№ 297
гр. Разград, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Разпореждане № 272/ 02. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 169/ 2022 г. по описа на
Разградския районен съд, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А.А.
за заплащане на сумата 161,47 лв. , представляваща лихва за забава, начислена от 16. 03.
2021 г. до 03. 04. 2021 г. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.
Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу К. А.А. за сумата 924,16 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и 16 стотинки),
представляващи неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30041593213 от
30.12.2019 г.; 333,00 лв. (триста тридесет и три лева), представляващи неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ в размер на 274,98 лв. (двеста
седемдесет и четири лева и 98 стотинки); неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 568,34 лв. (петстотин шестдесет и осем лева и 34 стотинки); лихва за
забава в размер на 161,47 лв. (сто шестдесет и един лева и 47 стотинки), начислена от
16.03.2020 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021 г. (дата на предсрочна
1
изискуемост); законна лихва в размер на 120,73 лв. (сто и двадесет лева и 73 стотинки),
начислена от 03.04.2021 г. до 27.10.2021 г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски - заплатена държавна такса в размер на 47,65 лв. и претендирано възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 180,00 лв.
С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че данните не позволяват да се
прецени върху каква сума е начислена претендираната сума от 161,47 лева, включително
каква част от тази сума са просрочените плащания за главница и договорно възнаграждение
(съответно каква част от тази сума са просрочените плащания за закупения допълнително
пакет услуги). От друга страна, цялата претендирана сума на главница не се дължи от датата
03.04.2021 г. Поради това съдът не е в състояние да направи съответни изчисления. Съдът е
достигнал до този извод, тъй като с необжалваната част на разпореждането е отхвърлил
заявлението на заявителя за неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“
в размер на 274,98 лв. (двеста седемдесет и четири лева и 98 стотинки) и неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 568,34 лв. (петстотин шестдесет и
осем лева и 34 стотинки), доколкото в тази му част искането се основава на неравноправни
клаузи в Договор за потребителски кредит № 30041593213 от 30.12.2019 г. или е налице
обоснована вероятност за това.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Районният съд е приел с необжалваната част на разпореждането, че предвиденото в
договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги
Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП неравноправна клауза. В
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК заявителят е включил неплатено възнаграждение
за услугите Фаст и Флекси към паричното вземане по т. 9а върху което е начислена лихвата
за забава от 16. 03. 2020 г. – датата на изпадане в забава, до 03. 04. 2021 г. – датата на
предсрочната изискуемост на дълга в размер на 161, 47 лв.
Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така,
както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури
възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена
срещу него заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало,
като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл
е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната
разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и
размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
2
изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото
основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича
това основание от приложените към заявлението документи.
В случая, претендираното вземане за лихви в размер на 161, 47 лв. не е
индивидуализирано в заявлението по основание и размер, поради което обосновано и
законосъобразно районният съд го е оставил в тази част без уважение с обжалваната част на
разпореждането.
Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 272/ 02. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 169/ 2022 г. по
описа на Разградския районен съд, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу К. А.А. за заплащане на сумата 161, 47 лв. , представляваща лихва за забава,
начислена от 16. 03. 2021 г. до 03. 04. 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3