Определение по дело №424/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260621
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150100424
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                             01.12.2021г.                                          гр.Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на първи декември                                             две хиляди и двадесет и първа година

в закрито заседание в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.

 

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.

гражданско дело № 424 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение № 410 от 27.10.2021г. е обезсилено Решение № 260093 от 23.12.2020г. и делото е върнато на РС-Несебър за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск.

Делото е образувано по повод исковата молба на С.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния им представител – адв.П.К. от АК-Пловдив, със съдебен адрес:***, офис 2, тел: *** против „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Д., З.О.Б.и А.С., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба се сочи, че ищецът е потребител на електрическа енергия към ответното дружество, с клиентски номер **********.

Сочи се, че с писмо от 07.05.2020г., изпратено от ответното дружество, ищецът бил уведомен, че при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка /ИТН/ № 2716197 в гр.Несебър, ***, на клиент с клиентски номер **********, е констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 67.93%. Резултата от проверката бил отразен в Констативен протокол № 608012 от 11.02.2020г. Предвид тези несъответствия на метрологичните и техническите изисквания, ответното дружество приело, че ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена. С оглед на това, на основание чл.50, ал.1, б.“а“ от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, сметката на ищеца за ел.енергия за времето от 90 дни, включващи периода от 13.11.2019г. до 11.02.2020г., била коригирана, като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 1812,52 лева /хиляда осемстотин и дванадесет лева и петдесет и две стотинки/, за което била издадена фактура № ********** от 07.05.2020г.

Твърди се, че допълнителната енергия била начислена на ищцата Б. неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Сочи се, че ищцата не била потърсена за проверката и не е присъствала на същата. Наред с това се сочи, че ищцата не е получавала никакви документи за демонтаж на електромера, за извършена експертиза, от които да се установи, че процесният електромер е този, за който се твърди. Твърди се, че приложеният към писмото констативен протокол № 608012 от 11.02.2020г. не представлявал протокол по смисъла на чл.80 от ЗЕ, тъй като не е изготвен съгласно правилата, предвидени в чл.49 от ПИКЕЕ. Отделно от това се твърди, че издадената фактура сама по себе си не представлява основание за плащане, тъй като има единствено формална, но не и материално доказателствена сила. Сочи се също, че липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за дружеството и тези вреди да са в пряка причинна връзка с виновното поведение на потребителя. Сочи се, че електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на „Е.Ю.“ ЕАД нямал физически достъп до тях. Твърди се, че дори и да са били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Сочи се, че неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електрорзпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя – ищец, чрез извършване на корекция на сметката за изминал период. Твърди се, че липсват доказателства остойностената електроенергия, посочена в писмото, да е била реално доставена през посочения период и потребена от ищцата.

Изложеното е мотивирало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.И.Б. с ЕГН ********** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, сумата от 1812,52 лева /хиляда осемстотин и дванадесет лева и петдесет и две стотинки/, начислена по фактура № ********** от 07.05.2020г., вследствие на установено неизмерване на количеството електрическа енергия за времето от 90 дни, включващи периода от 13.11.2019г. до 11.02.2020г. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. Сочи се, че на 11.02.2020г., служители на „Е.Ю.“ ЕАД, извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищцата. В съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, служителите на ЕР ЮГ ЕАД демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 603336, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер монтирали нов в съответствие с чл.49, ал.7 от ПИКЕЕ, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2%. За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 608012 от 11.02.2020г. Твърди се, че констативният протокол бил съставен в присъствието на свидетел, който не бил служител на ответното дружество и бил подписан от участвалите в проверката. След това протоколът бил изпратен на клиента и получен от него.  Сочи се, че процесният електромер впоследствие бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било следното: „Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Предният панел е пробит (отвор с диаметър около 10 мм). Има изменение на електрическата схема – с проводник са закъсени изводите на куплунг Х2 от предната страна на платката. Изменени са техническите и метрологичните характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото“. Твърди се, че вследствие на описаната манипулация електромерът измервал с отклонение, извън границите на допустимото, а именно – 67,93%. За извършената проверка от БИМ бил изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 123 от 13.04.2020г. Предвид гореизложеното „Е.Ю.“ ЕАД извършили преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ. В резултат на това начислили допълнително количество електрическа енергия на клиента /ищцата Б./ в размер на 9187 кWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ била 1812,52 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекция е 90 дни, като първата дата – 13.11.2019г. - началото на корекционния период е датата на предходната проверка на електромера съгласно електронното досие на измервателната система /чл.33, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ/, а последната дата – 11.02.2020г – датата на извършената последваща техническа проверка. За допълнително начислената сума „Електроразпределение Юг“ издали фактура № ********** от 07.05.2020г., изпратена с писмо изх.№ 8610424 от 07.05.2020г. с известие за доставяне, получено от клиента. Ответната страна счита, че нямат задължение да доказват виновно поведение от страна на ищеца. В заключение сочат, че претендираната сума е основателно начислена и дължима от ищцата, поради което молят съда да отхвърли предявения иск. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза и за разпит на един свидетел, при режим на призоваване. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на съдебното производство, по делото е постъпила молба с вх.№ 260860 от 18.09.2020г., подадена от ищцата Б. чрез процесуалния й представител, в която сочат, че след депозиране на исковата молба са настъпили нови обстоятелства, а именно – заплащане от страна на ищцата на сумата в размер на 1812,52 лева – главница по фактура № ********** от 07.05.2020г., поради опасност от прекъсване на подаването на електрическа енергия от страна на ответното дружество. Твърди се, че сумата по горепосочената фактура била недължимо платена. С оглед на това, на основание чл.214, ал.1 от ГПК ищцата е направила изменение на предявения от нея отрицателно установителен иск чрез преминаване към осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, със следния петитум: Иска се да се постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата Б. сумата в размер на 1812,52 лева, съгласно фактура № ********** от 07.05.2020г. за отчетен период от 13.11.2019г. до 11.02.2020г., представляваща недължимо платена допълнително начислена ел.енергия, за която се твърди, че е ползвана от С.И.Б., но неизмерена, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /в случая от допуснатото изменение на иска/ до окончателното изплащане на сумата. Представя писмени доказателства за заплатената ел.енергия.

С Определение от 24.09.2020г., съдът допуснал изменение на предявения от ищцата Б. отрицателен установителен иск към осъдителен иск.

С решението си въззивната инстанция е приела, че в конкретният случай, преценката на първоинстанционният съд е била неправилна, тъй като е допуснато едновременно изменение на основание и на петитума на предявения иск, което съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо крайния съдебен акт, поради което са обезсилили същия и са върнали делото за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск.

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, за да се произнесе настоящият съдебен състав съобрази:

Предявен е отрицателно установителен иск, с който е поискано да бъде признато за установено, че ищцата С.И.Б. с ЕГН ********** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, сумата от 1812,52 лева /хиляда осемстотин и дванадесет лева и петдесет и две стотинки/, начислена по фактура № ********** от 07.05.2020г., вследствие на установено неизмерване на количеството електрическа енергия за времето от 90 дни, включващи периода от 13.11.2019г. до 11.02.2020г. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения  отрицателен установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице при предявяване на иска.

Според постоянната и непротиворечива практика на ВКС, установителният иск по чл.124 ГПК е допустим, когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и няма да се наложи да се води друг иск за постановяване на друго решение за постигане на този резултат. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен иск. В конкретният случай, настоящият състав намира, че предвид извършеното плащане на исковата сума на 20.05.2021г., за което са представени писмени доказателства от страна на ответника /л.21 по гр.д. № 424/2020г. по описа на РС-Несебър, преди датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2021г./, за ищцата Б. е отпаднал правния интерес за  установяване нейната недължимост. След като  процесната сума е платена, за ищцата се явява безпредметно дългът й към ответника за бъде отречен със силата на присъдено нещо,  тъй като това няма да доведе до връщане на „недължимо платената сума“ в патримониума на ищцата. Чрез предявяване на осъдителния иск би се постигнала цялостна и ефективна защита на накърненото материално право на ищеца като наличието на този по-интензивен способ на защита прави предявения отрицателно установителен иск недопустим. С оглед установената недопустимост, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответното дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 520,90 лева, от които: 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 420,90 лева – възнаграждение за вещо лице за изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо производството по гр.д. № 424/2020г. по описа на РС-Несебър.

ОСЪЖДА С.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 2, тел: *** /чрез адв.П.К. от АК-Пловдив/ да заплати на  „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Д., З.О.Б.и А.С., сумата общо в размер на 520,90 лева /петстотин и двадесет лева и деветдесет стотинки/, представляващи направени разноски по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: