. септември 2019 г. на назначените по трудови правоотношения 3 лица, без да внесе дължимите за тях здравноосигурителни вноски до 25.10.2019 г. Дължимите здравноосигурителни вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, били в размер на 56,82 лв, които не били платени към момента на съставяне на АУАН.

         За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни лица. Прието е, че административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. По същество е приел за установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че в качеството си на осигурител „Елмаркет“ ЕООД не е изпълнил задължението си да заплати вноските за здравно осигуряване на заетите в предприятието му работници в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, съгласно чл.7 от КСО, т.е. до 25.10.2019 г., като с бездействието си дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО. Обосновал е извод, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и че правилно е ангажирана отговорноста на жалбоподателя на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, като размерът на наложената му имуществена санкция е правилно индивидуализиран.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Извършването на нарушението е установено по безспорен от събраните по делото доказателства и не се оспорва от касатора. Възраженията му за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, а по същество - за приложение на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението, са неоснователни, като в тази връзка изцяло се споделят изложените от районния съд мотиви относно наличието на висока степен на обществена опасност /прекъснати вследствие на нарушението здравноосигурителни права на осигурените по трудовото правоотношение лица, оттам – невъзможността същите да ползват през значителен период от време болнична и медицинска помощ/.

АУАН е съставен в присъствие на представител на нарушителя, видно от преписа, представен на л.17 от делото, и съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, както и издаденото НП. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани детайлно и ясно в акта и в НП, така че става ясно за какво е ангажирана отговорността на касатора,  поради което не са нарушени разпоредбите на чл.40, 42 и чл.57 от ЗАНН.

Действително в конкретния случай размерът на неплатените в срок вноски не е голям, но невнасянето им в срок има за резултат прекъсване на здравно-осигурителните права на осигурения. Поради тази причина самото бездействие на осигурителя да изпълни своето задължение по чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО е въздигнато във формално административно нарушение, чиято висока степен на обществена опасност обуславя и високия минимален размер на имуществената санкция, която законът предвижда за извършването му – 4 000 лева.

Съдът споделя извода на районния съд, че с представеното пред него платежно нареждане от 22.05.2020 г. за внасяне от страна на касатора по сметка на ТД на НАП Бургас на сумата от 56,82 лв., с посочено основание „здр. осигуряване за 09.2019“ /л.6 от анд 2290/2020 г. на РС Бургас/ са били погасени други, по-стари задължения на касатора. Наличието на такива се установява и от представената пред настоящата съдебна инстанция писмена справка за непогасени публични задължения към 28.09.2020 г. Това е така, тъй като плащането на сумата от 56,82 лв. с платежното нареждане от 22.05.2020 г. е станало, след като процесното вземане е било приобщено към изп.дело № *********/2017 г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас. Поради наличие на висящо вече принудително изпълнение, касаторът не може да се възползва от разпоредбата на чл. 169, ал.3 ДОПК, съгласно която при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Чл. 169, ал.8 ДОПК изрично постановява, че след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Именно тази последователност е спазил и публичният изпълнител, поради което не може да се приеме, че с платежното нареждане от 22.05.2019 г., /а и с това от 22.10.2020 г., представено пред касационната инстанция/, касаторът е погасил именно процесното задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за м.09.2019 г., доколкото е видно, че има редица непогасени по-стари задължения за главници и лихви.

Но дори и задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски за м.09.2019 г. да беше погасено с посочените платежни нареждания, именно предвид естеството на самото деяние, отговорността на касатора не може да отпадне. По делото не са налице и данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от същия вид, като следва да се вземе предвид и фактът, че касаторът е извършил плащането с голямо закъснение, при това - след издаване на НП. Поради това, правилно районният съд е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Размерът на наложената на касатора имуществена санкция е определен в законоустановения минимум от 4 000 лева, поради което за съда не съществува възможност да я намали.

  Като е стигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход на делото и претенцията на ответника по касация за разноски,  „Елмаркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.„Индустриална“ № 94, представлявано от управителя С.Г.В., следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., дължимо за производството пред касационната инстанция на осн.чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.3 АПК вр.чл.144 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260084/20.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 2290/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 ОСЪЖДАЕлмаркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.„Индустриална“ № 94, представлявано от управителя С.Г.В., да заплати на ТД на НАП - гр. Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         2.