№ 513
гр. Сливен, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230102929 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415 от
ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„АСП Бета България“ ЕООД срещу К. К. Г., с която се твърди, че на 29.04.2024
г., по ч.гр.д. № 1074/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, са получили на
15.05.2024 г. заповед за изпълнение за която са уведомени, че издадената
заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В
законоустановения срок „АПС Бета България“ предявява настоящия иск за
признаване за установено по отношение на ответника К. К. Г., че същият
дължи на „АПС Бета България“ вземане, което е предмет на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1074/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Твърди, че е налице следната фактическа обстановка: На 26.10.2021
година длъжникът К. К. Г. е сключил Договор за потребителски кредит №
748412 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 150,
1
срещу което се съгласил да върне 1 вноски по 195,00 лв., в срок до 25.11.2021
г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Сочи още, че съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
748412 на 26.10.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила
в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит
страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска.
Съгласно чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски
2
кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез
писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за
получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени
съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
потребителя при подписването на договора за кредит.
Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен
път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване
на паричната сума.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си,
произтичащи от договора за кредит.
Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
12.07.2023 г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в
Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова
молба.
Счита, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него
3
настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от
потребителя имейл адрес, на 24.07.2023 г.
Сочи още, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да
бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна
практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.В случай,
че съдът не приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приемете за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.
(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г.
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).
Твърдят, че ответникът К. К. Г. не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Моли съда да приеме за установено, че ответникът К. К. Г., дължи на
ищцовото дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********,
парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1074/2024
г., а именно сумата в общ размер от 543.05 лв., формирана както следва:
Главница, в размер на 150 лв.; Договорна възнаградителна лихва върху
4
главницата, в размер на 4.50 лв. за периода от 26.10.2021 г до 25.11.2021 г.;
Законна лихва за забава върху главницата в размер на 39.65 лв. за период от
26.10.2021 г. до 14.02.2024 г., както и неустойка по чл.17 от договора за кредит
в размер на 348.90 лв. и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.02.2024 г. до окончателно изплащане на
вземанията.
На основание чл. 78 от ГПК претендира за присъждане на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв.,
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, както и за
направените разноски по ч.гр.д. № 1074/2024 г. по описа на Районен съд –
Сливен в общ размер на 275 лв.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил от адв. К. в качеството му
на пълномощник на ответника, като счита предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за допустим, но неоснователен. Възразява срещу
твърдението, че ответникът е страна в настоящото производство, тъй като
никога не е сключвал процесния договор и не е използвал ел. адрес. Излагат
подробни съображения, относно сключения договор за потребителски кредит
№ 748412, сключен на 26.10.2021 г. със „Стик- кредит“ АД за сумата от 150 лв.
Изтъква, че ответникът не е подписвал процесния договор за
потребителски кредит, както и Погасителен план, каквито копия са
представени като доказателства с исковата молба. През изминалия период не е
пребивавал преимуществено на посочения адрес, тъй като пътувал и работил
зад граница. Твърди, че е пребивавал на адреса, на който е регистриран и е
ползвал имота спорадично, поради което не е уведомяван за претенциите
спрямо него от страна на „Стик-кредит“ АД, както и от страна на „АПС Бета
България“ ЕООД. До момента не е имал възможността да се защити и да
отговори на тези претенции, поради обстоятелството, че не е бил уведомен,
съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ГПК.
Прави оспорване на ищцовите доказателства, отразени на страница №15
и №16 - копия от електронни писма, изпратени до ищеца по електронна поща,
като недействителни и неполучени. Твърди, че същите са продукт на
електронен сървър и по никакъв начин не доказват, че ги е получил и е
5
съгласен със съдържанието и дадените в тях указания.
Счита, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да
уведоми ответника за своите претенции, включително съгласно хипотезата на
чл.38, ал.2 от ГПК, след като е посочил, че му е известен адреса на
електронната поща, както и неговия IP адрес, никога не е използвал
посочения електронен адрес: IP 37.63.15.27.
Представеното на страница № 17 - копие от лична карта не
предоставяно от ответника на „Стик-кредит“ АД, нито на „АПС Бета
България“ ЕООД, с цел получаване на потребителски кредит, както и не му е
известно как и по какъв начин е направено копието. Това съставлява
административно нарушение, съгласно хипотезата на чл.11 и следващите от
Закона за българските лични документи и чл. 82 и следващите от Закона за
защита на личните данни. Моли съда да разпредели доказателствената тежест,
както и да задължи ищеца да представи всички посочени писмени
доказателства в оригинал, включително подписани от него документи за
Договор за потребителски кредит и Погасителен план. Оспорва се и
претенцията на ищцовото дружество за плащане на неустойка по чл.17 от
посочения Договор за кредит, тъй като не е подписвал този договор. Второто
основание е факта, че в чл.17 по предоставеното от ищеца копие на договор за
кредит не е посочено задължение за плащане на такава неустойка, както и не е
посочен нейния размер в цифрово изражение.
Изтъква още, че ищцовото дружество се е възползвал от възможността
предоставена с хипотезата на чл. 410 от ГПК и съдът е издал Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1074/2024 год. срещу него като длъжник. След
получаване на известие за образуваното дело и издадената заповед депозирал
възражение до СлРС, с което изрично посочил, че не признава претенцията на
дружеството, поради което оспорва претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на разноски по заповедното производство ч.гр.д. № 1074/2024 г.,
като неоснователна и недоказана, поради неоснователната и недоказана
главна претенция, а именно липса на задължения по Договор за потребителски
кредит. Моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Постъпил е отговор-становище с вх. № 25562/03.12.2024 г. от ищцовото
6
дружество, с който поддържа исковата молба и представените с нея
доказателства. Прилага и моли да се приеме разписка за усвоена сума,
представляваща доказателство за усвоена от кредитополучателя на заемна
сума и молба с която да се изиска от Изипей доказателство за усвояването на
сумата от 150 лв. от ответника. Сочат, че на 26.10.2021 г. кредитополучателят
К. К. Г. е сключил Договор за потребителски кредит № 748412 със Стик
кредит, по силата на който е получил сумата от 150 лв.
В о.с.з ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява от
представител или пълномощник, изпратено е писмено становище.
Ответникът се представлява от пълномощник, който моли съда да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.Представя писмени доказателства за това, че
ответникът не е страна по процесния договор реално, което е установено в
Постановление на РП-Шумен и Сливен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен Договор за потребителски
кредит; 2. реално доставяне на сумата от ищцовото дружество на ответника
/кредитор- кредитополучател/; 3. стойността на отпуснатата сума в
претендирания в исковата молба размер.
От събраните по делото доказателства се установи, че от Изипей АД са
представили разписка, която обаче видно от събраните в наказателната
преписка материали се установи и доказа, че ответникът не е получил
процесната сума, въпреки че формално разписката удостоверява такова. Няма
7
събрани безспорни доказателства, че ответникът е използвал посочения IP (Ай
Пи) адрес, за получавани известия и суми, както на посочения адрес, така и по
друг начин. Още повече, че на л.86 по делото предпоследен абзац в
Постановление от 03.08.2023г. на РП-Сливен се установява, че ответника
живее и работи извън България и не е е теглил кредита в размер на 150 лева от
Стиг Кредит по договор №748412/26.10.2021 г.
На 26.10.2021г. ответникът не е сключил Договор за потребителски
кредит № 748412 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получена
сумата от 150 лева, с договорени 1 вноски по 195,00 лв., в срок до 25.11.2021
г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
На 12.07.2023г. между „Стика креди „ АД като цедент е прехвърлило
своите вземания по описания договор за кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЕ“ ЕООД.
Не се установи цесията да е доведена до знанието на длъжника.
На 26.02.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответника, като е
образувано ч.гр.д. № 1074/2024г. и издадена заповед за изпълнение против
ответника за исковите суми. Заповедта за изпълнение била връчена
надлъжника при условията на чл.47 ГПК, което обусловило депозиране
наискова молба-предмет на настоящо разглеждане.
Депозирано е възражение по чл.414 от ГПК, в което е посочено, че е
образувано ДП №1916/2022г. на РП – Сливен, тъй като личната му карта била
открадната и чрез нея е взет настоящия кредит по установителния иск.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло.
В Досъдебното производство е налице събрани безспорни данни, че
извършител на разследваното престъпление е П. С. Й., който е разпитан в
преписката и е признал извършеното от него и с Постановление за изпращане
по компетентност, че договора за потребителски кредит е сключен на
26.10.2021 г. онлайн, но преди няколко години ответникът е изгубил личната
си карта, за което съобщил в Паспортна служба и му била издадена нова.
8
Всъщност лицето, което се е представило и е извършило документното
престъпление е П. С. Й., ЕГН **********, което е неколкократно осъждано
включително за документно престъпление. В офиса на Изи пей лицето се е
представило с личната карта на К. К. Г. и на 26.10.2021 г. около 14:51 ч. е
получило сумата от 150 лв. по процесния договор. В действителност К. К. Г.
не е кандидатства, не е сключвал процесния договор и не е получавал сумата.
Досъдебното производство е прекратено и е изпратено по местна подсъдност
на РП Шумен на осн. чл. 36, ал. 1 и чл. 199, ал. 1 от НПК, тъй като там е
настъпила вредата и там е довършено престъплението.
От приложеното Досъдебно производство № 119/2023 г. по описа на ОД
на МВР гр. Шумен е прекратено с Постановление за прекратяване от
30.11.2023 г. В Постановлението е отразено, че във съдебно-графическа
експертиза № 90/07.03.2023 г. подписът в горецитираната разписка от „Изи
пей“ ЕООД не е положен от К. К. Г.. Установили ли са, че деянието има
признаци на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НПК, но поради ниския
финансов интерес е прекратено като малозначителност на случая. Освен това
е установено, че договора за потребителски кредит под формата на кредитна
линия сключен от разстояние № 748412/26.10.2021 г. Преписката е
прекратена поради малозначителност и ниския материален интерес.
Следователно по делото се събраха писмени доказателства, които по
безспорен начин доказват, че издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1074/2024 г. срещу К. К. Г. като длъжник е недоказана и като такава
установитилния иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с
правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по
реда на чл. 47 ГПК. По този иск ищецът следва да установи съществуването
на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищцовото дружество следва да
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В конкретния случай, предмет на предявения иск е вземане,
произтичащо от сключен договор за паричен заем. Безспорно се установи в
9
процеса, че такъв договор не е бил сключен между страните реално.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е
знаело и не е сключвало процесния договор, като в наказателните
производства е установено, че друго физическо лице си е послужило с измама
и е сключил договора с открадната лична карта на ответника, като сумата е
постъпила в неговия патримониум, а не до ответника, поради което съдът
счита, че следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Доказа се, че сключеният договор за кредит е такъв за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е на основание чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3
ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. Ищцовата страна е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване, сключването на процесния договор за предоставяне
на кредит от разстояние.
В случая липсва цитирания договор, както и ОУ към него, които не са
ангажирани по делото. По делото не са ангажирани и доказателства за
извършване на фактически действия, с който ответникът да е изразил
съгласие за сключване на договора по указания. Отделно от горното, по делото
не се доказа на ответника да е преведена процесната заемна сума.
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и
заемателят не дължи връщане на посочените стойност на процесния кредит.
Съобразно изхода на спора ищцовото дружество следа да бъде осъдено
да заплати на ответника направените деловодни разноски, съобразно
отхвърления иск в размер на размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
„България“ №81 В, представлявана от управителите Петр Валента и Христо
Маринов, чрез юрк. Б. Т. – пълномощник на управителите, иск за приемане за
установено по отношение на К. К. Г., с ЕГН: ********** от гр. Сливен 8800,
10
ул. "Д. Д." № ., вх. ., ет. ., ап. . за съществуването на вземане за сумите както
следва: сумата от 150,00лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 748412, сключен на 26.10.2021 г. и Договор за цесия,
ведно със законната лихва, считано от 26.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 4,50 лева, представляваща договорна лихва за периода
от26.10.2021 г. до 25.11.2021 г., сумата 39,65 лева, представляваща лихва за
забава за периода 25.11.2021 г. до 14.02.2024 г., както и разноски по делото:
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1074/2024г. по описа на
Районен съд – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „АПС Бета България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. „България“ №81 В, представлявана от управителите Петр
Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т. – пълномощник на управителите
ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Г., с ЕГН: ********** от гр. Сливен 8800, ул. "Д. Д."
№ ., вх. ., ет. ., ап. ., сума в размер на 700 лв. / седемстотин лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11