Номер 116403.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203752 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М. Г. Д. , ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 20-0769-002749/13.08.2020 г., издадено от началник на група
към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Андонов,
който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2020 г., около 08:10 часа, в гр. Бургас, по бул. Димитър Димов, до стадион
Лазур, в посока към бензиностанция Шел, при извършена проверка от служители на сектор
ПП - Бургас, било установено, че жалбоподателят управлява собствения си л.а. Рено Лагуна,
с рег. № ..., който не е регистрирано по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена
1
регистрация на 24.02.2020 г., въз основа на получено в сектор ПП-Бургас уведомление от
Гаранционния фонд за липсата на сключена застраховка ГО за въпросното МПС.
По делото се установи, че жалбоподателят е собственик на МПС от 07.05.2020 г.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят O.A. – мл. автоконтрольор към ОД
МВР Бургас, съставил срещу жалбоподателя АУАН. Преписката била изпратена в РП –
Бургас, като с постановление от 22.07.2020 г. прокурор при БРП постановил отказ да се
образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор
"Пътна полиция". На 13.08.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство
НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, и които съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
2
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, негова собственост от 07.05.2020 г., като регистрацията е била
прекратена още преди придобиването му, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство
се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т.
8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба,
задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните
органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 24.02.2020 г.,
но за това действие не е уведомен собственика на автомобила. Липсата на уведомяване,
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила и наличието на талон са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от
там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
3
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване
на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл.
81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма
представен списък и искане за присъждане на разноски в производството от страна на
жалбоподателя, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-002749/13.08.2020 г., издадено от
началник на група към ОДМВР – Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, на жалбоподателя М. Г. Д. , ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4