Определение по адм. дело №2175/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба с вх. № 14873/16.09.2025г. подадена от Х. И. Ш., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат М. П., срещу Заповед № ЛС-01-21/18.08.2025г., постановена от командира на Военно формирование 54950 – Бургас и Заповед № ЛС-01-13/28.08.2025г., постановена от командира на Военно формирование 56080 – Варна.

С подробно изложени аргументи жалбоподателят счита обжалваните заповеди за недействителни /нищожни/, незаконосъобразни, постановени при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.

Ответната страна с депозирано становище с.д. № 15367/25.09.2025г. оспорва изцяло жалбата, изразявайки подробни доводи. Счита за недопустима жалбата в частта й срещу Заповед № ЛС-01-13/28.08.2025г.

Административен съд гр. Варна, като прецени предпоставките за допустимост на жалбата и взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед № ЛС – 01 – 13/28.08.2025г. на командира на военно формирование 56080 – Варна, на основание чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ, на Заповед № ЛС – 01 – 21/18.08.2025г. на командира на военно формирование 54950 – Бургас, относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и освобождаване от военна служба, жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военно формирование 56080 – Варна, считано от 29.08.2025г.

Настоящият състав на административния съд намира, че заповед ЛС – 01 – 13/28.08.2025г. не представлява индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно посочената разпоредба, за да отговаря на критериите за индивидуален административен акт, със заповедта следва да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. В случая заповедта е постановена в изпълнение на предходна заповед № ЛС-01-21/18.08.2025г. на командира на Военно формирование 54950 – Бургас, относно прекратяване договора за военна служба, освобождаване от длъжност, от военна служба и зачисляване в запаса на офицерски кандидат 2-ри клас Х. Ш.. Именно тази заповед / заповед № ЛС-01-21/18.08.2025г./ е акта, засягащ права и създаващ задължения за жалбоподателя, поради което подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗОВСРБ. Оспорената в настоящото производство Заповед № ЛС – 01 – 13/28.08.2025г. не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като не създава правни последици за нейния адресат, а разпорежда изпълнение на вече създадени такива със заповедта за прекратяване на договора за военна служба. При липсата на самостоятелен характер, оспорената заповед не е индивидуален административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на отделен съдебен контрол

Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство – то се прекратява, когато актът не подлежи на обжалване. Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима.

Водим от изложеното и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. И. Ш., с [ЕГН], от гр. Варна срещу Заповед № ЛС-01-13/28.08.2025г., постановена от командира на Военно формирование 56080 – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2175/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.